Акт от 18.05.2018, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154 18.05.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На

08.05.2018г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Дарина

Драгнева

Секретар: Ива Атанасова

Прокурор: Маргарита Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №400 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на И.В.Т. против Комисията за финансов надзор гр.

София за сумата от 9436.80лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да продаде на 23.08.2012г., 11 796 броя поименни компенсационни бонове –ISIN код BG**********, по лична сметка №************ в Централен депозитар, от незаконосъобразни бездействия на ответника да изпълни задълженията си да контролира и регулира инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти, с което е станал причина за злоупотреба с посочените поименни инвестиционни бонове, извършена на 29.06.2010г. и 30.06.2010г. от длъжностни лица на Инвестиционен посредник „Е.” АД. На 29.06.2010г. ПКБ са прехвърлени по клиентска подсметка при инвестиционния посредник, а на 30.06.2010г. са продадени, чрез сделка, сключена на „ Българска фондова борса-София” АД.

От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати пазарната цена на липсващите от 30.06.2010г. 11 796 броя Поименни компенсационни бонове, определена към 23.08.2012г., когато ищеца е имал желание да ги продаде но БФБ, ведно със законната лихва от същата дата до изплащане на обезщетението, ако ответника не уважи искането му за намиране на законов начин за компенсиране на засегнатите инвеститори. Инвестиционния посредник „Е.” АД се разпоредил неправомерно с ценни книжа, собственост на над 60 вложители, като злоупотребата е в размер на над 1.8млн лв., извършена в периода 2009-2010г по данни на Софийска районна прокуратура. В този продължителен период от време е извършвана злоупотреба и това обстоятелство не е предизвикало никаква реакция от страна на Комисията за финансов надзор. Следователно последната няма стратегия за превенция на злоупотреби, включваща система за оценка и управление на риска. Комисията има правомощия да отнема лиценз, да налага принудителни административни мерки, да назначава независим квестор, да контролира и регулира инвестиционните посредници, но не е упражнила правомощията й, предоставени с цел защита на инвеститорите, което е дало възможност за злоупотреба с финансови инструменти. Извършването на злоупотреба в продължителен период от време – източване на клиентски сметки сочи и на липса на контрол върху централния депозитар, защото информацията за партиди и наличности по тях е достъпна само на неговите служители. Броя на лицата, чиито ценни книжа са присвоени и с тях е злоупотребено, времето на извършването и изтичането на информация от ЦД сочат, според ищеца на бездействие от страна на ответника да упражни контролните си правомощия. Твърди още, че лиценза на ИП „Е.” АД е следвало да бъде отнет с оглед годишните финансови отчети за 2008 и 2009г, сочещи на тенденция за трайно намаляване обема на дейността му, като този факт е установен и от Софийска районна прокуратура, трябвало е да бъдат освободени избраните на 08.04.2010г. членове на управителния орган, както и да се провери прехвърлянето на квалифицираното участие, извършено на 16.04.2010г., за което Комисията е следвало да бъде предварително уведомена. В становище са посочени и конкретни разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти, които Комисията не е спазила, а е нарушила – чл.11 ал.2 относно изискванията за образование и професионален опит към членовете на управителните органи на ИП, чл.118 ал.1 т.5 – не е наложила принудителна административна мярка „ писмено нареждане на поднадзорно лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват и представляват, и да отнеме управителните и представителните права до освобождаването му”, чл.26а ал.1 вр. с чл.127 ал.1 т.2 –задължение за предварително уведомяване на комисията от всяко лице, решило да прехвърли квалифицираното си участие в инвестиционен посредник, което се санкционира с административно наказание „глоба” т.е. Комисията не е наложила глоба на три лица /конкретно посочени/, които на 16.04.2010г. прехвърлят квалифицираното си участие в „Е.” АД, но уведомяват комисията на 19.04.2010г.

Ищеца счита, че те са прехвърлили квалифицираното си участие с оглед на влошеното финансово състояние на дружеството, а новите участници в него са назначили управители, които не отговарят на изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПФИ, но въпреки това Комисията не е предприела никакви действия по отнемане на лиценза. Освен това, не е изпълнила изискването на чл.12 ал.1 т.9 от Закона за комисията за финансов надзор да приеме правила и системи за управление на рисковете на финансовите пазари.

В чл.24 ал.1 от ЗПФИ са посочени изисквания за издаване на лиценз на инвестиционен посредник, съответно основанията за отнемането му, сред които и изискването за капитал, който видно от финансовите отчети е намалял под изискуемия от закона минимум. Комисията не е упражнила правомощията си по чл.18 и чл.19 от Закона за комисията за финансов надзор: първата разпоредба визира конкретните права на членовете на комисията и на длъжностните лица за осъществяване на правомощията им, а втората реда за извършване на проверки. Ищеца твърди още, че Комисията е била длъжна да приема наредби, да издава инструкции и указания по тълкуването и прилагането на закона, включително да прилага принудителни мерки и да налага административни наказания, но не е упражнила тези свои правомощия за регулация и контрол върху дейността на инвестиционния посредник с цел защита на инвеститорите. Не е наложила административни наказания на лицата, прехвърлили квалифицираното си участие без предварително да уведомят Комисията, не е отнела лиценза на инвестиционния посредник, въпреки неизпълнението на изискването за капитал, не е инициирала производство по несъстоятелност, след като е отнела лиценза на дружеството, не е наложила принудителна административна мярка с цел освобождаване на двамата нови управители, които не са отговаряли на изискванията за образование и професионален опит. Не е упражнила правата си по чл.18 от ЗКФН, нито е извършила проверки на дейността на ИП по чл.19 от същия закон в периода 2009-2010г., поради което ищеца прави извод, че Комисията не се е възползвала в пълна степен от предоставената й възможност да регулира и контролира пазара на финансови инструменти, с което свое бездействие тя е допуснала възможността инвестиционния посредник да злоупотреби с предоставените му правомощия.

В съдебно заседание по същество, процесуалния представител на ищеца иска от съда компенсиране на претърпените материални вреди в следствие на неправомерно прехвърлените ПКБ.

Ответника

Комисия за финансов надзор гр. София, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Не е налице нито една от предпоставките на л.1 ал.1 от ЗОДОВ – не са постановени незаконосъобразни актове на КФН, нито незаконосъобразни бездействия и действия на нейни длъжностни лица. След установяване на извършени от инвестиционния посредник престъпни деяния КФН е уведомила Прокуратурата на РБ.

Становището на прокурора при ОП Стара Загора е за неоснователност на исковата молба, поради което предлага на съда да бъде отхвърлена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с предмет обезщетение за имуществени вреди от неправомерно разпореждане със собствените на ищеца ценни книжа, извършено на 29.-30.06.2010г. от ИП „Е.“АД. Ищеца твърди, че увреждащото го събитие, а именно разпореждането с ценните му книжа без негово знание и съгласие и без да получи сумата по сделката е пряка последица от бездействие на ответника в периода 2009-2010г. да упражни правомощията си по отнемане на лиценз на инвестиционните посредници, налагане на принудителни административни мерки и извършване на проверки. Твърди, че ако КФН бе отнела лиценза на ИП „Е.“ АД в посочения период, то неговите ценни книжа не биха били продадени на 30.06.2010г. без негово знание и съгласие. Като не е упражнила правомощията си да отнема лиценз и да налага принудителни административни мерки КФН не е изпълнила задължението си да предоврати злоупотреба с ценните книжа на над 60 вложители, включително и тези на ищеца. Ищеца счита, че КФН е следвало да отнеме лиценза на инвестиционния посредник на основание годишните финансови отчети за 2008 и 2009г., сочещи на тенденция за трайно намаляване обема на дейността му, трябвало е да освободи избраните на 08.04.2010г. членове на управителния му орган, както и да провери прехвърлянето на квалифицираното участие, извършено на 16.04.2010г-, за което Комисията е следвало да бъде уведомена предварително. КФН не е изпълнила задълженията си по чл.11 ал.2 от ЗПФИ, чл. 118 ал.1 т.5 от ЗПФИ, чл.26а ал.1 вр. с чл.127 ал.1 т.2 от ЗПФИ, не е спазила изискването на чл.12 ал.1 т.9 от Закона за КФН, не е упражнила правомощията си по ч. 18 и чл.19 от ЗКФН вр. с чл.24 ал.1 от ЗПФИ.

Комисията е била длъжна да приема наредби, да издава инструкции и указания по тълкуването и прилагането на закона, включително да прилага принудителни административни мерки и наказания, но не е упражнила тези свои правомощия за регулация и контрол върху дейността на инвестиционния посредник с цел защита на инвеститорите. Не е наложила наказания на лицата, прехвърлили квалифицираното си участие без предварително да уведомят КФН, не е отнела лиценза на ИП, въпреки неизпълнението на изискването за капитал, след което да инициира и производство по несъстоятелност, не е наложила принудителна мярка с цел освобождаване на двамата нови управители, които не отговарят на изискванията за образование и професионален опит. Не е упражнила правата си по чл.18 от ЗКФН, нито е извършвала проверки на дейността на ИП по чл.19 от същия закон в периода 2009г-2010г. поради което допуснала възможността инвестиционния посредник да злоупотреби с предоставените му правомощия.

По делото се установяват следните от посочените в исковата молба факти: Безспорно между страните е извършването на разпореждане със собствените на ищеца 11 796 бр. / номинал/ ПКБ с ISIN код BG********** на 29.06.2010г., чрез ИП „Е.“ АД, на която дата са прехвърлени от собствена сметка на ищеца в клиентска сметка / един и същи собственик/ като захранването е извършено от А.Г.Л., а на 30.06.2010г. същите са прехвърлени от клиентската сметка в собствена сметка на друго лице – „Е.“ ООД по данни от БФБ / справка на стр.72 по адм.д.

№ 224/2015г, преобразувано в настоящото адм.д. след отмяна на Решение № 207/23.112015г. и връщане на делото за ново разглеждане/.

Няма спор също така, че ищеца е подал сигнал до КФН на 28.08.2012г. за разпореждане с посочените компенсаторни бонове, след като е получил информация от ИП „К.“ АД за невъзможността да му бъде издаден дубликат за притежаваните от него КИ, предвид на факта че емисията е използвана. За извършени разпореждания с ЦК без знанието на собственика им, чрез посредничеството на ИП „Е.“АД ответника е уведомен за първи път на 28.10.20009г. с молба на стр.94 по делото, която е оттеглена на 14.12.2009г., но на 16.04.2010г. в КФН е постъпила жалба / стр.97/ относно финансова измама в изключително голям размер, чрез продажба на акции от „Е.“ АД – Бургас на 04.03.2010г. В отговора на КФН по тази жалба е посочено, че при извършена проверка на посочените в жалбата инвестиционни посредници, включително ИП „Е.“ АД гр. Бургас се установило, че същият е изпратил сигнал до „Икономическа полиция“ при СДВР за проверка на случая. След обстойна проверка на събрата по повод на жалбата документация не са установени нарушения от страна на инвестиционните посредници на ЗПФИ като КФН не разполага с правомощия да извършва проверка на истинността на представените пред инвестиционните посредници удостоверения за наследници и документи за самоличност. Поради това всички събрани в хода на проверката документи са изпратени на МВР с копие до Софийска градска прокуратура. На жалбоподателя са дадени указания за правото му да търси обезщетение за вреди от престъпление в хода на съдебната фаза на наказателното производство или по гражданско правен ред след неговото приключване. Постъпилите и след тази дата жалби по повод на идентични казуси – разпореждане с ценни книжа с посредничеството на ИП „Е.“АД, но без знанието и съгласието на собственика, са изпращани по компетентност на РП Бургас. Друга проверка, освен посочената в отговора на жалбата от 26.04.2010г. не се твърди и установява да е извършвана.