Определение № 1007 от 20.09.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. София , 20.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20211000601025 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. О. – упълномощен защитник на осъдения А. И.

З., срещу определение от 01.09.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 21 състав, постановено по н.ч.д. № 2845/2021 г., с което е оставена без уважение молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по н.о.х.д. № 1006/2020 г. на РС-Пловдив.

В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че актът на първата инстанция е неправилен, тъй като и двете кумулативни предпоставки за условно предсрочно освобождаване – изтекъл срок и доказателства за превъзпитание и поправяне на осъдения, са налице. Сочи се, че противоположно направените от първоинстанционния съд изводи по отношение на втората предпоставка са несъстоятелни. Отрицателните становища на затворническите власти се определят като произволни и непочиващи на доказателствата по делото. Акцентира се върху факта, че осъденият пребивава в затвора за първи път, върху малкия остатък за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, върху запазените отношения с близките и възможностите за бъдещата му ресоциализация. Цялостното поведение на осъдения в местата за лишаване от свобода се определя като безпроблемно, а наложените му дисциплинарни наказания като нерешителни за отхвърляне на молбата. Поискано е съдът да отмени определението и да издаде ново, с което да освободи условно предсрочно осъдения.

Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

1

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. В този смисъл тя се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е обследвал фактите от значение за настоящата процедура, чиято относимост към делото има следните измерения:

С присъда по н.о.х.д. № 1006/2018 г. на РС-Пловдив, влязла в сила на 19.06.2019 г., осъденият А.З. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 НК, чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, чл. 296, ал. 1 НК, чл. 152, ал. 1, вр. с чл. 18 НК и чл. 170, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и девет месеца, търпими при строг режим. С присъдата е зачетено и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по същото дело.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е активизирано наказанието от осем месеца лишаване от свобода, определено на осъдения по н.о.х.д. № 1292/2016 г. на РС-Петрич за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което е било с отложено изтърпяване.

Осъденият е постъпил в затвора в гр. *** на 21.02.2018 г. за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, на 03.06.2020 г. е преместен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. ***, откъдето на 26.04.2021 г. е преместен в затвора в гр. ***.

През целия период на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият не е полагал труд, въпреки че такъв му е бил предлаган.

За този период осъденият е наказван дисциплинарно общо четири пъти, като първото наказание е заличено по давност. Актуални към момента по отношение на осъдения са три дисциплинарни наказания, както следва: със Заповед № Л568/20.04.2021 г. – с лишаване от хранителна пратка заради употреба на алкохол, със Заповед № Л- 1364/7.10.2020 г. – с извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената заради упражняване на физическо насилие и със Заповед № Л-1011/7.8.2020 г. – с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца заради употреба на алкохол.

Заради успешното завършване на курс па английски език по време на престоя си в затвора в гр. *** осъденият е награждаван еднократно със Заповед №Л-525/28.02.2020 г.

Към момента на произнасяне на обжалваното определение от наказанието по н.о.х.д. № 1006/2018г. на РС-Пловдив осъденият е изтърпял фактически 3 години, 6 месеца и 8 дни, от които е зачетен предварителен арест от 2 години и 8 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 2 месеца и 22 дни.

В становищата на пенитенциарните власти (началника на Затвора в гр. ***, началника на ЗО "***" и в доклада на ИСДВР) е изразена отрицателна позиция по въпроса с условното предсрочно освобождаване на осъдения. В тях е посочено, че оценката на риска от рецидив от 36 точки, макар и в ниските стойности, редуцирани от 2 първоначални 60 точки, не може да доведе до уважаване на искането, тъй като поведението на осъдения подлежи на допълнителна корекция. Отбелязани са и ясно изразени дефицитни зони при осъдения: отношение към правонарушението, умения за мислене и злоупотреба с алкохол. Отбелязано е, че няма данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Посочено е в тази връзка, че целите по чл. 36 от НК не са изпълнени в цялост, а набелязаните в плана на присъдата цели не са постигнати.

При тези отразени и от първия съд факти от правна страна САС прие следното:

Две, в условията на кумулативност, са предвидените от законодателя предпоставки, за да бъде уважено искането за условно предсрочно освобождаване.

Първата предпоставка е осъденият да е изтърпял фактически 1/2 (респективно 2/3, ако е осъждан за рецидивна дейност) част от наказанието си и втората - да е дал доказателства за поправянето си чрез примерно поведение и отношение към трудовата дейност.

Страните не са спорили по това, че осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание по н.о.х.д. № 1006/2018г. на РС-Пловдив. В този смисъл първата от посочените по-горе предпоставки е била налице.

Спорен в производството пред СГС и САС момент е бил дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Първата инстанция е отговорила отрицателно на този въпрос и заради негативните доклади на администрацията и информацията, съдържаща се в личното досие на осъдения, е счела, че не е изпълнено второто условие на чл. 70 от НК. След собствен анализ на доказателствата по делото въззивният съд направи същата констатация.

В преценката си за поправяне на осъдения чрез изготвени доклади, оценки и справки за индивидуалния план на присъдата съдът се подпомага от информация, предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес на осъдения. По отношение на осъдения З. заключенията са, че корекционната работа не е завършила, а процесът на поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати от съда, защото не се опровергават от доказателствата, приложени към личното досие на осъдения. От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван общо четири пъти, като три от дисциплинарните наказания са актуални и към днешна дата. Две от тези наказания са за употреба на алкохол. За подобно провинение, но свързано с управление на превозно средство в нетрезво състояние при конкретни съставомерни граници, осъденият е бил наказван по наказателен ред с присъда по н.о.х.д. № 1292/2016 г. на РС-Петрич. Третото наказание е за дисциплинарно нарушение, свързано с употребата на физическо насилие, като за подобно поведение, но законодателно определено като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, осъденият е бил санкциониран с присъдата, по която иска да бъде условно предсрочно освободен. По убеждение на САС тези данни показват, че личностното поведение на осъдения не просто не се е отличило положително спрямо останалите осъдени, а напротив – демонстрирало се е последователно нежелание за спазване на правилата в местата за лишаване от свобода. От друга страна, приложените по делото доклади очертават като ясно изразени проблемни зони при осъдения умението за мислене и отношението към правонарушението. Последното също е от значение за преценката по чл. 70 от НК и това е така, доколкото процесът на поправяне на осъдения преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до неговото 3 наказание. Това в случая е още по - необходимо, като се има предвид, че деянието, за което З. понастоящем търпи наказание, е извършено в изпитателния срок на предходна условна санкция за друго умишлено престъпление. Извършването на противоправна проява в рамките на изпитателния срок, за пет самостоятелни престъпления, налага особено внимателна обосновка на извода дали осъденият е дефинитивно поправен и дали има риск от завръщане към обществено опасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.

От друга страна - наказанието лишаване от свобода по делото, по което осъденият иска условно предсрочно освобождаване, е започнало да се изпълнява на 01.03.2020 г. след приспадане на немалък период на предварително задържане от 2 години и 8 дни.

Съдът посочва тези обстоятелства, отчитайки, че срокът, в който реално с осъдения е била извършвана корекционна работа в местата за лишаване от свобода, не е значителен и не е довел до ефективното му поправяне.

По изложените съображения нито малкия остатък за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, нито запазените отношения с близките и възможностите за бъдеща ресоциализация, върху които акцентира защитата, са достатъчни за уважаване на искането.

По изложените съображения първоинстанционният съд като краен резултат правилно е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения А.З., поради което като правилно и законосъобразно издаденото от него определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.09.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 21 състав, постановено по н.ч.д. № 2845/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на А. И. З., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда по н.о.х.д. № 1006/2020 г. на РС-Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият З., адв. О. и САП.

Председател:

Членове : 1.

4

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5