Решение № 920 от 23.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110200305 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от В. С. чрез адв. Д. Г. при АК - София против Електронен фиш серия К № 3792560 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че обжалваният електронен фиш е издаден, както в нарушение на материалния закон, така и на процесуалните правила.

Релевира се довод, че по отношение на описаното в ЕФ нарушение е погасено наказателното преследване. Твърди се, че от издаденият акт не става ясно къде точно е извършено нарушението. Оспорва се процедурата по инсталиране и експлоатиране на АТСС да е проведена надлежно. Оспорва се протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., като се твърди, че не са изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Навежда се твърдение, че мястото на контрол не е обозначено в съответствие с нормативните изисквания. Оспорва се годността на процесното мобилно техническо средство да служи за установяване на административни нарушения поради липса на надлежна процедура по пускане в редовна експлоатация. При условията на алтернативност се излагат доводи за 1 маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се процесният електронен фиш да бъде отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Г., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на същата – юк Л., в което се сочи, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 3792560 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за това, че на 20.03.2020 г. в 12.02 ч. в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ в посока бул. „Цар Освободител“, до автобусна спирка „Акациите“ е управляван л.а. Форд Фиеста с рег. № *** със скорост от 71 км/ч. при допустима за населеното място скорост от 50 км/ч.

За установеното нарушение на възз. С. е съставен процесния електронен фиш в качеството му на собственик на превозното средство.

В хода на административнонаказателното производство не е постъпила декларация, изходяща от същия, с посочване имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената дата.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление 2 относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".

Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на електронния фиш, в същия е посочено, че управлението със съответната скорост е осъществено в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ в посока бул. „Цар Освободител“ до автобусна спирка „Акациите“, който пътен участък е в рамките на посоченото населено място.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС, с превишаване на допустимата за населено място скорост от 50 км/ч.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 74 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена 3 скоростта от 71 км/ч.

От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с9, което е одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното по делото копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, подписано от И.Д. Председател на БИМ и на което е извършена метрологична проверка на 29.10.2019 г. със срок на валидност 1 г. /видно от приобщеното с АНП копие на протокол за проверка № 77-С-ИСИС/29.10.2019 г./.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТСС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол № 819р-8155/20.03.2020 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното АТСС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 11.30 до 12. 30 ч., в рамките на който е извършено и обсъжданото нарушение.

Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и последното статично изображение/ видеозапис. Към същия е приложена и снимка на разположението на уреда съгласно изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника досежно липсата на обозначение на мястото на контрол. С изменението на ЗДвП в редакцията от ДВ бр.

54/05.07.2017 г., влязла в сила на 09.07.2017 г. е отпаднало изискването на чл. 165 ал. 2 т. 8 от ЗДвП да се публикуват места за контрол на скоростта.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е безспорно установено, че с процесното превозно средство е извършено нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което с оглед параметрите на превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от от 21 до 30 km/h е предвидено налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Съдът обаче намира, че са основателни доводите на жалбоподателя за изтекла давност за осъществяване на наказателно преследване за процесното нарушение.

4

В ЗАННН липсва изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г., (което не е изгубило своето приложение и значение, въпреки настъпилите законодателни изменение в ЗАНН). В мотивите на същото Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели, че в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, като по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, тази празнота се преодолява именно с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК регламентира, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, приложима също на основание чл. 11 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.