Решение № 36 от 29.01.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 2554/2023
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Валентина Любенова Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.45 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Шумен, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20233630202554 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-003804/16.08.2023г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Финанс Аспект ” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ********** представлявано от М.Н.Ф. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В жалбата от санкционираното дружество се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, както и че същото е издадено при нарушение на материалния закон. Моли съда да отхвърли изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител адв. Д. К. при ШАК, който изцяло поддържа жалбата. Претендират се разноски.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба със становище по делото.
Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „“Финанс Аспект ” ООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ********** и се представлява от М.Н.Ф..
Дружеството извършва банкова дейност в офис за бързи кредити “Финанс Аспект“, находящ се в гр. Шумен , на ул. “***********, като се предлагат на потребителите бързи потребителски кредити.
На 02.06.2023г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица в КЗП, област гр. Шумен, относно спазване изискванията на ЗПК при сключване на договори.
При проверката бил изискан произволен договор за потребителски кредит от дружество. С констативен протокол от 08.06.2023г. по повод конкретната проверка е 1 представен Договор № 9753/12.05.2023г.
При преглед и анализ на договора /подписан от страните на 12.05.2023г./ било установено, че в нормата на чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент", е записан текстът: „Във всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“
Проверяващите преценили, че с посочената норма от договора е допуснато нарушение на чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит .
За извършената проверка и направените констатации бил изготвен Констативен протокол № К - 2748622/02.06.2023г., с който били изискани документи.
Била изпратена покана изх. № В-03-1218/07.07.2023г. за явяване на 14.07.23г.за съставяне на АУАН, получена от дружеството на 11.07.2023г.
На 14.07.2023г. е съставен АУАН против дружеството – жалбоподател, № 003804, в който е посочено че е осъществено нарушение по чл.10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 12.05.2023г. в гр. Шумен, при сключване на договор за потребителски кредит № 9753/12.05.2023г., в който в чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент", е записано, че кредитодателят, във всеки случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски, има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.
Н а ред 5 /от долу на горе/, на стр. 1 от АУАН е изписано ЕООД „Моят кредит“, вместо “Финанс Аспект” ООД.
Прието е, че дружеството не е изпълнило задължението си да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, с което е нарушено изискването на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.Като дата на извършване на нарушението е посочена датата 12.05.2023г., а за място- гр. Шумен .
АУАН бил съставен в присъствието на представителя, връчен и подписан от него, без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което е изложено че , не е вярно, че офиса е работил по време на проверката, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, че описанието на нарушението не е достатъчно за ангажиране на административната отговорност на дружеството при непълнота на квалификацията и, че към дата на проверката дружеството не е предоставяло бързи кредити.
Възражението не е прието за основателно от АНО.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-003804/16.08.2023г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Финанс Аспект ” ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
************** представлявано от М.Н.Ф. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В съдебно заседание от адв. К. се представи Заповед № 12 /01.06.2023г., с която е преустановено отпускането на кредити от дружеството от 10,00 ч. на 02.06.2023г. до 10,00 ч.
05.06.2023г.; представена е историята на проверения кредит в подкрепа на твърденията, че такава такса не е събрана от страната. На виждане се представи разпечатка на договор от стнадартизирана програма, с липсващ процесният текст.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като същевременно се потвърждават от останалите събрани доказателства, липсват съмнения в достоверността им.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Категорично се установява по делото , че дружеството - жалбоподател е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Според ал.3 на чл.10а от ЗПК, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса 2 и/или комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Същевременно, в нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е установена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В конкретната хипотеза от предоставения Договор за потребителски кредит № № 9753/12.05.2023г. се установява, че в нормата на чл.6, ал.4 "Приложим лихвен процент", е записан текстът : „Във всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“ Обстоятелството, че такава такса не е събрана в конкретния случай, съдът намира за ирелевантно по казуса. Неотносимо за казуса е и обстоятелството, че в разпечатания от стнадартизирана програма договор липсва процесният текст.
Безспорен е факта, че текста касаещ посочената такса съществува в подписания между страните договор, който е проверен.Наказващият орган правилно е приел, че посочената такса представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдържанието на понятието „такса“, е сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. В случая по категоричен начин е установено че в чл.6, ал.4 от процесния договор за кредит с № 9753/12.05.2023г., сключен с потребителя на 12.05.2023г., е записан текстът: „Във всеки отделен случай на забава при изплащането на която и да било от дължимите вноски кредиторът има право да начислява такса за администриране на всяко едно просрочие на заплащане на вноска по кредита в размер до 50,00 лв.“ Посочената такса, по съществото си, представлява такса за управлението или усвояването на кредита и наличието й в сключения договор с потребителя, обуславя нарушеното изискване на чл.
10а, ал.2 от ЗПК.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН не е съставен в присъствие на представител. В тази връзка съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
Св. Й. заяви в с.з. : „Съставянето на акта е процес, който завършва с подписа или отказа на подписване на акт. С цел икономия на време на търговците, текстът на акта беше набран, но не е приключен до пристигането на търговеца. Самото приключване и финализирането на акта беше в присъствието на управителката. Докато не го финализира в системата, той може да бъде променян. Реално съставянето, финализирането на акта се извършва в присъствието на търговеца.„ Св. Д. посочи : „………….Поканихме управителката на дружеството, в нейно присъствие беше съставен актът, беше подписан, нямаше възражения. Свидетел съм и при съставяне на акта. В акта бяха упоменати основните неща, но окончателно беше изготвен и подписан окончателно в присъствието на управителя. „ Съставянето на акта в присъствие на нарушителя не означава санкционираното лице да бъде непосредствено до актосъставителя, докато се изписва същият, а вменява задължение нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта, преди да му бъде връчен. Това е целта на закона, а именно лицето да бъде наясно за какви обстоятелства и за какви нарушения му е съставен акта. Видно от приложения по делото АУАН представителят на санкционираното дружество лично е положил подпис в графата, че е запознат със съдържанието на акта, с което не е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
Относно възражението, че в АУАН е посочено грешно име на дружеството нарушител: Действително, съдът констатира допусната грешка в АУАН, чрез изписване на ЕООД „Моят кредит“ на ред 5 /отдолу нагоре, на стр. 1 от АУАН/. Според настоящата инстанция тази техническа грешка не е съществено нарушение на процесуалните правила и не води до накърнено правно защита, доколкото в акта е посочено, че същият е съставен срещу дружеството – жалбоподател “Финанс Аспект ” ООД, с изписани коректно ЕИК, правно организационна форма, адрес и представляващ .
Безспорно критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, а в случая е видно, че процесуалните права на дружеството жалбоподател не са били накърнени по никакъв начин.
Същевременно съдът съобрази и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая безспорно е установен както и фактът на 3 извършеното нарушение, така и нарушителят.