Към съдържанието
Правото

Наредба № 15 от 28 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ревматология“ (Н№ЮГУМСР)

ДВ, бр. 66 от 2014 г. В сила Непроверен Актуален към ДВ, бр. 106/2014, обновен на 26.10.2026

Известен още като: Н№ЮГУМСР

Докладвай грешка
Всички редакции (2)

Чл. 1

С наредбата се утвърждава медицинският стандарт „Ревматология“ съгласно приложението.

Заключителни разпоредби

§ 1

Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 29 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ревматология“ (обн., ДВ, бр. 58 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г.).

§ 2

Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на здравеопазването.

§ 3

Стандартните и специфичните изисквания за оборудване и апаратура, определени в приложението към член единствен, ако не могат да бъдат осигурени за всяка структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите от съответните нива на компетентност.

§ 4

(1) Когато лечебните заведения за болнична помощ не разполагат със структура по клинична лаборатория, те следва да осигурят осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория – структура на друго лечебно заведение.

(2) В случаите по ал. 1 лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена на територията на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по ревматология.

(3) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура на лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория съгласно медицинския стандарт „Клинична лаборатория“.

Заключителни разпоредби

Приложение 1 Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „РЕВМАТОЛОГИЯ“

Глава първа ОСНОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЛИНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА СПЕЦИАЛНОСТ „РЕВМАТОЛОГИЯ“ Раздел І Дефиниция, основни цели и задачи на клиничната медицинска специалност „Ревматология“

1. Ревматологията е специалност с интернистична насоченост и интердисциплинарен обхват. Ревматологията обхваща разпознаване, диагностициране, консервативно лечение, както и рехабилитация и профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан. Отличителна черта на специалността е наличието на припокриващи се области със значителен брой други интернистични, хирургични и терапевтични специалности, отразени по-долу.

2. Основни задачи на медицинската специалност „Ревматология“ са профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациенти със следните ревматични болести: възпалителни и дегенеративни ставни заболявания, заболявания на съединителната тъкан, болести на костите, болести на меките тъкани, болести, причинени от кристали, и наследствени болести на опорно-двигателния апарат.

3. Ревматичните болести включват следните основни групи заболявания:

3.1. Възпалителни ставни заболявания:

3.2. Системни заболявания на съединителната тъкан – системен лупус еритоматозус, системна склеродермия, полимиозит/дерматомиозит, системни васкулити, синдром на Сьогрен, припокриващи синдроми.

3.3. Болести, причинени от кристали – подагра, хондрокалциноза (апатитна и оксалатна болест) и др.

3.4. Дегенеративни ставни заболявания – първична и вторична остеоартроза.

3.5. Болести на извънставните меки тъкани – ентезопатии, тендинити, теносиновити, бурсити, периартрити, фасциити, апоневрозити, полимиалгиа ревматика, фибромиалгичен синдром, паникулити, релапсиращ полихондрит, периодична болест и др.

3.6. Болести на костите – остеопороза (първична и вторична), остеомалация, алгодистрофия, асептични остеити (болест на Пейджет), остеонекрози и др.

3.7. При злокачествени тумори и свързани с тях ставни оплаквания – паранеопластични синдроми.

3.8. Ставни прояви в хода на неревматични болести – сепсис, туберкулоза, ендокринни и други болести.

3.9. Други ревматични болести – хипермобилен синдром, болести, свързани с недостатъчност на съединителната тъкан, болест на Марфан, болест на Елер-Данлос, остеогенезис имперфекта и др.

4. Основни цели на специализацията по ревматология са придобиване на необходимите теоретични знания и практически умения за осъществяване на качествена медицинска дейност за постигане на очаквания терапевтичен ефект. Раздел ІІ Дефиниране на ключовите елементи на лечебно-диагностичните и профилактичните процеси в областта на ревматологията

1-dup. Осъществявани дейности:

1.1. Снемане на анамнеза и провеждане на обстоен физикален преглед на пациента.

1.2. Поставяне на първична диагноза, определяне на диференциално-диагностичен план и необходимост от прилагането на допълнителни диагностични методи.

1.3. Провеждане на лечение на пациенти с ревматологични заболявания и определяне на необходимостта от рехабилитационни мероприятия.

1.4. Диагностициране, лечение, рехабилитация и профилактика на пациенти с ревматични болести в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ може да осъществява само лекар с придобита специалност „Ревматология“.

1.5. При системни прояви и съмнение за комбиниране, съчетаване или припокриване на симптомите с тези на друга болест лекуващият ревматолог трябва да осъществи консултации със съответните специалисти. Преценява се дали лечението да продължи под контрола на ревматолог, или на лекар с друга специалност и да насочи пациента към съответното лечебно заведение за извънболнична или болнична медицинска помощ.

1.6. Лечебно-диагностичните и профилактичните дейности в специалността „Ревматология“ се осъществяват при спазване на въведените с настоящия стандарт задължителни изисквания за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и за структурите по ревматология на лечебните заведения за болнична помощ.

2-dup. Структури: Болните с ревматични болести подлежат на лечение във:

2.1. Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ – амбулатории за специализирана медицинска помощ (индивидуални и групови практики по ревматология; медицински центрове и диагностично-консултативни центрове, в които има лекар с придобита специалност по ревматология).

2.2. Лечебни заведения за болнична помощ – със специализирани отделения/клиники по ревматология.

3-dup. Основни правила за взаимодействие между структурите по т. 2 при провеждане на лечението:

3.1. Когато при лечението на ревматично болните в извънболничната медицинска помощ не може да се постигне очакваният терапевтичен ефект, пациентите се насочват за хоспитализация.

3.2. Общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и лекари с придобити други специалности насочват пациенти за консултация, амбулаторно лечение и преценка на необходимостта от болнично лечение към лекари с придобита специалност по ревматология от цялата страна.

3.3. Пациентите могат да постъпят за хоспитализация в специализирана структура по ревматология на болница само след консултация и преценка от лекар с придобита специалност по ревматология, работещ в същата структура.

3.4. Пациенти с ревматологични заболявания се насочват за хоспитализация в специализираните структури по ревматология след определен обем изследвания, включващ клинико-лабораторни изследвания, имунологични изследвания, образна диагностика (рентгеново изследване, компютър-томографско изследване и ядрено-магнитен резонанс при необходимост).

3.5. След изписването на пациента от структурата по ревматология към съответното лечебно заведение проследяването се осъществява от лекар с придобита специалност по ревматология от лечебни заведения за извънболнична помощ и ОПЛ. Раздел ІІІ Изисквания за професионална компетентност за практикуване на специалността „Ревматология“ в лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ

1-dup2. За практикуване на специалността „Ревматология“ е задължително лекарите, работещи в лечебните заведения за извънболнична помощ, да имат придобита специалност по ревматология.

2-dup2. В клиника/отделение по ревматология на лечебно заведение за болнична помощ:

2.1. Началникът на клиниката/отделението задължително трябва да има придобита специалност по ревматология.

2.2. Началникът на клиниката трябва да бъде хабилитирано лице.

2.3. Препоръчително е повече от половината работещи лекари в структурата да са с придобита специалност по ревматология.

2.4. За осъществяване на някои медицински дейности, определени от този стандарт като високоспециализирани, е необходимо допълнително обучение и наличие на съответния сертификат/удостоверение или друг документ за придобита допълнителна квалификация при спазване на изискванията на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

2.5. Дейности в областта на ревматологията могат да осъществяват и лекари с придобита медицинска специалност, различна от ревматологията, лекари без специалност и специализанти по ревматология, но само под надзора и ръководството на специалист по ревматология.

3-dup2. Поддържането на квалификацията на специалистите по ревматология се гарантира с участие в системата за продължаващо обучение. Раздел ІV Гранични области на клиничната медицинска специалност „Ревматология“

1-dup3. Като интердисциплинарна медицинска специалност ревматологията има гранични и припокриващи се територии с всички медицински специалности с терапевтична насоченост (вътрешни болести, кардиология, пневмология, гастроентерология, нефрология, ендокринология и болести на обмяната, клинична хематология) и значителен брой други медицински специалности – ортопедия и травматология, клинична имунология, неврология, кожни и венерически болести, очни болести, лицево-челюстна хирургия, медицинска генетика и др.

2-dup3. В най-голяма степен ревматологията има общи гранични и интердисциплинарни аспекти със следните медицински специалности:

2.1. Ортопедия и травматология – при диагностицирането и лечението на дегенеративните и мекотъканните ставни заболявания и насочване за оперативно лечение.

2.2. Физикална и рехабилитационна медицина – през периода на активното лечение и долекуване на ревматично болните пациенти.

2.3. Клинична имунология – при диагностициране на системните и възпалителните ставни заболявания.

2.4. Неврология – при диагностициране и лечение на болестите на гръбнака, болките в гърба и централно-мозъчни и периферни неврологични прояви на системните заболявания.

2.5. Ендокринология и болести на обмяната – при диагностициране и лечение на остеопорозата.

3-dup3. При наличието на клинични прояви, характерни за медицинските специалности по т. 2, в някои случаи се налага пациентите да се консултират със съответните специалисти по преценка на лекуващия ревматолог.

4-dup. Независимо от системните прояви лекуващият ревматолог е основният организатор, реализатор и носител на отговорността на всички етапи на лечебно-диагностичния процес.

5. След преценка на лекуващия ревматолог и консултиращия специалист, че водеща е друга, а не ревматичната болест, болният трябва да бъде насочен към съответно лечебно заведение от извънболнична помощ или към съответна клиника или отделение на болнично заведение и лечението да продължи под контрола на съответните специалисти в извънболничната или болничната медицинска помощ по тяхна преценка. Глава втора НИВА НА КОМПЕТЕНТНОСТ И ОБЕМ НА ДЕЙНОСТТА, ОСЪЩЕСТВЯВАНА В СТРУКТУРИ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ Раздел І Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в извънболнични условия – ревматологична амбулатория

1-dup4. Ревматологичният кабинет в амбулаторията е най-малката структура, осъществяваща дейност в областта на медицинската специалност.

2-dup4. Изисквания за ревматологичен кабинет. Състои се от:

2.1. Лекарски кабинет:

2.2. Чакалня.

2.3. Санитарен възел. Раздел ІІ Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в структури от І ниво на компетентност в болнични лечебни заведения От І ниво на компетентност по ревматология могат да бъдат клиники/отделения по ревматология в болници за долекуване и продължително лечение/долекуване, продължително лечение и рехабилитация, които отговарят на изискванията на този раздел.

1-dup5. Изисквания:

1.1. Клиниката/отделението се разкрива като самостоятелна структура в болници за долекуване и продължително лечение/долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

1.2. Отделение по ревматология може да се разкрие към клиника по вътрешни болести и то трябва да е най-малко с 4 легла. Дейности по ревматология могат да бъдат осъществявани в клиника/отделение по вътрешни болести и без да се разкрива обособена структура по ревматология, като поне 4 легла от клиниката/отделението по вътрешни болести са определени за ревматологичната дейност.

1.3. В случаите по т. 1.1 и 1.2 болницата за долекуване и продължително лечение/долекуване, продължително лечение и рехабилитация трябва да притежава на територията си собствени отделение по образна диагностика и отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория – в структурата на болницата или по договор.

2-dup5. Структурата по ревматология се състои от:

2.1. Диагностично-консултативен кабинет.

2.2. Болнични стаи.

2.3. Манипулационна.

2.4. Лекарски кабинети.

2.5. Кабинет на дежурния лекар.

2.6. Сестринска стая.

2.7. Столова.

2.8. Кухненски бокс.

2.9. Складови помещения.

2.10. Санитарни възли (вкл. баня) за пациенти и служители.

3-dup4. Оборудване:

3.1. манипулационна – работни плотове, шкафове, кушетка, столове, спешен шкаф, хладилник, набор за овладяване на животозастрашаващи състояния;

3.2. кислородни бутилки. Раздел ІІІ Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в структури от ІІ ниво на компетентност в болнични лечебни заведения От ІІ ниво на компетентност по ревматология могат да бъдат клиники/отделения по ревматология в болници за активно лечение, които отговарят на изискванията на този раздел.

1-dup6. Изисквания:

1.1. Клиниката/отделението се разкрива като самостоятелна структура в болници за активно лечение.

1.2. Отделение по ревматология може да се разкрие към клиника по вътрешни болести или кардиология и то трябва да е най-малко с 4 легла. Дейности по ревматология могат да бъдат осъществявани в клиника/отделение по вътрешни болести или кардиология и без да се разкрива обособена структура по ревматология, като поне 4 легла от клиниката/отделението по вътрешни болести или кардиология са определени за ревматологичната дейност.

1.3. Болницата за активно лечение, в която е разкрита структура по ревматология, трябва да притежава на територията си собствени: отделение по образна диагностика и отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория – в структурата на болницата или по договор.

1.4. В отделението по образна диагностика по т. 1.3 трябва да има рентгенов апарат и компютърен томограф.

2-dup6. Структурата по ревматология трябва да отговаря на всички изисквания за структурите от І ниво на компетентност, както и да разполага със:

2.1. Апарат за ЕКГ.

2.2. Ехографски кабинет с апарат, подходящ за изследване на стави.

3-dup5. В структурата по ревматология може да се осъществява и дейност по интензивни грижи, като за нуждите на същата се:

3.1. обособяват най-малко 4 легла;

3.2. осигуряват монитори за проследяване на основните жизнени показатели, аспиратор, апаратура за кардиоваскуларна ресусцитация, перфузори или инфузионни помпи;

3.3. кислородна инсталация с изводи за кислород над болничните легла. Раздел ІV Изисквания за осъществяване на специалността „Ревматология“ в структури от ІІІ ниво на компетентност в болнични лечебни заведения От ІІІ ниво на компетентност по ревматология могат да бъдат клиники/отделения по ревматология в болници за активно лечение, които отговарят на изискванията на този раздел.

1-dup7. Изисквания:

1.1. Клиниката/отделението се разкрива като самостоятелна структура в болници за активно лечение.

1.2. Болницата за активно лечение, в която е разкрита структура по ревматология, трябва да притежава на територията си собствени: клиника/отделение по образна диагностика; лаборатория по клинична имунология; отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също и да осигури достъп до медико-диагностична лаборатория – в структурата на болницата или по договор.

1.3. В клиниката/отделението по образна диагностика по т. 1.2 трябва да има рентгенов апарат, компютърен томограф. Предимство е наличието на ядрено-магнитен резонанс.

1.4. В медико-диагностичната лаборатория по т. 1.2 трябва да има възможност за изследване на ставна течност – кристали, брой клетки, диференциално броене и др.

2-dup7. Структурата по ревматология трябва да отговаря на всички изисквания за структурите от ІІ ниво на компетентност, както и да разполага със:

2.1. манипулационна за вътреставни и периставни манипулации;

2.2. манипулационна за извършване на ставна биопсия, кожно-мускулна биопсия, лаваж на става и др.

3-dup6. В структурата по ревматология може да се извършва обучение на студенти и специализанти. Раздел V Общи изисквания за работещите в структура по ревматология

1-dup8. Ревматологичен кабинет в амбулатория за извънболнична медицинска помощ:

1.1. Лекар с придобита специалност по ревматология. Носи отговорност за медицинските дейности, които осъществява по отношение на пациента, от момента на първия преглед. Определя изследванията, поставя диагнозата и провежда лечението до момента, в който пациентът бъде насочен за наблюдение към общопрактикуващия лекар или за хоспитализация в болница за активно лечение или за долекуване, продължително лечение или рехабилитация.

1.2. Медицински специалист с професионална квалификация „медицинска сестра“:

2-dup8. Болнична структура с І ниво на компетентност:

2.1. Началник на структурата – лекар с придобита специалност по ревматология.

2.2. Препоръчително е лекарите, които работят в структурата, да имат придобита специалност. Оптимален брой на работещите лекари е 2.

2.3. Специалисти по здравни грижи.

2.4. Препоръчително е медицинските специалисти по здравни грижи да имат професионален опит и допълнително обучение в клиника/отделение по ревматология.

2.5. Оптимален брой на работещите медицински специалисти е 6.

3-dup7. Болнична структура с ІІ и ІІІ ниво на компетентност.

3.1. Висш медицински персонал – образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина.

3.2. Медицински специалисти по здравни грижи:

1-dup9. В ревматологичен кабинет на амбулатория се извършват следните дейности:

1.1. Снемане на анамнеза и обстоен физикален статус на опорно-двигателния апарат, стандартен вътрешен статус, неврологичен статус.

1.2. Назначаване и интерпретация на лабораторни изследвания в обем за извънболнична медицинска помощ според съответните медицински стандарти – кръвна картина и биохимия, урина, имунология, микробиология и вирусология, анализ на данни от изследването на синовиалния пунктат и биопсии, анализ на данни от калциево-фосфорната обмяна, анализ на различните параметри на имунния отговор.

1.3. Анализ на инструментални изследвания – от конвенционална рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ставна ехография.

1.4. Анализ на резултатите от измервания на костната плътност с апарат за двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия.

1.5. Извършване на основни ставни и периставни манипулации, блокади.

1.6. Извършване при възможност на долориметрия, ставна ехография.

1.7. Изграждане на диференциално-диагностичен план и диагноза.

1.8. Изграждане на индивидуален лечебен план за отделния пациент.

1.9. Периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечението при нужда.

1.10. Оказване на спешна медицинска помощ при необходимост.

1.11. Създаване на база данни и регистри съобразно нуждите на практиката и съответното ревматологично дружество.

1.12. Извършване на експертна дейност при освидетелстване на пациенти с ревматологични проблеми и оценка на неработоспособността.

2-dup9. В структура с І ниво на компетентност се извършват следните дейности:

2.1. Назначават се допълнителни диагностични изследвания, резултатите от които се интерпретират и сравняват с предходните.

2.2. Определя се лечебен план във връзка със състоянието на пациента и процесите на долекуване.

2.3. Отчита се ефектът от провеждащото се лекуване.

3-dup8. В структура с ІІ ниво на компетентност се извършват следните дейности:

3.1. Лекуват се болни със следните болести: възпалителни ставни заболявания (ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, псориатичен артрит, ревматизъм и болест на Райтер, както и други реактивни артрити), системни заболявания на съединителната тъкан (системен лупус еритематодес, системна склеродермия, васкулити, полимиозит/дерматомиозит, припокриващи и автоинфламаторни синдроми), дегенеративни ставни заболявания (гонартроза, коксартроза, спондилартроза и др.), мекотъканен ревматизъм (бурсити, тендинити, фибромиалгия, полимиалгия ревматика), болести на костите (остеопороза, болест на Пейджет, алгодистрофия, асептични некрози), болести, причинени от кристали (подагра, пирофосфатна и апатитна болест), хипермобилен синдром и наследствени ревматични болести.

3.2. Извършва се лечебно-диагностична дейност, съобразена с актуалните постижения, препоръки и консенсуси на ревматологичната наука, EULAR и Българското дружество по ревматология.

4-dup2. В структура с ІІІ ниво на компетентност се извършват следните дейности:

4.1. Лекарят при наличие на нужната квалификация може да извършва:

4.2. За дейностите по т. 4.1.1 до т. 4.1.6 лекарят с придобита специалност по ревматология придобива необходимия сертификат, издаден от медицински университет след проведено обучение в клиника по ревматология.

4.3. Лекарят ревматолог извършва експертна дейност при някои пациенти при необходимост.

4.4. Лекарят ревматолог носи отговорност за медицинските дейности, които извършва по отношение на пациента от постъпването до изписването му. В деня на изписването на пациента се предоставя епикриза.

4.5. В структурата се осъществява и обучение на болни с различни ревматологични заболявания.

4.6. В структурата по ревматология се контролират дейностите по:

4.7. В клиниката/отделението се координират дейностите по:

5-dup. Специфични дейности в структура с ІІІ ниво на компетентност.

5.1. Лекарят при наличие на нужната квалификация може да извършва:

5.2. Екипът на структурата участва активно в психологическата подготовка на пациентите при провежданите процедури.

5.3. В структурата се осъществява и:

5.4. Лекарите, работещи в структурата по ревматология:

5.5. В структурата може да се извършват още:

5.6. Лекар с придобита специалност по ревматология в екип с медицинска сестра осъществява лечебно-диагностичния процес в структурата по ревматология, а именно:

5.7. Медицинският специалист по здравни грижи има следните функции и задължения:

5.8. Старшата медицинска сестра има следните функции и задължения:

5.9. Клиниката/отделението по ревматология функционира в тясно сътрудничество със:

1-dup10. В структурите по ревматология се събират, обработват и анализират следните данни:

1.1. Показатели за извършена дейност – брой преминали пациенти, продължителност на лечението, използваемост и оборот на леглата, изход от лечението, смъртност и др.

1.2. Възникване на усложнения в резултат от диагностичните и лечебните дейности.

1.3. Брой рехоспитализации на пациентите, лекувани в клиниката/отделението по ревматология, и причините за това.

1.4. Информация по различни нозологични единици и видове лечение.

2-dup10. В структурите се изработват консенсуси за работа.

3-dup9. В структурите се проучва мнението на пациентите чрез провеждане на анкети, разглеждане и отчитане на получени жалби, сигнали, предложения и др. Глава четвърта СПЕЦИФИЧНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ В СТРУКТУРИТЕ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ

1-dup11. Пациентът с ревматологично заболяване има право да бъде запознат с характера и същността на болестта си, диагностичните методи, лечебните средства, прогнозата, евентуалните усложнения и съществуващите алтернативи

1.1. Пациентът подписва информирано съгласие, че е запознат и е съгласен да се проведе предстоящото диагностично изясняване и лечение след информация от лекар и медицинска сестра относно:

1.2. Пациентът има право да:

1.3. Пациентът е длъжен да:

2-dup11. Хоспитализиран пациент в клиника или отделение по ревматология в болница за активно лечение се изписва при:

2.1. приключване на лечението;

2.2. възможност и/или необходимост от продължаване на лечението в амбулаторни условия или в болнични условия за долекуване, продължително лечение или рехабилитация;

2.3. желание на пациента или на негов законен представител за преустановяване на лечението – само след като бъде запознат със съществуващите рискове от прекъсване на лечението;

2.4. груби нарушения на задълженията на пациента, определени за такива от правилника за вътрешния ред на съответната структура/съответното лечебно заведение. Глава пета СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ, ОСИГУРЯВАЩИ ЗАЩИТА НА РАБОТЕЩИТЕ В СТРУКТУРИТЕ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ

1-dup12. Здравна профилактика на работещите, която се осъществява при спазване на действащата нормативна уредба.

2-dup12. Създаване на здравословни и безопасни условия на труд и при необходимост – ползване на колективни и лични предпазни средства.

3-dup10. Юридическа защита чрез сключване на индивидуални и групови застраховки за професионален риск.

Препратки от акта

Препратки към акта

  • Няма.

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.