Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 427 от 19.08.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 546/2025
Вид
Определение № 427
Подписан
19.08.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 76 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. София, 19.08.2025 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600546 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. В., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Л. Г., срещу определение № 13 от 23.06.2025 г. на Районен съд - С., постановено по ЧНД № 86/2025 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима, жалбата на същия срещу постановление от 30.05.2025 г. на прокурор от Районна прокуратура - К, ТО – С., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 184/2023 г. по описа на РУ С..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на районния съд, че Е. В. няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което се води досъдебното производство, доколкото това престъпление засягало обществения ред и спокойствие и нямало за съставомерен резултат пряко посегателство върху чуждо имущество. В тази връзка се претендира, че от това деяние е пострадал именно жалбоподателя, тъй като са засегнати негови признати от закона интереси, като му е отнето правото на достъп до съсобствения имот, както и правото му на ползване по отношение на този имот. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени изцяло атакуваното определение на Районен съд – гр.С., като неправилно и незаконосъобразно, и съответно да върне делото на същия съд 1 за разглеждане на жалбата му по същество.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

При постановяването на атакуваното определение, първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, и напълно правилно и законосъобразно не се е произнесъл по същество по жалбата на Е. В., тъй като тази жалба е била депозирана от лице, което не притежава процесуална легитимация да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Данните по делото сочат, че първоинстанционното производство пред Районен съд - С., е било образувано по жалба на Е. В., подадена от неговия пълномощник адв. Л. Г., с искане за отмяна на прокурорско постановление от 30.05.2025 г. на прокурор от РП - К, ТО – С., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 184/2023 г. по описа на РУ - С., пр. пр. № 366/2023 г. по описа на РП - К, ТО- С., образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Тази жалба се явява процесуално недопустима и като такава напълно правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Това е така, защото по отношение на престъплението, за което е било образувано и за което се е водело наказателното производство, а именно - за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, Е. Г. В. безспорно няма качеството на пострадал. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Преценка за това, дали едно лице има качеството на пострадал се обуславя преди всичко от вида и характера на престъплението – от неговото систематично място в НК, определящо и кръга от защитени обществени отношения, от това дали е резултатно или на просто извършване, от стадия, в който е спряло осъществяването му.

В случая лицето Е. В. без всякакво съмнение не притежава процесуалното качество на пострадал по смисъла на НПК /предвид вида и характера на разследваното престъпление/, което обстоятелство го изключва от кръга на лицата по чл. 243, ал. 4 от НПК, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, образувано 2 и водено за такова престъпление. В подкрепа на този свой решаващ извод, настоящата инстанция преценява факта, че обекта на закрила при престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи реда и общественото спокойствие, и неговият състав не предвижда причиняването на вреди на някого /съставомерни вреди/, като вследствие на това престъпление лицето Е. Г. В. не е претърпяло нито имуществени, нито неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с изпълнителното му деяние. Вредите, които биха обусловили легитимацията на едно лице като пострадал, трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл. Следователно, след като Е. Г. В. няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, то той съответно не може да се конституира като граждански ищец в хода на съдебното производство същият не е претърпял никакви вреди /имуществени и/или неимуществени/, които да произхождат пряко и непосредствено от престъплението. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че правата на пострадалия в досъдебната фаза на процеса са израз на възможността за обезпечаване упражняването на правата и интересите на съответното лице, които то би реализирало, ако впоследствие встъпи в съдебното производство в качеството на частен обвинител /за физическите лица/ и на граждански ищец /за физическите и юридически лица/. В този смисъл, производството по чл. 243 от НПК обезпечава интересите само на тези пострадали /физически лица/, които при предпоставките на чл. 76 и чл. 84, ал. 1 от НПК могат да встъпят като частни обвинители и граждански ищци в наказателния процес /решение № 1081 от 21.02.2006 г. по н.д. 573/2005 г. на ВКС,ІІІ н.о. и решение № 301 от 20.05.2003 г. по н.д. 87/2003 г. на ВКС, І н.о./. Следователно, доколкото Е. Г. В. не може да се конституира в съдебната фаза на процеса като частен обвинител и граждански ищец, тъй като не е претърпял съставомерни имуществени вреди, както и неимуществени такива от разследваното престъпление по чл. 323, ал.

1 от НК, то същият не е и процесуално легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, в качеството на пострадал.

Жалбоподателят не лишен от възможност да защити тези свои права, които претендира, че са били накърнени с прекратителното постановление на прокурора, като по реда на чл.200 от НПК има възможност да го обжалва пред 3 прокурор от по-горестоящата прокуратура, доколкото не разполага с възможност да стори това по съдебен ред.

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че атакуваното определение на районния съд следва да бъде потвърдено, доколкото първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно не се е произнесъл по жалбата, депозирана от лице, което не притежава правомощие да обжалва процесното прокурорско постановление, по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Воден от горното, С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение рег. № 13 от 23.06.2025 г. на Районен съд - С., постановено по ЧНД № 86/2025 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от същото да се изпрати на Е. Г. В. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4