(1) По отношение на правомощието на Комисията да налага глоби в съответствие с член 29, параграф 10 се прилага двугодишен давностен срок.
(2) Срокът започва да тече от деня, в който Комисията узнае за неспазването на изрично приетото искане с приоритет. В случай на продължаващо или повторно неспазване обаче срокът започва да тече от датата на прекратяване на неспазването.
(3) Всяко действие, предприето от Комисията или от компетентните органи на държавите членки, с цел да се осигури спазването на искането с приоритет, прекъсва давностния срок.
(4) Прекъсването на давностния срок се прилага за всички страни, носещи отговорност за участие в неспазването.
(5) При всяко прекъсване давностният срок започва да тече отново. Въпреки това давностният срок изтича най-късно в деня, в който изтича срок, равен на два пъти давностния срок, през който Комисията не е наложила глоба. Този срок се удължава с времето, през което давностният срок е спрял да тече, тъй като решението на Комисията е било предмет на висящо производство пред Съда на Европейския съюз.