(1) Инвестиционният посредник трябва да притежава собствен капитал, който е адекватен на поетите от него рискове, свързани с дейността му, и определен при спазване изискванията на този закон, Регламент (ЕС) 2019/2033 или Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.
(2) Инвестиционен посредник, лицензиран да предоставя инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6, е длъжен да отговаря на изискванията за ликвидност съгласно този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 г и актовете по прилагането им.
(3)
1. инвестиционен посредник, който не извършва нито една от инвестиционните услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 и който изпълнява нареждания на клиенти във връзка с финансови инструменти, може да държи финансови инструменти за собствена сметка;
2. инвестиционен посредник по чл. 9а, ал. 2 може да определи различно ниво на съотношение между постоянните и променливите елементи на възнагражденията от това по чл. 65, ал. 3.
(4)
(5) редът за издаване на разрешенията и одобренията по Регламент (ЕС) 2019/2033 и Регламент (ЕС) № 575/2013 се определят с наредба.
(6)
(7) Други изисквания към инвестиционните посредници относно капитала, включително притежаването на допълнителен собствен капитал, капиталовата адекватност и ликвидност, видовете капиталови буфери, които трябва да поддържат, обхватът, условията и редът за тяхното формиране и актуализиране, условията, критериите и реда за освобождаване от изискванията за ликвидност, за воденето на отчетност и оповестяването на информация от предприятията майки и инвестиционните посредници, както и надзорът за спазването на тези изисквания се определят с наредба, както и с Регламент (ЕС) 2019/2033 или Регламент (ЕС) № 575/2013. С наредбата могат да се определят и финансовите инструменти, които инвестиционните посредници могат да държат за собствена сметка, в случаите, когато извършват инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 2.
(8) Инвестиционните посредници по чл. 9а, ал. 2 определят своя вътрешен капитал на адекватно ниво на собствения капитал, което е достатъчно, за да покрие всички рискове, на които е изложен инвестиционният посредник, и да гарантира, че собственият му капитал може да поеме потенциални загуби в резултат на стресовите сценарии, включително идентифицираните чрез стрес тестовете за надзорни цели.