Решение № 10354 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10354 гр. С., 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110138201 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от „З. д. Е.“ АД срещу „И. т.“ ООД с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 3 153,84 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 6 307,68 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № **********/2023 г. и сумата от 275,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.11.2023 г. до 24.06.2024 г., частична претенция от вземане в общ размер на 551,72 лв., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 25.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2023 г. „М. Т.“ ЕООД е изпратил от България до краен клиент „O. I. L.“ гр. К., О. к., един кашон съдържащ 11 броя мобилни телефона, както следва: 2 броя Samsung A346 Galaxi A34 5G 6/128 GB DS Awesome Violet, с единична цена за 1 брой мобилен телефон 238,00 евро или обща стойност 476,00 евро; 3 броя Samsung A546 Galaxi A54 5G 8/128 GB DS Awesome Violet с единична цена за 1 брой 305,00 евро или общо 915,00 евро и 6 броя Samsung A546 Galaxi A54 5G 8/128 GB DS Awesome White, с единична цена за 1 брой 305,00 евро или обща стойност 1830,00 евро. Твърди, че описаните стоки са изпратени до купувача в О. к. с куриерска фирма – ответникът с товарителница ******************* от 07.09.2023 г. със съдържание „смартфони“. За изпратените мобилни телефони сочи, че „М. Т.“ ЕООД е издало фактура № **********/07.09.2023 г. и опаковъчен лист към нея от същата дата. Сочи, че описаната погоре пратка на обща стойност 3 221,00 евро, не е доставена до крайния получател, като след водена кореспонденция ответникът с писмо от 26.09.2023 г. изпратил уведомление, че пратката е обявена за загубена. На 26.09.2023 г. „М. Т.“ ЕООД издало кредитно известие на купувача „O. I. L.“ за сумата от 3241,00 евро, представляваща сбор от стойността на 11 броя мобилни телефони (3221,00 евро) и 20,00 евро разходи за доставка. На 26.09.2023 г. „М. Т.“ ЕООД уведомил ответника за проблема с пратката. Сочи, че изпращачът „М. Т.“ ЕООД е предявил пред него /пред ищеца/ претенция за изплащане на обезщетение в размер на 3221,00 евро – стойността на 11 броя мобилни телефони с левова равностойност 6307,68 лева., като причина за настъпилата щета било посочено, че изпратената стока не е доставена до крайния получател. С оглед описаното излага, че е образувана щета № **********/2023 г., изготвен опис и определено обезщетение в размер на 6307,68 лв., което сочи, че е платено 1 в полза на „М. Т.“ ЕООД на 30.10.2023 г. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 17, ал. 1 ЧМР превозвачът отговаря за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й, като излага и че аналогични разпоредби се съдържат в чл. 67 от Закона за автомобилните превози, както и в чл. 85 от Закона за пощенските услуги. Аргументира, че в случая следва да се ангажира регресната отговорност на ответника, т.к. било налице неизпълнение на договорно задължение от страна на превозвача-куриер. Твърди, че е поканил ответника с покана, получена от последния на 06.11.2023 г., да заплати доброволно стойността на платеното застрахователно обезщетение, но плащане не постъпило. Претендира и обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът сочи, че право на писмена рекламация съгласно Закона за пощенските услуги е имал подателят „М. Т.“ ООД или получателят на пратката, като в случая подателят нямал претенции към него, а към ищеца, с оглед на което счита иска за неоснователен. Сочи, че между него и ищеца не съществува облигационна връзка, такава съществувала между него и „М. Т.“ ООД, възникнала на основание превозен договор № ****/28.12.2020 г. Твърди, че процесната пратка е била заявена за доставяне като такава с „необявена стойност“. Аргументира, че по смисъла на ЗПУ „обявена стойност“ е пощенска услуга, представляваща отговорността на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случай на загуба, кражба или повреда. Твърди, че Ю. са обявили пратката за загубена и са издали клейм за обезщетение по фактура № IN**********, която фактура поддържа, че е била описана в товарителницата и се отнасяла за 2 бр. мобилни телефони. Сочи, че представената от ищеца фактура № **********/07.09.2023 г. за 11 бр. мобилни телефони, не е придружавала пратката, не била описана в товарителницата. С оглед изложеното оспорва по номер, съдържание и цена представената от ищеца фактура № **********/07.09.2023 г. Аргументира, че в отношенията му с „М. Т.“ ООД е приложим ЗПУ, съгласно който отговорността на превозвача била ограничена в случаите на „необявена стойност“ на пратката до действителната стойност на съдържанието, но не повече от 100 щатски долара. Оспорва приложимостта на конвенция ЧМР и Закон за автомобилните превози, като сочи, че доколкото пратката е пътувала по въздух, то приложима била Варшавската конвенция. Счита, че ищецът е изплатил обезщетение в разрез със собствените си ОУ, т.к. съгласно чл. 1. /2/ сочи, че не са предмет на застраховката товари, превозвани при условията на международни пощенски конвенции, каквито в случая били Варшавската, Монреалската и ЧМР Конвенции. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ:

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличие на валиден договор за застраховка имущество между него и пострадалото лице досежно увреденото имущество, настъпване на застрахователно събитие, причинени вреди – вид и размер, причинна връзка между събитието и вредите, плащане на дължимото застрахователно обезщетение; наличие на сключен договор между пострадалия и ответника за превоз и неизпълнение на договорните задължение от ответното дружество – загуба на товара и неговата стойност; отправена и получена покана за плащане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и наведените с отговора на исковата молба възражения, в частност - размера на отговорността си при договор за пощенска услуга на пратка с необявена стойност.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 07.09.2023 г.

2

„М. Т.“ ЕООД е изпратил от България до краен клиент „O. I. L.“ гр. К., О. к., един кашон съдържащ 11 броя мобилни телефона, както следва: 2 броя Samsung A346 Galaxi A34 5G 6/128 GB DS Awesome Violet, с единична цена за 1 брой мобилен телефон 238,00 евро или обща стойност 476,00 евро; 3 броя Samsung A546 Galaxi A54 5G 8/128 GB DS Awesome Violet с единична цена за 1 брой 305,00 евро или общо 915,00 евро и 6 броя Samsung A546 Galaxi A54 5G 8/128 GB DS Awesome White, с единична цена за 1 брой 305,00 евро или обща стойност 1830,00 евро, с куриерска фирма „И. т.” ООД /ответник в настоящото производство/; че пратка не е доставена до крайния получател; че между ищеца и „М. Т.“ ЕООД е сключена застраховка „Товари по време на превоз“, както и че ищецът е заплатил в полза на „М. Т.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 6 307,68 лв. на 30.10.2023 г.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 44 копие на договор № ****/28.12.2020 г. се установява, че между „М. Т.“ ООД и ответника „И. т.“ ООД, е сключен договор с предмет многократно международно транспортиране по пратки на възложителя в системата на Ю Пи Ес (UPS).

Не се оспорва от ответника, а и от приобщените писмени доказателства се установява, че на база сключения договор между „М. Т.“ ООД и ответника е сключен превозен договор по силата на който на 07.09.2023 г. „М. Т.“ ЕООД е изпратил от България до краен клиент „O. I. L.“ гр. К., О. к., един кашон съдържащ 11 броя мобилни телефона. Не се спори между страните и за обстоятелството, че пратката не е доставена до крайния получател.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесната пратка е била застрахована при ищеца, както и че същият е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с изгубената пратка в полза на „М. Т.“ ЕООД в размер на 6 307,68 лв. на 30.10.2023 г.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.

Наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и „М. Т.“ ООД се установява от приложеното на л. 16 копие на застрахователна полица.

Обстоятелството, че ищецът застраховател е изплатил обезщетение в размер на 6307,68 лв. намира опора в приложеното на л. 29 платежно нареждане.

Във връзка с наведените твърдения от страна на ответника, че представената фактура № **********/07.09.2023 г. не е описана в процесната товарителница, а е описана друга фактура – IN**********, по делото са изслушани свидетелски показания на Е. С. С.ов.

Свидетелят разказва, че работи като куриер при ответното дружество. Твърди, че данните на товарителницата не се въвеждат от куриер. Пратките се приготвяли със залепена товарителница, изготвена от изпращача. Споделя, че изпращат на устройството му адреса, от който следва да вземе пратката, след което я взимал и я карал в склада на „И. т.“ в гара Искър, а от там пратките се товарили на друг бус и ги карали към аерогарата.

По делото е представено писмо от „М. Т.“ ООД /л. 216/ видно от което фактура с номер ********** не е издавана и не съществува. Посочено е че в товарителницата е допусната техническа грешка при изписването на номера на фактурата. Третото лице потвърждава, че с товарителница ******************* е пътувала стока, която е продадена с фактура ********** и която впоследствие е загубена от куриерската фирма. В тази връзка са представени и митническа декларация /в която е посочена именно фактура **********/, както и кореспонденция между „М. Т.“ ООД и ответника, в която е посочена именно фактура **********.

Служебно задължение на правораздаващия съд е да определи приложимия материален закон.

От приложеното на л. 50 по делото удостоверение се установява, че ответникът „И. т.“ ООД е оператор на неуниверсални пощенски услуги, в частност куриерски услуги.

Настоящият съдебен състав намира, че настоящото спорно право се урежда от специалните правила на Закона за пощенските услуги, тълкувани в светлината на 3 наднационалното право, приложимо на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията с предимство, а именно Всемирната пощенска конвенция.

По изрична регламентация, която е намерила изражение в чл. 1, § 4, б. "а" от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), същата не се прилага при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции.

Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от специалните правила на Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от 1.07.2022 г., защото претенциите се основават на пощенска пратка, доставена като неуниверсална пощенска услуга между две държави, които са страни по цитираната конвенция.

Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закон за пощенските услуги, куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Процесният договор, сключен между застрахованото лице и ответника, разкрива особеностите на договор за куриерска услуга следователно обемът на отговорността на ответника следва да се определя по специалните правила на националното право, обективирано в Закона за пощенските услуги и наднационалните източници, в това число Всемирната пощенска конвенция, в сила за Република България от 01.07.2022 г. и Правилниците към същата.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fffbad2b-36cc-4ce8-86c3-7725882689af