Глава I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1 Предмет
(1) С настоящата директива се предвижда:
а) единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за издаване на единно разрешение за пребиваване с цел работа на територията на държава членка, за да се опростят процедурите за техния прием и да се облекчи контролът на статута им;
б) общ набор от права за работниците от трети държави, които пребивават законно в държава членка, независимо от целите, за които са приети първоначално на територията на тази държава членка, на основата на равно третиране с гражданите на тази държава членка.
(2) Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да определят капацитета за прием на граждани на трети държави съгласно член 79, параграф 5 ДФЕС.
Член 2 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 ДФЕС;
2. „работник от трета държава“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка и който пребивава законно и му е разрешено да работи в рамките на трудово правоотношение в тази държава членка, в съответствие с националното право, колективните трудови договори или практика;
3. „единно разрешение“ означава разрешение за пребиваване, издадено от органите на държава членка, с което на гражданин на трета държава се разрешава да пребивава законно на нейна територия с цел работа;
4. „единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, която на основата на единно заявление за разрешение за пребиваване и за работа на територията на държава членка, подадено от гражданин на трета държава или от работодателя на този гражданин на трета държава, води до издаване на решение по заявлението за единно разрешение.
Член 3 Приложно поле
(1) Настоящата директива се прилага за гражданите на трети държави, които:
а) кандидатстват за разрешение за пребиваване в държава членка с цел работа;
б) са приети в държава членка за цели, различни от работа, в съответствие с правото на Съюза или националното право, на които е разрешено да работят и които притежават разрешение за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002; или
в) са приети в държава членка с цел работа в съответствие с правото на Съюза или националното право.
(2) Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:
а) които са членове на семействата на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Съюза в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ();
б) които, съвместно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си, се ползват от права на свободно движение, равностойни на правата на гражданите на Съюза, въз основа на споразумения или между Съюза и държавите членки, или между Съюза и трети държави;
в) които са в командировка — за срока на командировката;
г) които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка с цел работа като лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер в съответствие с Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ();
д) които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка като сезонни работници в съответствие с Директива 2014/36/ЕС или като работещи като „au pair“;
е) които имат разрешение за пребиваване в държава членка на основание временна закрила в съответствие с Директива 2001/55/ЕО на Съвета () или са кандидатствали за разрешение за пребиваване в държава членка на това основание и очакват решение относно своя статут;
ж) които се ползват от международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета () или които са представили молба за международна закрила съгласно посочената директива, по която все още не е взето окончателно решение;
з) на които е предоставена закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на държава членка или които са подали молба за закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на държава членка и по чиято молба не е взето окончателно решение;
и) които са дългосрочно пребиваващи в съответствие с Директива 2003/109/ЕО;
й) чието извеждане от страната е спряно на фактическо или правно основание;
к) които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка като самостоятелно заети работници;
л) които са кандидатствали за приемане или са приети като морски лица за трудова заетост или работа в каквото и да е качество на борда на кораб, регистриран в държава членка или плаващ под знамето на държава членка.
(3) Държавите членки могат да решат, че глава II не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за работа на територията на държава членка за срок, който не надвишава шест месеца, или които са приети в държава членка с цел обучение.
(4) Глава II не се прилага по отношение на граждани на трети държави, на които е разрешено да работят въз основа на виза.
(5) Независимо от параграф 2, буква з) от настоящия член, глава III се прилага за лицата, на които е предоставена закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на държава членка, ако съгласно националното право им е разрешено да работят.
Глава II. ЕДИННА ПРОЦЕДУРА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ЕДИННО РАЗРЕШЕНИЕ
Член 4 Единна процедура за кандидатстване
(1) Заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение се подава чрез единна процедура за кандидатстване. Държавите членки определят дали заявленията за издаване на единно разрешение се подават от гражданина на трета държава или от неговия работодател. Като друга възможност, държавите членки могат да допуснат заявлението да се подава от който и да било от двамата.
(2) Заявлението за единно разрешение се разглежда и проучва, когато гражданинът на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, в която гражданинът на трета държава членка иска да бъде приет, или когато гражданинът на трета държава членка вече пребивава на територията на тази държава членка като притежател на валидно разрешение за пребиваване. Държава членка може също така да приема, в съответствие с националното си право, заявления за единно разрешение, подадени от други граждани на трети държави, които законно се намират на нейна територия.
(3) Държавите членки разглеждат заявлението, подадено съгласно параграф 1, и приемат решение за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение, ако кандидатът отговаря на изискванията, установени в правото на Съюза или в националното право. Решението за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение представлява единен административен акт, съчетаващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа.
(4) Когато изискванията, установени в правото на Съюза или в националното право, са изпълнени и когато държава членка издава единни разрешения единствено на своя територия, съответната държава членка издава на гражданина на трета държава необходимата виза за получаване на единно разрешение.
(5) Когато предвидените условия са изпълнени, държавите членки издават единно разрешение на гражданите на трети държави, които кандидатстват за приемане, и на гражданите на трети държави, които вече са приети и които кандидатстват за подновяване или изменение на разрешението им за пребиваване след влизането в сила на националните разпоредби за прилагане.
Член 5 Компетентен орган
(1) Държавите членки определят орган, компетентен да приема заявленията и да издава единното разрешение.
(2) Компетентният орган приема решение по заявлението за единно разрешение във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на 90 дни от датата на подаването на пълно заявление. Посоченият в първа алинея срок обхваща проверката на положението на пазара на труда, когато такава проверка се извършва във връзка с индивидуално заявление за единно разрешение. Когато не е взето решение до изтичането на срока, предвиден в настоящия параграф, последиците се определят от националното право.
(3) Компетентният орган уведомява кандидата за решението си писмено в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в съответното национално право. Когато заявлението е подадено от работодателя на гражданина на трета държава, държавите членки гарантират, че работодателят своевременно информира гражданина на трета държава за статуса на заявлението и за резултата от неговото разглеждане.
(4) Ако информацията или документите, представени в подкрепа на заявлението, са непълни според определените в националното право критерии, компетентният орган уведомява кандидата писмено за изискваните допълнително информация или документи и определя разумен срок за представянето им. Срокът, посочен в параграф 2, първа алинея от настоящия член, и допълнителният срок, посочен в член 8, параграф 3, спират да текат, докато компетентният орган или останалите участващи в процедурата органи получат изисканата допълнителна информация. Ако допълнителната информация или документи не бъдат представени в рамките на определения срок, компетентният орган може да отхвърли заявлението.
Член 6 Единно разрешение
(1) Държавите членки издават единно разрешение, като използват единния формат, предвиден в Регламент (ЕО) № 1030/2002, и вписват информацията, свързана с разрешението за работа в съответствие с буквa а), точки 12 и 16 от приложението към него. Държавите членки могат да посочат на хартиен носител допълнителна информация, свързана с трудовото правоотношение на гражданин на трета държава, като име и адрес на работодателя, място на работа, вид работа, работно време и трудово възнаграждение, или да съхраняват такива данни на електронен носител съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и буква а), точка 20 от приложението към него. В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 гражданинът на трета държава, на когото е издадено единното разрешение, има право да провери личните данни, съдържащи се в това разрешение, и когато е целесъобразно, да поиска поправянето или заличаването им.
(2) При издаване на единното разрешение държавите членки не издават допълнителни разрешения като доказателство за разрешение за достъп до пазара на труда.
Член 7 Разрешения за пребиваване, издадени за цели, различни от работа
(1) При издаване на разрешения за пребиваване за цели, различни от работа, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки посочват информацията, свързана с разрешението за работа, независимо от вида на разрешението. Държавите членки могат да посочат на хартиен носител допълнителна информация, свързана с трудовото правоотношение на гражданин на трета държава, като име и адрес на работодателя, място на работа, вид работа, работно време и трудово възнаграждение, или да съхраняват такива данни на електронен носител съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и буква а), точка 20 от приложението към него. В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 гражданинът на трета държава, на когото е издадено разрешение за пребиваване, има право да провери допълнителната информация, съдържаща се в това разрешение, и когато е целесъобразно, да поиска тази информация да бъде поправена или заличена.
(2) При издаване на разрешения за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки не издават допълнителни разрешения като доказателство за разрешение за достъп до пазара на труда.
Член 8 Процедурни гаранции
(1) Въз основа на критерии, предвидени в правото на Съюза или в националното право, в писменото уведомление се посочват мотивите за решението, с което се отхвърля заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение, или за решение, с което се отнема единно разрешение.
(2) В решението за отхвърляне на заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение, или решението за отнемане на единно разрешение се отчитат конкретните обстоятелства на всеки отделен случай и се зачита принципът на пропорционалност съгласно правото на Съюза и националното право. Решението може да бъде обжалвано в съответната държава членка съгласно националното право. В писменото уведомление, посочено в параграф 1, се указва съдът или административният орган, пред който заинтересованото лице може да подаде жалба, и срокът за това.
(3) Срокът за вземане на решение съгласно член 5, параграф 2 може да бъде удължен с още 30 дни в изключителни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, чрез уведомление или съобщение до заявителя в съответствие с процедурите, предвидени в националното право.
(4) В изключителни и надлежно обосновани обстоятелства срокът, посочен в член 11, параграф 3, трета алинея, може да бъде удължен с още 15 дни.
Член 9 Достъп до информация
Държавите членки осигуряват лесен достъп и при поискване предоставят на гражданина на трета държава и на бъдещия работодател:
а) подходяща информация относно всички документални доказателства, необходими за подаване на заявление, и когато е целесъобразно, относно приложимите такси;
б) информация относно условията за влизане и пребиваване, включително правата, задълженията и процедурните гаранции, включително правната защита, на гражданите на трети държави и на членовете на техните семейства, както и информация относно организациите на работниците в съответствие с националното право.
Член 10 Такси
Държавите членки могат да изискват заплащането на такси за обработването на заявления в съответствие с настоящата директива. Размерът на таксите, които държава членка налага за обработването на заявленията, не може да е непропорционален или прекомерен. Когато таксата за обработване на заявление се заплаща от работодателя, работодателят няма право да си възстанови тази такса от гражданина на трета държава.
Член 11 Права въз основа на единното разрешение
(1) Когато е издадено единно разрешение, то дава на притежателя си за срока на своята валидност най-малко правото:
а) на влизане и пребиваване на територията на държавата членка, издала единното разрешение, при условие че притежателят отговаря на всички изисквания за приемане съгласно националното право;
б) на свободен достъп до цялата територия на държавата членка, издала единното разрешение, в рамките, предвидени от националното право;
в) да упражнява конкретна трудова дейност, придобито с единното разрешение, в съответствие с националното право;
г) да бъде информиран за свързаните с разрешението права на притежателя, които му се предоставят съгласно настоящата директива, други правни актове на Съюза или националното право.
(2) Държавите членки допускат притежателят на единно разрешение да променя работодателя си. Държавите членки могат да обвържат правото на притежателя на единно разрешение да променя работодателя си с някое от условията, посочени в параграф 3.
(3) В рамките на срока на валидност на единното разрешение държавите членки могат:
а) да изискват промяната на работодателя да бъде съобщена на компетентните органи в съответната държава членка в съответствие с процедурите, установени в националното право;
б) да изискват промяната на работодателя да подлежи на проверка на положението на пазара на труда, ако съответната държава членка извършва проверките на положението на пазара на труда във връзка със заявленията за единно разрешение;
в) да изискват минимален срок, по време на който притежателят на единно разрешение да е длъжен да работи за първия работодател. Минималният срок, посочен в първа алинея, буква в), не може да надвишава срока на трудовия договор или срока на валидност на разрешението. При всички случаи той не може надвишава шест месеца. Държавите членки разрешават на притежателя на единно разрешение да промени работодателя си преди изтичането на този минимален срок в надлежно обосновани случаи на тежко нарушение от страна на работодателя на условията на трудовото правоотношение. Когато държава членка изисква промяната на работодателя да бъде съобщена в съответствие с първа алинея, буква а), правото на притежателя на единно разрешение да промени работодателя си може да бъде отнето за максимален срок от 45 дни, считано от датата, на която е изпратено съобщението до националните компетентни органи. През този срок националните компетентни органи могат да проверят дали са изпълнени условията, установени в първа алинея, букви б) и в), в зависимост от случая, и да проверят дали другите изисквания, установени в правото на Съюза или в националното право, продължават да са изпълнени. Държавата членка може да се противопостави на промяната на работодателя в рамките на този 45-дневен срок.
(4) Безработицата сама по себе си не представлява основание за отнемане на единно разрешение, при условие че:
а) общият период на безработица не надвишава три месеца в рамките на срока на валидност на единно разрешение или шест месеца, ако гражданинът на трета държава е притежавал единно разрешение в продължение на повече от две години;
б) началото и когато е приложимо, краят на всеки период на безработица се съобщават на компетентните органи на съответната държава членка в съответствие с приложимите процедури. Чрез дерогация от първа алинея, буква а), държавите членки могат да допуснат притежател на единно разрешение да бъде безработен за по-дълъг период. За целите на първа алинея, буква б) държавите членки определят дали гражданинът на трета държава или работодателят на гражданина на трета държава уведомява компетентните органи. За периоди на безработица, по-дълги от три месеца, държавите членки могат да изискат от притежателите на единно разрешение да представят доказателства, че разполагат с достатъчно средства, за да се издържат, без да ползват системата за социално подпомагане на съответната държава членка. Ако безработен притежател на единно разрешение намери нов работодател в рамките на допустимия период на безработица, посочен в настоящата алинея, и ако държава членка обвързва започването на ново трудово правоотношение с някое от условията, посочени в параграф 3, тя допуска притежателят на единно разрешение да остане на нейна територия, докато компетентните органи направят проверка на изпълнението на условията, посочени в параграф 3, дори ако допустимият период на безработица е изтекъл.
(5) Когато срокът на валидност на единното разрешение изтече по време на процедурата за подновяване, държавите членки допускат гражданинът на трета държава да остане на тяхната територия, ако този гражданин на трета държава членка е притежател на единно разрешение, докато компетентните органи вземат решение по заявлението за подновяване.
(6) Когато в съответствие с процедурите, предвидени в националното право, компетентните органи на държавата членка установят, че са налице основателни причини да смята, че притежателят на единно разрешение е бил подложен на особено експлоататорски условия на труд съгласно определението в член 2, буква и) от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (), тази държава членка удължава с три месеца допустимия период на безработица, посочен в параграф 4 от настоящия член.
Глава III. ПРАВО НА РАВНО ТРЕТИРАНЕ
Член 12 Право на равно третиране
(1) Работниците от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, най-малко по отношение на:
а) условията за заетост и условията на труд, включително по отношение на възнаграждение, уволнение, работно време, отпуски и празнични дни и равно третиране на мъжете и жените, както и здравословни и безопасни условия на труд;
б) правото на стачка и на колективни действия, в съответствие с националното право и практика на държавата членка, и свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организации, представляващи работници или работодатели, или други организации, чиито членове упражняват определена професионална дейност, включително по отношение на предоставяните от подобни организации права и обезщетения, като правото на договаряне и сключване на колективни трудови договори, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност;
в) образованието и професионалното обучение;
г) признаването на дипломи, свидетелства и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;
д) клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент (ЕО) № 883/2004;
е) данъчните облекчения, доколкото се счита, че за целите на данъчното облагане работникът пребивава в съответната държава членка;
ж) достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги, предоставяни на обществеността, включително до процедурите за получаване на достъп до настаняване в жилище, притежавано от орган на публична власт, и частно жилище, предвидени в националното право, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право;
з) консултации и информация, предоставяни от службите по заетостта.
(2) Държавите членки могат да ограничат равното третиране:
а) съгласно параграф 1, буква в), като:
б) като ограничат правата на работници от трети държави съгласно параграф 1, буква д), но не ограничават такива права за онези работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни. Освен това държавите членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, или за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;
в) съгласно параграф 1, буква е), по отношение на данъчните облекчения, като ограничат прилагането му до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на работник от трета държава, за които този работник от трета държава подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава членка;
г) съгласно параграф 1, буква ж), като:
(3) Предвиденото в параграф 1 право на равно третиране не засяга правото на държавата членка да отнеме или да откаже да поднови разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с настоящата директива, разрешение за пребиваване, издадено за цели, различни от работа, или друг вид разрешение за работа в държава членка.
(4) Работници от трети държави, които се преместват в трета държава, или преживелите ги лица, пребиваващи в трета държава, чиито права произтичат от тези на работника, получават законоустановени пенсии във връзка със старост, инвалидност и смърт, които се основават на предишната заетост на тези работници и са придобити в съответствие със законодателството, посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави членки, когато се преместват в трета държава.
Член 13 Мониторинг, оценка, инспекции и наказания
(1) Държавите членки предвиждат мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби и за налагане на наказания за нарушения от страна на работодателите на националните разпоредби за равно третиране, приети съгласно член 12. Мерките включват мониторинг, оценка и когато е подходящо — инспекции, по-специално в секторите, за които е установено, че са свързани с висок риск от нарушения на трудовите права, в съответствие с националното право или административна практика.
(2) Държавите членки предвиждат наказания за работодателите, които не са изпълнили задълженията си съгласно настоящата директива. Тези наказания трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.
(3) Държавите членки гарантират, че службите, които отговарят за провеждането на инспекции по труда, или други компетентни органи и — когато е предвидено в националното право за гражданите на държавите членки — организациите, представляващи интересите на работниците, получават достъп до работното място. Когато работодателя предоставя настаняване и когато това е предвидено в националното право за гражданите на държавата членка, достъпът до работното място включва достъп до това настаняване, при условие че работникът от трета държава е съгласен да бъде даден такъв достъп.
Член 14 Улесняване на подаването на жалби и правна защита
(1) Държавите членки гарантират, че са налице ефективни механизми, чрез които работниците от трети държави могат да подават жалби срещу своите работодатели:
а) пряко;
б) чрез трети лица, които в съответствие с предвидените в тяхното национално право критерии имат законен интерес от гарантиране спазването на настоящата директива и националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива; и
в) чрез компетентен орган на държавата членка, когато това е предвидено в националното право.
(2) Държавите членки гарантират възможност за третите лица, посочени в параграф 1, буква б), да участват от името на работник от трета държава или в негова подкрепа, със съгласието на този работник от трета държава, във всяко административно или гражданско производство, имащо за цел осигуряване на спазването на настоящата директива и на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.
(3) Държавите членки гарантират, че работниците от трети държави имат еднакъв достъп като гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:
а) мерките за защита от уволнение или друго неблагоприятно третиране от работодателя като реакция срещу подаване на жалба в рамките на предприятието;
б) всички съдебни производства, имащи за цел осигуряване на спазването на настоящата директива и на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.
Глава IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 15 По-благоприятни разпоредби
(1) Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:
а) правото на Съюза, включително двустранни и многостранни споразумения между Съюза или Съюза и неговите държави членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна; както и
б) двустранни или многостранни споразумения между една или повече държави членки и една или повече трети държави.
(2) Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да приемат или да запазват разпоредби, по-благоприятни за лицата, към които тя се прилага.
Член 16 Информация за обществеността
Всяка държава членка създава условия за лесен достъп на обществеността до редовно актуализирана информация, включително чрез източници, достъпни в съответните трети държави:
а) относно условията за прием и пребиваване на нейна територия на граждани на трети държави с цел работа;
б) относно всички документални доказателства, необходими за подаване на заявлението за единно разрешение;
в) относно условията за влизане и пребиваване, включително правата, задълженията и процедурните гаранции на гражданите на трети държави и на членовете на техните семейства.
Член 17 Докладване
(1) Комисията докладва периодично относно прилагането на настоящата директива в държавите членки на Европейския парламент и на Съвета, като първият доклад се представя не по-късно от 21 май 2029 г., и предлага измененията, които счита за необходими.
(2) За първи път не по-късно от 30 юни 2028 г. и ежегодно след това държавите членки изпращат на Комисията (Евростат) статистическа информация за броя на гражданите на трети държави, които са кандидатствали за единно разрешение, на които е издадено единно разрешение и чието единно разрешение е подновено или отнето през предходната календарна година, в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета (). Тази статистическа информация се отнася до референтни периоди от една календарна година с разбивка по вид решение, основание на решението, срок на валидност на разрешенията, гражданство, пол и възраст и ако има такава информация — професия, и се предава в срок от шест месеца след края на референтния период.
Член 18 Транспониране
(1) Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, точка 2, член 3, параграфи 2 и 5, член 4, параграфи 1, 2 и 4, член 5, параграфи 2, 3 и 4, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1, член 8, параграфи 2, 3 и 4, членове 9 и 10, член 11, параграф 1, буква г) и параграфи 2—6, член 12, параграф 1, букви а), б), ж) и з) и параграф 2, буква г), точка ii), членове 13, 14, 16 и 17 до 21 май 2026 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.
(2) Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 19 Отмяна
Директива 2011/98/ЕС се отменя, считано от 22 май 2026 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспониране в националното законодателство на директивата, посочен в приложение I. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.
Член 20 Влизане в сила и прилагане
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 1, член 2, точки 1, 3 и 4, член 3, параграфи 1, 3 и 4, член 4, параграфи 3 и 5, член 5, параграф 1, член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 1, член 11, параграф 1, букви а), б) и в), член 12, параграф 1, букви в)- е), параграф 2, букви а), б) и в) и буква г), точка i) и параграфи 3 и 4 и член 15 се прилагат от 22 май 2026 г.
Член 21 Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Страсбург на 24 април 2024 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. MICHEL
Приложение I
Срок за транспониране в националното право (посочен в член 19) Директива Срок за транспониране 2011/98/ЕС 25 декември 2013 г.
Приложение II
Таблица на съответствието Директива 2011/98/ЕС Настоящата директива Член 1 Член 1 Член 2 Член 2 Член 3 Член 3 — Член 3, параграф 5 Член 4, първо и второ изречение Член 4, първо и второ изречение Член 4, параграфи 1, трето изречение Член 4, параграф2 Член 4, параграф 2 Член 4, параграф 3 Член 4, параграф 3 Член 4, параграф 4 Член 4, параграф 4 Член 4, параграф 5 Член 5 Член 5 Член 6 Член 6 Член 7 Член 7 Член 8 Член 8 — Член 8, параграф 3 — Член 8, параграф 4 Член 9 Член 9, буква а) — Член 9, буква б) Член 10 Член 10 Член 11 Член 11, параграф 1 — Член 11, параграфи 2—5 Член 12 Член 12 — Член 13 — Член 14 Член 13 Член 15 Член 14 Член 16, буква а) — Член 16, букви б) и в) Член 15 Член 17 Член 16 Член 18 — Член 19 Член 17 Член 20 Член 18 Член 21 — Приложение I — Приложение II ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1233/oj ISSN 1977-0618 (electronic edition)