Решение № 277 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001000622 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 298476/29.03.2021год. подадена от „Екореполаст“ ЕООД срещу Решение № 260107/20.01.2021год. , постановено по т.д. № 243/2020год. по описа на СГС , в частта му , с която „ Екорепласт“ ЕООД е осъдено да запрати на Община Петрич на основание чл.3 , ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци вр. с чл.60 от ЗУО сумата от 8 028.41лева – разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО за периода от м.09.2016год. –м.07.2019год. /включително / ,ведно със законната лихва от 16.09.2019 год. до окончателното плащане ,както и в частта му, с която „ Екорепласт“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Петрич на основание чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци вр. с чл.64 от ЗУО сумата от 56 731.39лева –стойност на отчисленията по чл.64 от ЗУО за периода от м.07.2015год. до м.05.2018год. /включително /, сумата от 9 156.52лева –лихва по чл.21, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци ,натрупана за периода от 11.08.2015год.-31.08.2019год. .

Жалбоподателят твърди ,че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд е уважил иска на основата на едно административно по своята същност притезание, основано на чл. 60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците и по този начин е излязъл извън обхвата на диспозитивното начало по чр.6 от ГПК , уважавайки го, пренебрегвайки уточнението на ищеца, че исковата му претенция е основана на договорно основание. Поддържал е, че третирането на отпадъци и строго регламентирана дейност, че дори и да се приеме ,че на Община Петрич се дължи някаква сума за процесния отпадък, то тя е в графа публични задължения и че претенцията на Община Петрич по отношение на него следва да се реализира в административно, а не в исково производство. Твърди се , че доколкото дължимостта на 1 процесната сума се претендира на договорно основание, то дори и да бъде доказано наличието на такова, същото би било нищожно като възникнало в разрез със ЗУО, ЗМДТ и ДОПК, поради публичния характер на вземането. В тази връзка се поддържа, че споразумението между Община Петрич и Екорепласт “ ЕООД е нищожно на основание чл.26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1,предл.1 от ЗЗД, тъй като е сключено в противоречие на ЗУО и поради липса на предмет.

Искът се оспорени по размер, като се поддържа, че е погасен по давност и следва да се редуцира до 63 086.82лева , след приспадане на пратената от него сума в размер на 18 580.30лева.

По изложените доводи жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. При уважаване на жалбата жалбоподателят претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от въззивника -Община Петрич, ЕООД, който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдения от въззивника публичен характер на процесното вземане , в частност твърдението е че „ ставало въпрос за битов отпадък“. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно и съобразно наведените в исковата молба твърдения правилно е определил предмета на спора и допустимостта на образуваното исково производство.

Твърди се, че по делото са налични доказателства за съществуващо между страните договорно правоотношение за предаване и приемане на отпадъци ,по което въззивникът е неизправна страна и дължи заплащане на претендираните от него суми.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Пред СГС е предявен иск от Община Петрич против „Екореполаст“ ЕООД за заплащане на обезпечение по чл.60 от ЗУО във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци за периода от м.08.2016год. до м.юли.2019год. в размер на 8 189.60 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане , както и на отчисления по чл.64 от ЗУО във връзка с чл.21, ал.3 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци за периода от м.юли.2015год. – м.май.2018год.в размер на 70 388.71 лева и сумата от 9 156.16лева обезщетение за забава към 31.08.2019 год., считано от 10-то число на месеца.

Ищецът е твърдял ,че е собственик на депо за твърди битови отпадъци, находящо се в землището на гр. Петрич, м.“ Тумбите“ имот № 044109, че ответното дружество е ползвател на общинското депо и в това си качество му дължи като на собственик на депото на обезпеченията по чл.60 и отчисленията по чл.64 от ЗУО. Ищецът е твърдял също така , че като собственик на депото е внесъл в държавния бюджет обезпеченията и отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО, поради което ответното дружество като ползвател на депото е задължен да му възстанови заплатените суми ,ведно с лихвата. Поддържал е , че отношенията между Община Петрич и ответното дружество имат облигаторен характер, че ЗУО и Наредба № 7 не предвиждат ред за събиране от ползвателя на заплатените от собственика на депото обезпечения и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО за управление на отпадъците, поради което е приложим общия гражданскоправен ред.

Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че липсва правоотношение , по силата на което за ищцовата община да възниква притезание. Поддържало е, че задължението за заплащане на обезпечение по чл.60 от ЗУО и на отчисленията по чл.64 от ЗУО е за собственика на депото и това задължение е към РИОСВ и има публичноправен характер. Поддържало е също така , че исковата е претенция е неоснователна и като погасена по давност , както и че не е доказана по размер.

По така предявения иск СГС е постановил решение, с което е осъдил „ Екорепласт“ ЕООД да заплати на Община Петрич на основание чл.3, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията , изисквани при депониране на отпадъци вр. с чл.60 от ЗУО сумата от 8 028.41лева – разходи за обезпечения по чл.60 от ЗУО за периода от м.09.2016год. – м.07.2019год. /включително /, ведно със законната лихва от 16.09.2019 год. до окончателното плащане , както и да заплати на основание чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на 2 обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци вр. с чл.64 от ЗУО сумата от 56 731.39 лева – стойност на отчисленията по чл.64 от ЗУО за периода от м.07.2015год. до м.05.2018год. /включително /, сумата от 9 156.52 лева –лихва по чл.21, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, натрупана за периода от 11.08.2015год.31.08.2019год.За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че задължението на ответното дружество към Община Петрич за заплащане на отчисленията по чл.64 от ЗУО произтича от сключено между тях Споразумение от 15.01.2019год. , а задължението за заплащане на обезпечението по чл. 60, ал1 от ЗУО - от разпоредбата на чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. За да уважи иска в посочените размери се е позовал на признанието, съдържащо се в цитираното споразумение, изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза и правилата за тяхното определяне, съдържащи се в цитираната наредба и при съобразяване ,че част от исковата претенция по чл. 60 от ЗУО е погасена по давност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо .

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че първоинстанционният съд е разгледал искова претенция , която следва да бъде реализирана в рамките на административно производство, а не по исков ред. Горното възражение настоящият съдебен състав разчита като оплакване за недопустимост на обжалваното решение като постановено от ненадлежен съд , но счита за неоснователно предвид естеството на правото , по което се търси решение. Спорът между страните е граждански и изводът за това се следва от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът основава исковата си претенция. Ищецът твърди наличието на правоотношение между него и ответника, възникнало с качеството на последния на „ползвател“ на общинското депо за отпадъци. Твърди че именно в това си качество ответника е следвало съгласно чл.60 от ЗУО и във връзка с чл.3, ал.5 от Наредба № 7/ 19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци и съгласно чл. 64 от ЗУО във вр. с чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци да заплати обезпечението по чл.60 от ЗУО и отчисленията по чл.4 ЗУО , което не е направил и тъй като ищецът ги е заплатил, то ответникът му дължи тяхното възстановяване. С оглед твърдяното правоотношение, пораждащо задължението на ответника да възстанови ищеца заплатените от него суми като обезпечение по чл.60 от ЗУО и като отчисления по чл.64 от ЗУО, то безспорно е налице граждански спор, разглеждането на който е в компетентността на гражданския , а не на административния.

С оглед изложеното по-горе във връзка с естеството на исковата претенция се явяват неоснователни и оплакванията на въззивника ,че уважавайки иска на две направления – на основание чл.3, ал.5 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци във вр. с чл. 60 от ЗУО и на основание чл. чл.21, ал.4 от Наредба № 7/19.12.2013год. за реда и начина за изчисляване и определяне размер на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци във вр. с чл.64 от ЗУО , първоинстанционният съд е излязъл извън обхвата на диспозитивното начало по чл.6 , ал.2 от ГПК, пренебрегвайки уточнението на ищеца- Община Петрич , че исковата й претенция се основава на договорно основание.В случая първоинстанционния съд не е разгледал иск на непредявено основание, в която хипотеза решението би било недопустимо. Действително в с.з. 10.11.2020год. процесуалният представил на ищеца се е позовал на Договор от 12.11.202012год. за предаване и приемане на отпадъци , което позоваване е във връзка с твърдяното от него качеството на ответника на „ползвател „ на депо за отпадъци. Именно с това му качество ищецът свързва задълженията на ответника спрямо него като собственик на депото , посочени в специалния ЗУО и Наредба № 7 / 19.12.20213год., регламентиращ специфичната и обществено значима дейност по депониране и обезвреждане на отпадъци , в частност със задължението му да възстанови на собственика на депото за отпадъци заплатените от последния вместо ползвателя обезпечения и отчисления по чл.60 и чл. 64 от ЗУО.

Този извод се потвърждава и позоваването от страна на ищеца в същото съдебно заседание на Решение от 27.09.2012год. и Решение от 28.09.2020год. на РИОСВ-Благоевград и РИОСВ-София , доколкото с тях е дадено разрешение на „ Екорепласт“ ЕООД да извършва дейност по транспортиране и третиране на отпадъци. Съответства и на изложените в исковата молба и допълнителната искова молба обстоятелства , както и на обосновката в молба вх.№