Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони

Чл. 1

(1) С наредбата се уреждат условията и редът за постигане сигурността на морските кораби, плаващи под българско знаме, морските пристанищни съоръжения и морските пристанищни съоръжения на Република България чрез:

1. събиране, оценяване и обмен на информация по отношение на заплахите за сигурността;

2. определяне нива на сигурност;

3. създаване на организация за обявяване на опасност за сигурността и поддържането на комуникационна система за сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения;

4. предотвратяване на неразрешен достъп до корабите, пристанищните съоръжения, пристанищни съоръжения и зоните с контролиран или забранен достъп;

5. предотвратяване на нерегламентирано внасяне на оръжие, общоопасни вещества и средства на борда на корабите и в пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения;

6. монтиране и поддържане на система за обявяване на опасност по сигурността при заплахи или инциденти, свързани със сигурността;

7. техническа и физическа охрана на пристанищните съоръжения, пристанищните съоръжения и корабите, плаващи под българско знаме;

8. планове за сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, изготвени въз основа на оценките за сигурността;

9. провеждане на обучения, тренировки и упражнения във връзка с плановете за сигурност.

С наредбата се определят и условията и редът за защита от нерегламентиран достъп и за работа с информацията, която се съдържа в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, както и в оценките на сигурността, в докладите за начина на извършването им и в плановете за сигурност на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, наричана по-нататък „информацията“.

(2) Наредбата се прилага за всички морски кораби, морски пристанищни съоръжения и морските пристанищни райони, попадащи в обхвата на глава XI-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., наричана по-нататък „Конвенция SOLAS“, Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, наричан по-нататък „ISPS Code“, и Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване на сигурността по пристанищните съоръжения (ОВ, L 310 от 2005 г.), наричана по-нататък „Директива № 2005/65/ЕО“, в т. ч. за:

1. пътнически кораби, включително високоскоростни пътнически плавателни съдове;

2. търговски кораби, включително високоскоростни с бруто тонаж от 500 бруто тона и повече, в това число корабите, посещаващи корабостроителните, кораборемонтните и други предприятия;

3. плаващи сондажни платформи;

4. морските пристанищни съоръжения и специализираните пристанищни обекти по чл. 111а и 111б от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищните съоръжения на Република България (ЗМПВВППРБ) на море, обслужващи корабите по т. 1 – 3, когато извършват международни плавания;

5. морските пристанищни райони, в които са разположени едно или повече пристанищни съоръжения и специализирани пристанищни обекти по т. 4.

(3) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за кораби, независимо от знамето, под което плават, когато плават към българско пристанищно съоръжение и са във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България.

(4) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за корабите от клас А съгласно Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ДВ, бр. 73 от 2011 г.).

(5) Разпоредбите на тази наредба се прилагат и за зони извън границите на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения по ал. 2, т. 4 – 5, в случай че оценката на сигурността ги определя като зони от значение за сигурността на пристанищното съоръжение или пристанищното съоръжение, които отговарят на изискванията на чл. 1, ал. 2, т. 4 и 5.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед определя списъка на пристанищните съоръжения по ал. 2, т. 4 и пристанищните съоръжения по ал. 2, т. 5.

(7) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списъка по ал. 6 и ги информира за всяка промяна в този списък.

(8) Плаващите сондажни платформи, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения по ал. 2, които приемат и обслужват корабите по ал. 2, т. 1 – 2, трябва да имат одобрена оценка на сигурността и одобрен план за сигурност по смисъла на тази наредба.

(9)

(10) Наредбата не се прилага за военните пристанищни съоръжения, за военни, граничнополицейски, спомагателни и държавни кораби на Република България, използвани за нетърговски цели.

Чл. 2

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи, координира и контролира дейностите по сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения в областта на транспорта съобразно своята компетентност.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява функциите си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3)

(4)

Чл. 3

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е:

1. компетентният орган по морската сигурност, който координира, привежда в действие и изпълнява надзор за прилагане на мерките за сигурност, предвидени в Регламент № (ЕО) 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (ОВ, L 129 от 2004 г.), наричан по-нататък „Регламент № (ЕО) 725/2004“;

2. органът за контакт по въпросите за морска сигурност, който:

Чл. 4

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпълнява функциите на лице за контакти относно сигурността на пристанищните съоръжения.

Чл. 5

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на:

1. Международната морска организация, наричана по-нататък „IMO“, списък на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него;

2. Европейската комисия списък на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, които имат утвърден план за сигурност, както и информация за всяка промяна в него.

(2) Списъците по ал. 1 се предоставят и на офицерите по сигурността на съответните пристанищни съоръжения.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя актуализирани сведения за плановете за сигурност на пристанищното съоръжение, както и за данните на съответния офицер по сигурността на пристанищното съоръжение и публикува тези сведения в интернет страницата на Глобалната интегрирана информационна система за корабоплаване – Global Integrated Shipping Information System, наричана по-нататък „Информационната система GISIS“.

(4) Когато едно пристанищно съоръжение няма план за сигурност на пристанищното съоръжение и офицер по сигурността на пристанищното съоръжение, органът по сигурността на съответния пристанищно съоръжение по чл. 8 определя лице, което има квалификации за организиране на въвеждането на подходящите мерки за сигурност за времето на престоя на кораба в това пристанищно съоръжение.

Чл. 6

Директорите на дирекции „Морска администрация – Варна“ и „Морска администрация – Бургас“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, които са и капитани на съответното пристанищно съоръжение, са лица за контакт в съответния отговорен район на всяка дирекция при възникване на съмнения или на проблеми със сигурността. Техните имена и координати за достъп се съобщават на IMO и се публикуват в Информационната система GISIS.

Чл. 7

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия разпоредбите от българското законодателство, с които се въвежда Директива 2005/65/ЕО.

Чл. 8

Орган за сигурност на пристанищно съоръжение по чл. 106а от ЗМПВВППРБ е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Чл. 9

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Държавна агенция „Национална сигурност“ може да сключва алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността по смисъла и при спазване изискванията на глава XI-2 на Конвенция SOLAS и ISPS Code.

Чл. 10

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“ уведомява Европейската комисия за сключените алтернативни споразумения в областта на сигурността и еквивалентни договорености в областта на сигурността, както и за периодичната им актуализация.

Чл. 11

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ предлагат на Министерския съвет за утвърждаване национална програма за сигурността на корабите и пристанищните съоръжения.

Чл. 12

(отменен)

Одобрените планове по сигурността на корабите и плановете по сигурността на пристанищата съдържат разпоредби, гарантиращи, че сигурността на корабите не се застрашава от който и да е кораб, от което и да е взаимодействие кораб/пристанище или от дейност от кораб до кораб – за корабите.

Чл. 13

(отменен)

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може със заповед да преустанови или да ограничи временно или постоянно експлоатацията на пристанища, пристанищни райони или части от тях, когато те не отговарят на изискванията за сигурност по настоящата наредба.

Чл. 14

(1) Постигането на сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения се осъществява от:

1. министърa на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. министърa на вътрешните работи;

3. председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“;

4. Съветa по морска сигурност към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“;

6. генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;

7. органите по сигурността на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения;

8. Съветa по сигурността при съответното пристанищно съоръжение;

9. офицерa по сигурността на съответното пристанищно съоръжение;

10. Съветa по сигурността при съответното пристанищно съоръжение;

11. офицерa по сигурността на пристанищното съоръжение;

12. корабопритежателите;

13. офицерa по сигурността на компанията;

14. офицерa по сигурността на кораба;

15. капитанa на кораба.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ изготвя и утвърждава процедури, които да осигурят ефективно взаимодействие, координация и размяна на оперативна информация между институциите и лицата по ал. 1. Процедурите трябва да са изготвени така, че да гарантират постигането на сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения за информиране и извършване на действия, както и на правилата и процедурите, обезпечаващи възможно най-добрия изход от възникналите заплахи за сигурността на корабите и българските пристанищни съоръжения и пристанищни съоръжения. За обезпечаване на задълженията си по тези процедури всеки ръководител на ведомство или друга структура по ал. 1 изготвя свои вътрешни правила.

Чл. 15

(1) Съветът по морска сигурност е консултативен орган към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за стратегическо планиране и осъществяване на консултации, съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения. Съветът по морска сигурност подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в изпълнение на функциите му по координация на действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения.

(2) Съветът по морска сигурност се състои от:

1. председател – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. двама заместник-председатели – министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от тях длъжностни лица;

3. един секретар и един заместник-секретар от Министерството на транспорта и съобщенията;

4. членове – представители от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и от Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Съветът по морска сигурност разработва и утвърждава правилник за своята работа.

(4) Съветът по морска сигурност привлича в своята работа представители на други ведомства и експерти в областта на сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения.

(5) Поне веднъж на 12 месеца Съветът по морска сигурност анализира резултатите от прилагането на всички нормативни и индивидуални административни актове, регламентиращи постигането на сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, и препоръчва конкретни мерки за повишаване на ефективността им. При възникване на условия или проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения Съветът по морска сигурност се свиква извънредно.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ със заповед определят условията и реда за взаимодействие между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ при инциденти, свързани с нарушаване или със заплахи за сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения.

(7) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи със заповед определят реда за насочване на сигнал, получен от система за сигурност на кораба (SSAS), в Морския спасително-координационен център (МСКЦ) и в Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“, както и реда за информиране на компетентните органи на крайбрежната държава по местонахождението на кораба.

Чл. 16

(1) Министерството на вътрешните работи (МВР) осъществява своите функции и задачи за постигане сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения в съответствие със своите компетентности, посочени в Закона за Министерството на вътрешните работи.

(2) Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР осъществява контрол за спазване на граничния режим на пристанищните съоръжения, като:

1. извършва гранични проверки на лицата, които влизат, напускат или транзитно преминават през страната с плавателни средства;

2. извършва преглед на багажи, транспортни средства и товари в зоните за осъществяване на входен/изходен граничен контрол на пристанищните съоръжения;

3. ограничава временно или забранява движението на лица и транспортни средства в района на пристанищните съоръжения при осъществяването на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност, за здравето и живота на хората.

Чл. 17

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице ръководи и координира действията по предотвратяване и/или ликвидиране на възникнали заплахи срещу сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения чрез средствата и състава на Центъра за управление при кризи към дирекция „Безопасност, технически надзор и управление при кризи“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпълнява функциите на главен координатор на операцията по ликвидиране на заплахата за сигурността на кораби, пристанищни съоръжения и пристанищни съоръжения.

(3) Оперативният дежурен на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е крайният получател на всеки сигнал за заплаха срещу кораби и български пристанищни съоръжения и пристанищни съоръжения, получен при всички възможни получатели.

(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията след съгласуване с ръководители на други министерства и ведомства и анализ на получения сигнал за заплаха може да предложи на министър-председателя да определи функциите на главен координационен център да се изпълняват от един от ситуационните центрове на други държавни органи.

(5) Разпорежданията на главния координатор на операцията са задължителни за всички участници в операцията.

(6) Главният координатор на операцията:

1. незабавно информира за получения сигнал другите заинтересовани органи и организации и изисква те да приведат ръководените от тях структури и звена в готовност за пълноценно участие в операцията; освен това незабавно се уведомяват и:

2. според характера на получената предварителна информация относно постъпилия сигнал и оперативен анализ на другите факти и данни определя главен координатор на операцията в района на събитието за целите на операцията и оповестява заинтересованите други участници за своето решение;

3. ръководи пряко дейността на главния координатор на операцията в района на събитието;

4. ръководи и координира действията на всички структури, включени в операцията;

5. при необходимост информира, иска информация или оповестява международни организации, други правителства, администрации на чужди държави или техни органи, в т.ч. в случаите на отправяне на искане за помощ от тях – чрез Министерството на външните работи;

6. взема решения за привличане на неправителствени органи, организации, физически и юридически лица за участието им в операцията;

7. поддържа връзка с други координационни центрове на държавни органи и организации и, при необходимост, предлага извършването на действия от тяхната компетентност;

8. оповестява края на операцията.

(7) За координиране на операцията в района на събитието главният координатор на операцията в района на събитието по ал. 10 свиква и ръководи работата на временен кризисен щаб. Щабът се помещава:

1. в работните помещения на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ (ГД АСД) на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във Варна и Бургас;

2. в сграда на съответното пристанищно съоръжение – при заплахи/произшествия в цялото или в част от цялото пристанищно съоръжение.

3.

(8) При заплахи/произшествия със сигурността на кораби на море главен координатор на операцията в района на събитието е директорът на съответната териториална дирекция „Морска администрация и капитан на съответното пристанищно съоръжение“, в чийто район се провежда операцията.

(9) При заплахи/произшествия в пристанищни съоръжения и/или пристанищни съоръжения на море главен координатор на операцията в района на събитието е председателят на съвета по сигурността на съответното пристанищно съоръжение/пристанищно съоръжение, в чийто район се провежда операцията.

(10) Главният координатор на операцията в района на събитието:

1. в рамките на своята компетентност изпълнява разпорежданията на ръководителя на главния координационен център и поддържа пряка връзка с него;

2. ръководи пряко дейността на представителите на мястото на събитието на други ведомства, областните управители, общините и други организации, като им издава преки разпореждания и указания – в рамките на техните компетенции;

3. чрез главния координационен център, ако е необходимо, поддържа връзка и с други координационни центрове, подпомагащи неговата дейност.

(11) Представителите на мястото на събитието могат да имат следните органи или юридически лица: Министерството на отбраната, съответният областен управител, кметът на съответната община, съответната областна дирекция на МВР, териториални структури на Държавна агенция „Национална сигурност“, Агенция „Митници“, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, пристанищният оператор, органът по сигурността на пристанищното съоръжение, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение, органът по сигурността на пристанищното съоръжение, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение, офицерът по сигурността на корабоплавателна компания, съответното областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) на МВР, както и други – по преценка на главния координатор на операцията в района на събитието.

(12) Представителите на мястото на събитието на други ведомства, на областните управители, на общините и на другите организации:

1. изпълняват пряко разпорежданията на главния координатор на операцията в района на събитието, в рамките на своите компетенции;

2. поддържат връзка с техни териториални структури и звена;

3. дават експертни съвети;

4. събират и предоставят допълнителна информация, свързана с операцията;

5. подпомагат техническото обезпечаване на ръководенето на операцията на място.

(13) В операцията по предотвратяване на възникнала заплаха или ликвидиране на последствията от възникнал инцидент по сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения могат да участват съгласно своите компетенции и технически възможности и други заинтересовани органи и организации.

Чл. 18

(1) Нивата за сигурност за корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения се обявяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) При обявяване нивата на сигурност се отчитат:

1. степента на достоверност на информация за наличие на заплаха;

2. степента, до която информацията за наличие на заплаха е потвърдена;

3. степента, до която заплахата е конкретна или неизбежна, според наличната информация;

4. потенциалните последствия от подобен инцидент, свързан със сигурността.

(3) При обявяване на трето ниво на сигурност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ дава инструкции и осигурява необходимата информация, свързана със сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, които биха могли да бъдат засегнати.

Чл. 19

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да делегира на призната организация по сигурността съгласно глава седма на тази наредба задължения, свързани със сигурността, с изключение на:

1. определяне на нивото на сигурност;

2. одобряване и приемане на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и пристанищното съоръжение, както и последващи изменения по приетата оценка;

3. определяне на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, които трябва да имат офицер по сигурността;

4. одобряване и приемане на план за сигурност на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение, както и последващите изменения на одобрения план;

5. упражняване на контролни мерки и мерки за съответствие;

6. определяне на изискванията по изготвянето на декларация за сигурност.

Чл. 20

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ проверява и контролира прилагането на корабния план за сигурност и плановете за сигурност на пристанищното съоръжение и пристанищното съоръжение.

(2) Контролът за изпълнение на изискванията на глава ХI-2, Правило 9 на Конвенция SOLAS и на ISPS Code се осъществява от инспектори на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 21

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя информация на Европейската комисия, на държавите – членки на Европейския съюз, и на Международната морска организация, свързана с прилагането на мерки за постигане на сигурността на корабите и пристанищните съоръжения, съгласно чл. 13 от глава ХI-2 на Конвенция SOLAS.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Европейската комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, списък с имената и данните за кореспонденция на своите служители, на които офицерите по сигурността на кораба, на компанията, на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение могат да докладват за проблеми, свързани със сигурността.

Чл. 22

(1) Капитанът или офицерът по сигурността на кораб може да изиска изготвяне на Декларация за сигурност кораб – пристанищно съоръжение или Декларация за сигурност кораб – кораб съгласно образеца в Приложение III на Регламент (ЕО) № 725/2004, когато:

1. корабът оперира при по-високо ниво на сигурност от това на пристанищното съоръжение или на друг кораб, с който взаимодейства;

2. съществува споразумение между страни по Конвенция SOLAS относно изготвяне на декларация за сигурност за определени международни плавания или за определени кораби, извършващи такива плавания;

3. е била налице заплаха за сигурността или инцидент, свързан със сигурността, касаещи кораба или пристанищното съоръжение;

4. корабът се намира в пристанищно съоръжение, за което няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на пристанищното съоръжение;

5. се извършват дейности между кораби и за единия кораб няма изискване да притежава и да изпълнява одобрен план за сигурност на кораба.

(2) Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност се потвърждават от капитана/офицера по сигурността на съответното пристанищно съоръжение или от офицера по сигурността на друг кораб.

(3) Исканията за изготвяне на Декларация за сигурност са в писмена форма и се подават от капитана/офицера по сигурността на кораба или от офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, съответно до офицера по сигурността на пристанищното съоръжение или капитана/офицера по сигурността на кораба, чрез корабния агент.

Чл. 23

(1) Декларацията за сигурност се изготвя и когато в резултат на оценката за сигурност на кораба или на оценката за сигурността на пристанищното съоръжение се счете за необходимо.

(2) В случая по ал. 1 причините и условията за изискването на Декларация за сигурност се посочват в плана за сигурност на кораба, съответно в плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

Чл. 24

(1) Декларацията за сигурност пристанищно съоръжение – кораб се изготвя съвместно:

1. от капитана или от офицера по сигурността на кораб – от името на кораба;

2. от офицера по сигурността на пристанищното съоръжение или от друг орган, отговорен за бреговата сигурност – от името на пристанищното съоръжение.

(2) Декларацията за сигурност кораб – кораб се изготвя от офицерите по сигурността на корабите или от капитаните на корабите.

Чл. 25

Декларацията за сигурност определя мерките за сигурност и отговорността на пристанищното съоръжение и на кораба – за постигане на сигурност на корабите и пристанищните съоръжения.

Чл. 26

(1) Декларациите за сигурност пристанищно съоръжение – кораб, сключени между пристанищното съоръжение и посетилите го кораби, се съхраняват за срок 5 години считано от датата на подписване на съответната декларация.

(2) Декларациите за сигурност пристанищно съоръжение – кораб и кораб – кораб се съхраняват за срока, през който корабът е посетил последните десет пристанищни съоръжения, но не повече от 5 години.

(3) Декларациите по ал. 1 се съхраняват от офицера по сигурност на пристанищното съоръжение, а декларациите по ал. 2 – от офицера по сигурност на кораба.

Чл. 27

Корабопритежателят е длъжен да определи в плана за сигурност на кораба, че капитанът има преимуществена власт и отговорност за вземане на решения във връзка с безопасността и сигурността на кораба, както и че може да изисква съдействието на корабопритежателя или на друга държава – страна по Конвенция SOLAS, при необходимост.

Чл. 28

(1) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на офицера по сигурността на компанията, на капитана и на офицера по сигурността на кораба при изпълняване на техните задължения по сигурността.

(2) Корабопритежателят предоставя на капитана на кораба информация относно:

1. лицата, отговорни за назначаване на персонал на борда на кораба;

2. лицата, които осигуряват фрахтоването на кораба;

3. данните за кореспонденция на страните по договор за наем за определено пътуване или по договор за наем за определено време, ако има такива договори.

Чл. 29

Корабите оперират съгласно следните нива на сигурност:

1. първо ниво на сигурност;

2. второ ниво на сигурност;

3. трето ниво на сигурност.

Чл. 30

Нивото на сигурност за корабите, плаващи под българско знаме, се определя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се съобщава на корабопритежателите за информиране на капитана на кораба или на офицера по сигурността на кораба.

Чл. 31

С оглед на определяне и предприемане на предпазни мерки срещу възникване на инциденти, свързани със сигурността, при първо ниво на сигурност на корабите се извършват следните дейности, определени в плана за сигурност на кораба:

1. изпълнение на всички задължения по сигурността на кораба;

2. контролиране на достъпа до кораба;

3. контролиране на качването на лица и на техния багаж;

4. контролиране на достъпа до забранените зони с цел гарантиране на достъпа до тях само на упълномощени за това лица;

5. наблюдение на палубите и на зоните около кораба;

6. контролиране на товарно-разтоварните операции и приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

Чл. 32

При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 31.

Чл. 33

При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 31.

Чл. 34

Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ обяви второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораба потвърждава промяната на нивото на сигурност и уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 35

(1) Непосредствено преди влизане в пристанищно съоръжение или по време на престой в пристанищно съоръжение на територията на държава – страна по Конвенция SOLAS, обявила второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораб потвърждава получаването на инструкции за второ или трето ниво на сигурност и уведомява офицера по сигурността на пристанищното съоръжение за началото на прилагане на съответните мерки и процедури от плана за сигурността на кораба, а при обявено трето ниво на сигурност – и на инструкциите на държавата – страна по Конвенция SOLAS, обявила трето ниво на сигурност.

(2) Офицерът по сигурността на кораба информира офицера по сигурността на пристанищното съоръжение относно трудности при прилагане на инструкциите. В този случай офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и офицерът по сигурността на кораба координират съвместни действия за преодоляване на трудностите.

Чл. 36

(1) Когато Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определи или е определила по-високо ниво на сигурност за кораб от това, което е определено за пристанищното съоръжение, в което корабът възнамерява да влезе или в което се намира, офицерът по сигурността на кораба незабавно уведомява за създалата се ситуация офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и компетентния орган на държавата – страна по Конвеция SOLAS, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение.

(2) В случая по ал. 1 офицерът по сигурността на кораба влиза във връзка с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение за координиране на съответни действия при необходимост.

Чл. 37

При определено второ или трето ниво на сигурност на кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряващи да влязат или намиращи се в пристанищно съоръжение на държава – страна по Конвенция SOLAS, с по-ниско ниво на сигурност, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно уведомява държавата за това.

Чл. 38

(1) Когато кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряват да влязат или се намират в териториалните води на държава – страна по Конвенция SOLAS, определила по-високо ниво на сигурност в района, капитанът на кораба или офицерът по сигурността на кораба повишава бдителността в съответствие с предвиденото в плана за сигурност на кораба за съответното ниво на сигурност, а при наличие на информация, която може да окаже въздействие върху морската сигурност в района – незабавно докладват на корабопритежателя и на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение уведомява капитана или офицера по сигурността на кораб, плаващ под чуждо знаме, който възнамерява да влезе или се намира в териториалните води на Република България, за определеното ниво на сигурност и за мерките по сигурността, които той следва да предприеме, както и за мерките, предприети с цел осигуряване на защита срещу заплахата.

Чл. 39

(1) Оценката на сигурността на кораба включва:

1. определяне на съществуващи мерки, процедури и дейности по сигурността;

2. определяне на най-важните корабни дейности, които е необходимо да бъдат защитени;

3. определяне на възможни заплахи за най-важните корабни дейности и вероятността от тяхното възникване с цел установяване и степенуване на мерките за сигурност;

4. определяне на уязвимите места, свързани с дейността на кораба, като се отчита и човешкият фактор.

(2) Оценката по ал. 1 отчита и следните елементи:

1. физическа сигурност;

2. структурна цялост;

3. системи за защита на персонала;

4. процедурни политики;

5. радио- и телекомуникационни системи, в това число компютърни системи и мрежи;

6. други елементи на сигурността, които, ако бъдат застрашени, могат да представляват риск за лица, имущество или операции на борда на кораба или в пристанищното съоръжение.

Чл. 40

(1) При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и:

1. всички открити места за достъп на кораба, включително откритите палуби, като се оценява възможността за използването им от лица, целящи нарушаване на сигурността;

2. местата за достъп на кораба, използвани от лица с право на достъп;

3. местата за достъп на кораба, които биха могли да бъдат използвани от лица, целящи качване на борда на кораба през тези места, без да имат това право.

(2) При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и постоянната приложимост на съществуващите, свързани със сигурността мерки, правила, процедури и операции, прилагани при рутинни и аварийни ситуации, като оценката съдържа правила относно:

1. забранените за достъп зони, както и за зоните с ограничен и контролиран достъп;

2. действията при пожар или при други аварийни ситуации;

3. нивото на контрол върху персонала на кораба, пътниците, посетителите, търговците, докерите и др.;

4. честотата и ефективността на патрулирането от лицата, отговорни за сигурността на кораба;

5. системите за контрол на достъп, включително системите за идентификация;

6. охранителните комуникационни системи;

7. охранителните врати, бариери и осветление;

8. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(3) Оценката на сигурността на кораба отчита мерките по защита на:

1. персонала на кораба;

2. пътниците, посетителите, търговците и персонала на пристанищното съоръжение;

3. способността да се поддържа безопасно корабоплаване и да се реагира при аварийни ситуации;

4. товара, особено на опасните товари или вещества;

5. запасите на кораба;

6. охранителното комуникационно оборудване и системи, ако има такива;

7. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(4) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички възможни заплахи, които могат да доведат до:

1. увреждане или разрушаване на кораба или на пристанищното съоръжение;

2. завземане или отвличане на кораба или на лица, намиращи се на борда;

3. неразрешен достъп до товара, корабното оборудване или до системи, или до корабните запаси;

4. неразрешен достъп до кораба, включително наличие на нередовни пътници;

5. нерегламентирано внасяне на оръжия или на оборудване, включително оръжия за масово поразяване;

6. използване на кораба за превоз на лица, които възнамеряват да предизвикат инцидент, свързан със сигурността, както и за превоз на тяхното оборудване;

7. използване на кораба като оръжие или като средство за причиняване на щети или на разрушение;

8. нападения откъм морето, докато корабът е на кей или на котва;

9. нападения, докато корабът е в морето.

(5) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички слаби места, като:

1. противоречия между мерките за безопасност и сигурност;

2. противоречия между задълженията на борда на кораба и възложени задачи по сигурността;

3. брой на корабния екипаж и вахти, като се отчита въздействието им върху работоспособността, бдителността и изпълнението на задълженията на екипажа;

4. установени недостатъци, свързани с обучението по сигурността;

5. оборудване и системи за сигурност и комуникационни системи.

Чл. 41

(1) Оценката по сигурността на кораба се извършва от лица с подходящи умения и познания за оценяване сигурността на даден кораб, определени от корабособственика.

(2) Офицерът по сигурността на компанията следи оценката по сигурността на кораба да бъде извършена от лицата по ал. 1.

(3) Оценката на сигурността на кораба може да се извърши и от призната организация по сигурността.

(4) Уменията и познанията на лицата по ал. 1 включват:

1. познания за текущите заплахи за сигурността и похвати в тази област;

2. разпознаване и откриване на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаване на недискриминационна основа на характеристики и поведенчески модели на лица, които има вероятност да застрашат сигурността;

4. похвати, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методи, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействие на експлозиви върху конструкцията на кораба и оборудването;

7. сигурността на кораба;

8. установени практики на взаимодействието кораб/пристанищно съоръжение;

9. планиране за ограничаване на вредното въздействие и за противодействие при възникнал инцидент;

10. физическа сигурност;

11. радио- и телекомуникационни системи и компютърни системи и мрежи;

12. морско инженерство и корабни и пристанищни операции.

Чл. 42

Офицерът по сигурността на компанията получава и регистрира необходимата за извършване на оценка на сигурността на кораба информация относно:

1. общия план на кораба;

2. разположението и функцията на помещенията, които са забранени за достъп, както са определени в глава II-2 от Конвенция SOLAS;

3. разположението и функцията на всяко действително или потенциално място за достъп до кораба;

4. промените в прилива и в отлива, които могат да окажат влияние върху сигурността на кораба;

5. товарните помещения и товарния план;

6. местата, където се съхраняват запасите на кораба и оборудването за поддръжката на кораба;

7. местата, където се съхранява багаж без придружител;

8. наличното за поддържане на основни дейности резервно и аварийно оборудване;

9. персонала на кораба, задълженията по сигурността и изискванията, свързани с обучение и тренировки по сигурността;

10. наличното оборудване за сигурност и безопасност на пътниците и персонала на кораба;

11. евакуационните планове и местата за събиране на хората, които трябва да бъдат поддържани за осигуряване на организирана и безопасна евакуация при аварийна ситуация;

12. договорите с лица, предоставящи услуги, свързани със сигурността на кораба;

13. мерките и процедурите по сигурността, включително инспекционни и контролни процедури, разпознавателните системи, оборудването за наблюдение и надзор, документите за идентификация на персонала, алармите, осветлението, контрола върху достъпа и други.

Чл. 43

(1) Корабопритежателят е отговорен за документирането, разглеждането, приемането и съхраняването на оценката на сигурността на кораба.

(2) Оценката на сигурността на кораба се съхранява на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в оценката на сигурността.

(3) Оценката на сигурността на кораба е защитена от неразрешен достъп или разгласяване.

(4) Оценката на сигурността на кораба трябва да се преразглежда най-малко веднъж на 12 месеца. Ако при тренировки по сигурността или при инциденти, свързани със сигурността, бъдат установени несъответствия, трябва да се направят съответните допълнения и промени в оценката на сигурността на кораба и в плана за сигурността на кораба.

Чл. 44

На борда на всеки кораб има корабен план за сигурност, който съдържа мерки за трите нива на сигурност.

Чл. 45

Планът за сигурност на кораба или измененията към него се изготвят от корабопритежателя или от призната организация по сигурността.

Чл. 46

(1) Корабният план за сигурност или измененията в него се одобряват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността.

(2) Когато призната организация по сигурността е участвала в изготвяне на оценката или на плана за сигурност на кораба, същата не може да го одобрява.

Чл. 47

При представяне на корабния план за сигурност за одобряване се прилага и оценката на сигурността, на чиято база е бил разработен планът.

Чл. 48

(1) Планът се изготвя на български и английски език и включва:

1. мерки за предотвратяване на нерегламентирано внасяне на борда на кораба на оръжия или на общоопасни вещества и средства, предназначени за употреба срещу хора, кораби или пристанищни съоръжения;

2. определяне на ограничените зони с контролиран достъп и мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до тях;

3. мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до кораба;

4. процедури за реагиране при заплахи или при нарушения на сигурността, които включват разпоредби за осигуряване на критично важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанищно съоръжение;

5. процедури за реагиране при получаване на инструкциите за сигурност, които може да са дадени от държави – страни по Конвенция SOLAS, при трето ниво на сигурност;

6. процедури за евакуация при заплахи или нарушения на сигурността;

7. задължения за лицата, отговорни за сигурността на кораба и на останалите лица на кораба, по отношение на нивата на сигурност;

8. процедури за инспектиране на дейностите, извършвани по сигурността;

9. процедури за провеждане на обучение, тренировки и упражнения, свързани с плана за сигурност;

10. процедури за взаимодействие при извършване на дейностите по сигурността на пристанищните съоръжения;

11. процедури за периодичен преглед на плана и за обновяването му;

12. процедури за докладване на инциденти, свързани със сигурността;

13. определяне на офицера по сигурността на кораба;

14. определяне на офицера по сигурността на компанията, в това число начините за осъществяване на 24-часов контакт;

15. процедури за проверка, тестване, калибриране и поддръжка на всяко оборудване по сигурността, намиращо се на борда;

16. честота на тестване или калибриране на оборудването по сигурността, намиращо се на борда;

17. определяне на местата за активиране на сигналната система за сигурност на кораба;

18. инструкции за използване на сигналната система за сигурност на кораба, включително тестването, активирането, деактивирането и връщането в изходно положение, както и за ограничаване на фалшиви сигнали;

19. процедури за случаите, когато на борда има пътник, пребиваващ незаконно или намиращ се под действието на съдебни или административни разпоредби;

20. мерки за сигурност, когато корабът излиза на ремонт;

21. разпоредби, осигуряващи сигурността на корабите, към които се прилага тази наредба, включително, свързани с взаимодействието кораб – пристанищно съоръжение или кораб – кораб, дори когато към единия от корабите не се прилагат разпоредбите на тази наредба.

(2) Планът за сигурност на кораба:

1. описва подробно организационната структура по сигурността за кораба;

2. описва подробно взаимоотношенията на кораба с компанията, пристанищните съоръжения, другите кораби и съответните органи, отговорни за сигурността;

3. описва подробно комуникационните системи и начините за ефективна непрекъсната комуникация в рамките на кораба, между кораба и други кораби, в т.ч. пристанищните съоръжения;

4. описва подробно основните, свързани със сигурността, мерки за първо ниво на сигурност;

5. описва подробно допълнителните мерки, които ще позволят на кораба без забавяне да премине на второ ниво на сигурност и когато е необходимо – на трето ниво на сигурност;

6. съдържа процедури за докладване на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на въпроси, свързани със сигурността.

Чл. 49

Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности с изключение на случаите, когато големината и видът на кораба не позволяват това.

Чл. 50

(1) Одобряването на изменения в одобрен корабен план, с изключение на тези по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17, се извършва с отделен документ, който се съхранява на борда на кораба и се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

(2) Когато одобряването по ал. 1 се отнася до временни промени и първоначално одобрените мерки в корабен план за сигурност или оборудване по сигурността, посочени в одобрен план за сигурност, бъдат възстановени, документът по ал. 1 не се съхранява на борда на кораба и не се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

(3) При изменения на обстоятелствата по чл. 48, ал. 1, т. 13, 14 и 17 в одобрен корабен план за сигурност не се изисква одобряване.

Чл. 51

(1) Планът се съхранява на хартиен носител от капитана на кораба, може да се съхранява също и на електронен носител, който следва да е защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в него.

(2) Капитанът на кораба осигурява планът да е защитен от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 52

(1) Планът за сигурност на кораба не подлежи на проверка от лицата, осъществяващи мерки за контрол и за съответствие съгласно правило 9 на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, с изключение на случаите, когато има ясни основания да се смята, че корабът не е в съответствие с изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS и с тази наредба.

(2) Когато единственото средство да се провери или отстрани несъответствието е сравнение с корабния план за сигурност, се разглеждат съответните изисквания в него.

(3) В случаите по ал. 2 се разрешава ограничен достъп до точките от плана, отнасящи се до несъответствието, но само при съгласието на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или на капитана на кораба.

(4) Информацията по чл. 48, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 се счита за конфиденциална и не подлежи на проверки.

Чл. 53

(1) На борда на кораба за срок от 5 години се съхраняват записи за:

1. обучение, тренировки и учения;

2. заплахи за сигурността и инциденти, свързани със сигурността;

3. нарушения на сигурността;

4. промени на нивото на сигурност;

5. информация, отнасяща се пряко до сигурността на кораба, като специфични заплахи по отношение на кораба или пристанищните съоръжения, в които корабът се намира или се е намирал;

6. вътрешни проверки (одити) и прегледи на дейности по сигурността;

7. периодичен преглед на оценката за сигурността на кораба;

8. периодичен преглед на корабния план за сигурност;

9. въвеждане в действие на изменения към плана;

10. поддържане, калибриране и тестване на каквото и да е оборудване по сигурността, намиращо се на борда, в т. ч. тестване на сигналната система за сигурност на кораба.

(2) Записите по ал. 1 се изготвят на български и на английски език, като информацията, съдържаща се в тях, се отнася за период, в който корабът е посетил последните 10 пристанищни съоръжения.

(3) Записите могат да се съхраняват на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неразрешеното му изтриване, разрушаване или изменение.

(4) Записите са защитени от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 54

(1) Корабопритежателят определя офицер по сигурността на компанията за един или повече кораби в зависимост от броя или видовете кораби, с които оперира, като посочва за кои кораби ще отговаря това лице.

(2) Корабопритежателят може да определи в зависимост от броя или от видовете кораби, с които оперира, няколко лица, които да бъдат офицери по сигурността на компанията, при условие че е ясно посочено за кои кораби ще отговаря всяко едно от лицата.

Чл. 55

Офицерът по сигурността на компанията:

1. уведомява капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба за нивото на заплахи, на което е възможно да бъде подложен по време на експлоатацията му, като използва оценките по сигурността, както и друга, свързана със сигурността, информация;

2. отговаря за извършване на оценка по сигурността на кораба;

3. отговаря за разработването, представянето за одобрение, прилагането и поддържането на корабния план за сигурност;

4. гарантира, когато е необходимо, корабният план да бъде изменен, за да се коригират недостатъците и да се изпълнят изискванията за сигурност на конкретния кораб;

5. организира вътрешните проверки (одити) и прегледи на дейностите по сигурността;

6. организира първоначалната и последващите проверки на кораба от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността;

7. следи за коригирането на недостатъците и несъответствията, открити по време на вътрешните проверки, периодичните прегледи, инспекциите по сигурността и проверките за съответствие;

8. отговаря за обучението на лицата, отговорни за сигурността на кораба;

9. отговаря за ефективната комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищните съоръжения;

10. отговаря за съвместимостта между изискванията за сигурност и изискванията за безопасност;

11. гарантира, че ако бъдат използвани планове за сигурност на сроден кораб или на флота, планът за всеки кораб ще отразява точно специфичната, касаеща го информация;

12. гарантира, че са изпълнени и поддържани които и да са алтернативни или еквивалентни мерки и разпоредби, одобрени по отношение на конкретен кораб или група кораби.

Чл. 56

Корабопритежателят определя офицер по сигурността на кораба, който:

1. извършва редовни инспекции по сигурността на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

2. контролира прилагането на корабния план за сигурност и измененията към него;

3. координира мерките за сигурност, които трябва да се спазват по време на товаро-разтоварните операции и снабдяването на кораба между членовете на екипажа и офицера по сигурността на пристанищното съоръжение;

4. предлага изменения на корабния план за сигурност;

5. докладва пред офицера по сигурността на компанията за всички недостатъци и несъответствия, открити по време на вътрешните проверки, периодичните прегледи, инспекциите по сигурността и проверките за съответствие, и за прилагане на всички коригиращи действия;

6. отговаря за провеждане на обучение на екипажа на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

7. докладва за всички инциденти, свързани със сигурността, съгласно корабния план;

8. координира прилагането на корабния план за сигурност с офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение;

9. следи за правилната експлоатация, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността.

Чл. 57

Офицерът по сигурността на компанията, офицерът по сигурността на кораба и лицата от бреговия персонал, определени от корабопритежателя и отговорни за сигурността на корабите, преминават обучение по утвърдени програми от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и притежават познания в определени области съгласно приложение № 2.

Чл. 58

Лицата от екипажа на кораба, които имат специфични задължения и отговорности, свързани със сигурността, притежават достатъчно познания и умения в определени области съгласно приложение № 2, за да изпълняват поставените им задачи.

Чл. 59

(1) Офицерът по сигурността на кораба провежда тренировки на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 3 месеца, като се вземат предвид видът на кораба, промените в екипажа на кораба, пристанищните съоръжения, които следва да се посетят, и други обстоятелства, свързани със сигурността на кораба.

(2) В случаите, когато една четвърт от корабния екипаж е подменен и лицата не са участвали в тренировки на този кораб през последните 3 месеца, тренировката се провежда в едноседмичен срок от настъпване на промяната.

Чл. 60

Офицерът по сигурността на компанията провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 18 месеца, чрез които се проверява и постига взаимодействието между офицера по сигурността на кораба, офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на пристанищните съоръжения и службите по сигурността.

Чл. 61

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ определя нивата на сигурност на пристанищните съоръжения или на отделни пристанищни съоръжения.

(2) пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения оперират съобразно определените нива на сигурност. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат по начин, който да доведе до минимално забавяне на пътниците, кораба, персонала и посетителите на кораба, стоките и услугите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ незабавно уведомява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяка промяна в определеното ниво на сигурност на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение.

(4) Определените нива на сигурност на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения се оповестяват на мореплавателите от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(5) При всяко ниво на сигурност по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в зависимост от конкретните констатации в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение, могат да се въвеждат различни мерки за сигурност в отделните пристанищни съоръжения на едно пристанищно съоръжение.

Чл. 62

При първо ниво на сигурност, с оглед идентифициране и предприемане на превантивни мерки срещу възникването на инциденти, свързани със сигурността на пристанищните съоръжения, се извършват следните дейности при прилагане на съответните мерки, определени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение:

1. гарантиране на изпълнението на всички задължения по сигурността на пристанищното съоръжение;

2. контролиране на достъпа до пристанищното съоръжение или до пристанищното съоръжение;

3. осъществяване на мониторинг на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение, включително зоната (зоните) на акостиране и заставане на котва;

4. осъществяване на мониторинг на зоните с ограничен достъп с цел да се гарантира, че достъп до тях имат само упълномощени за това лица;

5. осъществяване на наблюдение и контрол при обработката на товарите;

6. осъществяване на наблюдение и контрол при приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

Чл. 63

При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 61.

Чл. 64

(1) При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 61.

(2) Освен мерките по ал. 1 при трето ниво на сигурност пристанищните съоръжения или пристанищните съоръжения прилагат инструкции по сигурността, изготвени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 65

Когато офицер по сигурността на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение бъде уведомен, че кораб има затруднения при спазване на изискванията на плана за сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение и инструкциите по сигурността, дадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при обявено трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и офицерът по сигурността на кораба влизат във връзка и координират съответните действия.

Чл. 66

Когато офицер по сигурността на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение бъде уведомен, че кораб е с определено ниво на сигурност, по-високо оттова на пристанищното съоръжение/пристанищното съоръжение, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение незабавно уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и офицера по сигурността на кораба.

Чл. 67

(1) Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти в съответната област от Министерството на вътрешните работи и от, а когато пристанищното съоръжение е определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет – съвместно с експерти в съответната област на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от призната организация по сигурността.

(2) За изготвяне на оценка за сигурността на пристанищното съоръжение пристанищният оператор по чл. 116, ал. 2, т. 2 – 3 подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплаща такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Когато оценката по ал. 1 е извършена от призната организация по сигурността, тя се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(4) При промяна на статута на пристанищното съоръжение се изисква изготвяне на нова оценка от компетентните органи по ал. 1, а при необходимост – и актуализиран/нов план за сигурност.

(5) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение се преразглежда от съответния съвет за сигурност на пристанищното съоръжение:

1. поне веднъж на пет години – след първоначалната оценка или след нейното последно преразглеждане или актуализация;

2. при настъпили промени, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността, и при промени, свързани с пристанищната инфраструктура.

(6) Съветът за сигурност на пристанищното съоръжение извършва преразглеждането на оценката по сигурността:

1. по ал. 5, т. 1 – най-късно шест месеца преди изтичането на 5-годишния период от одобряването на последната оценка;

2. в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 5, т. 2.

(7) За резултата от преразглеждането на оценката по ал. 6 съветът за сигурност съставя протокол с констатации и мотиви за необходимостта от нейната актуализация.

(8) Операторът на съответното пристанищно съоръжение най-късно пет месеца преди изтичането на срока по ал. 5, т. 1 или в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 5, т. 2, чрез съответната дирекция „Морска администрация“, подава заявление за преразглеждане на оценката по сигурността на пристанищното съоръжение до Изпълнителна агенция „Морска администрация“, към което прилага копие от протокола по ал. 7. Копие от заявлението се изпраща и на органа по сигурността на пристанищното съоръжение, в който се намира пристанищното съоръжение.

(9) След получаване на заявлението по ал. 8 съответната дирекция „Морска администрация“ извършва допълнителни проверки, ако е необходимо, и предприема едно от следните действия:

1. извършване на нова оценка на пристанищното съоръжение и нейното одобряване при условията и по реда на този раздел, или,

2. изготвя писмено мотивирано становище, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност и/или на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

(10) Ако одобрената оценка по ал. 9, т. 1 изисква извършване на промени или изготвяне на нов план за сигурност на пристанищното съоръжение, неговото изготвяне и одобряване се извършва при условията и по реда на раздел III.

(11) В случаите по ал. 5, т. 1, когато не се налага актуализиране на оценката, действащата оценка и план за сигурност се презаверяват за 5 години.

(12) Лицата, включени в извършването на оценката за сигурност на пристанищното съоръжение, трябва да притежават познания по отношение на:

1. актуалните заплахи за сигурността, различните им форми и тенденциите в тази област;

2. разпознаването и откриването на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите модели на лица, които биха могли да представляват заплаха за сигурността;

4. похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методите, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействието на експлозиви върху пристанищното съоръжение;

7. сигурността на пристанищното съоръжение;

8. обичаите на пристанищното съоръжение;

9. планирането на непредвидени ситуации, подготовката на ситуациите на тревога и мерките за противодействие;

10. физическите мерки за сигурност;

11. радио- и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи;

12. транспортното и гражданското инженерство;

13. корабните и пристанищните операции.

Чл. 68

(1) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение се извършва за всяко едно пристанищно съоръжение.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши извършване на обща оценка за сигурност за повече от едно пристанищно съоръжение, когато пристанищният оператор е един за пристанищните съоръжения, на които се извършва оценка на сигурността, и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанищни съоръжения са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява IМО за извършената обща оценка.

Чл. 69

Оценката за сигурност на пристанищно съоръжение се извършва съгласно разпоредбите на настоящата наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № (ЕО) 725/2004 г.

Чл. 70

(1) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение завършва с доклад, изготвен от лицата по чл. 67, ал. 1, описващ начина на провеждане на оценката, описание на всяка уязвимост на пристанищното съоръжение, открита при извършването на оценката, както и описание на мерките за противодействие. Към доклада се прилага и направената оценка за сигурността на пристанищното съоръжение.

(2) Докладът, придружен от оценката, се изготвя в два екземпляра и се представя на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за одобряване.

(3) Докладът се защитава от лицата по чл. 67, ал. 1 от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 71

(1) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, от които един за заявителя и един за Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) По едно електронно копие от оценката по ал. 1 се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:

1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанищното съоръжение – предмет на оценката;

2. на органа по сигурността на пристанищното съоръжение;

3. на органа по сигурността на пристанищното съоръжение, в който е разположено пристанищното съоръжение – предмет на оценката;

4. на съответната областна дирекция на МВР;

5. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;

6. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 защитават оригиналите (на хартиен и на електронен носител) и копията на оценката от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 72

(1) Планът за сигурността за всяко пристанищно съоръжение се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи и от, а когато пристанищното съоръжение е определено за стратегически обект с акт на Министерския съвет – съвместно с експерти в съответната област на Държавна агенция „Национална сигурност“ или призната организация по сигурността.

(2) За изготвяне на план за сигурност на пристанищно съоръжение пристанищният оператор по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗМПВВППРБ подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплаща такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с упълномощени от тях лица.

(4) Планът за сигурност на пристанищно съоръжение се изготвя в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № (ЕО) 725/2004.

(5) Разработването и поддържането на плана за сигурност се осъществяват въз основа на оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб – пристанищно съоръжение.

(6) В плана за сигурност могат да се предвидят различни зони в зависимост от констатациите в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение. В зони със свободен достъп не се прилагат изискванията за контрол на достъпа за първо и второ ниво на сигурност.

Чл. 73

Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности с изключение на случаите, когато големината и видът на пристанищното съоръжение не позволяват това.

Чл. 74

(1) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се изготвя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, от които един за заявителя и един за Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) Електронно Копие от плана за сигурност на пристанищното съоръжение се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:

1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанищното съоръжение – предмет на плана;

2. на органа по сигурността за пристанищното съоръжение;

3. на органа по сигурността на пристанищното съоръжение, в който е разположено пристанищното съоръжение – предмет на плана;

4. на съответната областна дирекция на МВР;

5. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;

6. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(4) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение може да се комбинира с всеки друг план за спешни или аварийни случаи на пристанищно съоръжение или да е част от такива планове.

(5) Лицата по ал. 2 и 3 защитават оригиналите (на хартиен и на електронен носител) и копията на плана от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 75

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ одобрява промените в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, когато той отговаря на изискванията на Регламент № 725/2004.

Чл. 76

(1) План за сигурност на пристанищното съоръжение се изготвя за всяко едно пристанищно съоръжение поотделно.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши изготвяне на план за сигурност, обхващащ повече от едно пристанищно съоръжение, когато операторът е един и същ и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанищни съоръжения са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомява IMO за изработения общ план.

Чл. 77

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ контролира и следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.

(2) Сигурността на пристанищното съоръжение, на корабите в него и защитата им от неразрешен достъп се осигурява от пристанищния оператор съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.

(3) Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване – отстранено.

Чл. 78

(1) Орган за сигурността на пристанищното съоръжение е пристанищният оператор по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗМПВВППРБ.

(2) Органът за сигурността на пристанищното съоръжение е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането в актуално състояние на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

Чл. 79

Органът за сигурност в пристанищното съоръжение е длъжен:

1. да осигурява и поддържа техническите средства за осъществяване на контрола по прилагане на плана за сигурност на пристанищното съоръжение;

2. да определи офицер по сигурността на пристанищното съоръжение;

3. да обезпечи работата на съвета за сигурност на пристанищното съоръжение;

4. да предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ всички материали, свързани със сигурността на пристанищното съоръжение;

5. да представя в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в съответната областна дирекция на МВР за съгласуване правилника за контролно-пропускателния режим в пристанищното съоръжение.

Чл. 80

(1) Към всеки орган за сигурността на пристанищното съоръжение със заповед на директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ се създава съвет по сигурността на пристанищното съоръжение като постоянно действащ помощен орган за съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на съответното пристанищно съоръжение.

(2) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение се състои от:

1. председател – законния представител на юридическото лице – пристанищен оператор или оправомощено от него лице;

2. заместник-председател – офицера по сигурността на пристанищното съоръжение;

3. представител на съответната териториална дирекция „Морска администрация“;

4. представител на съответната областна дирекция на МВР;

5. представител на съответното гранично полицейско управление;

6. представител на съответната регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР;

7. представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“;

8. представител на организацията, на която пристанищният оператор е поверил осъществяването на охраната на пристанищната територия и инфраструктура;

9. представител на органа по сигурността на съответния пристанищно съоръжение.

(3)

(4) По преценка на органа по сигурността на пристанищното съоръжение в работата на съвета по сигурността на пристанищното съоръжение могат да се привлекат представители на съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“ и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищните съоръжения.

(5) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение:

1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанищното съоръжение и тенденциите в тази област с оглед внасяне на промени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение;

2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанищното съоръжение;

3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност без повишаване на нивото на сигурност;

4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанищното съоръжение;

5. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанищното съоръжение координира действията и разпределя задачите между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане на неговата сигурност;

6. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанищното съоръжение осъществява контрол върху дейността на всички лица, които извършват или ползват пристанищни услуги или дейности, когато техните действия или бездействия могат да създадат условия за нарушаване сигурността на пристанищното съоръжение.

(6) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на шест месеца и на извънредни заседания – по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанищното съоръжение или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.

(7) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение може да заседава, ако присъстват повече от половината от неговите членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на съвета.

(8) На първото си заседание съветът по сигурността на пристанищното съоръжение приема правилник за своята работа, в който следва да са уредени периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 5 функции.

Чл. 81

(1) Всеки орган по сигурността на пристанищно съоръжение определя офицер по сигурността за съответното пристанищно съоръжение.

(2) Един офицер по сигурността може да се определи за повече от едно пристанищно съоръжение, ако операторът на тези пристанищни съоръжения е един и същ.

(3) Когато пристанищният оператор е определил офицер по сигурността на повече от едно пристанищно съоръжение, той може да определи един от офицерите като координатор.

(4) Офицерът по сигурността е служител на пристанищния оператор и лице за контакт с представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ по въпросите на сигурността на пристанищното съоръжение. В случаите по ал. 3 лице за контакт е офицерът координатор.

Чл. 82

Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение:

1. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанищното съоръжение, като отчита съответната оценка по сигурността на пристанищното съоръжение;

2. съдейства при разработването на оценката за сигурност и на плана за сигурност на пристанищното съоръжение и отговаря за поддържането им;

3. прилага плана за сигурност на пристанищното съоръжение и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;

4. извършва редовни проверки по сигурността на пристанищното съоръжение с цел гарантиране на постоянното прилагане на мерките за сигурност;

5. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение с цел отстраняване на недостатъци или обновяване на плана;

6. осигурява обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанищното съоръжение;

7. докладва пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и пред офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанищното съоръжение;

8. координира прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на кораба;

9. следи за спазване на изискванията към лицата, отговорни за сигурността на пристанищното съоръжение;

10. следи за правилното управление, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността;

11. съдейства на офицера по сигурността на кораба за идентифициране на лицата, които ще се качват на борда на кораба;

12. координира действията по изпълнение на плана за сигурност със службите по сигурността;

13. при всяко посещение в пристанищно съоръжение на кораб, за който наредбата се прилага, извършва оценка на риска на базата на подадената от кораба предварителна информация по сигурността; в случай на необходимост от мерки за контрол на кораба докладва на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение.

Чл. 83

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи със своя съвместна заповед, след предварителното й съгласуване с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, определят реда за издаване и контрол на използването на пропуски на и от лица и транспортни средства в забранените за достъп зони на пристанищните съоръжения.

Чл. 84

(1) Пропуски за зоните за сигурност се издават на служители и работници, чиито задължения или мястото на тяхното изпълнение изискват влизане или престой в тези зони. Процедурата по издаване на пропуски включва:

1. подаване на писмена заявка за пропуск до издаващия орган;

2. проверка на заявките от страна на упълномощените сътрудници за определяне на основанията за издаване на пропуска;

3. съгласуване на заявките от страна на компетентните служби на Министерството на вътрешните работи с цел да не се допускат нежелани лица в зоните за сигурност.

(2) Всеки пропуск съдържа:

1. наименование на издателя на пропуска;

2. снимка на лицето, на което се издава;

3. имената и други лични данни (например единен граждански номер, единен номер на чужденец или дата на раждане) на лицето, на което се издава;

4. зоните, за които е валиден;

5. срока на неговата валидност.

(3) За пристанищните съоръжения, определени за стратегически обекти с акт на Министерския съвет, пропуски за достъп до зоните за сигурност се издават на лицата след извършена проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ по критериите по чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет с Постановление № 23 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 7 и 101 от 2009 г. и бр. 27, 56, 80, 84, 85 и 108 от 2013 г.), за издаване на разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача и дейности в стратегически обекти.

(4) Правилата и процедурите по ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат и по отношение на пропуските за моторни превозни средства.

(5) Всеки пропуск на моторно превозно средство съдържа:

1. наименование на издателя на пропуска;

2. регистрационен номер на моторното превозно средство;

3. наименование на собственика и ползвателя на моторното превозно средство;

4. зоните, за които е валиден;

5. срока на неговата валидност.

(6) Всички лица, имащи пропуск за зоните за сигурност, подлежат на инструктаж и контрол за познаването на инструкциите за движение и за сигурност при експлоатацията на моторни превозни средства в района на пристанищното съоръжение.

(7) Личните пропуски и пропуските на моторните превозни средства се поставят и носят на видно място при влизането, излизането и по време на престоя в зоните за сигурност.

Чл. 85

(1) Оценката за сигурност на пристанищно съоръжение се извършва в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Оценката за сигурност на пристанищно съоръжение се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи или от призната организация по сигурността.

(3) Когато оценката се изготвя от призната организация по сигурността, тя се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с оправомощени от тях лица.

(4) За изготвяне на оценка на сигурността на пристанищно съоръжение органът за сигурност на пристанищното съоръжение подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 86

(1) За всяко пристанищно съоръжение и пристанищно съоръжение се определят границите на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение, като съответно се вземе предвид информацията, получена при оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение.

(2) Границите на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение по ал. 1 се означават и представят в подходящ графичен вид.

(3)

Чл. 87

(1) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение съдържа:

1. определяне и оценка на значимите елементи на пристанищната инфраструктура и на други активи, които трябва да бъдат защитени;

2. определяне на възможните рискове и заплахи за пристанищната инфраструктура и за други активи, както и вероятността от възникването им с оглед на установяване и степенуване на мерките за сигурност;

3. определяне, избор и класиране – по приоритет, на мерките за противодействие и на промените в процедурите, както и тяхното ниво на ефективност с цел намаляване на уязвимостта;

4. определяне на уязвимите места в инфраструктурата и в дейността на пристанищното съоръжение, като се отчита и човешкият фактор;

5. определяне и оценка на пристанищни съоръжения, за които не се прилага тази наредба, но са от значение за сигурността на целия пристанищно съоръжение;

6. определяне и оценка на зони и съоръжения, които не са пристанищни съоръжения, но са от значение за сигурността на целия пристанищно съоръжение.

(2) Оценката по ал. 1 определя:

1. всички зони на пристанищното съоръжение, в които трябва да се постигне сигурност, като по този начин се определят границите на тази част от територията на пристанищното съоръжение, спрямо която се прилагат разпоредбите на тази наредба;

2. мерките за сигурност, в т. ч. тези, които са необходими, с оглед на функционалните връзки и взаимодействие между отделните пристанищни съоръжения на пристанищното съоръжение;

3. пристанищния персонал, който следва да се подложи на проверка за произход или на проучване за достъп във връзка с работата му в зони с висок риск;

4. отделни зони на пристанищното съоръжение или специфични негови части и пристанищни съоръжения в съответствие с вероятността от възникване на инциденти, свързани със сигурността; определянето на границите и оценката на всяка зона се извършва не само по директен профил като потенциална цел, но и с оглед на ролята й на преходна зона, когато потенциална цел е съседна зона;

5. измененията на риска;

6. специфичните характеристики на всяка зона – местоположение, достъп, електроснабдяване, комуникационна система, собственост и ползватели, както и други характеристики, за които се счита, че са свързани със сигурността;

7. потенциалните сценарии за заплаха на пристанищното съоръжение, като се съобрази, че пряка цел на идентифицирана заплаха може да е пристанищното съоръжение или специфични елементи на пристанищната инфраструктура, а също така товари, багаж, хора или транспортно оборудване;

8. специфичните преки и непреки последици от сценария за заплаха, независимо дали те се проявяват в една или в няколко зони; специално внимание следва да се обърне на риска от човешки жертви;

9. възможността от възникване на ефект на натрупване при инциденти по сигурността;

10. уязвимите (критичните) места във всяка зона;

11. всички организационни въпроси, свързани с общата сигурност на пристанищното съоръжение, в това число ролята и взаимодействието на всички централни и териториални органи, чиито правомощия са свързани с постигането на сигурността на пристанищното съоръжение, както и съществуващите правила и процедури;

12. уязвимите места в организацията, нормативната уредба или процедурите за постигане на сигурността на пристанищното съоръжение, на специфични негови части или пристанищни съоръжения;

13. мерките, процедурите и действията, насочени към намаляване уязвимостта на критичните места във всяка зона; специално внимание следва да се отдели на необходимостта от контрол на достъпа или от въвеждане на ограничения за цялото пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение, или за специфични части от него, в това число идентификация на пътниците, на пристанищния персонал или на други работници, на посетителите и корабните екипажи, контрол на товарите и багажа, въвеждане на изисквания за наблюдение на определени зони или дейности, както и на средствата за осъществяване на този контрол; мерките, процедурите и действията трябва да съответстват на отбелязания риск и да се различават за различните зони на пристанищното съоръжение или пристанищните съоръжения;

14. способите за засилване на мерките, процедурите и действията в случай на повишаване нивото на сигурност;

15. специфичните изисквания за действие при основни проблеми на сигурността, като товари, багажи, гориво, принадлежности или лица, пакети с неизвестно съдържание и познати опасности (например бомби); тези изисквания трябва да съдържат и анализ на условията, при които е препоръчително възникналият проблем да се разреши на място, както и тези, при които проблемът трябва да се разреши след транспортиране на опасния предмет или лице в сигурна зона;

16. мерките, процедурите и действията, насочени към ограничаване и намаляване на последиците;

17. начина на разпределение на задачите, позволяващ адекватното и правилно прилагане на определените мерки, процедури и действия;

18. при необходимост – връзките и взаимодействието с други планове за сигурност и други въведени мерки за сигурност, както и с други планове за действие (например авариен план за действие при разлив на нефт, план за организиране на непрекъсната работа в пристанищното съоръжение, план при произшествия с ядрени материали и други);

19. изискванията за комуникация, необходими за изпълнението на мерките и процедурите;

20. мерките за защита от разкриване на информация, свързана със сигурността;

21. изискванията по принципа „необходимост да се знае“ за всички органи и организации, които пряко участват в постигането на сигурността на пристанищното съоръжение или пристанищните съоръжения, както и в случай на необходимост – за всички останали.

(3) При извършването на оценката по ал. 1 съответният компетентен орган отчита и вида, предназначението и влиянието на съседните зони върху сигурността на пристанищното съоръжение и пристанищните съоръжения, които са обхванати от плана на пристанищното съоръжение.

Чл. 88

Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 89

(1) Оценката за сигурност на пристанищното съоръжение се изготвя в два екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, от които един за заявителя и един за Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) По едно електронно копие от оценката по ал. 1 се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:

1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанищното съоръжение – предмет на оценката;

2. на органа по сигурността за съответното пристанищно съоръжение – предмет на оценката;

3. на съответната областна дирекция на МВР;

4. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;

5. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 осигуряват защита на оригиналите (на хартиен и електронен носител) и на копията на оценката от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 90

(1) Оценките на сигурността на пристанищните съоръжения и плановете за сигурност на пристанищните съоръжения се преразглеждат от съответния съвет за сигурност на пристанищното съоръжение:

1. поне веднъж на пет години след одобряването на първоначалната оценка или на плана или след тяхното последно преразглеждане или актуализация;

2. при настъпили промени на рисковете, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността и до промени, свързани с пристанищната инфраструктура.

(2) Съветът за сигурност на пристанищното съоръжение извършва преразглеждането на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и на плана за сигурност на пристанищното съоръжение:

1. по ал. 1, т. 1 – най-късно шест месеца преди изтичането на 5-годишния период от одобряването на последната оценка или на плана;

2. в 30-дневен срок от настъпилите промени по ал. 1, т. 2.

(3) За резултата от преразглеждането на оценката и на плана по ал. 2 съветът за сигурност на пристанищното съоръжение съставя протокол с констатации и мотиви за необходимостта от актуализация на оценката.

(4) Органът по сигурност на съответния пристанищно съоръжение най-късно пет месеца преди изтичането на срока по ал. 1, т. 1 или в 30-дневен срок от настъпили промени по ал. 1, т. 2 чрез съответната дирекция „Морска администрация“ подава заявление за преразглеждане на оценката за сигурността на пристанищното съоръжение до Изпълнителна агенция „Морска администрация“, към което прилага копие от протокола по ал. 3.

(5) След получаване на заявлението по ал. 4 съответната дирекция „Морска администрация“ извършва допълнителни проверки, ако е необходимо, и предприема едно от следните действия:

1. извършва нова оценка на пристанищното съоръжение и нейното одобряване при условията и по реда на този раздел;

2. изготвя писмено мотивирано становище, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност и/или на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

(6) Ако одобрената оценка по ал. 5, т. 1 изисква извършване на промени или изготвяне на нов план за сигурност на пристанищното съоръжение, неговото изготвяне и одобряване се извършва при условията и по реда на раздел VII.

(7) В случаите по ал. 5, т. 2 становището служи, за да удостовери, че е извършен преглед на оценката на пристанищното съоръжение и че тя е валидна за нов 5-годишен период. В този случай копие от становището по ал. 5, т. 2 се изпраща на органа по сигурност на съответния пристанищно съоръжение и става неразделна част от оценката на пристанищното съоръжение.

Чл. 91

Планът за сигурност на пристанищно съоръжение се изготвя в съответствие с изискванията на тази наредба.

Чл. 92

(1) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се разработва и поддържа въз основа на оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб – пристанищно съоръжение и се установяват правомощията на органите и задълженията на организациите и лицата във връзка с постигане сигурността на пристанищното съоръжение.

(2) Планът за сигурност за всеки пристанищно съоръжение се изготвя от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съвместно с експерти от Министерството на вътрешните работи и от Държавна агенция „Национална сигурност“ или от призната организация по сигурността.

(3) За изготвяне на план за сигурност на пристанищно съоръжение органът за сигурност на пристанищното съоръжение подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(4) Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след предварително съгласуване с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или с оправомощени от тях длъжностни лица при спазване на следния ред и условия:

1. признатата организация представя изготвения проект на план на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за проверка за съответствието му с разпоредбите на настоящата наредба в срок, указан в договора по чл. 132, ал. 1;

2. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва проверката за съответствие и при констатирани несъответствия я изпраща в писмен вид на призната организация по сигурността за отстраняване на несъответствията;

3. в едномесечен срок от получаването на несъответствията по т. 2 призната организация по сигурността ги отстранява, след което представя коригирания проект на план на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за одобряване;

4. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ одобрява представения проект на план, при условие че са отстранени всички несъответствия, или го връща за коригиране до окончателното им отстраняване.

Чл. 93

(1) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение установява за всяко от трите нива на сигурност:

1. процедурите, които трябва да се следват;

2. мерките, които трябва да се въведат;

3. действията, които трябва да се предприемат.

(2) Планът за сигурност на пристанищното съоръжение:

1. определя зоните на пристанищното съоръжение, в които трябва да се постигне сигурност; в плана могат да се предвидят различни мерки, процедури или действия за различните зони в зависимост от констатациите в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и като се отчитат връзките между тези зони, включително мерки за противодействие на заплахи или уязвимости в акваторията на пристанищното съоръжение;

2. осигурява координация между мерките за сигурност за зони с различни характеристики по отношение на сигурността;

3. осигурява, при необходимост, различни мерки за различните зони от пристанищното съоръжение с оглед на различните нива на сигурност и информацията от разузнаването;

4. определя организационната структура, която да осигури повишаване на сигурността на пристанищното съоръжение.

(3) Въз основа на посоченото в ал. 2 планът за сигурност на пристанищното съоръжение разглежда и определя задачите и процедурите относно:

1. изисквания за достъпа; за някои зони изискванията влизат в сила само когато нивата на сигурност надвишат минималните прагове; всички изисквания и прагове изчерпателно се включват в плана за сигурност на пристанищното съоръжение;

2. изисквания за контрол на самоличност, багаж и товари, като се вземе предвид, че:

3. взаимодействието с органите за контрол на товарите, багажа и пътниците, като при необходимост планът трябва да предвижда свързване на информационните системи и на системите за контрол на сигурността на тези органи, включително на системите за контрол на сигурността преди пристигане, ако има такива;

4. процедурите и мерките за третиране на подозрителни товари, багаж, бункер, принадлежности или лица, включително определяне на зоните за сигурност, както и други въпроси, свързани със сигурността, както и нарушения на сигурността на пристанищното съоръжение;

5. наблюдението за спазване на изискванията за подзоните или дейностите в подзоните, необходимостта от технически решения, както и самите решения, които се определят в зависимост от оценката на сигурността на пристанищното съоръжение;

6. сигнализацията, като за зоните с достъп и/или с контролни изисквания се осигурява сигнализация, която трябва да отговаря на съответните специфични технически изисквания;

7. комуникациите и разрешителните за получаване и даване на информация, свързана със сигурността, като процедурите отчитат чувствителността на цялата или част от тази информация; изискванията за даване на разрешителни за получаване на информация, свързана със сигурността, представляват част от плана и са насочени към защита от разкриване на чувствителната за сигурността информация;

8. разпространяването на информацията по т. 7 се основава на необходимостта от познаването й, като при необходимост се включват процедури за предаване на информация на обществото;

9. осигуряването на бързи ответни действия – в плана за сигурност по пристанищното съоръжение се посочват ясно изискванията за докладване за всички инциденти по сигурността на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и/или на органа за сигурност на пристанищното съоръжение;

10. регламентираната в плана интеграция с други превантивни и контролни дейности, които се извършват в пристанищното съоръжение;

11. интеграцията с други планове за действия и/или включване на специфични ответни мерки, процедури и действия; в плана подробно се описват взаимодействието и координацията с други планове за действия и в планове за спешни мерки; когато е необходимо, се решават конфликти и се отстраняват недостатъци;

12. изискванията за провеждането на обучения, тренировки и учения по сигурността на пристанищното съоръжение;

13. организацията за сигурност на пристанищното съоръжение и разделението на задачите; в плана се описва координацията с офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения и офицерите по сигурността на корабите, ако това е необходимо; в плана се регламентират и задачите на съвета за сигурност на пристанищното съоръжение;

14. процедурите за обновяване на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

(4) Задачите и процедурите по ал. 3 се описват и номерират в съдържанието на плана в същата последователност, за да има проследимост.

Чл. 94

(1)

(2) Планът за сигурността на пристанищното съоръжение се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 95

Планът за сигурността на пристанищното съоръжение се изготвя в два екземпляра, всеки от които на хартиен и електронен носител, от които един за заявителя и един за Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се защитават от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 96

(1) Електронно Копие от плана за сигурност на пристанищното съоръжение се изпраща от Изпълнителна агенция „Морска администрация“:

1. на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто отговорен район е разположено пристанищното съоръжение – предмет на плана;

2. на органа по сигурността за съответния пристанищно съоръжение – предмет на плана;

3. на съответната областна дирекция на МВР;

4. на Регионална дирекция „Гранична полиция – Бургас“;

5. на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(2) Лицата по ал. 1 осигуряват защита на копията на плана от неразрешен достъп или от разгласяване.

Чл. 97

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.

(2) Сигурността на пристанищното съоръжение, на корабите в него и защитата им от неразрешен достъп се осигурява от пристанищните оператори съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана за сигурност.

(3) Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване да бъде отстранено.

Чл. 98

Органът по сигурността на пристанищното съоръжение, определен по реда на чл. 8, е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането на актуален план за сигурност на пристанищното съоръжение.

Чл. 99

Органът по сигурността на пристанищното съоръжение е длъжен:

1. да определи офицер по сигурността на пристанищното съоръжение;

2. да обезпечи работата на съвет по сигурността на пристанищното съоръжение;

3. да предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ всички материали, свързани със сигурността на пристанищното съоръжение.

Чл. 100

(1) Към всеки орган за сигурност на пристанищно съоръжение със заповед на директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ се създава съвет по сигурността на пристанищното съоръжение като постояннодействащ помощен орган за съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата и лицата, които имат отношение към постигане сигурността на съответния пристанищно съоръжение.

(2) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение се състои от:

1. председател – органа по сигурността на пристанищното съоръжение;

2. заместник-председател – офицера по сигурността на пристанищното съоръжение;

3. представител на съответното териториално поделение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;

4. представител на съответната териториална дирекция „Морска администрация“;

5. представител на съответната областна дирекция на МВР;

6. представител на съответното гранично полицейско управление;

7. представител на съответната регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР;

8. представител на съответната териториална структура на Държавна агенция „Национална сигурност“;

9. офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения, обхванати от плана за сигурност на съответното пристанищно съоръжение.

(3)

(4) По преценка на органа по сигурността на пристанищното съоръжение в работата на съвета по сигурността на пристанищното съоръжение могат да бъдат привлечени представители на съответната териториална дирекция на Агенция „Митници“ и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищните съоръжения.

(5) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение:

1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанищното съоръжение и тенденциите в тази област с оглед внасяне на промени в оценката и в плана за сигурност на пристанищното съоръжение;

2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанищното съоръжение;

3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност без повишаване на нивото на сигурност;

4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанищното съоръжение.

(6) Съветът по сигурността на пристанищното съоръжение се свиква на редовни заседания най-малко веднъж на шест месеца и на извънредни заседания по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанищното съоръжение или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.

(7) За всяко заседание на съвета по сигурността на пристанищното съоръжение се води протокол, който се подписва от председателя, офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и от водещия протокола.

(8) На първото си заседание съветът по сигурността на пристанищното съоръжение приема правилник за своята работа, в който се уреждат периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета – при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 4 функции.

Чл. 101

(1) За всеки пристанищно съоръжение органът по сигурността на пристанищното съоръжение определя със заповед офицер по сигурността на съответния пристанищно съоръжение.

(2) Допуска се един офицер по сигурността да отговаря за повече от един пристанищно съоръжение, ако това не създава пречки за ефективното изпълнение на неговите задължения.

(3) Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение е лице, отговорно за прилагането, предлагането на промени във и поддържането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, и е лице за контакт по въпросите, свързани със сигурността на пристанищното съоръжение.

(4) Офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения, обхванати с плана за сигурност на съответния пристанищно съоръжение, оказват съдействие на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение по въпросите, свързани с прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.

(5) Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение:

1. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанищното съоръжение;

2. съдейства при разработването на оценката и на плана за сигурност на пристанищното съоръжение и отговаря за поддържането му;

3. прилага плана за сигурност на пристанищното съоръжение и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;

4. извършва редовни проверки по сигурността на пристанищното съоръжение с цел гарантиране на постоянното прилагане на мерките за сигурност и ги документира, като в случай на необходимост докладва на компетентния орган по чл. 3, т. 1;

5. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение с цел отстраняване на недостатъци или обновяването на плана;

6. участва в процеса на обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанищните съоръжения, включени в пристанищното съоръжение;

7. докладва пред директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанищното съоръжение;

8. координира прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение с офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения, обхванати в плана за сигурност на съответния пристанищно съоръжение;

9. координира действията по изпълнение на плана за сигурност на пристанищното съоръжение със структурите на Министерството на вътрешните работи и с Държавна агенция „Национална сигурност“;

10. координира прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение с офицера по сигурността на компанията и с офицера по сигурността на кораба;

11. при всяко посещение в пристанищното съоръжение на кораб, попадащ в приложното поле на тази наредба, извършва оценка на риска на базата на подадената от капитана на кораба или от определено от него лице предварителна информация по сигурността; в случай на необходимост от мерки за контрол на кораба докладва на компетентния орган по чл. 6.

Чл. 102

Съответният орган по сигурността на пристанищното съоръжение, в чийто отговорен район е разположено пристанищното съоръжение – предмет на плана, предоставя на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение едно копие от одобрения план за сигурност на пристанищното съоръжение за упражняване на контрол по изпълнението на плана от негова страна.

Чл. 103

(1) Изменение и/или допълнение в действащ план за сигурност на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение се извършва въз основа на заявление на органа по сигурността на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение до директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. В заявлението се посочва:

1. основанието за изменението и/или допълнението;

2. предложение за датата за влизане в сила на изменението и/или допълнението;

3. същност на изменението и/или допълнението;

4. към заявлението се прилагат в 5 екземпляра страниците, които се предлага да бъдат изменени или добавени в действащия план.

(2) Директорът на съответната териториална дирекция „Морска администрация“ определя комисия за извършване на проверка, която да установи дали предлаганото изменение и/или допълнение не противоречи на оценката на сигурността. Комисията приключва проверката си с протокол в два екземпляра, в който определя необходимостта от извършване на нова оценка на сигурността или предлага одобряване или отказ за одобряване на предлаганите изменения и/или допълнения. Към изготвения протокол комисията прилага попълнен формуляр съгласно приложение № 3 в 5 екземпляра.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ утвърждава или връща за допълнително проучване протокола на комисията с приложените към него заявление, попълнен формуляр съгласно приложение № 3 и приложените към него страници с актуализираната информация. Когато протоколът на комисията предлага извършване на нова оценка на сигурността, се назначава комисия от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която да актуализира оценката за сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение.

(4) Утвърдените чрез формуляр (приложение № 3) изменения и/или допълнения и страниците, съдържащи тези изменения и/или допълнения, се предават от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на съответния орган по сигурността на пристанищното съоръжение, в който попада пристанищното съоръжение, чийто план за сигурност се променя. Органът по сигурността на съответния пристанищно съоръжение изпраща по един екземпляр от утвърденото приложение на лицата по чл. 74, ал. 3, т. 3 – 6 или на лицата по чл. 96, ал. 1, т. 3 – 5 за прилагането им като неразделна част от този план.

Чл. 104

Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение и лицата, отговорни за сигурността на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение, преминават обучение по утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ програми и притежават познания в областите, посочени в приложение № 4.

Чл. 105

В плана за сигурност на всяко пристанищно съоръжение се предвижда организиране и провеждане на обучение, упражнения и тренировки в областта на сигурността на пристанищното съоръжение съгласно изискванията на тази наредба, глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code и Регламент № 725/2004. В упражненията и тренировките могат да участват и представители на органа по сигурността на пристанищно съоръжение, в който е разположено съответното пристанищно съоръжение.

Чл. 106

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, чрез които се проверява и постига взаимодействие между лицата, отговорни за сигурността им, лицата, отговорни за сигурността на корабопритежателите, и службите по сигурността, както и наличието на материални и технически средства за осигуряване сигурността на пристанищните съоръжения и на пристанищните съоръжения. Ученията се провеждат най-малко веднъж през всяка календарна година, като между две обучения не може да е изминал период, по-дълъг от 18 месеца.

(2) Ученията по ал. 1 може да са:

1. пълномащабни или наживо;

2. симулация в зала или семинар;

3. комбинирани с други тренировки, които провеждат държавните органи, натоварени с правомощия за постигане на сигурността в пристанищните съоръжения.

(3) Разходите за организирането и провеждането на ученията по ал. 1 се поемат от всеки участник.

(4) В срок един месец след приключването на учението по ал. 1 органът по сигурността на съответното пристанищно съоръжение и пристанищно съоръжение изготвя анализ на резултатите от учението, който изпраща на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(5) За проведените обучения, тренировки и учения по сигурността на пристанищното съоръжение и на пристанищното съоръжение органът по сигурност на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение, водят писмени записи (протоколи, разпореждания, писма, факс, съобщения и др.).

Чл. 107

(1) Териториалните дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществяват контрол по прилагането на плановете за сигурност на пристанищните съоръжения и на пристанищните съоръжения чрез извършване на проверки.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от инспектори на съответната териториална дирекция „Морска администрация“. Резултатите от проверките се отразяват в протокол. Протоколът се изготвя от инспекторите в срок до 3 дни след приключване на проверката. Протоколът се съставя и се подписва в един оригинален екземпляр, който се съхранява в съответната дирекция „Морска администрация“.

(3) Заверено копие от протокола се предоставя на органа по сигурността на съответното пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение.

(4) В 3-дневен срок от получаване на протокола по ал. 3 органът по сигурността на съответното пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение може да представи в съответната дирекция „Морска администрация“ писмените си възражения или становище по отразените в протокола констатации.

(5) Когато е необходимо, в протокола от извършената проверка се включват и предложения за издаване на задължителни предписания.

(6) Задължителните предписания представляват:

1. указване на действие или действия, които следва да се предприемат, за да се отстрани установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба;

2. налагане на ограничения, които следва да се съблюдават до отстраняване на установеното несъответствие (несъответствия) с изискванията на тази наредба.

(7) Задължителните предписания се дават с мотивирана заповед от директора на съответната дирекция „Морска администрация и капитан на съответното пристанищно съоръжение“ по предложение на инспекторите, извършили съответната проверка, и на базата на констатациите от протокола от проверката. В заповедта задължително се определя срок, в който трябва да се извърши указаното действие или действия.

(8) Адресати на задължителните предписания по ал. 7 са:

1. пристанищните оператори;

2. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(9) Заповедта по ал. 7 се издава в 14-дневен срок от извършването на проверката.

(10) Заповедта по ал. 7 може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 108

Корабите по чл. 1, ал. 2 подлежат на:

1. първоначален преглед преди въвеждане на кораба в експлоатация или преди издаване за първи път на международно свидетелство за сигурността на кораба, който включва пълна проверка на системата му за сигурност и на оборудването по сигурността съгласно изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и одобрения корабен план за сигурност; първоначалният преглед гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, на тази наредба и че са в задоволително състояние и са годни за работата, за която е предназначен корабът;

2. преглед за подновяване на свидетелството за сигурност на кораба на период не по-дълъг от пет години, с изключение на случаите по чл. 112, който включва пълна проверка на системата за сигурност на кораба и на оборудването по сигурността съгласно изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и одобрения корабен план за сигурност; прегледът за подновяване на свидетелството за сигурност гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изискванията на глава XI-2 от Конвенция SOLAS, на тази наредба, че са в задоволително състояние и са годни за работата, за която е предназначен корабът;

3. междинен преглед, извършен между втората и третата година преди датата, на която изтича валидността на международното свидетелство за сигурност на кораба, който включва проверка на системата за сигурност и на оборудването по сигурността на кораба; междинният преглед гарантира, че те са в задоволително състояние за работата, за която е предназначен корабът; резултатите от междинния преглед се отразяват в свидетелството за сигурност на кораба;

4. допълнителен преглед, когато са извършени съществени изменения по системата за сигурност на кораба, по корабния план за сигурност или по съответното оборудване и снабдяване; допълнителният преглед на системата за сигурност на кораба, на корабния план за сигурност и на съответното оборудване и снабдяване включва проверка за:

Чл. 109

Прегледите на корабите се извършват от служители на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от призната организация по сигурността.

Чл. 110

След като бъде извършен преглед по чл. 108, не се допуска извършването на промени по системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба или по одобрения корабен план за сигурност без одобрението на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или на призната организация по сигурността.

Чл. 111

(1) След първоначалния преглед или при прегледа за подновяване на свидетелството за сигурност Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността издава международно свидетелство за сигурност на кораба (приложение № 5).

(2) След междинен или допълнителен преглед Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността извършва заверка на свидетелството за сигурност.

Чл. 112

(1) Прегледите на кораб за издаване или за потвърждаване на валидността на свидетелството по чл. 111, ал. 1 може да се извършат и от администрация на друга държава – страна по Конвенция SOLAS, по искане на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) В случаите по ал. 1 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изисква от администрацията, издала свидетелството за сигурност, копие от него и копие от доклада за извършения преглед.

Чл. 113

(1) Международното свидетелство за сигурност на кораба е със срок на валидност до пет години.

(2) Когато прегледът за подновяване приключи в рамките на три месеца преди датата на изтичане на срока на свидетелството за сигурност, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години датата на изтичане на съществуващото свидетелство за сигурност.

(3) Когато прегледът за подновяване приключи след датата на изтичане на срока на съществуващото свидетелство за сигурност на кораба, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на подновителната проверка до дата, непревишаваща пет години датата на изтичане на съществуващото свидетелство за сигурност.

(4) Когато прегледът за подновяване приключи повече от три месеца преди датата на изтичане на срока на съществуващото свидетелство за сигурност, новото свидетелство се издава със срок на валидност от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години датата на приключване на подновителната проверка.

Чл. 114

Когато свидетелството за сигурност е със срок на валидност, по-малък от пет години, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да удължи срока на валидност на свидетелството за сигурност до пет години, при условие че прегледите са извършени съгласно изискванията на чл. 108.

Чл. 115

Когато след преглед за подновяване не може да се издаде или достави на борда на кораба ново свидетелство за сигурност преди датата на изтичане на съществуващото, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността могат да заверят съществуващото свидетелство, като удължат срока му на валидност до пет месеца след датата на изтичането му.

Чл. 116

(1) Когато срокът на свидетелството за сигурност изтича и кораб се намира в пристанищно съоръжение, в което не може да бъде проверен, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да удължи срока на валидност на свидетелството до пристигането на кораба в пристанищно съоръжение, където ще бъде проверен.

(2) Когато срокът на валидност на свидетелството за сигурност изтича и кораб се намира в чуждо пристанищно съоръжение, в което не може да бъде извършен преглед, удължаването може да се извърши от българско дипломатическо или консулско представителство, за което се уведомява Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) Удължаването на срока не може да бъде повече от три месеца от датата на изтичане на срока на валидност на свидетелството за сигурност.

(4) Кораб, чието свидетелство за сигурност е с удължен срок на валидност, няма право да напусне пристанищното съоръжение, където трябва да бъде извършен преглед, без да притежава ново свидетелство за сигурност.

(5) Когато прегледът за подновяване приключи, новото свидетелство за сигурност се издава със срок на валидност до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане срока на съществуващото преди предоставянето на удължаването свидетелство за сигурност.

Чл. 117

(1) Когато срокът на свидетелство за сигурност, издадено на кораб, извършващ кратки плавания, не е бил удължен по чл. 114 – 116, той може да бъде удължен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за период до един месец от датата на изтичането му.

(2) Когато прегледът за подновяване приключи, новото свидетелство за сигурност се издава със срок на валидност до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане срока на съществуващото преди предоставянето на удължаването свидетелство за сигурност.

Чл. 118

Когато междинният преглед приключи преди периода по чл. 108, т. 3:

1. датата на изтичане, указана върху свидетелството за сигурност, се изменя със заверка до дата, която няма да е повече от три години по-късна от датата, на която е приключил междинният преглед;

2. датата на изтичане може да остане непроменена, при условие че се извършат един или повече допълнителни прегледа, така че да не се превишават максималните периоди между прегледите по чл. 108, т. 3.

Чл. 119

Свидетелството, издадено съгласно чл. 111, ал. 1, престава да е валидно, когато:

1. съответните прегледи не са приключени в рамките на периодите от време, посочени в чл. 108;

2. свидетелството не е заверено съгласно чл. 108, т. 3 и чл. 118, т. 1, ако е приложимо;

3. когато е налице промяна на корабопритежателя;

4. при промяна на знамето, под което плава корабът.

Чл. 120

(1) Когато кораб, плаващ под българско знаме, промени знамето, под което плава, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща на съответната администрация на държавата, под чието знаме ще плава корабът, копия от или цялата информация, отнасяща се до международното свидетелство за сигурност на кораба, носено от кораба преди това прехвърляне, както и копия от налични доклади по проверки.

(2) Когато е налице промяна на корабопритежателя, предишният корабопритежател изпраща на новия информация за международното свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 121

(1) Временно международно свидетелство за сигурност на кораба (приложение № 6) се издава:

1. на кораб без свидетелство при доставка или непосредствено преди въвеждане, или при повторно въвеждане в експлоатация;

2. на кораб, плавал под чуждо знаме при вписването му в регистъра на корабите в Република България;

3. когато компания поеме отговорността за експлоатацията на кораб, който преди това не е бил управляван от тази компания.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или призната организация по сигурността издава свидетелството по ал. 1 до издаване на Международно свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 122

Временното международно свидетелство за сигурност на кораба се издава, когато:

1. е извършена оценка за сигурността на кораба;

2. копие на корабния план за сигурност се съхранява на борда на кораба, корабният план за сигурност е предаден за преглед и одобрение и се прилага на кораба;

3. корабът е оборудван със сигнална система по сигурността на кораба, отговаряща на изискванията на правило 6 от глава XI-2 от Конвенция SOLAS;

4. офицерът по сигурността на компанията е установил, че:

5. са взети мерки за извършване на прегледа по чл. 108, т. 1;

6. капитанът, офицерът по сигурността на кораба и екипажът на кораба, които имат задължения, свързани със сигурността, са запознати със задълженията и отговорностите си по тази наредба, със съответните разпоредби от корабния план за сигурност и тази информация е предоставена на работния език на екипажа на кораба или на езици, разбираеми от тях;

7. офицерът по сигурността на кораба отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 123

(1)

(2) Временното международно свидетелство за сигурност на кораба е със срок на валидност шест месеца, който не може да бъде продължаван, или до издаване на Международно свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 124

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава удостоверение за съответствие на пристанищното съоръжение (приложение № 7), посредством което се удостоверява, че съгласно изискванията на тази наредба пристанищното съоръжение има оценка на сигурността и одобрен план за сигурност, който се прилага.

(2) Удостоверението по ал. 1 е със срок на валидност 5 години и може да бъде продължено при условията и по реда на чл. 125.

(3) За издаване на удостоверението по ал. 1 пристанищният оператор подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплаща такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заявлението се подава в срок най-късно един месец от датата на одобряване на плана за сигурност на съответното пристанищно съоръжение.

(4) Удостоверението по ал. 1 се издава на основание мотивиран доклад, изготвен от директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, който удостоверява, че е извършена проверка за съответното пристанищно съоръжение, при която е установено, че:

1. има оценка на сигурността на пристанищното съоръжение, одобрена съгласно изискванията на наредбата;

2. има план за сигурност, изготвен и одобрен съгласно изискванията на наредбата, и същият се прилага.

(5) Проверката по ал. 4 се извършва от съответната териториална дирекция „Морска администрация“.

Чл. 125

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на всеки 5 години от датата на първоначалното издаване на удостоверението извършва нова проверка на съответствието за наличието на обстоятелствата по чл. 124, ал. 4 и извършва заверка на удостоверението за съответствие на пристанищното съоръжение за продължаване на неговата валидност.

(2) Заверката на удостоверението за съответствие на пристанищното съоръжение се извършва от директора на съответната дирекция „Морска администрация“.

(3) За извършване на заверката пристанищният оператор подава заявление до Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и заплаща такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) Заявлението се подава в срок най-късно 3 месеца преди датата на изтичане на срока на валидност на удостоверението за съответствие на пристанищното съоръжение или от неговата последна заверка.

Чл. 126

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да упълномощава призната организация по сигурността да извършва:

1. одобряване на плановете за сигурност на кораба или на измененията в тях;

2. изготвяне на плановете за сигурност на пристанищните съоръжения и на пристанищните съоръжения;

3. преглед на корабите за съответствие с изискванията на тази наредба;

4. оценка на сигурността на пристанищното съоръжение и оценка на сигурността на кораба.

5. издаване на Международното свидетелство за сигурност на кораба и Временно международно свидетелство за сигурност на кораба

(2) Признатата организация по сигурността може да консултира компанията или Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по въпроси, свързани със сигурността, в това число:

1. за извършване оценките на сигурността на кораба;

2. за плановете за сигурност на кораба;

3. за извършване оценка на сигурността на пристанищно съоръжение и на пристанищно съоръжение.

(3) Консултациите по ал. 2 могат да включват приключване на оценка на сигурността на кораба или на плановете за сигурността на кораба, както и оценка на сигурността на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение или на плана за сигурността на пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение.

(4) Призната организация по сигурността, която е изготвила или извършвала дейността по ал. 2, не може да одобрява планове за сигурност на кораба или изменения в тях.

(5) Призната организация по сигурността, която е извършвала дейността по ал. 2 или е извършила оценка на сигурността на пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение, не може да изработва план за сигурност за същото пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение.

(6) Упълномощаването, свързано с дейностите по сигурността на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения, се осъществява от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 127

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ упълномощава призната организация по сигурността за извършване на една или няколко от дейностите по чл. 126, когато организацията отговаря на следните изисквания:

1. притежава опит по въпросите, свързани със сигурността;

2. запозната е с корабните и пристанищните операции, в това число познаване на устройството на кораба – ако се предоставят услуги по отношение на кораби, и архитектурата на пристанищното съоръжение или на пристанищното съоръжение – ако се предоставят услуги по отношение на пристанищните съоръжения или на пристанищните съоръжения;

3. способна е да оценява вероятните рискове, свързани със сигурността, които биха могли да настъпят по време на корабните и свързани с пристанищното съоръжение или с пристанищното съоръжение операции, в това число взаимодействието кораб/пристанищно съоръжение или кораб/пристанищно съоръжение, и как да се сведат до минимум такива рискове;

4. способна е да поддържа и да усъвършенства опита на персонала си;

5. упражнява мониторинг върху непрекъснатата стабилност на персонала си;

6. способна е да поддържа съответните мерки за избягване на нерегламентирано разкриване на материал, свързан със сигурността, или достъпа до него;

7. притежава познания относно изискванията на глава ХI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и съответното национално и международно законодателство и свързаните със сигурността изисквания;

8. притежава текуща информация за свързани със сигурността заплахи и тенденции;

9. притежава познания за разпознаване и откриване на оръжия, общоопасни вещества и средства;

10. притежава познания за разпознаване на недискриминационна основа на характеристиките и поведението на лица, които има вероятност да бъдат заплаха за сигурността;

11. притежава познания за похватите, използвани за заобикаляне на свързаните със сигурността мерки;

12. притежава познания за сигурността и свързаното с наблюдение оборудване и системи и експлоатационните им ограничения;

13. притежава подходящи познания за други операции, свързани със сигурността, имащи потенциално влияние върху сигурността на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения.

Чл. 128

Организацията, която желае да бъде призната да извършва една или няколко от дейностите по чл. 126, ал. 1, подава писмено заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, към което прилага:

1. документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 127;

2. декларация, че ще изпълнява изискванията по чл. 136.

Чл. 129

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва проверка на пълнотата и съдържанието на документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 127.

(2) За установяване на обстоятелствата, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 127, може да бъде извършена проверка и намясто.

(3) При извършване на проверката се взима предвид и информацията по чл. 136, ал. 2.

Чл. 130

(1) Проверката по чл. 129 се извършва от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в срок до два месеца от датата на постъпване на заявлението за признаване. В състава на комисията задължително се включва и представител на Министерството на вътрешните работи.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да удължи срока за извършване на проверката с един месец въз основа на мотивиран доклад от комисията.

(3) За резултатите от проверката комисията съставя доклад, който се подписва от членовете й.

Чл. 131

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се произнася по заявлението за признаване с мотивирана заповед в срок до 7 дни след приключване на проверката по чл. 129.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща на организацията копие от заповедта по ал. 1.

Чл. 132

(1) Призната организация по сигурността извършва дейностите по чл. 126, ал. 1 въз основа на сключен и подписан договор с Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Когато организацията е чуждестранно лице, договорът по ал. 1 се сключва след представяне на документи, удостоверяващи наличието на снабдено с представителна власт българско или чуждестранно лице, установено на територията на Република България.

Чл. 133

Договорът урежда специфичните задължения и функции, поети от признатата организация по сигурността, и включва най-малко следните клаузи относно:

1. клаузи в съответствие с изискванията на Кодекса за признатите организации (ДВ, бр. 15 от 2017 г.) и циркулярно писмо MSC-MEPC.5/Circ.16 на Международната морска организация от 24 януари 2022 г. относно типово споразумение за оправомощаване на признати организации, действащи от името на администрацията;

2. гражданската отговорност на признатата организация по сигурността спрямо Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в случаите, когато с влязло в сила съдебно или арбитражно решение е постановено, че Изпълнителна агенция „Морска администрация“ носи гражданска отговорност за причинени имуществени и/или неимуществени вреди от страна на признатата организация, нейни органи, служители, агенти или други лица, действащи от нейно име;

3. периодичен одит и проверка от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от независима външна организация на изпълнението от страна на признатата организация на дейностите, които има право да извършва;

4. възможност за внезапни и детайлни проверки на кораби;

5. приложимост на българското законодателство към договора.

Чл. 134

(1) Договорът по чл. 132 се прекратява, ако бъде отменено признаването на организацията.

(2) Признаването по чл. 132, ал. 1 се отменя, ако при наблюдението и контрола, извършвани по реда на чл. 135 – 137, се установи, че с дейността си организацията застрашава сигурността на човешкия живот на море, в района на пристанищните съоръжения или в пристанищните съоръжения.

Чл. 135

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол за съответствие на всички български кораби с изискванията за сигурност.

Чл. 136

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва оценка най-малко веднъж на две години за съответствието на дейността на признатата организация по сигурността с изискванията за осигуряване на сигурността и за съответствието на признатата организация по сигурността с изискванията на чл. 127.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира информация за състоянието на организацията по отношение на сигурността, като отчита:

1. данните от Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол;

2. докладите от други меморандуми за държавен пристанищен контрол;

3. докладите на чуждестранни администрации за задържане на кораби.

Чл. 137

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол за ефективно упражняване на предоставените правомощия на признатите организации по сигурността, действащи от нейно име.

Чл. 138

Признатата организация по сигурността е длъжна да оказва съдействие на органите на държавния пристанищен контрол, когато се проверява кораб под нейно наблюдение, с цел улесняване отстраняването на докладваните несъответствия.

Чл. 139

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ писмено уведомява Международната морска организация за специфичните условия и отговорности, поети от всяка от признатите организации по сигурността.

Чл. 140

(1) Признаването се отменя в следните случаи:

1. признатата организация по сигурността престане да отговаря на изискванията по чл. 127;

2. информацията за дейността на организацията по отношение на сигурността покаже влошаване на показателите.

(2) При отмяната на признаването се отчита и информацията по чл. 136, ал. 2, както и резултатите от осъществяването на контрола по чл. 137.

(3) Признаването се отменя, след като се даде възможност на организацията да представи становище по констатираните несъответствия.

Чл. 141

(отменен)

(1) За морските пристанищни съоръжения на Република България, които не попадат в обхвата на глава XI-2 на Конвенция SOLAS, ISPS Code, както и за пристанищните съоръжения във вътрешните водни пътища на Република България (българския участък на река Дунав) се осигуряват и поддържат мерки за постигане на сигурност съгласно тази глава, както следва:

1. за морските пристанищни съоръжения – независимо от големината на корабите и вида на пристанищното съоръжение;

2. за пристанищните съоръжения във вътрешните водни пътища на Република България, всички пристанищни съоръжения по чл. 93, т. 1 – 4 включително от ЗМПВВППРБ, независимо от вида на приеманите в тях кораби.

(2) За всяко пристанищно съоръжение по ал. 1 трябва да се изготвят и прилагат правила за сигурност на пристанищното съоръжение съгласно изискванията на този раздел.

Чл. 142

(отменен)

(1) Видът и минималните мерки за сигурност, които следва да се предвидят в правилата за сигурност на пристанищното съоръжение по чл. 141, ал. 2, са в зависимост от предназначението и особеностите на експлоатацията на пристанищното съоръжение и се определят в съответствие с критериите, посочени в приложение № 8.

(2) Оценката за сигурността на пристанищното съоръжение се изготвя от собственика/оператора на пристанищното съоръжение в три екземпляра и се съгласува с директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“, като задължително включва:

1. мотивирано становище за приложимите критерии, посочени в таблица 1 от приложение № 9, и възможните заплахи за сигурността на пристанищното съоръжение;

2. мерки за сигурност, посочени в таблица 2 от приложение № 8.

(3) Въз основа на съгласуваната по реда на ал. 2 оценка за сигурност собствениците/операторите на пристанищните съоръжения по чл. 141, ал. 1 изготвят правила за сигурност на пристанищното съоръжение съгласно изискванията на приложение № 9.

(4) Правилата по ал. 3 съдържат процедури за въвеждане и поддържане на мерките от оценката за сигурност, както и други необходими дейности, осигуряващи устойчива работа на пристанищното съоръжение при заплахи или инциденти, свързани със сигурността. Изготвените правила за сигурност трябва да са съобразени със съгласуваната оценка за сигурност.

(5) За пристанищните съоръжения, предлагащи пристанищни пътнически услуги по чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМПВВППРБ, ако са разположени в зони за обществен достъп на населено място, се допуска да не се изгражда ограда по цялата периферия на пристанищното съоръжение, като в този случай в правилата за сигурност на пристанищното съоръжение трябва:

1. да се обособят зони с различна степен на сигурност, като всяка от тях да има разписани адекватни за съответната зона правила за сигурност със съответното техническо обезпечаване;

2. в зоните за приставане на кораби, слизане и качване на пътници да се въведе по-строг входно-изходен режим, подходът към преходния мост на понтона или към кея при престоя на кораба да се осигури с подходящи заграждения постоянно или временно;

3. независимо от въведения режим за достъп на цялото пристанищно съоръжение или на обособените зони пристанищното съоръжение следва да има осигурено 24-часово наблюдение и охрана на зоните за приставане на кораби, слизане и качване на пътници.

(6) Съгласуваната по реда на ал. 2 оценка за сигурност се прилага към изготвените правила за сигурност на пристанищното съоръжение и е неразделна част от тях.

Чл. 143

(отменен)

(1) Изготвените в три екземпляра и утвърдени от собственика/оператора на пристанищното съоръжение при условията и по реда на чл. 142 правила за сигурност на пристанищното съоръжение се съгласуват от директора на съответната териториална дирекция „Морска администрация“.

(2) Пристанищните оператори и собствениците на пристанищните съоръжения поддържат в актуално състояние правилата за сигурност на пристанищното съоръжение съобразно промените във фактическата обстановка и нормативната уредба.

(3) Пристанищните оператори и собствениците на пристанищните съоръжения осигуряват прилагането на всички мерки, предвидени в правилата за сигурност на пристанищното съоръжение, в срок до три месеца считано от тяхното утвърждаване.

Чл. 144

(отменен)

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осъществява контрол и дава задължителни предписания по прилагането на мерките, предвидени в Правилата за сигурност на пристанищното съоръжение.

Чл. 144а

(1) Всеки ръководител на ведомство или друга структура по чл. 14, ал. 1 създава необходимата организация за надеждно съхранение на информацията, съдържаща се в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения по чл. 106а от ЗМПВВППРБ и в докладите за начина на извършване оценките на сигурността на пристанищните съоръжения и пристанищните съоръжения по чл. 106а от ЗМПВВППРБ.

(2) Информация по ал. 1 се съхранява по начин, който:

1. да гарантира защитата на информацията от нерегламентиран достъп;

2. да осигури физическата сигурност на документите и материалите чрез съхраняването им в каса или заключващ се метален шкаф в помещение, разположено в зона с ограничен достъп или денонощна охрана.

Чл. 144б

(1) Достъп до касите/металните шкафове за съхранение на информацията по чл. 144а, ал. 1 имат само ръководителят и съответният отговорен служител на ведомство или друга структура по чл. 14, ал. 1.

(2) При необходимост ръководителят на ведомство или на друга структура по чл. 14, ал. 1 издава писмено мотивирано разрешение за достъп до посочените помещения за съхранение и на лица извън посочените в ал. 1. В разрешението се посочват и точният период и/или срок, за който е валидно разрешението, както и информацията, която е необходимо да се представи.

(3) При бедствия и аварии достъпът до помещенията за съхранение в работно време се осигурява от съответните отговорни служители, а в извънработно време и в почивни дни – от упълномощено от ръководителя на ведомство или на друга структура по чл. 14, ал. 1 длъжностно лице.

Чл. 144в

(1) Електронни носители на информация по чл. 144а, ал. 1, които могат да бъдат компрометирани от магнитно поле, се съхраняват в каса или метален шкаф в отделна екранираща метална кутия.

(2) Компютърните конфигурации, на които се изготвят и/или обработват документи, съдържащи информация по чл. 144а, ал. 1, задължително се защитават и до тях се осигурява персонален достъп.

(3) Споделената директория в обща компютърна система е необходимо да бъде с ограничен достъп само на съответните отговорни служители и ръководители на ведомство или на друга структура по чл. 14, ал. 1.

Чл. 144г

Документите, съдържащи информация по чл. 144а, ал. 1, се поставят в запечатан, непрозрачен плик с надпис „ДА НЕ СЕ РАЗПЕЧАТВА! СЪДЪРЖА ИНФОРМАЦИЯ, ПОДЛЕЖАЩА НА ЗАЩИТА ОТ НЕОТОРИЗИРАН ДОСТЪП“. На отваряемите места на плика се поставят печатите на структурата или ведомството адресат, като предаването на плика се извършва:

1. лично, или

2. чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, което се съхранява една година.

Чл. 144д

При нарушение на целостта на плика по чл. 144г, съдържащ документи с информация по чл. 144а, ал. 1, се уведомява ръководителят на ведомството или на друга структура по чл. 14, ал. 1 и се изготвя протокол. Копие от протокола се изпраща на подателя.

Чл. 144е

(1) Всички документи, съдържащи информация по чл. 144а, ал. 1, се изпращат с придружително писмо, което се регистрира в деловодството на ведомството или на структурата получател.

(2) Пликът по чл. 144г се предава в неразпечатан вид за процедиране на съответния отговорен служител на съответното ведомство или структура.

Чл. 144ж

(1) На всеки десет години ръководителят на ведомството или на друга структура по чл. 14, ал. 1 със заповед назначава комисия за изготвяне на предложение за унищожаване на документи – носители на информация по чл. 144а, ал. 1, или за предаването им в архив в съответствие с изискванията, определени в Закона за Националния архивен фонд.

(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от трима членове с право на достъп до информацията по чл. 144а, ал. 1.

Чл. 144з

(1) Комисията по чл. 144ж прави оценка и изготвя мотивирано писмено предложение до директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за даване на съгласие за унищожаване на документи, съдържащи информация, която няма правно, практическо или справочно значение, или за предаването им в архив. Предложението съдържа описание на предложените за унищожаване или архивиране документи.

(2) Директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ след получаване на предложението по ал. 1 дава писмено съгласие за унищожаване на документите, описани в предложението, и/или за предаването им в архив или прави мотивиран отказ от унищожаване.

(3) След получаване на писменото съгласие по ал. 2 документите на хартиен и електронен носител се унищожават в присъствието на всички членове на комисията, за което се изготвя протокол. Протоколът се подписва от всички членове на комисията и се утвърждава от ръководителя на ведомството или на друга структура по чл. 14, ал. 1.

Чл. 145

На лице, което наруши установения пропускателен режим в пристанищно съоръжение или пристанищно съоръжение, се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 146

На длъжностно лице, което наруши реда за съхраняване на доклада по чл. 70, ал. 3, оценката по чл. 85 или на плана за сигурност на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение и по този начин създаде опасност за неразрешен достъп до плана, оценката или доклада или за разгласяването им, се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 147

На орган по сигурността на пристанищно съоръжение или на пристанищно съоръжение, който прилага мерки или процедури за сигурност, различни от предвидените в плана за сигурност на пристанищното съоръжение или пристанищното съоръжение, се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 148

На пристанищен оператор на пристанищно съоръжение или на орган по сигурността на пристанищно съоръжение, който не изпълни в указания срок задължителни предписания, издадени по реда на чл. 107, се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ.

Чл. 149

(отменен)

На пристанищен оператор, който не подаде в срок заявление за издаване или за презаверка на удостоверение за съответствие на пристанищно съоръжение, се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 2 ЗМПВВППРБ.

Чл. 150

За нарушаване на други разпоредби на наредбата на виновните лица се налага санкцията, предвидена в чл. 121, ал. 3 ЗМПВВППРБ.

Чл. 151

(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация или оправомощени от него длъжностни лица“.

Чл. 152

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Алтернативни споразумения в областта на сигурността“ са двустранни или многостранни споразумения между договарящите се правителства, сключени в писмена форма в рамките на прилагането на глава XI-2 на Конвенция SOLAS и на част А от ISPS Code относно други начини на разпореждане, в областта на сигурността при кратки международни пътувания, осъществени по установени трасета между пристанищни съоръжения, намиращи се на техните територии.

2. „Еквивалентни договорености в областта на сигурността“ са:

3. „Корабен план за сигурност“ е планът, изготвен да гарантира прилагането на мерки на борда на кораба, разработени с цел да се предпазват лицата и товарът на борда, транспортните единици, корабните запаси или корабът от риска за възникване на инцидент, свързан с безопасността.

4. „План за сигурност на пристанищното съоръжение“ е планът, изготвен, за да гарантира прилагането на мерките, разработени с цел да се опазват пристанищните съоръжения и корабите, лицата, товарът, единиците, транспортиращи товарите, и трюмовете на кораба в рамките на пристанищното съоръжение от възникването на риск, свързан с безопасността.

5. „Офицер по сигурността на кораба“ е лице на борда на кораба, определено от компанията, което отговаря пред капитана за сигурността на кораба, включително за прилагането и поддържането на корабния план за сигурност и за свръзка с офицера по сигурността на компанията и с офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения.

6. „Офицер по сигурността на компанията“ е лице, определено от компанията, което трябва да гарантира, че е извършена оценка на сигурността на кораба, че корабът разполага с разработен план за сигурност, който е подаден за одобрение и впоследствие е прилаган и поддържан, и за свръзка с офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения и с офицера по сигурността на кораба.

7. „Офицер по сигурността на пристанищното съоръжение“ е лице, отговорно за прилагането, промяната и поддържането на плана за сигурността на пристанищното съоръжение и за връзка с офицера по сигурността на кораба и с офицера по сигурността на компанията.

8. „Първо ниво на сигурност“ е нивото, при което по всяко време ще бъдат поддържани минималните подходящи предпазни мерки за сигурност.

9. „Второ ниво на сигурност“ е нивото, при което за период от време ще бъдат поддържани допълнителни предпазни мерки за сигурност в резултат на повишената степен на риск от възникване на инцидент, свързан със сигурността.

10. „Трето ниво на сигурност“ е нивото, при което ще бъдат предприети допълнителни специфични предпазни мерки за сигурност, поддържани за ограничен период от време, когато възникването на инцидент, свързан с безопасността, е вероятно или неизбежно, въпреки че може да е невъзможно да се определи специфичната цел.

11. „Плаваща сондажна платформа“ е кораб, предназначен за сондажни операции, свързани с експлоатация на морски и речни ресурси.

12. „Компания“ е корабособственик или всяка друга организация, или лице, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и при поемането на тази отговорност се е съгласила да поеме всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването.

13. „Взаимодействие кораб/пристанищно съоръжение“ е взаимодействието по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕО) № 725/2004.

14. „Произшествие, свързано със сигурността“ е всяко действие или обстоятелство, застрашаващо сигурността на кораб, пристанищно съоръжение, взаимодействието кораб – пристанищно съоръжение или взаимодействието кораб – кораб.

15. „Декларация за сигурност“ е споразумение между офицера по сигурността на кораба/капитана на кораба и офицера по сигурността на пристанищно съоръжение или друг кораб, с който взаимодейства, определящо мерките за сигурност, които всяка от страните ще предприеме.

16. „Пристанищно съоръжение“ е място, където се осъществява взаимодействието кораб – пристанищно съоръжение по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕО) № 725/2004.

17.

18. „Глава XI-2 на Конвенция SOLAS и ISPS Code“ е глава XI-2 „Специални мерки за засилване на морската безопасност“ на Конвенция SOLAS и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code) от нея.

19. „Oрган за сигурността на пристанищно съоръжение“ е упълномощеният по реда на тази наредба орган, отговорен по въпросите на сигурността в дадено пристанищно съоръжение.

20. „Oрган за сигурност на пристанищно съоръжение“ е упълномощеният по реда на тази наредба орган, отговорен по въпросите на сигурността в даден пристанищно съоръжение.

21.

22. „Призната организация по сигурността“ е организация, имаща пригодни компетенции в областта на сигурността и достатъчни познания за корабните и пристанищните операции, която е упълномощена да извършва действия по оценка или проверка, или по одобряване или сертифициране, предписани в текстовете на глава XI-2 на Конвенция SOLAS или част А от ISPS Code.

23. „Зони със свободен достъп“ са зони, определени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, които не се посещават от кораби, попадащи в обхвата на ISPS Code, и в които не се изисква да се прилагат изискванията за сигурност на ISPS Code.

§ 2

С наредбата се въвеждат разпоредбите на Директива 2005/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за повишаване сигурността на пристанищните съоръжения.

§ 3

Наредбата се приема на основание чл. 60а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищните съоръжения на Република България.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 22, ал. 1 ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 57 ПОЗНАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВАТ, И ОБУЧЕНИЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ, ОФИЦЕРИТЕ ПО СИГУРНОСТТА НА КОМПАНИЯТА, ОФИЦЕРИТЕ ПО СИГУРНОСТТА НА КОРАБА И ЛИЦАТА ОТ БРЕГОВИЯ ПЕРСОНАЛ, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ И ОТГОВОРНИ ЗА СИГУРНОСТТА НА КОРАБИТЕ

I. Офицерът по сигурността на компанията, лицата от бреговия персонал, определени от корабопритежателя и отговорни за сигурността на корабите, и офицерът по сигурността на кораба трябва да разполагат с познания и да получат обучение по някои или по всички въпроси, свързани със: 1. свързаната със сигурността администрация; 2. съответните международни конвенции, кодекси и препоръки; 3. съответното национално законодателство; 4. отговорностите и функциите на други свързани със сигурността организации; 5. методологията на оценката за сигурност на кораба; 6. методите на общите прегледи и инспекции на сигурността на кораба; 7. операциите и условията на кораба и пристанищното съоръжение; 8. мерките за сигурност на кораба и пристанищното съоръжение; 9. готовността за аварийни ситуации и реакция и планиране на непредвидени случаи; 10. похвати за инструкции за обучение и просвета за сигурност, в това число мерки и процедури за сигурност; 11. боравене със свързана с чувствителна сигурност информация и свързани със сигурността комуникации; 12. познаване на текущите свързани със сигурността заплахи и шаблони; 13. разпознаване и откриване на оръжия, опасни субстанции и устройства; 14. разпознаване на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които има опасност да съставляват заплаха за сигурността; 15. похвати, използвани за заобикаляне на свързаните със сигурността мерки; 16. оборудване и системи за сигурност и експлоатационните им ограничения; 17. методи за провеждане на одити, инспекция, контрол и мониторинг; 18. методи на физически претърсвания и необезпокоителни инспекции; 19. свързани със сигурността тренировки и упражнения, в това число тренировки и упражнения с пристанищните съоръжения, и 20. оценка на свързаните със сигурността тренировки и упражнения. II. В допълнение към това офицерът по сигурността на кораба трябва да разполага с познания и да получи обучение по някои от или по всички от следните въпроси, свързани със: 1. плана на кораба; 2. плана за сигурност на кораба и свързаните с него процедури (в това число базирано на сценарий обучение за това, как трябва да се реагира); 3. управление на тълпата и свързани с контрол похвати; 4. операции във връзка с оборудване и системи, свързани със сигурността, и 5. изпитване, калибриране и поддръжка на оборудване и системи, свързани със сигурността, докато корабът се намира в морето. III. Персоналът на борда на кораба, който има специфични задължения и отговорности, свързани със сигурността, трябва да разполага с достатъчни познания и възможности да изпълни възложените му задължения, в това число съобразно нуждите: 1. познания за текущи свързани със сигурността заплахи и шаблони; 2. разпознаване и откриване на оръжия, опасни субстанции и устройства; 3. разпознаване на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които има вероятност да застрашат сигурността; 4. похвати, използвани за заобикаляне на свързаните със сигурността мерки; 5. управление на тълпата и свързани с контрол похвати; 6. свързани със сигурността комуникации; 7. познания на свързани с аварийни ситуации процедури и планове за непредвидени случаи; 8. операции на свързани със сигурността оборудване и системи; 9. изпитване, калибриране и поддръжка на свързани със сигурността оборудване и системи, докато корабът се намира в морето; 10. похвати за инспекция, контрол и мониторинг, и 11. методи за физически претърсвания на лица, лични вещи, багаж, товари, корабни припаси. IV. Целият друг персонал на борда на кораба трябва да разполага с достатъчно познания във връзка със съответните разпоредби на плана за сигурност на кораба, в това число: 1. значението и съществените изисквания на различните нива на сигурност; 2. познания на свързани с аварийни ситуации процедури и планове за непредвидени случаи; 3. разпознаване и откриване на оръжия, опасни субстанции и устройства; 4. разпознаване на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които има вероятност да застрашат сигурността; 5. похвати, използвани за заобикаляне на свързаните със сигурността мерки.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 103, ал. 2 С П И С Ъ К

НА ИЗМЕНЕНИЯТА И КОРЕКЦИИТЕ В ПЛАНА ЗА СИГУРНОСТ НА пристанищно съоръжение............................................................................... (наименование на пристанищното съоръжение)

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 104 ПОЗНАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВАТ, И ОБУЧЕНИЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ОФИЦЕРИТЕ ПО СИГУРНОСТТА НА пристанищното съоръжение ИЛИ пристанищното съоръжение И ЛИЦАТА, ОТГОВОРНИ ЗА СИГУРНОСТТА НА пристанищното съоръжение ИЛИ пристанищното съоръжение

I. Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение или пристанищното съоръжение трябва да притежава знания и да бъде обучаван съобразно нуждите в някои или във всички от следните направления: 1. управление на охраната; 2. приложими международни конвенции, кодекси и препоръки; 3. приложимото национално законодателство; 4. отговорности и функции на други организации по сигурността; 5. методология за оценка на сигурността на пристанищните съоръжения/пристанищните съоръжения; 6. методи за проучване и инспекция на сигурността на корабите и пристанищните съоръжения/пристанищните съоръжения; 7. работа и състояние на корабите и пристанищното съоръжение; 8. мерки за сигурността на корабите и пристанищните съоръжения/пристанищните съоръжения; 9. готовност за извънредни ситуации и готовност за непредвидени случаи; 10. техники за обучение на охраната, включително мерки и процедури за сигурност; 11. боравене с информация по сигурността и комуникациите; 12. познаване на заплахите за сигурността и особеностите; 13. разпознаване и откриване на оръжие, опасни вещества и устройства; 14. разпознаване, без проява на дискриминация, на характеристиките и моделите за поведение на лица, които могат да представляват заплаха за сигурността; 15. техники, използвани за заобикаляне на мерките по сигурността; 16. устройства и системи за сигурност и оперативните им възможности; 17. методи за извършване на проверки, инспекции, контрол и наблюдение; 18. методи за физическо претърсване и ненатрапчива проверка; 19. обучение и тренировки, свързани с охраната, включително такива, провеждани с кораби; 20. оценка на обучението и тренировките, свързани с охраната. II. Лицата, отговорни за сигурността на пристанищното съоръжение, трябва да притежават знания и да бъдат обучавани в някои или във всички от следните направления: 1. познаване на заплахите за сигурността и особеностите; 2. разпознаване и откриване на оръжие, опасни вещества и устройства; 3. познаване на характеристиките и моделите за поведение на лица, които могат да представляват заплаха за сигурността; 4. техники, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност; 5. техники за управление и контрол на групи от хора; 6. свързани със сигурността комуникации; 7. работа с устройства и системи за сигурност; 8. изпитвания, проверка и поддръжка на оборудването и системите за сигурност; 9. техники за проверка, контрол и мониторинг, и 10. методи за физическо претърсване на хора, лични вещи, багаж, товари и корабни стоки. III. Всички останали служители на пристанищните съоръжения трябва да притежават знания и да бъдат запознати със съответните правила на плана за сигурност на пристанищното съоръжение в някои или във всички от следните направления в зависимост от дейността им: 1. значението и изискванията на различните нива на сигурност; 2. разпознаване и откриване на оръжие, опасни вещества и устройства; 3. познаване на характеристиките и моделите за поведение на лица, които могат да представляват заплаха за сигурността, и 4. техники, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 111, ал. 1 МЕЖДУНАРОДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБ

INTERNATIONAL SHIP SECURITY CERTIFICATE (официален печат) (official seal) РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ REPUBLIC OF BULGARIA Свидетелство № ____ Certificate No. _______ Издадено в съответствие с разпоредбите на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения Issued under the provisions of the International Code for the Security of Ships and of Port Facilities по упълномощаване от правителството на Република България under the authority of the Government of the Republic of Bulgaria от _______________________________________________ by (упълномощени лица или организация/ person(s) or organization authorized) Наименование на кораба Name of ship:.......................................... Отличителен номер или букви Distinctive number or letters:.......................................... пристанищно съоръжение на регистрация Port of registry:.......................................... Вид на кораба Type of ship:.......................................... Бруто тонаж Gross tonnage:.......................................... IMO номер IMO Number:.......................................... Име и адрес на компанията Name and address of the Company:.......................................... С НАСТОЯЩОТО СЕ УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ: THIS IS TO CERTIFY: 1. Системата за сигурност и всяко свързано с нея оборудване по сигурността на кораба са проверени в съответствие с параграф 19.1 от част А наISPS Code. That the security system and any associated security equipment of the ship has been verified in accordance with section 19.1 of part A of the ISPS Code. 2. Прегледът е показал, че системата за сигурност и всяко свързано с нея оборудване по сигурността на кораба е в задоволително състояние във всяко отношение и че корабът е в съответствие с приложимите изисквания на глава XI-2 от Конвенцията и от част А на ISPS Code. That the verification showed that the security system and any associated security equipment of the ship is in all respects satisfactory and that the ship complies with the applicable requirements of chapter XI-2 of the Convention and part A of the ISPS Code. 3. Корабът е снабден с одобрен Корабен план за сигурност. That the ship is provided with an approved ship security plan. Дата на първоначалния преглед/прегледа за подновяване, на чието основание се издава това свидетелство:...................................... Date of initial/renewal verification on which this Certificate is based Това свидетелство е валидно до.......................... при условие, чe са извършени прегледите в съответствие с параграф 19.1.1от част А наISPS Code. This certificate is valid until........................ subject to verifications in accordance with section 19.1.1 of part A of the ISPS Code. Издаден в.............................................................. Issued at (място на издаване на свидетелството/Place of issue of certificate) ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕН МЕЖДИНЕН ПРЕГЛЕД С НАСТОЯЩОТО СЕ УДОСТОВЕРЯВА, че при извършения междинен преглед, изискван от параграф 19.1.1 от част А на ISPS Code, беше установено, че корабът съответства на изискванията на глава XI-2 от Конвенцията и част А на ISPS Code. THIS IS TO CERTIFY that a tan intermediate verification required by section 19.1.1 of part A of the ISPS Code the ship was found to comply with relevant provisions of chapter XI-2 of the Convention and part A of the ISPS Code. ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕН ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПАРАГРАФ 19.3.7.2 НА ЧАСТ А НА ISPS CODE Additional verification in accordance with section A/19.3.7.2 of the ISPS Code С НАСТОЯЩОТО СЕ УДОСТОВЕРЯВА, че при допълнителната проверка, изисквана от параграф 19.3.7.2 на част А на ISPS Code, беше установено, че корабът съответства на изискванията на глава XI-2 от Конвенцията и част А на ISPS Code. THIS IS TO CERTIFY that at an additional verification required by section 19.3.7.2 of part A of the ISPS Code the ship was found to comply with the relevant provisions of chapter XI-2 of the Convention and part A of the ISPS Code. ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ВАЛИДНОСТ НА СВИДЕТЕЛСТВОТО, КОГАТО Е ИЗДАДЕНО С ВАЛИДНОСТ, ПО-МАЛКА ОТ 5 ГОДИНИ, КОГАТО СЕ ПРИЛАГА ПАРАГРАФ 19.3.3 НА ЧАСТ A НА ISPS CODE Endorsement to extend the certificate if valid for less than 5 yeas where section A/19.3.3 of the ISPS Code applies ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕН ПРЕГЛЕД ЗА ПОДНОВЯВАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПАРАГРАФ 19.3.4 НА ЧАСТ A НА ISPS CODE Endorsement where the renewal verification has been completed and section A/19.3.4 of the ISPS Code applies Корабът отговаря на съответните разпоредби на част А на ISPS Code и свидетелството в съответствие с параграф 19.3.4, част А на ISPS Code се приема за валидно до............................................. ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ВАЛИДНОСТ ДО ПРИСТИГАНЕ В пристанищното съоръжение ЗА ПРЕГЛЕД, КОГАТО СЕ ПРИЛАГА ПАРАГРАФ 19.2.5, ЧАСТ А НА ISPS CODE, ИЛИ ЗА ГРАТИСЕН ПЕРИОД, КОГАТО СЕ ПРИЛАГА ПАРАГРАФ 19.3.6, ЧАСТ А НА ISPS CODE Endorsement to extend the validity of the certificate until reaching the port of verification where section A/19.2.5 of the ISPS Code applies or for a period of grace where section A/19.3.6 of the ISPS Code applies Това свидетелство в съответствие с параграф 19.2.5/19.3.6, част А на ISPS Code се приема за валидно до This Certificate shall in accordance with section A/19.3.5/19.3.6 of part A of the ISPS Code be accepted as valid until ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ДАТАТА, НА КОЯТО ИЗТИЧА ВАЛИДНОСТТА, КОГАТО СЕ ПРИЛАГА ПАРАГРАФ 19.3.7.1, ЧАСТ А НА ISPS CODE Endorsement for advancement of expiry date where section A/19.3.7.1 applies В съответствие с параграф 19.3.7.1, част А на ISPS Code новата дата, на която изтича валидността, е...................... In accordance with section 19.3.7.1 of part A of the ISPS Code, the new expiry date is* * В случай на попълване на тази част от свидетелството датата на изтичане на срока на валидност, указана на предната страна на свидетелството, следва също да бъде променена. In case of completion of this part of the Certificate, the expiry date shown on the front of the Certificate shall also be amended accordingly.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 121, ал. 1 REPUBLIC OF BULGARIA

MINISTRY OF TRANSPORT, INFORMATION TECHNOLOGY AND COMMUNICATIONS INTERIM INTERNATIONAL SHIP SECURITY CERTIFICATE Issued under provisions of THE INTERNATIONAL CODE FOR THE SECURITY OF SHIPS AND OF PORT FACILITIES (ISPS CODE) under the authority of the Government of the REPUBLIC OF BULGARIA by THE MARITIME ADMINISTRATION OF BULGARIA Name and address of Company ............................................................................................................................................................................................................... Company identification number .......................................................................................................................................................... Is this subsequent, consecutive Interim Certificate? Yes/No* If Yes, date of issue of initial Interim Certificate the ____ day of __________ , 20___ THIS IS TO CERTIFY THAT the requirements of section A/19.4.2 of the ISPS Code have been complied with. This Certificate is issued pursuant to section A/19.4 of the ISPS Code. This certificate is valid until the __ day of ____ , 20___ Issued at_______________ on the __ day of ____ , 20___ No. DIRECTOR, MARITIME Seal ADMINISTRATION: _____________________________________ (Signature of authorized official issuing the certificate) ____________ * Delete as appropriate.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 124, ал. 1 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(отменен)

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 142, ал. 1 Утвърдил: .........................................................................

(отменен)

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 142, ал. 3 Утвърдил: ......................................

(отменен)