(1) Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
(2) Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 14, параграф 5, член 18, параграф 3, член 31, параграф 3, член 71, параграф 1, член 72, параграф 1, член 74, параграфи 3 и 4 и член 78, параграф 11, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 4 август 2024 г.
(3) Делегирането на правомощия, посочено в член 14, параграф 5, член 18, параграф 3, член 31, параграф 3, член 71, параграф 1, член 72, параграф 1, член 74, параграфи 3 и 4 и член 78, параграф 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
(4) Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
(5) Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
(6) Делегиран акт, приет съгласно член 14, параграф 5, член 18, параграф 3, член 31, параграф 3, член 71, параграф 1, член 72, параграф 1, член 74, параграф 3 или 4 или член 78, параграф 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.