Наредба за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване

Чл. 1

(1) С наредбата се определят условията и редът за:

1. организиране осъществяването на гранични проверки, митнически, граничен здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол на кораби, посещаващи пристанищата на Република България, както и контрол на транспортните средства в тези пристанища;

2. даване на сведения, приложими в морския и речния транспорт по отношение на кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на Република България.

3. заявяване за целите на проверките и контрола по т. 1, съгласуване и разрешаване на приемането, обработването и експедицията на товари, поща и други стоки в морските пристанища за обществен транспорт.

(2) Корабите, посещаващи пристанищата на Република България, подлежат на входен и изходен граничен контрол. Входен и изходен граничен контрол се извършва в пристанища на Република България, където са изградени гранични контролно-пропускателни пунктове.

(3) Гранични проверки на кораби се извършват въз основа на анализ на рисковете, свързани с вътрешната сигурност, трансграничната престъпност и нелегалната имиграция, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OB, L 77, 23 март 2016 г.), с неговите последващи изменения и допълнения.

(4) На входен и изходен граничен контрол не подлежат кораби, които плават между пристанища, разположени на митническата територия на Европейския съюз, без да пристигат, да извършват междинен престой или да се завръщат в пристанище, разположено извън тази територия или в свободна зона по смисъла на митническото законодателство, освен с оглед прилагането на митническото и данъчното законодателство и законодателството в областта на околната среда и опазване на общественото здраве.

(5) Наредбата не се прилага за военни и граничнополицейски кораби, за военни, включително граничнополицейски пристанища, както и за кораби, освободени от формалностите за даване на сведения.

(6) Граничният контрол на риболовни кораби, извършващи международно плаване, се осъществява в най-близкото пристанище за обществен транспорт.

Чл. 2

(1) Органи на граничния контрол в пристанищата на Република България са длъжностните лица от службите за граничен контрол, които по закон извършват граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове.

(2) Службите по ал. 1 извършват граничен контрол без необосновано забавяне на кораба.

Чл. 3

Организацията на граничния контрол се извършва в съответствие с Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с Постановление № 104 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 24 и 86 от 2004 г., бр. 90 и 96 от 2005 г., бр. 85 и 106 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 и 79 от 2008 г., бр. 14 и 100 от 2009 г. и бр. 22 и 61 от 2010 г., бр. 64 и 85 от 2015 г. и бр. 45 от 2016 г.).

Чл. 4

(1) Службите, извършващи граничен контрол в пристанищата на Република България, осигуряват непрекъсваемост на процеса на граничен контрол.

(2) Граничният контрол на борда на кораб, застанал на рейд или на котвена стоянка, се извършва в светлата част на денонощието и при подходящи метеорологични условия.

(3) Граничният контрол на борда на кораб, застанал на рейд или на котвена стоянка, може да се извърши и в тъмната част на денонощието и/или при неблагоприятни метеорологични условия в изключителни случаи (тежко заболяване на член от екипажа или на пасажер, други спешни и неотложни обстоятелства), след като са взети всички мерки за безопасност и за защита живота и здравето на длъжностните лица от службите за граничен контрол.

(4) Службите, извършващи граничен контрол в пристанищата на Република България, вземат решение относно необходимостта от извършване проверка на борда на кораба или от освобождаване от такава на основание анализ на получените сведения по чл. 23 или по чл. 36а и след оценка на риска.

(5) Всяка служба за граничен контрол регистрира решението си по ал. 4 в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, като за корабите, посещаващи речни пристанища на Република България, се ползва Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(6) Службите, извършващи граничен контрол в пристанищата на Република България, извършват проверка на борда на кораба самостоятелно или съвместно.

Чл. 5

Разпорежданията на длъжностните лица от съответните служби за граничен контрол, издадени в кръга на правомощията им и в предвидената от закона форма, свързани с безопасността на хората, товарите и корабите, пропускателния режим, противопожарния ред, сигурността и охраната в пристанищата, са задължителни за всички лица, извършващи дейност на територията на пристанището, на рейда и на борда на кораба.

Чл. 6

(1) Входният и изходният граничен контрол на корабите се заявяват пред органите на граничния контрол от капитана на кораба лично или чрез корабния агент, съответно от корабния мениджър, съобразно правилата на чл. 24, съответно на чл. 36б. Заявяването се извършва чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, като за корабите, посещаващи речни пристанища на Република България, се ползва Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(2) Входният и изходният граничен контрол на корабите, посещаващи морски пристанища на Република България, се заявява:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището;

2. най-късно към момента на напускане на предходното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от 24 часа;

3. ако пристанището, където ще има престой, не е известно или ако се е променило по време на пътуването – в момента, в който е налице тази информация.

(3) Входният и изходният граничен контрол на корабите, посещаващи речни пристанища на Република България, се заявява:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа, но не по-късно от 2 часа преди пристигане;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(4) За момент на пристигане в пристанището се счита:

1. моментът, в който корабът застане на котва на рейд в очакване да влезе в акваторията на морското пристанище, за да пристане на корабно място, а когато такова изчакване не е необходимо – моментът на заставането му на пилотско място;

2. моментът, в който корабът застане на котва на котвена стоянка в очакване да пристане на корабно място, а когато такова изчакване не е необходимо – моментът на приставането му на корабно място.

Чл. 7

(1) Граничният контрол на корабите се извършва при следната последователност:

1. кораби, търсещи спешна медицинска помощ;

2. кораби, претърпели авария;

3. пътнически кораби;

4. кораби, превозващи бързоразвалящи се товари;

5. линейни кораби;

6. други.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 спешната медицинска помощ предхожда всякакви мерки за контрол от страна на органите за граничен контрол, които:

1. предоставят предимство при швартоване, ако състоянието на болния или състоянието на морето не позволява безопасно сваляне на външния рейд или подходите на пристанището;

2. изискват единствено морска здравна декларация.

Чл. 8

(1) Капитанът на кораба лично или чрез корабния агент, съответно корабният мениджър, съобразно правилата на чл. 24, съответно на чл. 36б, уведомява незабавно службите за граничен контрол при настъпили промени в подадените по реда на глава трета, съответно глава „трета „а““, сведения.

(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва чрез:

1. Националния център за електронен документооборот на морския транспорт – за корабите, пристигащи във или напускащи морски пристанища;

2. Системата за електронен документооборот на речния транспорт – за корабите, пристигащи във или напускащи речни пристанища.

Чл. 9

(1) Кораб, преминал изходен граничен контрол, не може да остане повече от два часа на кейовото място.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 се извършва нов граничен контрол.

Чл. 10

При констатиране на физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващи кораби след извършен изходен граничен контрол, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства, с изключение на пилотите, пилотските катери, буксири, швартови моряци или агента на кораба, се извършва бордови контрол от органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Агенция „Митници“.

Чл. 11

Корабите, пристигащи в пристанищата на Република България, подлежат на процедура за даване на „свободна практика“, след като капитанът на кораба лично или чрез корабния агент, съответно корабният мениджър, съобразно правилата на чл. 24, съответно на чл. 36б, е подал необходимите документи съгласно глава трета, раздел I, съответно глава трета „а“, раздел I,, освен в случаите, когато са освободени от формалностите за даване на сведения.

Чл. 12

При пристигане на кораб органите за граничен контрол извършват проверка на документите относно пристигането на кораба и дават указания за извършването или освобождаването от граничен контрол на борда на кораба чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, като за корабите, пристигащи във или напускащи речни пристанища, се ползва Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

Чл. 13

(1) Граничният здравен контрол се извършва от регионалните здравни инспекции в съответствие с наредбата по чл. 57, ал. 2 от Закона за здравето.

(2) Капитанът на кораб, пристигащ в пристанище на Република България, вдига жълт флаг за карантина на кораба, който се сваля след получаване на разрешение от органите на граничния здравен контрол.

(3) До получаване на разрешението по ал. 2 не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на кораба, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства, с изключение на пилотите и пилотските катери, буксири и швартови моряци или, при необходимост, за спасяване на човешки живот.

Чл. 14

14. Службите за граничен контрол могат да разрешат на кораб, пристигнал в пристанище на Република България и получил разрешение от службите на граничния здравен контрол, да извършва товарно-разтоварни дейности без слизане на екипажа и пътниците от борда на кораба. Разрешението се дава чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, като за корабите, пристигащи във или напускащи речни пристанища, се ползва Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

Чл. 15

(1) Разрешението за „свободна практика“ на кораба в едно българско пристанище важи и при посещението в следващо българско пристанище, когато корабът не е напускал териториалното море, съответно вътрешните водни пътища, на Република България, освен при междувременно настъпило заболяване или смърт на борда на кораба.

(2) Ако маршрутът на кораб включва изключително пристанища, разположени на териториите на държави – членки на Европейския съюз, страни по споразумението от Шенген, разрешението за „свободна практика“, получено в пристанище на държава, прилагаща правото на Шенген, важи и при посещението в българско пристанище, освен при междувременно настъпило заболяване или смърт на борда на кораба или когато след оценка на рисковете от органите за граничен паспортен контрол, свързани с международната сигурност и нелегалната имиграция, следва да се извършат проверки на екипажа и пътниците на този кораб.

(3) Алинея 1 не се прилага по отношение на пристигнал в речно пристанище кораб, на борда на който има товар под митнически контрол.

Чл. 16

(1) Граничната проверка в пристанищата на Република България се осъществява от органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи.

(2) Екипажът и пътниците нямат право да напускат кораба преди извършване на граничната проверка на борда на кораба или преди освобождаване от такава.

(3) Органите, извършващи гранична проверка, могат да разрешат качването на лица, имащи отношение към товарно-разтоварната дейност на кораба, преди завършване на проверката на борда на кораба.

Чл. 17

(1) Контролът по митническите формалности се извършва от органите на Агенция „Митници“ към министъра на финансите.

(2) Не се допуска корабните товари да напускат района на пристанището (съответно пристанищния терминал) без разрешение на митническите органи.

(3) Митническите органи могат да забранят слизането на екипажа и пътниците и/или товарно-разтоварната дейност преди извършване на физически контрол на борда на кораба.

(4) Агенция „Митници“ се консултира с икономическите оператори и информира Европейската комисия за напредъка, постигнат посредством предвидените в Решение № 70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно безкнижна среда в митниците и търговията (ОВ, L 23 от 2008 г.) методи, без да се засягат специалните разпоредби относно митническия и граничния контрол, предвидени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269 от 2013 г.) и Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77 от 2016 г.)).

Чл. 18

Агенция „Митници“ осъществява контрол на пътните превозни средства в пристанищата, като:

1. извършва проверки за наличието на необходимите документи за извършване на международен превоз съгласно действащото българско законодателство;

2. събира такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, като при превишаване на допустимите стойности изисква съответните разрешителни, събира пътни такси и глоби.

Чл. 19

(1) Граничният ветеринарномедицински и фитосанитарният контрол се извършват от органите на Българската агенция по безопасност на храните към министъра на земеделието и храните.

(2) В случай че органите по ал. 1 преценят, че съществува опасност от внасяне или разпространение на карантинна болест, както и при необходимост от предварителна проверка на товарните помещения на кораба, входящият контрол се осъществява физически преди започване на товарно-разтоварните операции.

Чл. 20

Корабите напускат морските пристанища на Република България, след като за тях са подадени необходимите документи съгласно глава трета, раздел II и след:

1. получаване на разрешение от органите за граничен контрол, и

2. издаване на свидетелство за отплаване.

Чл. 21

(1) Когато кораб напуска морско пристанище на Република България, органите за граничен контрол извършват проверка на документите относно отплаването на кораба и дават указания за извършването или освобождаването от граничен контрол на борда на кораба чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(2) Всяка от службите, заявила граничен контрол на борда на кораба, при неговото отплаване информира органите за граничен контрол на Главна дирекция „Гранична полиция“ за завършване на граничния контрол на борда на кораба чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 22

(1) На кораб, напускащ морско пристанище на Република България, се издава свидетелство за отплаване (приложение № 1).

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт след:

1. представяне на документите съгласно глава трета, раздел II;

2. извършване на проверка, че корабът не дължи такси по чл. 103в, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

3. извършване на проверка, че корабът е заплатил цената на услугата за издаване на свидетелство за отплаване;

4. извършване на проверка, че корабът не е задържан от органите на държавния пристанищен контрол, както и че не е арестуван, не е задържан и не му е забранено отплаване от капитана на пристанището.

(3) Свидетелство за отплаване не се издава за:

1. кораби, плаващи между две български пристанища, без да напускат териториалното море;

2. кораби под 40 БТ.

(4) Свидетелството за отплаване е валидно за срок 24 часа от момента на издаване. В случай че корабът не е отплавал в този срок, издаденото свидетелство за отплаване се анулира и се издава ново по реда на ал. 2.

Чл. 22а

(1) Корабите напускат речните пристанища на Република България, след като за тях са подадени необходимите документи съгласно глава трета „а“, раздел II и след получаване на разрешение от органите за граничен контрол.

(2) Всяка от службите, заявила граничен контрол на борда на кораба преди неговото отплаване, информира органите за граничен контрол на Главна дирекция „Гранична полиция“ за завършване на граничния контрол чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(3) След завършване на изходния граничен контрол и получаване на разрешение за отплаване от органите на граничния контрол чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт се генерира разрешение за напускане на пристанището (приложение № 1а).

Чл. 23

За подаване на сведения за кораби по реда на наредбата се използват формулярите FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г. (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм., бр. 34 и 35 от 2022 г.), ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.. За пристигащите във или напускащите българско морско пристанище кораби се подава и изискуемата от службите за граничен контрол допълнителна информация.

Чл. 24

(1) Документите за извършване на контрол по реда на глава трета се подават в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(2) Документите по ал. 1 се подават в електронен формат или на хартиен носител съгласно приложения № 1 – 10.

(3) Документите по ал. 1 се подават от капитана на кораба. Когато за кораба има сключен договор за корабно агентиране с корабен агент, капитанът на кораба подава документите по ал. 1 чрез корабния агент.

(4) Документите по ал. 1 за кораб, пристигащ в пристанище на Република България, се подават от корабния мениджър, когато за кораба няма сключен договор за корабно агентиране с корабен агент и корабът не е съоръжен с необходимите технически средства за подаването им в електронен формат.

Чл. 25

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ събира, съхранява, обработва и предоставя сведенията за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на Република България.

(2) Предоставянето на данни за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на Република България, на компетентните държавни органи се извършва чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт по ред, определен от генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и съгласуван с органите по чл. 2, ал. 1.

(3) Органите за граничен контрол имат право на достъп до данните за корабите на ниво съобразно своята компетентност за обработка на постъпилата информация и последваща регистрация на взетите решения.

Чл. 26

(1) За кораб, посещаващ пристанище на Република България, се подава уведомление за пристигане.

(2) Уведомлението по ал. 1 включва следната информация:

1. идентификация на кораба:

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на пристигане в пристанището на местоназначение или пилотско място;

4. очаквано време на отплаване от пристанището;

5. общ брой лица на борда;

6. наличие на свидетелство за валидна застраховка срещу морски искове.

(3) Уведомлението по ал. 1 се подава до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(4) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол и на институциите по компетентност чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 27

(1) За кораб, посещаващ пристанище на Република България, се подава информация:

1. съгласно формуляри FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (приложение № 2);

2. съгласно националното законодателство (приложение № 3).

(2) Информацията по ал. 1 се подава до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и на други институции чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(4) При пристигане освободени от подаване на сведения по формулярите FAL са кораби, които плават между пристанища, разположени на митническата територия на Европейския съюз, без да пристигат, да извършват междинен престой или да се завръщат в пристанище, разположено извън тази територия или в свободна зона, подлежаща на контрол тип I по смисъла на митническото законодателство, освен с оглед защитата на вътрешния ред и сигурност, прилагането на митническото, данъчното и имиграционното законодателство и законодателството в областта на околната среда и здравето.

Чл. 28

(1) За кораб, посещаващ пристанище на Република България, се подава:

1. морска здравна декларация (приложение № 4);

2. свидетелство за освобождаване от санитарен контрол (Sanitation Exemption Certificate).

(2) Документите по ал. 1 се подават до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Документите по ал. 1 се предоставят на органите за граничен контрол по компетентност чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 29

(1) За пристигането на кораб, който подлежи на задължителна разширена проверка по реда на държавния пристанищен контрол, при посещаване на пристанище на Република България или място за заставане на котва се уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:

1. идентификационни данни на кораба (име, позивна, ИМО идентификационен номер или идентификационен номер от морската подвижна служба – MMSI номер);

2. предвидено времетраене на престоя;

3. за танкери:

4. предвидени дейности в крайното пристанище или на мястото за заставане на котва (товарене, разтоварване, други);

5. предвидени задължителни контролни прегледи и значителни работи по поддръжка и ремонт, които ще бъдат извършени в крайното пристанище;

6. дата на последната извършена разширена проверка в региона на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г..

(3) Уведомлението по ал. 2 се предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт най-малко три дни преди предвиденото време на пристигане на кораба в пристанище на Република България или на мястото за заставане на котва, или преди корабът да напусне предходното пристанище, ако продължителността на плаването се очаква да е по-малка от три дни.

Чл. 30

(1) За кораб, за който се прилага глава XI-2 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 16, 17, 19, 20, 22, 23 и 24 от 2017 г., бр. 93 от 2018 г., бр. 40 от 2019 г. и бр. 82 от 2020 г.), ратифицирана с указ – обн., ДВ, бр. 61 от 1983 г. (Конвенция SOLAS), при посещаване на пристанище на Република България се подава:

1. информацията по Правило XI – 2/5 на Конвенция SOLAS – приложение № 5;

2. информация за лица, които се намират на борда на кораба в резултат на провеждане на действия по търсене и спасяване на човешки живот на море, и бегълци от посещавани пристанища;

3. последния документ от непрекъснатия документален запис на историята на кораба;

4. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт;

5. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво.

(2) Информацията по ал. 1 се подава до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт в следните случаи:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е на разположение, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт на офицера по сигурността на пристанището и/или пристанищното съоръжение, на институциите и на органите за граничен контрол по компетентност.

Чл. 31

(1) За кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, отправил се към пристанище на Република България или към външен рейд, напуснал пристанище, разположено извън Европейския съюз, се подава уведомление за превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари, включващо следната допълнителна информация за товара, който превозва:

1. идентификация на кораба:

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на пристигане в пристанището или пилотското място;

4. общ брой лица на борда;

5. правилните технически имена на опасните или замърсяващите околната среда товари;

6. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

7. клас за опасност на товара съгласно Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code), приет с Резолюция А.716(17) на Асамблеята на Международната морска организация (ИМО) от 6 ноември 1991 г. (обн., ДВ, бр. 73, 74, 75 и 76 от 2021 г.; изм., бр. 15 от 2022 г.), Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в наливно състояние (IBC Code), приет с Резолюция MSC.4(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 43, 44, 46, 47, 48, 49, 50 и 92 от 2019 г. и бр. 20, 21 и 22 от 2022 г.) и Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове в наливно състояние (Кодекс IGC), приет с Резолюция MSC.5(48) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 17 юни 1983 г. (изм., ДВ, бр. 83 от 2020 г. и бр. 83 от 2021 г.), с техните последващи изменения и допълнения

8. клас на кораба, както е определен от Международния кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци на борда на кораби (INF Code), приет с Резолюция MSC.88(71) на Комитета по морска безопасност на ИМО от 27 май 1999 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2021 г.; изм., бр. 28 от 2021 г.) с неговите последващи изменения и допълнения, когато такъв е налице;

9. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

10. местоположението на опасните или замърсяващите околната среда товари на борда;

11. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от корабните танкове;

12. потвърждение, че на борда се намира списък, манифест или подходящият товарен план, даващ подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

13. веществата, посочени в Приложение I към Конвенция MARPOL 73/78, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физико-химичните характеристики на стоките, включително, съответно техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C, и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.286 (86) на Международната морска организация (ИМО);

14. номерата за спешни случаи на изпращача или на всяко друго лице или орган, което има сведения за физико-химичните характеристики на стоките, и действията, които следва да бъдат предприети при авария.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт най-късно при напускането на пристанището на натоварване или веднага след узнаване на пристанището на местоназначение или рейда, ако не е била на разположение в момента на напускане.

(3) Информацията, съдържаща се в уведомлението по ал. 1, се предоставя чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт на Морския спасително-координационен център и на бреговия център за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването.

Чл. 31а

(1) За пътнически кораб, посещаващ пристанище на Република България, до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт се подава в електронен формат или на хартиен носител списък с данни за пътниците, намиращи се на борда на пътнически кораб.

(2) Списъкът по ал. 1 включва следните данни:

1. фамилните имена на лицата на борда;

2. собствените им имена;

3. пол;

4. гражданство и дата на раждане;

5. информация, свързана с нуждата от специални грижи или помощ в извънредни ситуации, когато пътникът е посочил, че се нуждае от такива;

6. номер за контакт при извънредна ситуация, когато пътникът е посочил такъв.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и на други институции чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 32

(1) За кораб с бруто тонаж 300 тона и повече, посещаващ пристанище на Република България, до директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се подава предварително уведомление за предаване на отпадъци от кораби в пристанищни приемни съоръжения – приложение № 6.

(2) Информацията по ал. 1 се подава чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за:

1. корабите, извършващи пристанищни услуги по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 57, от 2017 г.);

2. риболовните кораби, традиционните кораби и увеселителните кораби с дължина до 45 метра.

(4) Корабите по ал. 3, т. 2 попълват предварително уведомление за предаване на отпадъци от кораби в пристанищни приемни съоръжения съгласно приложение № 6 и го съхраняват на борда си, за предпочитане в електронен формат, най-малко до следващото влизане в пристанище – в готовност за предоставяне за проверка при поискване от компетентните държавни органи.

Чл. 33

(1) За кораб, посещаващ пристанище на Република България, до Изпълнителна агенция „Морска администрация се подава“ информация за обработката на баластните води на борда на кораба – приложение № 7.

(2) Информацията по ал. 1 се подава чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт не по-късно от момента на навлизане на кораба в териториалното море на Република България.

Чл. 34

(1) За кораб, напускащ пристанище на Република България, до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт се подава информация съгласно формуляри FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване – приложение № 2.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и на други институции чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 35

(1) За кораб, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, напускащ пристанище на Република България, до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт се подава уведомление за превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари.

(2) Уведомлението по ал. 1 включва следната информация:

1. име на кораба;

2. пристанище на местоназначение;

3. очаквано време на отплаване от пристанището или от пилотското място;

4. очаквано време на пристигане в пристанището на местоназначение;

5. общ брой лица на борда;

6. правилните технически имена на опасните или замърсяващите околната среда товари;

7. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

8. класа за опасност на товара по ИМО съгласно кодексите IMDG, IBC и IGC;

9. класа на кораба, както е определен от кодекса INF, когато такъв е налице;

10. количествата опасни или замърсяващи околната среда товари;

11. местоположението на опасни или замърсяващи околната среда товари на борда;

12. идентификационните номера на товарните транспортни единици, ако се превозват в товарни транспортни единици, различни от цистерни;

13. потвърждение, че на борда се намира списък, манифест или подходящият товарен план, даващи подробности за опасните или замърсяващите околната среда товари, превозвани на борда, и разположението им на кораба;

14. адрес, на който може да се получи подробна информация за товара.

(3) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол, на Морския спасително-координационен център и на бреговия център за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 35а

(1) За пътнически кораб, напускащ пристанище на Република България, до Националния център за електронен документооборот на морския транспорт се подава в електронен формат или на хартиен носител списък с данни за пътниците, намиращи се на борда на пътнически кораб.

(2) Списъкът по ал. 1 включва следните данни:

1. фамилните имена на лицата на борда;

2. собствените им имена;

3. пол;

4. гражданство и дата на раждане;

5. информация, свързана с нуждата от специални грижи или помощ в извънредни ситуации, когато пътникът е посочил, че се нуждае от такива;

6. номер за контакт при извънредна ситуация, когато пътникът е посочил такъв.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и на други институции чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 36

(1) За кораб, напускащ пристанище на Република България, до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се подава информация относно вида и обема на приетите в пристанищни приемни съоръжения отпадъци от кораби.

(2) Информацията по ал. 1 се подава в електронен формат съгласно образец – приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 15 от 17 януари 2024 г. за предаване и приемане на отпадъци от кораби (ДВ, бр. 8 от 2024 г.), чрез Националния център за електронен документооборот в морския транспорт.

Чл. 36а

За подаване на сведения за кораби по реда на наредбата се използват формулярите FAL, съответно адаптирани за плаващите по вътрешните водни пътища кораби, съгласно приложения № 11 – 20. За пристигащите във или напускащите българско речно пристанище кораби се подава и изискуемата от службите за граничен контрол допълнителна информация.

Чл. 36б

(1) Документите за извършване на контрол по реда на настоящата глава се подават чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(2) Документите по ал. 1 се подават в електронен формат, съвместим с информационните фондове на органите за граничен контрол.

(3) Документите по ал. 1 се подават от капитана на кораба. Когато за кораба има сключен договор за корабно агентиране с корабен агент, капитанът на кораба подава документите по ал. 1 чрез корабния агент.

(4) Документите по ал. 1 за кораб, пристигащ в речно пристанище на Република България, се подават от корабния мениджър, когато за кораба няма сключен договор за корабно агентиране с корабен агент и корабът не е съоръжен с необходимите технически средства за подаването им в електронен формат.

Чл. 36в

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ събира, съхранява и предоставя сведенията за кораби, пристигащи във или напускащи речните пристанища на Република България.

(2) Предоставянето на данни за кораби, пристигащи във или напускащи речните пристанища на Република България, на компетентните държавни органи се извършва чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(3) Органите за граничен контрол имат право на достъп до данните за корабите на ниво съобразно своята компетентност за обработка на постъпилата информация и последваща регистрация на взетите решения.

Чл. 36г

(1) За кораб, пристигащ в речно пристанище на Република България, се подава уведомление съгласно приложение № 11, към което се прилагат задължително:

1. списък на екипажа Danube Navigation Standard Form (DAVID) Crew list (приложение № 12);

2. списък на пътниците Danube Navigation Standard Form (DAVID) Passenger list (приложение № 13);

3. товарна декларация за опасни товари (приложение № 14).

(2) Уведомлението по ал. 1 включва следната информация:

1. име на кораба;

2. уникален европейски идентификационен номер на кораба (УЕИН);

3. вид на кораба (самоходен влекач, тласкач, танкер, пасажерски и др.);

4. държава на знамето;

5. корабопритежател;

6. пристанище на натоварване;

7. пристанище на разтоварване;

8. очаквана дата и час на пристигане в пристанището;

9. кратко описание на товара;

10. бруто тегло на товара (в тонове);

11. вид и идентификационен номер на транспортния документ, придружаващ товара;

12. номер на митническия документ, придружаващ товара;

13. вид на заявения граничен контрол (входящ или изходящ);

14. EORI номер на корабния агент;

15. данни за всеки от несамоходните кораби, включени в състава – вид на кораба (секция, шлеп и др.), име и УЕИН на кораба, кратко описание на товара, бруто тегло на товара (в тонове), пристанище на натоварване, пристанище на разтоварване, подлежи ли на входящ граничен контрол или преминава транзитно и какво е местоположението му по време на граничния контрол;

16. имената на лицето, подало уведомлението.

(3) Уведомлението по ал. 1 се подава чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт:

1. най-малко 24 часа преди пристигане в пристанището съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2;

2. по време на напускане на предишното пристанище, ако времето на прехода е по-малко от 24 часа, но не по-късно от 2 часа преди пристигане;

3. веднага щом е получена информацията, ако пристанището на пристигане не е известно или е променено по време на прехода.

(4) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол и на институциите по компетентност чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

Чл. 36д

(1) В момента на пристигане на кораба в речно пристанище на Република България за него се подават в електронен формат допълнително следните документи:

1. доклад за пристигане и отплаване „Danube Navigation Standard Form (DAVID) Arrival and departure report“ (приложение № 15) – документът се генерира от Системата за електронен документооборот на речния транспорт;

2. декларация за товара, коносамент, манифест или друг товарен документ;

3. декларация за корабните провизии (приложение № 16);

4. декларация за вещите на екипажа (приложение № 17);

5. декларация за липса на борда на пътници без билет, на оръжия, на наркотични вещества и други предмети, забранени или с ограничение за притежание, както и живи животни, включително птици (приложение № 18);

6. информация относно вида и обема на отпадъците от кораби, намиращи се на борда на кораба (приложение № 19).

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на органите за граничен контрол и на институциите по компетентност чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(3) Информацията по ал. 1, т. 6 не се подава за риболовни кораби и за кораби за спорт и развлечение с право да превозват до 12 души включително.

Чл. 36е

(1) За кораб, напускащ речно пристанище на Република България, чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт се подава следната информация:

1. уведомление съгласно приложение № 11;

2. списък на екипажа Danube Navigation Standard Form (DAVID) Crew list (приложение № 12);

3. списък на пътниците Danube Navigation Standard Form (DAVID) Passenger list (приложение № 13);

4. товарна декларация за опасни товари (приложение № 14);

5. доклад за пристигане и отплаване „Danube Navigation Standard Form (DAVID) Arrival and departure report“ (приложение № 15) – документът се генерира от Системата за електронен документооборот;

6. декларация за товара, коносамент, манифест или друг товарен документ, съдържащ информация за товара;

7. декларация за корабните провизии (приложение № 16);

8. декларация за вещите на екипажа (приложение № 17);

9. декларация за липса на борда на пътници без билет, на оръжия, на наркотични вещества и други предмети, забранени или с ограничение за притежание, както и живи животни, вкл. птици (приложение № 18);

10. декларация за отпадъците от кораби, предадени в пристанището (приложение № 20).

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по компетентност на органите за граничен контрол и на други институции чрез Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

Чл. 37

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълнява функциите на национален компетентен орган за получаване на сведенията по глава трета.

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда, поддържа и администрира Национален център за електронен документооборот на морския транспорт.

(3) Националният център за електронен документооборот на морския транспорт е оперативно съвместим със системата за управление на трафика и информационното обслужване на корабоплаването.

(4) Националният център за електронен документооборот на морския транспорт изпълнява функциите на „едно гише“ по смисъла на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки, и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО (ОВ, L 283, 29 октомври 2010 г.).

Чл. 38

(1) Основните функции на Националния център за електронен документооборот на морския транспорт са:

1. да приема, събира, обработва и съхранява документи и сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на Република България, в електронен формат;

2. да преобразува подадените документи на хартиен носител в електронен формат до 1 юни 2015 г.;

3. да осигури електронно предаване на приетите данни до службите за граничен контрол съобразно нивото на тяхната компетентност;

4. да регистрира външни потребители за достъп до електронната система;

5. да предостави индивидуален защитен електронен достъп на регистрираните външни потребители (оператори, агенти) за откриване на процедури и предоставяне на сведения по наредбата, както и достъп до резолюциите на службите за граничен контрол и информацията за хода на изпълнение по откритите от тях процедури;

6. да подготвя и представя статистическа информация при поискване от компетентните институции.

(2) Сведенията по ал. 1, т. 1 – 3 се подават еднократно и се предоставят на съответните компетентни национални органи и на държавите – членки на Европейския съюз.

Чл. 39

(1) Националният център за електронен документооборот на морския транспорт е система оперативно съвместима с българската част на европейската система SafeSeaNet.

(2) Сведенията, получени в съответствие с формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на Република България, се въвеждат в националната система SafeSeaNet.

Чл. 40

При поискване от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, на информация, свързана с формалностите за даване на сведения, Националният център за електронен документооборот на морския транспорт предоставя наличната информация чрез системата SafeSeaNet.

Чл. 41

(1) Достъпът до сведенията, събирани и съхранявани в Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, се контролира с цел защита на търговската и друга поверителна информация, както и по отношение на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119 от 2016 г.) и съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ, L 295 от 2018 г.).

(2) Обменът на данни в електронен формат, свързан с формалностите за даване на сведения, се осъществява в криптиран вид по защитени канали.

(3) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя индивидуални права на достъп на компетентните национални органи и на лицата, участващи в търговията и транспорта, съобразно тяхната компетентност до сведенията за кораби, пристигащи във или напускащи морските пристанища на Република България.

(4) Сведенията, предоставяни от кораби, пристигащи във и/или напускащи морските пристанища на Република България, не са обществена информация.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Формалности за даване на сведения“ са сведенията, които трябва да се предоставят за административни и процедурни цели съгласно действащото българско законодателство, когато кораб пристига в пристанище на Република България или го напуска.

2. „Конвенция FAL“ е Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, приета на 9 април 1965 г., със съответните изменения.

3. „Формуляри FAL“ са стандартизираните формуляри от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване.

4. „Кораб“ е всяко самоходно или несамоходно плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, включително съдове на подводни криле, на въздушна възглавница, подводници, плаващи средства и неподвижни или плаващи платформи, предназначени за плаване по море и/или река, независимо от знамето, под което плават, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на плавателни съоръжения; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други дейности.

5. „SafeSeaNet“ е системата на Съюза за обмен на морска информация по смисъла на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ, L 208 от 2002 г.).

6. „Електронно предаване на данни“ е процес на предаване на информация, която е цифрово кодирана, посредством подлежащ на преразглеждане структуриран формат, който може да се използва пряко за съхраняване и компютърна обработка.

7. „Свободна практика“ е разрешение за слизане на екипажа и пътниците от борда на кораба и предприемане на всякакъв вид операции.

8. „Граничен контрол“ е осъществяването на гранични проверки, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол от съответните ведомства съобразно техните компетенции.

9. „Корабен мениджър“ е корабопритежателят или лицето, което по силата на договор за корабен мениджмънт се е задължило срещу възнаграждение от името и за сметка на корабопритежателя да организира и поддържа система за управлениe на безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване.

10. „Стоки“ са всички видове движими вещи, пренасяни през държавната граница, включително по тръбопроводи и електропроводи, както и превозни средства, багажите на пътниците и други пратки.

11. „Товар“ е стока, приета на борда на кораба, за да бъде превозена по море до определено пристанище в съответствие със сключен договор за превоз на товари, за която е издаден коносамент и която е посочена в декларацията за товара.

12. „Държател на стоките“ е лицето по чл. 5, т. 34 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

13. „Пристанищна общност“ е съвкупността от всички заинтересовани лица, участващи в дейността на конкретното пристанище за обществен транспорт – компетентни държавни органи, пристанищни оператори, корабопритежатели и други икономически оператори – ползватели на пристанището.

§ 2

(1) Наредбата въвежда изискванията на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки, и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО.

(2) Наредбата въвежда изискванията на Директива 2011/15/ЕС на Комисията от 23 февруари 2011 г. за изменение на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (ОВ, L 49 от 2011 г.).

(3) Наредбата въвежда изискванията на чл. 2 от Директива (ЕС) 2017/2109 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 г. за изменение на Директива 98/41/ЕО на Съвета относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите – членки на Общността, и на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки (ОВ, L 315 от 2017 г.).

(4) Наредбата въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕС (OB, L 151 от 2019 г.).

§ 3

Наредбата се издава на основание чл. 101, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

§ 4

За всички неуредени случаи се прилагат правилата и обичаите за съответните пристанища, доколкото не противоречат на действащото законодателство.

§ 5

Предоставянето на сведенията по чл. 23 на хартиен носител се извършва до 1 юни 2015 г.

§ 6

Разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и чл. 15, ал. 2 влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Шенгенското споразумение.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 ВИЖ Приложение № 1

Приложение № 1 към чл. 22, ал. 1

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1, т. 1 и чл. 34, ал. 1 ВИЖ Приложение № 2

Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1, т. 1 и чл. 34, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 27, ал. 1, т. 2 Информация съгласно националното законодателство, която корабният мениджър, капитанът на кораб или корабният агент на кораб, посещаващ пристанище на Република България, изпраща:

1. наличие/липса на пътници без билет;

2. наличие/липса на оръжие и боеприпаси;

3. наличие/липса на наркотични вещества и други предмети, забранени или с ограничение за притежание;

4. наличие/липса на живи животни и птици;

5. произход на хранителните продукти и отпадъци.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 28, ал. 1, т. 1 ВИЖ Приложение № 4

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 30, ал. 1, т. 1 ВИЖ Приложение № 5

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 32, ал. 1 ВИЖ Приложение № 6

Приложение № 6 към чл. 32, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 33, ал. 1 ВИЖ Приложение № 7

Приложение № 7 към чл. 33, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 36, ал. 1 ВИЖ Приложение № 8

(отменен)

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 24, ал.2 ВИЖ Приложение № 9

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 24, ал. 2 ВИЖ Приложение № 10

Чл. 41а

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изпълнява функциите на компетентен орган за получаване на сведенията по глава трета „а“.

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда, поддържа и администрира Системата за електронен документооборот на речния транспорт.

(3) Системата за електронен документооборот на речния транспорт е оперативно съвместима със Системата за електронно докладване на Българската речна информационна система.

Чл. 41б

Основните функции на Системата за електронен документооборот на речния транспорт са:

1. да приема, събира и съхранява в електронен формат документи и сведения за кораби, пристигащи във или напускащи речните пристанища на Република България;

2. да осигури електронно предаване на приетите данни до службите за граничен контрол съобразно нивото на тяхната компетентност;

3. да регистрира външни потребители за достъп до електронната система;

4. да предостави индивидуален защитен електронен достъп на регистрираните външни потребители (оператори, агенти) за откриване на процедури и предоставяне на сведения по наредбата, както и достъп до резолюциите на службите за граничен контрол и информацията за хода на изпълнение по откритите от тях процедури;

5. да подготвя и да представя статистическа информация при поискване от компетентните институции.

Чл. 41в

(1) Достъпът до сведенията, събирани и съхранявани в Системата за електронен документооборот на речния транспорт, се контролира с цел защита на търговската и друга поверителна информация, както и по отношение на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ, L 281 от 1995 г.), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г. (ОВ, L 284 от 2003 г.), и съгласно Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ, L 8 от 2001 г.).

(2) Обменът на данни в електронен формат, свързан с формалностите за даване на сведения, се осъществява в криптиран вид по защитени канали.

(3) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя индивидуални права на достъп до сведенията за кораби, пристигащи във или напускащи речните пристанища на Република България, на компетентните национални органи и на лицата, участващи в търговията и транспорта, съобразно тяхната компетентност.

(4) Сведенията, предоставяни за кораби, пристигащи във или напускащи речните пристанища на Република България, не са обществена информация.

Чл. 41г

(1) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда, поддържа и администрира Национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт – електронна платформа, която функционира в съответствие с принципа за еднократно подаване на данни от страна на задължените лица и осигурява интелигентен и сигурен обмен на информация в реално време между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистичните процеси.

(2) Системата по ал. 1 е оперативно съвместима с Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

(3) Системата по ал. 1 е оперативно съвместима с информационните системи на Агенция „Митници“ и може да бъде използвана за електронен обмен на информация във връзка със:

1. заявяването за целите на проверките и контрола по чл. 1, ал. 1, съгласуването и разрешаването на въвеждането, извеждането и транзита на товари и поща и на други стоки през морските пристанища за обществен транспорт;

2. даването на разрешения по чл. 17, ал. 2.

(4) Системата по ал. 1 е интегрирана със Системата за електронна автентикация, Портала на електронното управление и Единната входна точка за електронни плащания в централната и местната администрация, поддържани от министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

(5) Системата по ал. 1 е интегрирана със Системата за информационно осигуряване на планирането на маневрите в морските пристанища (ИС „MOVER“) и осигурява данни и оперативна информация във връзка с посещенията, престоя, промените в статуса и отплаването на корабите.

(6) Системата по ал. 1 предоставя възможности за интегриране и обмен на информация със системите на пристанищните оператори, корабните агенти и другите членове на пристанищната общност.

Чл. 41д

(1) Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. хармонизира и стандартизира електронния обмен на структурирани данни и съобщения между членовете на пристанищната общност, като обединява постъпващата информация и я предоставя на потребителите в съответствие с тяхното участие и ниво на достъп;

2. функционално обхваща пристанищните и логистичните процеси на морския, железопътния и автомобилния транспорт по обработване на товарите и другите стоки в българските морски пристанища;

3. осъществява в криптиран вид по защитени канали обмен на данни в електронен формат с други системи, свързани с формалностите за даване на сведения за корабите, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт;

4. предоставя възможност за електронен обмен на информация между членовете на пристанищната общност с оглед на предоставянето на пристанищни услуги на корабите от международно плаване, посещаващи българските морски пристанища за обществен транспорт, както и за електронното документиране на тези услуги и дейности;

5. предоставя възможност за извършване на електронни административни услуги;

6. осигурява интернет базиран портал, чрез който всички членове на пристанищната общност извършват електронния обмен на информация.

(2) За целите на ал. 1, т. 1:

1. заявления за административни услуги и заявки и нареждания за предоставяне на пристанищни услуги във връзка с посещението на кораб в българско морско пристанище за обществен транспорт се подават в унифицирана електронна форма чрез системата по ал. 1;

2. всеки електронен формуляр съдържа задължителни реквизити, като системата по ал. 1 автоматично проверява дали те са попълнени и дали формата е валидна;

3. когато по технически причини документ по т. 1 не може да бъде подаден в унифицирана електронна форма, той се подава на хартиен носител и следва да съдържа попълнени всички задължителни реквизити на съответния електронен формуляр;

4. всеки документ по т. 1 се регистрира в системата по ал. 1 еднократно независимо от начина на подаване;

5. данни, постъпващи в системата по ал. 1 от външни интегрирани системи, може да бъдат използвани за изготвяне на други документи, но не и да бъдат редактирани.

Чл. 41е

(1) Ползватели на Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт са членовете на пристанищната общност, в това число:

1. органите за граничен контрол;

2. Изпълнителна агенция „Морска администрация“;

3. пристанищните оператори в пристанищата за обществен транспорт;

4. корабопритежателите на кораби от международно плаване, които посещават българските морски пристанища за обществен транспорт – чрез капитаните на кораби, а когато за кораба има сключен договор за корабно агентиране с корабен агент – чрез корабния агент;

5. държателите на стоките – лично или чрез надлежно оторизиран представител, включително спедитор (агент за товара).

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя на лицата по ал. 1 индивидуални права на достъп в съответствие с техните функции и роля в пристанищните процеси.

(3) Според правата на достъп до Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт лицата по ал. 1 се делят на:

1. потребители с пълен пряк достъп – достъпват със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление и използват уебстраницата на системата съобразно своите функции и компетенции за преглеждане и въвеждане на информация и данни и за получаване на съобщения;

2. потребители с ограничен пряк достъп – достъпват със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление и използват уебстраницата на системата съобразно своите функции и компетенции за преглеждане на информация и данни;

3. потребители с непряк достъп – достъпват по ред, определен от ръководителя на съответния икономически оператор, и извършват обмен на данни съгласно правилата и стандартите на собствената си информационна система, интегрирана с Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт.

Чл. 41ж

(1) Информацията, която се събира, съхранява и обменя чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, не е публична.

(2) Всички действия в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт се извършват от лицата по чл. 41е, ал. 1 със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление.

(3) Достъпът до информацията, която се събира и съхранява в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, се контролира с цел защита на търговската и друга поверителна информация и на личните данни в съответствие с изискванията на Общия регламент относно защитата на данните и Регламент (ЕС) 2018/1725.

(4) Обменът на данни в електронен формат се осъществява в криптиран вид по защитени канали.

(5) За постигане сигурността на информацията, която се събира, съхранява и обменя чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт, се прилагат изискванията на Закона за киберсигурност и на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2018 г., бр. 4 от 2020 г., бр. 47 от 2022 г. и бр. 80 от 2024 г.).

Чл. 41з

Митническите органи чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. получават в електронен формат всички документи, свързани с изпълнението на пристанищните и логистичните процеси, както и информация за изпълнението на нарежданията и заявките;

2. създават и изпращат в електронен формат:

Чл. 41и

Директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището и другите длъжностни лица в дирекцията чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. получават в електронен формат:

2. създават и изпращат в електронен формат:

Чл. 41к

Корабопритежател чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. има достъп до:

2. получава в електронен формат:

3. създава и/или изпраща в електронен формат:

4. при въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз създава права за работа в системата на държателите на стоките, съответно на техните оторизирани представители – спедитори (агенти за товара), линейни агенти (при линейни превози на контейнерни товари) и други;

5. номинира при необходимост допълнителен корабен агент за конкретното посещение на кораба в морско пристанище или прекратява дадените пълномощия.

Чл. 41л

(1) Пристанищен оператор, предоставящ на пристанищен терминал пристанищни услуги по обработване на товари и/или обслужване на пътници, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. получава в електронен формат:

2. създава и изпраща в електронен формат:

(2) Пристанищен оператор, предоставящ на пристанищен терминал морско-технически пристанищни услуги, чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. получава в електронен формат заявки от корабопритежателите за предоставяне на морско-техническата пристанищна услуга, за която е получил достъп;

2. създава и изпраща в електронен формат:

Чл. 41м

(1) Държател на стоките – лично или чрез надлежно оторизиран представител, включително спедитор (агент за товара), чрез Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт:

1. има право на достъп до:

2. получава в електронен формат:

3. създава и изпраща в електронен формат:

4. номинира пристанищен терминал, на който да бъде приет и обслужен конкретен кораб.

(2) Правото на достъп в Националната система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища за обществен транспорт на държател на стоките – линеен агент, включва дейностите по ал. 1.

Чл. 42

(1) На капитан или корабен агент на пристигащ в морско пристанище на Република България кораб, който не изпълни задължението си по чл. 24, ал. 3 да подаде информацията по чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 1 или по чл. 33, ал. 1 в установения срок, се налага глобата, предвидена в чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

(2) Санкцията по ал. 1 се налага и на капитан на пристигащ в морско пристанище на Република България кораб, който подаде непълна информация по чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 1 или по чл. 33, ал. 1, както и на капитан на кораб, пристигащ в речно пристанище, който подаде непълна информация по чл. 36г, ал. 1 или чл. 36д, ал. 1.

(3) Санкцията по ал. 1 се налага и на капитан на пристигащ в морско пристанище на Република България кораб, който подаде невярна информация по чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 1 или по чл. 33, ал. 1, както и на капитан на кораб, пристигащ в речно пристанище, който подаде невярна информация по чл. 36г, ал. 1 или чл. 36д, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(4) Санкцията по ал. 1 се налага на капитан на кораб, пристигащ в речно пристанище, който не изпълни задължението си по чл. 36б, ал. 3 да подаде информацията по чл. 36г, ал. 1 или по чл. 36д, ал. 1 в установения срок.

Чл. 43

(1) На корабен мениджър на пристигащ в морско пристанище на Република България кораб, който не изпълни задължението си по чл. 24, ал. 4 да подаде информацията по чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 1 или чл. 33, ал. 1 в установения срок, се налага глобата или имуществената санкция, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ.

(2) Санкцията по ал. 1 се налага и на корабен мениджър на пристигащ в морско пристанище на Република България кораб, който подаде непълна или невярна информация по чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 1 или чл. 33, ал. 1, както и на корабен мениджър на кораб, пристигащ в речно пристанище, който подаде непълна информация по чл. 36г, ал. 1 или чл. 36д, ал. 1.

(3) Санкцията по ал. 1 се налага на корабен мениджър на кораб, пристигащ в речно пристанище, който не изпълни задължението си по чл. 36б, ал. 3 да подаде информацията по чл. 36г, ал. 1 или по чл. 36д, ал. 1 в установения срок.

Чл. 44

(1) На капитан или корабен агент на напускащ морско пристанище на Република България кораб, който подаде непълна информация по чл. 34, ал. 1, чл. 35, ал. 1 или чл. 36, ал. 1, се налага глобата, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ.

(2) Санкцията по ал. 1 се налага и на капитан на напускащ морско пристанище на Република България кораб, който подаде невярна информация по чл. 34, ал. 1, чл. 35, ал. 1 или чл. 36, ал. 1 както и на капитан на кораб, напускащ речно пристанище, който подаде невярна информация по чл. 36е, ал. 1,, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) Санкцията по ал. 1 се налага на капитан на кораб, напускащ речно пристанище, който подаде непълна информация по чл. 36е, ал. 1.

Чл. 45

(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от инспекторите в териториалните дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 46

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания при съобразяване с определените в чл. 122, ал. 2 ЗМПВВППРБ срокове.

Приложение 1а

Приложение № 1а към чл. 22а, ал. 3 ВИЖ приложението

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 36г, ал. 1 и чл. 36е, ал. 1, т. 1 ВИЖ приложението

Приложение 12

Приложение № 12 към чл. 36г, ал. 1, т. 1 и чл. 36е, ал. 1, т. 2 ВИЖ приложението

Приложение 13

Приложение № 13 към чл. 36г, ал. 1, т. 2 и чл. 36е, ал. 1, т. 3 ВИЖ приложението

Приложение 14

Приложение № 14 към чл. 36г, ал. 1, т. 3 и чл. 36е, ал. 1, т. 4 ВИЖ приложението

Приложение 15

Приложение № 15 към чл. 36д, ал. 1, т. 1 и чл. 36е, ал. 1, т. 5 ВИЖ приложението Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков

Приложение 16

Приложениe № 16 към чл. 36д, ал. 1, т. 3 и чл. 36e, ал. 1, т. 7 ВИЖ приложението

Приложение 17

Приложениe № 17 към чл. 36д, ал. 1, т. 4 и чл. 36е, ал. 1, т. 8 ВИЖ приложението

Приложение 18

Приложениe № 18 към чл. 36д, ал. 1, т. 5 и чл. 36е, ал. 1, т. 9 ВИЖ приложението

Приложение 19

Приложениe № 19 към чл. 36д, ал. 1, т. 6 ВИЖ приложението

Приложение 20

Приложениe № 20 към чл. 36е, ал. 1, т. 10 ВИЖ приложението