Решение № 753 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Т. Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20262100500569 по описа за 2026 година

С Решение № 2635/24.11.2025г., постановено по гр. дело № 7769/2023г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от А.

И. Н., В. И. Н., К. С. К. и М. С. К. осъдителни искове по чл. 109 от ЗС против В. А. Б., както следва:

- да преустанови неоснователните си действия, с които причинява на ищците неудобства да упражняват пълноценно правото на собственост върху собствените им самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ***, като премахне изградените от него две преградни стени в сутеренния етаж на сградата и възстанови първоначалното му състояние, съгласно издаденото разрешение за строеж, както и - да осигури безпрепятствен достъп и ползването от страна на ищците на общите части в сутеренния етаж на жилищната сграда – коридор, явяващ се достъп до общите за сградата В и К щрангове, достъпа до предоставените за общо ползване складови помещения № 6,7 и 8, както и до 1 общото мокро помещение,

- да възстанови първоначалното състояние и целостта на бетонната плоча над сутеренния етаж в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 26, в която е направил отвор за прокарване на подемник между общото складово помещение в сутерена № 7 и собствения си самостоятелен обект на партерния етаж, обособен като бистро.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил предявения от К. С. К. против В. А. Б., ЕГН **********, иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови целостта на външната дъждовна инсталация на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ***, по фасадната стена с югоизточно изложение – по ул. „Генерал Гурко“, съгласно одобрените проекти.

Против първоинстанционното решение са депозирани две въззивни жалби

- от А. И. Н. и В. И. Н. – чрез техния процесуален представител адвокат Илиева и от К. С. К. и М. С. К. – чрез техния процесуален представител – адвокат Д. Стойков.

С въззивна жалба с вх. № 53740/17.12.2025г. по описа на Районен съд– Бургас, депозирана от А. И. Н. и В. И. Н. чрез процесуалния им представител - адвокат Т. Илиева се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт, като се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че атакувания съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се претендира да бъдат премахнати две преградни стени се посочва, че първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че страните в производството са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Генерал Гурко“ № 26, а по отношение на складовете и мокрото помещение като несамостоятелни обекти, съдът приел, че следва да 2 се приложат разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от ЗС, като построеното в повече се придобива от собственика на обекта, към който то се присъединява.

В жалбата се развиват съображения във връзка с изводите на съда, че складове 6, 7 и 8 са придобити от суперфициарите Р.Г.Д., Г.Й.Д. и К.Б.Д., тъй като те са изградили повече от учреденото им право на строеж и се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че посочените складови помещения, мокрото помещение и част от коридора между стълбата към горното ниво на заведението и зида, отделящ коридора от склад № 3 са включени в заведението за хранене, въведено в експлоатация с разрешение за ползване № 166/13.04.1998г., поради което преустроеният обект е придобит по давност и не представлява обща част.

В жалбата се навеждат доводи, че с оглед несамостоятелния характер на складовото помещение, представляващо прилежаща част към определена вещ, то не би могло да бъде придобито по давност самостоятелно, в случай, че не е налице собственост върху главната вещ. Твърди се, че В. Н. е придобила самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас видно от договор, сключен с нотариален акт, но към посочения имот не е било отразено прилежащо складово помещение. Посочва се, че с оглед на това обстоятелство за В. Н. се поражда правен интерес, като собственик на самостоятелен обект – жилище да претендира ползването на складовите помещения, неразпределени между етажните собственици, както и складово помещение № 5, което по Договор за суперфиция от 1994г. е в собственост на А. Б..

В депозираната въззивна жалба се излага становище във връзка с изводите на съда за придобиване по давност от Б. обща част - мокро помещение и коридор между стълбата, свързваща двете нива на заведението и зида, отделящ коридора от склад № 3 и се подчертава се, че коридорът в сграда - етажна собственост представлявал обща част. Навеждат се доводи, че мокрото помещение, явявайки се обща част, не можело да бъде придобито чрез сделка или по давност и се излагат съображения относно предявения иск по чл. 109 от ЗС за премахване подемника между складово помещение № 7 в сутерена и собствения на Б. самостоятелен обект на партерния етаж, обособен като бистро. Посочва се, че районният съд е приел, че отворът на плочата на партера, където е монтиран подемникът, бил предвиден в проекта за 3 преустройство, одобрен на 14.03.1995г., на кафето в заведение за хранене и изпълнен още тогава, като отворът се предвиждал и по първоначалния работен проект.

Отбелязва се, че кредитирайки заключението на вещото лице по извършената експертиза, съдът е приел, че по делото не се събрали доказателства този отвор да компрометира конструктивната сигурност на цялата сграда, поради което е отхвърлил исковете против ответника с правно основание в чл. 109 от ЗС. Изразява се несъгласие и с приетото от съда, че подемникът се намира в собствения на ответника имот, реализиран като заведение за хранене и въведен в експлоатация през 1998г.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна по въззивната жалба– В. А. Б. чрез своите процесуални представители – адвокат Г. Гарова и адвокат Д. Ройдева е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Оспорват се наведените в жалбата доводи, че съдът неправилно е приел, че складови помещение 6, 7 и 8 и мокрото помещение в сутерена са придобити по давност от ответника, чрез присъединяване към заведението му за хранене.

Навеждат се доводи, че въззивниците нямат правен интерес от оспорване придобиването по давност на складове 6, 7 и 8, предвидени в първоначалния проект на сградата, тъй като същите не принадлежали към техните самостоятелни обекти, посочва се, че складовете не представляват обща част и не са предоставени за общо ползване. Посочва се, че като собственик на заведение за хранене, Б. е могъл да придобие по давност тези складове, предвидени като такива с първоначалния проект, още повече, че правото на строеж било учредено именно на него.

Твърди се, че видно от събраните по делото доказателства и приетата СТЕ, сградата не е била въведена в експлоатация, констатирано е извършване на преработки по време на строителството, като освен приобщаването на процесните складове и мокрото помещение към заведението за хранене, складовете на А. Н. - № 3 и № 4 също се приобщават към търговския обект.

4

В писмения отговор се подчертава, че съгласие за преустройство е било дадено още с двата нотариални акта за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, в които собствениците на земята са учредили право на строеж на А. Б.. Пояснява се, че складовите помещения били разпределени по посочения в тях начин и е налице съгласие складове № 6, 7 и 8, както и мокрото помещение да бъдат приобщени към заведението за хранене. Оспорва се изложеното в жалбата, че В. Н., дъщеря на А. Н. не притежавала по документ за собственост прилежащо складово помещение към жилището си.

Посочва се, че видно от Нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот № 191, нот. дело № 152/2023г. по описа на Нотариус Дралчева, с Район на действие – Районен съд – Бургас, тя притежавала таванско помещение с площ от 3. 60 кв.м. Изразява се несъгласие с твърденията на въззивниците, че етажните собственици се противопоставили на извършеното преустройство на заведението за хранене, с оглед обособяването му в ресторант ,,Черен Петър“. Посочва се, че извършеното преустройство на кафе в ,,Заведение за хранене“ било изцяло в обема на учреденото право на строеж на А. Б. с нотариални актове от 1993г. и 1994г., поради което преградните стени, отграничаващи неговата собственост, не възпрепятствали ползването на общи помещения, респ. общи части на сградата.

В писмения отговор се сочи, че ищецът е следвало да докаже, че е собственик на имот, върху който е осъществено неоснователно въздействие действие или бездействие, създаващо пречки за използването му, по - големи от обикновените, а изградената стена вляво от общото стълбище, водеща към заведението за хранене в сутерена не създавала пречки за използването на собствените на ищците имоти. Отбелязва се, че по делото се установява, че отворът на плочата бил предвиден както по първоначалния проект, така и по проекта за преустройство, като по този начин не се препятства упражняване правото на собственост. Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

5

С въззивна жалба с вх. № 404/06.01.2026г, подадена от К. С. К. и М.

С. К. чрез техния процесуален представител адвокат С. се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост и се сочи, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

По отношение на предявения иск за премахване на двете преградни стени в сутеренния етаж на жилищната сграда се посочва, че се изразява несъгласие с приетото от районния съд, че страните в производството са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, поради което и за складовете и мокрото помещение като несамостоятелни обекти следва да се приложат разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от ЗС, като построеното в повече се придобива от собственика на обекта, към който то се присъединява.

Изразява се несъгласие и с изложеното в мотивите на решението, че посочените складови помещения, мокрото помещение и част от коридора между стълбата към горното ниво на заведението и зида, отделящ коридора от склад № 3 са включени в заведението за хранене, въведено в експлоатация с разрешение за ползване № 166/13.04.1998г., поради което преустроеният обект е придобит по давност от Б. и не представлявал обща част. По отношение на предявения иск за премахване подемника между складово помещение № 7 в сутерена и собствения на Б. самостоятелен обект на партерния етаж, обособен като бистро се посочва, че първоинстанционният съд е приел, че отворът на плочата на партера, където е монтиран подемникът е бил предвиден в проекта за преустройство, одобрен на 14.03.1995г., на кафето в заведение за хранене и изпълнен още тогава, като отворът се предвиждал и по първоначалния работен проект.

В тази връзка се изразява несъгласие и с приетото от съда, че подемникът се намира в собствения на ответника имот, реализиран като заведение за хранене и въведен в експлоатация през 1998г. В депозираната въззивна жалба се излага становище относно 6 предявения иск по чл. 109 от ЗС, предявен от К. К. за осъждане на В. А. Б. да възстанови целостта на външната дъждовна инсталация на сградата по фасадната стена с югоизточно 6 изложение - по ул. ,,Генерал Гурко“ съгласно одобрените проекти, като се твърди, че от събраните по делото гласни доказателства, се установява, че със самоволното премахване на улуците от сградата в частта им от първия надпартерен коридор надолу и без своевременно да се поставят нови се достига до разпръскване на вода при дъжд, която облива първия етаж на сградата, където се намирал апартамента на К. К. и който понасял съответните вреди по собствеността си.