Решение № 249 от 23.10.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

Номер 249

20.10.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова

Мара А. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20205400500366 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С решение №154/11.12.2019г. постановено по гр.д. №393/2018г.

Маданският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл.422ал.1 ГПК иск за признаване за установено,че Н.Н. Д.,ЕГН********** от с.Бяла река,община

Рудозем дължи на

„ЕОС

МАТРИКС“ЕООДгр.София,ЕИК131001375,представлявано от управителя Р.

Ив. М.-Т. сумата 1 006.57лв./хиляда и шест лева и петдесет и седем стотинки/- главница по договор за потребителски паричен кредит№PLUS01704558/28.ІХ.2012год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в МРС-3.ІХ.2018год. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №158/3.ІХ.2018год. по ч.гр.д.№303/2018год. на Маданския районен съд,като неоснователен и недоказан

Със същото решение е осъдил

„ЕОС

МАТРИКС“ЕООДгр.София,ЕИК131001375 да заплати на пълномощника на ответницата адв.М. М. О. адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 340.93лв./триста и четиридесет лева и деветдесет и 1 три стотинки/ и адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 300.46лв./триста лева и четиридесет и шест стотинки/.

С определение №52/26.02.2020г. по гр.д. №393/2018г.

Маданският районен съд е изменил решение №154/11.12.2019г. постановено по в.гр.д. №393/2018г. в частта му за разноските ,с което е осъдено "Ео„ Матрикс“ ЕООД гр.София да заплати на адв.М.О. адв. възнаграждение в заповедното производство в размер на 340,93 лева като го е намалил на 300 лева

Постъпила е въззивна жалба с вх.№219/06.02.2020г. / с пощенско клеймо от 04.06.2020г./от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. П. В. срещу решение № 154 от11.12.2019 г., постановено по гр. д.№ 393/2018г.по описа на районен съд гр.Мадан ,което намира че е незаконосъобразно .Твърди ,че районен съд гр.Мадан е бил сезиран с искова молба по чл. 422 ГПК, с искане съдът да признае за установено, че Н.Н. Д. ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр.София, сумата от 1006,57 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01704558 от 28.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Задължението произтича от сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД договор за кредит предоставен на Н.Н. Д.в размер на 2550. В хода на първоинстанционното производство твърди ,че е установено за безспорно, че има сключен договор за кредит, като първоначалният кредитор е отпуснал договорената сума, респективно ответникът е усвоил същата. С постановеното решение, обаче, районният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана.Счита ,че в мотивите към решението си съдът правилно е приел за безспорно, че Н. Н. Д. ЕГН ********** е сключила Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01704558 от 28.09.2012 г., с „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД в резултат на което на същата е отпуснат и усвоен кредит в размер на 2550 лева. В хода на производството с приетата от съд и страните ССчЕ се установи, че Н. Д. погасила сума в размер на 3460.56 лева.

В мотивите към решението си обаче съдът е приел противоречиво становище по отношение на обстоятелството, че към датата на подписване на договора за кредит в ЗПК не са се съдържали разпоредби, ограничаващи размера на 2 възнаградителната лихва и годишния процент на разходите по кредита. Към онзи момент се прилага чл.9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора. В тази връзка страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита и годишен процент на разходите. Съдът също така посочва, че със ЗИД на ЗПК, обн. ДВбр.35/2014г., в сила от 23.УП.2014г., когато е създаена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвиждала, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС. Счита ,че от така изложените мотиви на съда става ясно, че от момента на сключване на договора за кредит до влизане в сила със ЗИД на ЗПК, обн. ДВбр.35/2014г., в сила от 23.VII.2014r., когато е създадена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, Н. Н. Д. е следвало да изпълнява договорените условия, като извършва дължимите плащания .За периода след влизане в сила със ЗИД на ЗПК, обн.

ДВ бр.35/2014г., в сила от 23.VTI.2014r., когато е създаена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съдът е посочил, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.Въпреки гореизложеното обаче, счита ,че районен съд е приел, че с извършените плащания в размер на 3460.56 лева, Н.Н. Д. е погасила изцяло задължението си. Така на кредитора са заплатени 2 550 лева главница и 910.56 лева лихва, като районният съд не е посочил, как е определил за периода от 29.09.2012г. до 23.07.2014г когато е създадена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,кои суми и в какъв размер са отнесени за погасяване на лихва и главница по пера. Счита ,че районния съд не е посочил, как е определил за периода от 23.VII.2014r., когато е влезнала в законна сила разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК до погасяването на кредита според съда, кои суми и в какъв размер са отнесени за погасяване на лихва и главница по пера.Поради това намира че постановеното решение е неясно, неоснователно и незаконосъобразно.В мотивите към решението си съдът категорично е определил, че договорената лихва е нищожна за целия период на договора, въпреки че от момента на сключване на договора за кредит до влизане в сила със ЗИД на ЗПК, обн. ДВбр.35/2014г., в сила от 23.VII.2014r., когато е създадена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК Н. Н.Д. е договорила условията на погасяване. От изложеното до тук счита ,че е видно, че постановеното решение е неоснователно и незаконосъобразно.Моли съда да 3 уважи въззивната жалба като отмени решение № 154 от 11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 393/2018г., по описа районен съд гр.Мадан като незаконосъобразно

В законният срок не е постъпил писмен отговор от Н. Н. Д..

Постъпила е частна жалба с вх.№765/29.05.2020г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв.Пр. В. срещу определение № 52/26.02.2020г. на PC Мадан, постановено по ч.гр.д. № 393/2018г. Счита, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно .С постановеното определение районен съд –Мадан е осъдил ЕОС МАТРИКС ЕООД да заплати на адв. М. О. адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 300 лева. Счита, че така присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно и незаконосъобразно, неотговарящо на вида защита представляваща бланкетно подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение счита ,че не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което възнаграждение не следва да се определя. В тази връзка намира ,че е и съдебната практика/Определение от 19.11.2019г. на СГС по ч.гр.д. № 14618/19г. на Ш-„Б“ с-в на СГС./В условията на евентуалност,в случай, че съдът не приеме посочените по-горе доводи, то моли да вземе предвид че следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1 възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Счита ,че при присъждане на сторени разноски по делата, съдът следва да следи за допустимите граници на справедливо и законосъобразно присъдени разноски.

В тази връзка е и практиката на съдилищата, която прилага.Намира ,че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка намира ,че следва претендираното адвокатско възнаграждение да се намали до сумата от 50 лева

В законният срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от 4

Н. Н. Д. ,която намира ,че следва да бъде оставена частната жалба без уважение ,като неоснователна. Твърди , че в чл.32 т.1 ГПК е регламентирано представителството на страните в гражданското съдопроизводство да се осъществява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат.

Намира ,че това право не е обвързано от вида, характера или сложността на производството, в което страната участва. В случая длъжникът по заповедното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява по образуваното по заявление от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД заповедно производство, като в тази връзка поради липса на средства е договорил безплатно представителство на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Счита ,че процесуалното представителство на длъжника в едно заповедно производство съвсем не се изчерпва с подаването на възражение. Възнаграждението се определя в минимален размер съгласно Наредба № 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се изчислява по правилата на чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата въз основа на материалния интерес. Въпросът за сложността на заповедното производство е преценен при определяне на минималното възнаграждение - на база на претендираната сума, и счита че не може да се иска неговото намаляване под минимума, изчислен по правилата на чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от наредбата.Материалният интерес по ч. гр. дело № 393/2018 година на МРС е сбора от претендираните суми и възлиза на 1584,69 лева, а една втора от сумата е 792,35 лева. Счита ,че на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за всяка от страните е 300,00 лева, а не 50,00 лева, както твърди заявителя. Моли в този смисъл да се произнесе съда .Претендира разноски.

В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София редовно призован не изпраща представител Постъпила е молба от адв. Пр. В., с която моли да се даде ход на делото ,поддържа депозираната въззивна и частна жалби и моли същите да бъдат уважени Претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата Н. Н. Д. редовно призована , не се явява Вместо нея адв.О. моли съда да остави без уважение както въззивната така и частната жалба . Моли съда на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата съдът да и присъди адв. възнаграждение в минимален размер за въззивното 5 производство пълномощно. като представя договор за правна защита и съдействие и

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен процесуален представител , с внесена междувременно държавна такса ,в законният срок и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл.422,ал.1 във вр. с чл.414 ГПК във вр. с чл.240 и чл.79 ЗЗД

Страните по делото не спорят ,че на 28.09.2012 г. в гр. София е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01704558 между „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и ответницата Н. Н. Д., в качеството и на кредитополучател, по силата на който „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД е предоставил на кредитополучателя в деня на сключване на договора кредит за потребителски цели в размер на 2 550 лв. С подписването на договора ответницата се е задължила да погасява задължението си по кредита на 36 месечни вноски, всяка от които в размер на 137,41 лв. Първата вноска е трябвало да се извърши на 19.10.12 г., а последната на 18.09.15 г., съгласно уговорения в договора погасителен план.