(1) Законът не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност:
1. възлагани по специфични процедурни правила:
2. възлагането на които е свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната съгласно чл. 346 ДФЕС;
3. възлагани за целите на разузнавателни дейности;
4. възлагани в рамките на програма за сътрудничество въз основа на научноизследователска и развойна дейност, извършвана съвместно най-малко от две държави членки, за разработване на нов продукт, и когато е приложимо – на по-късните етапи за целия или за части от жизнения цикъл на този продукт;
5. възлагани в трета страна, когато оперативните нужди налагат договорите да бъдат сключени с изпълнители, разположени в района на операциите, включително за граждански поръчки, извършвани при разполагане на сили извън територията на Европейския съюз;
6. възлагани от Министерския съвет на друго правителство, свързани със:
7. за финансови услуги с изключение на застрахователни услуги;
8. възлагани на предприятия на държава членка или на трета страна в изпълнение на международно споразумение или договор, свързан с разполагане на войски;
9. за арбитражни и помирителни услуги;
10. при трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
11. за услуги за научноизследователска и развойна дейност, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от нея не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност;
12. при придобиването или наемането, независимо с какви финансови средства, нa земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти или правa върху тях;
13. възлагани от публичен възложител, включително когато извършва секторна дейност, на юридическо лице, ако са изпълнени едновременно следните условия:
(2) След приключването на програмата по ал. 1, т. 4 участникът от българска страна уведомява Европейската комисия за дела на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо общите разходи на програмата за сътрудничество, за споразумението за поделяне на разходите, както и за очаквания дял на покупките на държава членка, ако има такива.
(3) В случаите по ал. 1, т. 13, буква „а“ възложителят упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, когато има решаващо влияние върху стратегическите цели и значимите решения на това юридическо лице. Такъв контрол може да бъде упражняван и от друго юридическо лице, което е контролирано по същия начин от възложителя.
(4) Методиката за определяне на цената на договорите по ал. 1, т. 13 се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) В случаите по ал. 1, т. 13 при определяне на процента от дейността се взема предвид средният общ оборот или друг подходящ показател, който измерва изпълнението на дейността за последните три години.
(6) В случаите по ал. 1, т. 13, когато поради датата нa създаване или на започване на дейността на юридическото лице или поради реорганизация на дейността му няма данни за оборота или когато тези данни вече не са актуални, е достатъчно да се докаже, че способът за измерване на дейността е достоверен, по-специално чрез неговата бизнес програма.
(7) В случаите по ал. 1, т. 13 юридическото лице-изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица и представя декларация, че може да изпълни поръчката със собствен ресурс.
(8) Когато отпадне някое от условията, необходими за сключване на договор по ал. 1, т. 13, договорът се прекратява със сключването по реда на закона на нов договор със същия предмет. В този случай възложителят открива възлагането на новата поръчка в едномесечен срок от отпадане на съответното условие.
(10) Възложителите не могат да се позовават на изключенията по ал. 1, когато не са налице предвидените в закона основания.
(9) Критериите и редът за определяне наличието на основни интереси по ал. 1, т. 2 се определят с наредбата по чл. 13, ал. 2.