Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9607 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2511/2024
Вид
Определение № 9607
Подписан
20.06.2024
В сила
20.06.2024
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9607 гр. София, 20.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100502511 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№369469/21.12.2023г., подадена от ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.Д. К., с която се обжалва изцяло решение №19929 от 04.12.2023г., постановено по гр.д.№64749/2022г. по описа на СРС, Г.О., 153-ти с-в, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, както и препис от нея е връчена на другата страна – ищец – „А.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.К. М., който е депозирал в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.

В подадения писмен отговор от въззиваемата страна се съдържа искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение. В писмения отговор са изложени аргументи за наличието на противоречие между мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт – сочи се, че в мотивите СРС е посочил, че искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е предявен за сумата от 832.90 лв., а в диспозитива на съдебния акт се е произнесъл като е уважил така предявения иск за сумата от 850.72 лв.. В случая е допусната очевидна фактическа грешка в постановеното решение, по която компетентен да се произнесе е СРС – съдът, постановил съдебния акт, след изпълнение на предвидената в чл.247 от ГПК процедура.

На второ място при извършената проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК съдът констатира, че първостепенният съд е изпратил въззивна жалба вх.

№369469/21.12.2023г., подадена от ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез 1 процесуален представител адв.Д. К., на горната инстанция без да е събрана изцяло дължимата държавна такса, т.е. изпратена е на СГС нередовна въззивна жалба – не е спазено изискването на чл.261, т.4 от ГПК.

С оглед на изложеното настоящото въззивно производство следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне на СРС по искането на въззиваемата страна – ищец, обективирано в подадения писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл.247 от ГПК. След постановяване на съдебен акт в производство по реда на чл.247 от ГПК и след надлежното му съобщаване на страните и изтичане на срока за обжалването му /чл.247, ал.4 от ГПК/, делото да се върне обратно на СГС за разглеждане по същество на подадената въззивна жалба.

На следващо място СРС на основание чл.262, ал.1 във връзка с чл.261, т.4 от ГПК следва да се остави без движение подадената въззивна жалба вх.

№369469/21.12.2023г., подадена от ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.Д. К., като се дадат указания на въззивникаответник да внесе изцяло дължимата държавна такса по сметка на СГС и в същия срок да представят вносен документ, съгласно чл.18, ал.1 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая СРС следва да съобрази обстоятелството, че държавната такса се изчислява поотделно върху обжалваемия интерес за всеки един от предявените искове, предмет на обжалване – относно искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ дължимата държавна такса е в размер на 25.00 в., а относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД дължимата държавна такса е в размер на 25.00 лв., т.е. общо дължимата държавна такса е в размер на 50.00лв.. В случая въззивника с подадената въззивна жалба прилага вносен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 25.00 лв.. При това положение първоинстанционният съд следва да даде указания на въззивника – ответник да довнесе дължима държавна такса в размер на още 25 лв. по сметка на СГС, както и да представи вносен документ.

След надлежно администриране на подадената въззивна жалба, както и след изпълнение на процедурата по реда на чл.247 от ГПК, делото следва да се върне обратно на СГС за разглеждане на подадената въззивна жалба вх.

№369469/21.12.2023г. от ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.

Предвид горното СГС, Г.О., ІІІ-В състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въз.гр.дело №2511/2024г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ДЕЛОТО да се върне обратно на СРС, Г.О., 153-ти състав за администриране на подадената въззивна жалба вх.№369469/21.12.2023г. от ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, както и за изпълнение на процедурата по реда 2 на чл.247 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.

След изпълнение на дадените указания делото да се върне на настоящата инстанция за разглеждане по същество на подадената въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3