Решение № 6649 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6649 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110110116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 60707/20.02.2025 г., депозирана от М. Л. П., ЕГН **********, гр. София, ул. „КП“ № 54, вх. Б, ет. 6, ап. 26, съдебен адрес в гр. София, ул.

„СН“ № 55, чрез адвокат Б. Й., против „К“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б център „Б“, представлявано от С Я и ИК и „Т“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Б център „Б“, представлявано от ИШ, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 3076060 от 13.11.2024 г., сключен между М. Л. П., ЕГН:

********** и „К“ ЕАД, поради противоречие със закона, и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.11.2024 г. към Договор за потребителски кредит № 3076060 от 13.11.2024 г., сключен между ищеца и втория ответник, поради заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави, при обща цена на исковете в размер на 6881,32 евро, равностойност на 13458,70 лв., в това число сумата от 4205,94 евро, равностойност на 8226,11 лв. по иска срещу първия ответник, формиран от главница в размер на 3067,75 евро, равностойност на 6000 лв., застрахователна премия в размер на 356,33 евро, равностойност на 696,92 лв. и 781,86 евро, равностойност на 1529,19 лв. лихви, и сумата от 2675,38 евро, равностойност на 5232,59 лв. срещу втория ответник.

В исковата молба се твърди, че на 13.11.2024 г. ищецът сключил по електронен път с ответното дружество „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3076060, съгласно който трябва да върне сумата по кредита, която се явява в размер от 8226.11 лева, при сума на получаване 6000 лева, застраховка на стойност 696.92 лева, при фиксиран лихвен процент - 20 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 21.94 %, които кредитополучателят се е задължил да върне, ведно с дължимата договорна лихва, на 24 месечни погасителни вноски с 1 краен срок за погасяване – 20.11.2026 г.

Поддържа, че във връзка с процесния договор за кредит, ищецът сключил с втория ответник „Т“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 13.11.2026 г., по силата на който ищецът следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 5232.59 лева, дължимо за целия период на договора, платимо на месечни вноски, като потребителят имал право да заплаща дължимото възнаграждение на поръчителя по банковата сметка на „К“ ЕАД. Изложени са твърдения, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при формиране на ГПР, както и застрахователната премия, с което кредиторът заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в процесния случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочена общата сума дължима от потребителя, като по договора за кредит не е включено дължимото възнаграждение за поръчителя при формирането на ГПР, макар и да представлява сигурен разход за потребителя. Формално било изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото не отразявал действителния размер на ГПР. Сочи, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, поради което следва да бъде включен към общите разходи по кредита. Поддържа, че процесния договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – действителния ГПР бил различен от посочения, с което действие кредиторът е заблудил потребителя, като същото представлявало и заблуждаваща търговска практика. По чл. 68г, ал. 4 от ЗПП претендира провъзгласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство като сочи, че същият има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна физическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползване на заетите средства.

Сочи, че между двете ответни дружества е налице свързаност, поради която разходът за възнаграждение в полза на поръчителя бил известен на кредитора. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство “К” ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението като бъде изплатено направо по неговата банковата сметка. Излага твърдения, че предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство, който се явява акцесорен. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозират отговори на исковата молба, с които оспорват изцяло предявените искове. Признават сключването на процесните договори, при сочените от ищеца условия. Не оспорват, че в ГПР не е включено дължимото към поръчителя възнаграждение. Оспорват всички доводи на ищеца за нарушенията в начина на формиране на ГПР и за недействителност на договорите. Считат, че Договора има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и че, възнаграждението на поръчителя не отговаря на легалната дефиниция за общ разход, формулиран като разход по кредита съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображения не е включен като разход по кредита.

Сочат, че “К” ЕАД не е страна по последващия Договор за предоставяне на поръчителство, съответно възнаграждението не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на Договора за кредит. Излагат се твърдения, че кредитополучателят сам е избрал кредитът да бъде обезпечен, както и вида на обезпечението, като за него е съществувала и възможност да се откаже от кредита. Признават, че “К” ЕАД е едноличен собственик на капитала на “Т” ЕАД, но оспорват наличието на свързаност между дружествата, както и обстоятелството, че кредитодателят е бил наясно с размера на задължение на кредитополучателя към поръчителя. Считат, че дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за 2 поръчителство. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК, ответникът “К” ЕАД предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като претендира ответника по него да му заплати сумата от 2642,22 евро, равностойност на 5167.73 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №3076060/13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, както и да му заплати разноските по делото. Счита, че в случай, че искът за прогласяване на Договора за потребителски кредит за нищожен бъде уважен, на основание чл. 23 ЗПК за кредитополучателя би възникнало задължение да върне на кредитора чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н. Моли съда да уважи насрещния иск, в случай, че бъде уважен първоначалния иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит.

Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещната искова претенция, ответникът по нея е депозирал такъв, в който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Твърди, че ищцовото дружество не е предявило уведомление за предсрочна изискуемост към кредитополучателя, поради което той не му дължи нищо. Оспорва размера на дължимата главница и сочи, че кредиторът е начислил възнаградителни лихви върху по-голяма и недействителна главница. Заявява, че при наличие на представени доказателства за дължимостта на сумата от 5167.73 лева, то насрещният ответник би признал тази искова претенция. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между ищеца и „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3076060/13.11.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, съгласно който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 8226.11 лева, при сума на получаване 6000 лева, при срок на кредита от 24 месеца; застраховка на стойност 696.92 лв., фиксиран лихвен процент по кредита от 20 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 21.94 %. Договорът е с краен падеж на вземанията - 20.11.2026 г., както и че между ищеца и „Т“ ЕАД е сключен Договор за поръчителство от 13.11.2024 г. с уговорено възнаграждение от 5232,59 лв., на основание чл. 146 ГПК.

По делото са представени заверени от страните копия на Договор за потребителски кредит № 3076060/13.11.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от 13.11.2024 г., сключен с „Т“ ЕООД, Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство от 13.11.2024 г., Общи условия за предоставяне на кредити на „К“ ЕАД, Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 3076060/13.11.2024 г., ведно с погасителен план; като всички те са без физически или електронен подпис на страните по тях.

Ответниците признават сключването на процесните договори при сочените от ищеца условия. Не оспорват, че в ГПР не е включено дължимото към поръчителя възнаграждение.

Оспорват обаче, че същото следва да бъде включено в ГПР.

Ответникът “К” ЕАД прави уточнения по чл. 143, ал. 2 ГПК, свързани с главницата по кредита, която възлиза в размер на 6696.62 лева, от които 6000 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 696.92 лева е заплатена от “К” ЕАД директно по сметката на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил две задължение за застрахователна премия.

В тази връзка са представени и приети на основание чл. 192 от ГПК от трето неучастващо 3 лице ЗД “Евроинс Живот” ЕАД Документ относно получена еднократна застрахователна премия в размер на 692.92 лева от “К” ЕАД във връзка с Договор за потребителски кредит № 3076060/13.11.2024 г. и сключения към него Застрахователен сертификат № 536999/13.11.2024 г. за застраховка “Живот” на клиента на “К” ЕАД, съгласно групов договор №CREDISSIMO-003/2020 със застраховано лице М. П..

По делото е изслушана и приета, като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, с която се установява, че на 13.11.2024 г. между “К” ЕАД и М. П. е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който отпуснатият кредит е в общ размер от 6696.92 лева, от които 6000 лева са чистата сума на кредита, а 696.92 лева, представляват застрахователна премия. Вещото лице е установило, че счетоводството на ответника "К“ ЕАД е водено редовно, съгласно приложимото счетоводно и данъчно законодателство и приложимите счетоводни стандарти.