Решение № 244 от 24.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Казанлък, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20265510200693 по описа за 2026 година М

О

Т

И

В

И;

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********/27.01.2023 г. на А. „П. и.“.

Недоволен от това останал жалб. С. М. С. който чрез пълномощник адвокат го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че електронния фиш е съставен в нарушение на процесуалния закон. Претендира за разноски.

Редовно призован не се явява и не изразява писмено становище.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалвания електронен фиш. Също претендират за разноски. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалб..

Съдът като обсъди поотделно и във съвкупност събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК- писмени приема за установено следното;

Жалбата е подадена от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с 1 електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** АНО е посочил,че на 27.01.2023 г. в 13.54ч. е било установено нарушение с ППС лек автомобил „Ф. г. п.“ с регистрационен номер ******** с технически допустима маса 2010, в община Казанлък за движение по ПП *-*, км.***+*** с посока Нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т. 1 от Закона за пътищата .

Нарушението е било установено с устройство № ***** представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата намиращо се на път *-* км. ***+***.

Собственик на когото е регистрирано ППС е жалб. С. М. С..

За извършеното нарушение на чл.139 ал. 6 и на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер от 300 лв..

Определена е и такса по чл.10а ал.2 от Закона за пътищата в размер от 9 лв. съобразно категорията на превозното средство.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /в сила към датата на твърдяното нарушение/ е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а, ал. 7 от ЗП е посочено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. В чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

От представената по делото справка за нарушение № **********, се установява,че процесното ППС с peг. № ** **** ** е със обща технически допустима максимална маса до 3,5 т, /2010/ поради което на основание чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата, за движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна такса.

Също по делото е представена справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДП – ведно със снимков материал, от които е видно, че на посочената дата, час и място за процесното ППС което се е движило и е било собственост на жалбоподателя не е имало валидна винетка.

Жалб. не оспорва описаното по-горе нарушение нито сочи доказателства 2 които да оборват приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Във ЗДП и във ЗАНН няма изрична законова уредба относно срока за образуване и приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя при налагане на глоба с електронен фиш.

В случая съдът счита,че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН и предвидения в нея шестмесечен срок.

Това е така защото заснемането на нарушението има функцията на АУАН а електронния фиш на наказателно постановление /по аналогия от чл.189 ал.11 от ЗДП/ и срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството във административната му фаза,ще започне да тече от датата на заснемането на нарушението със техническото средство.

В случая не се касае за изключението предвидено в чл.189 ал.5 от ЗДП когато сроковете по чл.34 от ЗАНН ще започнат да текат от получаване на декларацията, че друг е извършил нарушението.

В настоящия случай нарушението е било заснето на 27.01.2023г. което се установява както от снимковия материал приложен към електронния фиш, така и от справката за нарушение и когато нарушението е станало известно на АНО.

По делото да липсват изрични данни кога е бил издаден електронния фиш.

Шестмесечния срок съобразно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в който е следвало да се издаде електронния фиш е 27.07.2023г..

От приложеното към делото известие за доставяне се установява, препис от електронния фиш за налагане на глоба е бил връчен на жалб. на 19.05.2026г..

Съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от

НК административноказателното преследване се изключва по давност когато не е било възбудено в продължение на три години.

Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност ако е изтекъл срок който надвиша с една втора предвидения в чл.80 от НК годишен срок.

Поради това съдът счита,че давностния срок е щял да изтече на 27.01.2026г..

Съдът при служебно извършената проверка за законосъобразност счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Основание за това съдът намира в следното.

Нарушението е било извършено на 27.01.2023г. когато според писмените бележки на пълномощника на възз. страна електронния фиш е бил автоматично генериран.

След генерирането му същия е бил връчен три години и повече от три месеца по-късно, като по делото липсват доказателства наказващия орган да е предприемал каквито и да е действия по връчване през посочения срок.

3

Видно от съпроводителното писмо за процесния автомобил е имало закупена винетка с валидност от 10.01.2022г. до 10.01.2023г.,и след това е била закупена валидна винетка с период на валидност от 30.01.2023г. до 30.01.2024г., като във периода от 11.01.2023г. до 30.01.2023г. включително и във деня на нарушението автомобила управляван от жалб. не е имал валидна електронна винетка. По делото липсват данни, доколкото нарушението е на формално „на просто“ извършване да са настъпили допълнителни вреди както и липсват данни жалб. да е извършвал такова нарушение през периода в който за процесното МПС не е имало валидна електронна винетка.

Всичко това дава основание на съдът да счита, че нарушението е маловажно и наказващия орган е следвало на осн. чл. 28 от ЗАНН да не наложи наказание а да предупреди нарушителя, устно или писмено че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Към датата на генерирането на електронния фиш когато според наказващия орган нарушението му е станало известно разпоредбата на чл.

189з от ЗДП не е била действаща тъй като е влязла в законна сила на 23.12.2021 г..

Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН предвижда за всяко административно нарушение да се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Въпреки това според съдът бездействието на наказващия орган от три години и повече от три месеца за връчване на електронния фиш за налагането на глоба неспособства за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН.

Тъй като съдът констатира ,че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице но административно-наказващия орган не ги е приложил / към момента на констатиране на нарушението е била налице законова забрана чл.189з ЗДП/, това се явява основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие с закона.

По изложеното съдът счита,че жалбата е основателна а наказателното постановление подлежи на отмяна.

Изложените дотук мотиви правят безпредметно обсъждането на въпросите свързани с индивидуализацията на наказанието и др. поради което съдът не го прави доколкото наказанието е абсолютно определено от закона.

Процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

При този изход на процеса е основателна заявената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде уважено но не в претендирания размер .

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатската работа минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 400 лв. .

4

В случая адвокатско възнаграждение е 400 € / 782,33 лева.

Делото не представлява фактическа и правна сложност, същото приключи в едно съдебно заседание на което пълномощника на жалб. не се яви при което съдът счита, че следва претенцията да бъде уважена към предвидения в закона минимален размер като се вземе предвид направеното от процесуалния представител на възз. страна възражение за прекомерност/ съпроводително писмо/.