Решение № 844 от 25.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. гр. Х., 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Х., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102902 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от Г. Ж. В. против З. А. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху УПИ IX с площ от 668 кв.м., отреден за дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с.Сусам, Хасковска област, одобрен със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИ Х-184, УПИ V188, УПИ VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота Жилищна сграда на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22 кв.м. като премахне 5 лози и 7 рози, които са разположени в собствения на ответника имот, както и да премахне навеса към гаража си в частта, надвесена над оградата на ищеца.

Ищецът твърди да е собственик на УПИ IX с площ от 668 кв.м., отреден за дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с. Сусам, Хасковска област, одобрен със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИ Х-184, УПИ V188, УПИ VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота жилищна сграда на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22 кв.м. съгласно Нотариален акт №22, том 3, дело №370/2020г. на нотариус К.В., с рег. №352 на НК, като праводателите му и негови родители Ж.Х. В. и М.Н.

В.а са си запазили правото на ползване върху имота, докато са живи. Твърди ответникът да е собственик на УПИ Х-184, който имот да е съседен на този на ищеца от западната страна и ответникът да е засял в собствения си имот 5 1 лози и 7 рози, които да отстоят на около 30 см. от жилищната сграда на ищеца, които да са поливани доста често и това да овлажнявало западната стена на къщата му и да му причинявало значителни неудобства и правенето на чести ремонти, тъй като мазилката на тази стена често се рушала от вътрешната страна. Освен това, част от кореновата система най-вече на лозите пробивала през стената и навлизала и също рушала мазилката на жилищната му сграда.

Твърди още, ответникът към собствения си гараж, ситуиран в най-северната част на имота да си е направил навес, който да е надвесен над оградата на ищеца и дъждовните води да се изливали върху нея и поради това да съществувала реална опасност водите да разрушат самата ограда. Горните обстоятелства реално му създавали изключителни пречки да ползва собствения си имот. Поради това, иска да бъде осъден ответника да премахне 5-те лози и 7-те рози, които отстояли на около 30 см. от жилищната сграда на ищеца и са разположени в собствения на ответника имот, както и да премахне навеса към гаража си в частта, надвесена над оградата над ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковете. Признава да е собственик на урегулиран поземлен имот № Х-184 (римско десет-сто осемдесет и четири) в квартал 36 по регулационния план на с. Сусам, общ. Минерални бани, обл. Х., с площ на имота 700 кв.м, заедно с построените в него къща и плевня, при граници: улица, имот № XI-183, № V-182 и № IX-185, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том IV, peг. № 6092, дело № 514/2016г. вписан в СВ-Х. и собственият му имот и този на ищеца да имат обща имотна граница, по която да е изградена ограда. Твърди в двора му да има 7 бр. декоративни растения- рози, които са клончета с дължина не повече от 40-50 см, от които 3 бр. да попадали по протежение на стената на жилищната част на къщата на ищеца, а останалите 4 бр. рози- да не попадали по протежение на стената на жилищната част на къщата на ищеца. Тези декоративни насаждения по никакъв начин да не пречели на упражняването на правото на собственост на ищеца. Оспорва твърденията, че въпросните растения се поливали доста често и по този начин да се овлажнявала западната стена на къщата на ищеца и мазилката по нея от вътрешната страна да се рушала с доводи, че той и семейството му от 2000-та година не живеели на територията на Р България. Оспорва твърдението местоположението на описаните 5 бр. лози в имота да е до жилищната сграда на ищеца. Твърди първата лоза да се намирала още на входа на имота зад външната врата на имота и до външната стена, разделяща съседните имоти. По протежението на тази външна стена и след жилищната част на ищеца да е втората лоза, която реално да представлява летораст-клонка от 0,5 см, развила се през последния вегетационен период, която е прихваната с тънко въже към лозовата конструкция, която започвала след жилищната част на ищеца. Леторастът бил оставен с цел да се прихване, след което да бъде преместен на подходящо 2 място. След летораста по външната стена (дълга около 4.5 м.) до края на имота на ответника /до навеса/ да имало още три броя лози, които били по-стари и се обслужвали от лозовата конструкция. Твърди нито една от лозите д а не достигала и да не е в близост до жилищната част на ищеца. О свен това, твърди да е известно, че лозите нямали необходимост от поливане, което и реално да не е извършвано. Оспорва твърдението, че заради навесът, който е построен в имота му се създавала опасност оградата да бъде разрушена в тази й част, която попадала под него. Твърди въпросният навес в края на имота на ответника да има построен улук, по който се събирала и отичала дъждовната вода и, благодарение на който да е невъзможно дъждовните води да се изливат директно върху оградата. Сочи оградата, както и стената на къщата да са външни и те по презумпция следвало да бъдат изградени така, че да издържат на неблагоприятни атмосферни влияния. Твърди напояването на растенията да не можело да бъде квалифицирано като противоправно действие, а е всеобщо известно, че необходимото количество вода за това не е в състояние да нанесе каквито и да било щети на постройката, тъй като е минимално. Още повече, че въпросните рози били посадени през 2023г. По време на отпуск през 2023г., когато пристигнал със съпругата си в България, решил да въведен ред в имота, престоят им в България да бил краткотраен- за няколко седмици, като поливане на розите да е извършвано при засаждането им. Твърди още къщите, както тази в имота на ищеца, така и тази на ответника, да са стари къщи със строените тогава приземни етажи, вкопани в земята и винаги да е съществувала някакъв вид влага и подпочвени води. Освен това, оспорва иска по размер - не са представени годни доказателства по отношение на претендираните суми- представената оферта представлявала частен документ и нямала доказателствена сила. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото относими доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Обявено е за безспорно установено е между страните, че ищецът е собственик на УПИ IX с площ от 668 кв.м., отреден за дворище с пл.№185, в кв.36 по плана на с.Сусам, Хасковска област, одобрен със Заповед №260/1967г., при граници на имота: УПИХ-184, УПИ V-188, УПИ VI-186, УПИ VIII-187 и улица, ведно с построените в имота Жилищна сграда на два етажа с РЗП 110 кв.м., навес на 20 кв.м., навес на 22 кв.м., а ответникът е собственик н а урегулиран поземлен имот № Х-184 (римско десет-сто осемдесет и четири) в квартал 36 по регулационния план на с. Сусам, общ.

Минерални бани, обл. Х., с площ на имота 700 кв.м, заедно с построените в него къща и плевня, при граници: улица, имот № XI-183, № V-182 и № IX-185, който е съседен на собствения на ищеца имот и по имотната граница на двата 3 имота да е изградена ограда. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото нотариални актове за собственост.

Безспорно установено е също, че в имота на ответника са засадени 5 бр. лози и 7 бр. рози, както и, че над гаража на ответника има изграден навес. Тези обстоятелства се установява от събраните гласни доказателства на двамата свидетели и заключение на вещо лице.

Установено е от писмените доказателства, че ищецът има разрешително за пребиваване в Испания от 2000г., като оттогава полага труд в тази държава.По делото са събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Н. П.а- съпруга на ответника и Ж.Х. В. – баща на ищеца.

Свидетелят М.Н. П.а сочи, че със съпруга си – ответника по делото и децата си живеят в Испания от около 2001г. От 2010г. до 2023г. дворът им не бил поддържан. През 2023г. решили с ответника да облагородят имота си и тогава свидетелят засяла рози в имота покрай оградата, която разделя имота им с този на ищеца. През 2024г., когато се прибрали от Испания видяли, че розите им били напръскани и поради това са изсъхнали. Сочи ответникът да е провел разговор с бащата на ищеца и последният да е казал, че той е напръскал розите с „******“. Свидетелят пак засяла рози през 2024г. и същите се развиват оттогава. До жилищната сграда на ищеца попадали три рози, които е засяла, а другите рози и лозите се намирала до оградата която разделя двата имота, не са до жилищната сграда на ищеца. Трите рози се намирали на 30 см. отстояние от оградата към която е залепена къщата. През 2024г. поливала розите веднъж седмично от средата на месец септември до октомври месец.

През лятото на 2025г., за времето докато са в България (август-септември) поливала розите веднъж седмично. Лозите са над 20-30г. и не ги поливала. За навеса казва, че същият има и улук, който хващал водата, за да си влиза в двора на ответника, не да се отича в двора на ищеца. Навесът е строен преди около 5-6 години. Къщата на ответника, както и тази на ищеца са стари къщи, и двете с приземен етаж, вкопан в земята. Казва, че през зимата къщата им (тази на ответника) винаги се пълни с вода, събират се около 20-30 см. при повече валежи от дъжд и сняг. Съдът отчита вероятната заинтересованост на свидетеля, предвид, че е съпруга на ответника, но при преценка на свидетелските показания с останалия събран доказателствен материал, счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля, защото са непротиворечиви, звучат логично и съответстват на останалия събран доказателствен материал по делото.

Свидетелят Ж.Х. В., който живее в процесния имот на ищеца сочи, че лозите в имота на ответника опират директно в самата стена и керемидите откъм имота на ищеца са счупени. В къщата му е имало влага и преди да бъдат посъдени розите на ответника. Същевременно казва, че влагата се появила преди две – три години, когато били посъдени розите. В имота на ищеца имало градина, в която се отглеждат зеленчуци, която той също 4 поливал, като градинката била на 10-ина см. по-високо от къщата. Сочи, че заради дъждовните води, от навеса падали керемиди от оградата. В имота на ответника розите били поливани непрекъснато. Впоследствие казва, че се поливали веднъж годишно. Сочи цяла зима прозорецът в къщата, в която живее да е отворен, заради мирисът на влага. Впоследствие казва, че розите не са поливани през зимата, но въпреки това, имало влага в къщата от поливане.

Същевременно, казва, че съседите му не живеели в поземления имот постоянно, но си идвали веднъж годишно. Съдът отчита вероятната заинтересованост на свидетеля, предвид, че е баща на ищеца, но при преценка на свидетелските показания с останалия събран доказателствен материал, счита, че не следва да кредитира показанията в частта, че влагата в къщата на ищеца се появила при посаждане на розите на ответника, както и, че били поливани непрекъснато, поради това, че в показанията в тази част има вътрешни противоречия и не съответстват на заключението на вещото лице.

По делото е изслушано и прието неоспореното по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът съобразява ведно с обясненията, дадени при изслушване на заключението. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице. То е пълно, обективно, компетентно, вещото лице е работило в рамките на поставените му задачи, в това число е извършило оглед на място и е онагледило изводите си със снимков материал, което подпомага съда да получи по-преки впечатления за разположението на розите, лозите и навеса.