Определение № 2784 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002102296 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответниците М. Н. Д. и И. И. Д., чрез адв. Д.

Х., срещу решение № 114 от 07. 02. 2025 г. по в. гр. д. № 1670/2024 г. на ОС – Варна, с което е отменено решение № 2264 от 15. 06. 2024 г. по гр. д. № 1461/2023 г. на РС – Варна и е постановено решение, с което: а/. е уважен предявеният от Р. С. К. против М. Н. Д. и И. И. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на М. Н. Д. и И. И. Д., че Р. С. К. е собственик, на основание придобито и реализирано право на строеж, на избено помещение № 10, с площ от 4,44 кв.м., при граници: изба № 9, избен коридор, изба № 11, повдигнато с оранжев цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело, представляващо прилежаща част към собствения й апартамент № 14, находящ се на етаж пети, във вход 9 на жилищната сграда, построена в [населено място],[жк], [улица], нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описаното по-горе избено помещение; б/. е осъдена М. Н. Д. и И. И. Д. да заплатят на Р. С. К. сумата 704, 16 лева обезщетение за неоснователно ползване на процесното избено помещение в периода 07. 02. 2020 г. – 07. 02. 2023 г., ведно със законната лихва от 07. 02.

2023 г. до окончателното й изплащане; в/. е отхвърлено искането на М. Н. Д. и И. И. Д. с правно основание чл. 74, ал.

2, вр. чл. 72 ЗС, за признаване право на задържане на процесното избено помещение до заплащане от Р. С. К. на М. Н. Д. и И. И. Д. на сумата 1400 лв., представляваща стойността на извършените от ответниците, в качеството им 1 на добросъвестни подобрители, подобрения в процесното избено помещение.

Твърди се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Р. С. К., чрез адв. Д. С., с който се поддържа правилност на въззивното решение, неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването за преценка за допустимост на касационната жалба и за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима в частта й касаеща иска по чл. 108 ЗС.

Искът по чл. 108 ЗС е основан на договор за продажба на право на строеж и реализирането му, както и на твърдения за завземане от ответниците, без основание, на прилежащото към апартамента на ищцата избено помещение и лишаване на ищцата от достъп до същото.

Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху спорното избено помещение на основание договор за продажба на право на строеж и реализирането му, евентуално – на основание придобивна давност. Твърдят, че след придобиване на собствеността върху апартамента, прилежащото към него избено помещение им е било показано от представител на строителя.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 95/17. 09. 1996 г. за продажба на право на строеж ищцата е придобила правото на строеж върху апартамент № 14, находящ се на етаж пети, във вход 9 на жилищната сграда, построена в [населено място],[жк], [улица], нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с прилежащото му избено помещение № 10, с площ от 4,44 кв.м. Границите на избеното помещение не са описани в нотариалния акт, но след преценка на останалите доказателства е прието, че границите на избеното помещение са: изба № 9, избен коридор, изба № 11, което избено помещение е повдигнато с оранжев цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело.

С нотариален акт № 99/17. 09. 1996 г. за продажба на право на строеж ответниците са придобили правото на строеж върху апартамент № 2, находящ се на етаж първи, във вход 9 на същата жилищна сграда, ведно с прилежащото му избено помещение № 14, с площ от 3, 82 кв.м. Прието е, че границите на така описаното избено помещение са: изба № 15, избен коридор, изба № 13, което избено помещение е повдигнато със зелен цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело.

С протокол от 03. 06. 2009 г., подписан от собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, включително и от страните по делото – ищцата Р. С. К. и ответниците М. Н. М. и А. А. М., с нотариална заверка на подписите, на ответниците М. Н. М. и А. А. М. е предадено избено помещение № 11, с площ от 4, 43 кв.м., при граници: избено помещение № 10, 2 принадлежащо към апартамент № 14, собственост на Р. С. К., избено помещение № 12, принадлежащо към апартамент № 12, собственост на З. П.

Г., и външна стена. В този протокол процесното избено помещение е описано като съседно на избеното помещение, предадено на ответниците. Протоколът е съставен, за да послужи пред РДНСК – гр. Варна, във връзка с процедура по издаване на разрешение за ползване на процесната жилищна сграда.

Представената пред районния съд скица на мазетата (определена като „извадка от проект“ в исковата молба) е представена с твърдение, че съставлява част от протокола от 3. 06. 2009 г. Това се установява и от обстоятелството, че е налице съвпадение между границите на предоставеното на ответниците избено помещение, посочени в протокола, и границите по скицата – извадка от архитектурния проект.

Според показанията на свидетеля на ищците С. П., ответниците са се настанили в процесното мазе на Р. К., защото тяхното мазе било завзето от М.

Д., който завладял и обединил в едно две избени помещения. Изявления в този смисъл са правени от ответниците на провеждани общи събрания. Според показанията на свидетелката на ответниците С., инвеститорите не са представили на собствениците схема на избените помещения и протокол за разпределението им, а са посочвали мазетата на всеки от собствениците на апартаменти.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че електромер с фабричен № 1127021804006772 захранва единствено апартамент № 14 на ищцата, а електромер с фабричен № 1127022304784188 захранва апартамент № 2 на ответниците, процесната изба № 10 и изба № 14А (магазин), находящ се на [улица] вх.8. В проведеното открито съдебно заседание експертът пояснява, че избените помещения в процесната жилищна сграда нямат отразена на вратите номерация.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че прилежащо към апартамент № 14 на ищцата е процесното мазе № 10, с площ от 4, 44 кв.м. и граници: изба № 9, избен коридор, изба № 11, повдигнато с оранжев цвят на схемата на разположение на избените помещения на лист 34 от въззивното дело. Същата е придобила собствеността на заявеното придобивно основание – продажба на право на строеж и реализирането му.

За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобивна давност. Съобразена е практиката на ВКС, част от която е цитирана във въззивното решение, според която избеното помещение не представлява самостоятелен обект на собственост, а е прилежаща част от самостоятелен обект – жилищен, търговски или друг и съгласно чл. 98 ЗС следва главната вещ. Избеното помещение няма самостоятелен статут, тъй като то по общото правило е прилежаща част от жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза и съгласно член 98 3 от ЗС принадлежността следва главната вещ. Избено помещение може да бъде придобивано по давност отделно от главната вещ, към която принадлежи, по изключение - когато не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение, и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен собственик в сградата - притежава жилище, магазин или друг самостоятелен обект в нея, така че владяното избено помещение става прилежаща част към този обект. В конкретният случай ответниците нямат наведени твърдения за наличието на предпоставките на тази хипотеза. При липсата на друго избено помещение към притежавания от ищцата апартамент, процесното мазе се явява принадлежност, която следва собствеността на апартамента и не може да бъде придобита самостоятелно по давност.

Прието е, че упражняваната от ответниците фактическа власт върху процесното избено помещение е без основание.

В изложението по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Възможно ли е да се установи по категоричен и ясен начин кое от двете помещения е мазе № 10 и е собствено на ищцата само по представена схема за разпределение на избените помещения, съдържаща поправки и зачерквания, без подпис, дата и данни за издател.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.

3. Длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

4. Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи фактически и правни изводи по спора, като съобрази, с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и заявени своевременно възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

5. Невръчването по надлежен ред на въззиваемите на приложената към уточняващата молба схема за разпределение на избените помещения и липсата на възможност да изразят становището си по нея в обичайния срок представлява ли привилегировано положение на въззивницата спрямо въззиваемите.

6. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно (експертиза, оглед, освидетелстване) ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се 4 направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Първият въпрос е фактически, а не правен и по съществото си представлява преформулирано оплакване за неправилност на решението - поради допуснато процесуално нарушение (неправилна преценка на събраните по делото доказателства) и поради необоснованост на фактическите изводи, които оплаквания са касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса изисква преценка на конкретните факти по конкретното дело, на събраните по делото доказателства и проверка правилността на решението, извършването на каквато е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК са различни от касационните основания за неправилност по чл. 281 ГПК и касационната инстанция е оправомощена да извършва проверка на правилността на решението само ако същото бъде допуснато до касационен контрол.

Независимо от изложеното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за придобиване от ищцата на собствеността върху процесното избено помещение, като принадлежност към собствения й апартамент, на заявените основания – покупко-продажба на право на строеж и реализирането му, е направен въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти (номерация и площ на избените помещения в нотариален акт № 95/1996 г. на ищцата и нотариален акт № 99/1996 г. на ответницата, протокол на общото събрание на собствениците на апартаменти, търговски обекти и ателиета в процесната жилищна сграда с нотариални заверки на подписите от 08. 06. 2009 г. и от 13.

Разпечатката съдържа 42 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fff9f0d3-e6ee-4f3b-8002-f1262b56de51