Към съдържанието
Правото

Чл. 4

Закон за управление на отпадъците (ЗУО)

ДВ, бр. 53 от 2012 г. В сила

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

(1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес, чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен продукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби, само ако са спазени едновременно следните условия:

1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;

2. съществува възможност за прякото им използване без специално допълнително преработване, което се отличава от обикновената производствена практика;

3. са получени като неразделна част от производствен процес;

4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички приложими изисквания към продуктите, опазването на околната среда и човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се извършва с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице за всеки отделен случай или съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия или с наредба на Министерския съвет.

(3) За издаване на решение по ал. 2 заинтересованите лица подават заявление до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице, към което прилагат доказателства, удостоверяващи изпълнение на всяко едно от условията по ал. 1.

(4) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице преценява съответствието на информацията в заявлението и съпътстващата го документация с условията по ал. 1 и при необходимост изисква в едномесечен срок от заявителя предоставяне на допълнителна информация за изясняване на фактите и обстоятелствата.

(5) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от предоставянето на допълнителната информация по ал. 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице се произнася с мотивирано решение по ал. 2, съдържащо условия, мерки и ограничения, или мотивирано отказва издаването на решение.

(6) При промяна в обстоятелствата, посочени в заявлението и в съпътстващата го документация по ал. 3, заявителят е длъжен да уведоми писмено министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отменя решението по ал. 2 при повторно наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение на условие в решението.

(8) Решението по ал. 2, отказът по ал. 5 и решението за отмяна по ал. 7 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Съдебна практика по чл. 4

Цялата практика по чл. 4

Неофициален консолидиран текст. Автентичният текст е обнародваният в „Държавен вестник“.