Решение № 203 от 26.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Кюстендил, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане на въззивна жалба с вх.№7708/29.09.2022г. , подадена о т адв.Н. П. от АК - София, със служебен адрес: гр.***, ул.„***“ №***, ет.***, офис ***, в качеството й на пълномощник на Н. П. Б., с ЕГН **********, с адрес в с.***, общ.***, насочена срещу решение №392 от 22.08.2022г., постановено по гр.д.№ 72/2022г. по описа на РС – Дупница, с което е отхвърлен предявения от Н. П. Б. срещу О. Н. М. с ЕГН ********** иск за установяване на вземане по издадена заповед и Н. П. Б. е осъдена да заплати на О. Н. М. деловодни разноски в размер на 2 000 лева.

Подадена е и частна жалба с вх.№277/11.01.2023г. от адв.Н. П. от АК - София, със служебен адрес: ***, ул.„***“ №***, ет.***, офис ***, в качеството й на пълномощник на Н.

П. Б., с ЕГН **********, с адрес в с.***, общ.***, насочена срещу определение с №1322/20.12.2022г. постановено по гр.д.№72/2022г. по описа на РС – Дупница, с което е оставена без уважение подадена от Н. П. Б. молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №392 от 22.08.2022г. в частта за разноските, посредством намаляване размера на същите.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че районният съд не е изложил мотиви, не е обсъдил доказателствата по делото, а се е позовал на документи, които не представляват част от материалите по делото. Счита се, че проверката за правилност на съдебното решение не може да бъде извършена при липсата на мотиви, и се изтъква, че обжалваният акт съдържа недопустими квалификации по отношение на една от страните и отразява явна пристрастност спрямо другата. Същевременно се излага, че всички 1 предпоставки за уважаване на исковата претенция, основани на вземане, произтичащо от запис на заповед, са налице и се прави позоваване на наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№2562/2020г. по описа на ВКС за част от сумата по същия менителничен ефект, което, според т.2 от ТР №3/2016г. на ВКС се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Моли се отмяна на решението и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде уважена и в полза на въззивницата бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна О. К. М., чрез пълномощника адв.А. В. от АК-София, в който се оспорват наведените с въззивната жалба оплаквания като неоснователни и необосновани. Счита се, че изводите на районния съд са правилни и в съответствие с доказателствата по делото, поради което се моли потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В подадената частна жалба се изразява несъгласие с преценката на районния съд за липса на основания за намаляване на размера на присъденото в полза на ответницата по иска адвокатско възнаграждение, което – доколкото е в размер на 2 000 лева, с оглед фактическата е правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действие, се счита, че е прекомерно, при минимален размер по Наредба №1/2004г. от 1 280 лева.

Постановеното определение по чл.248 от ГПК, според жалбоподателката, е неправилно, тъй като вместо да разгледа своевременно заявеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът изтъкнал, че намаляване не се следва, тъй като бил представен списък на разноските. Моли се отмяна а определението и постановяване на такова по същество, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, в поискания в молбата по чл.248 от ГПК смисъл.

Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното:

Подадените въззивна и частна жалби са допустими, като подадени в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол съдебни актове.

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

ДнРС е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. П. Б., с ЕГН ****, чрез пълномощника й адв.Н.П., по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, против О. Н. М., с ЕГН **********, имаща за предмет претенция за признаване за установено съществуването на вземане на Б. спрямо М., за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д.№1585/2021г. по описа на ДнРС, за заплащане на сума в размер на 25 000 лева, представляваща дължима част от вземане по издаден от М. на 28.08.2018г. запис на заповед, с който същата се е задължила да заплати на Б. на падеж 29.12.2018г. сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25 000 лева, считано от 09.08.2021г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), до изплащане на вземането. Поискано е присъждането на разноски за заповедното и за исковото производство.

В хода на производството съдът е изискал за прилагане и е приобщил по делото материалите по ч.гр.д.№117/2019г. по описа на ДнРС, което не е делото, вземането по което е било предмет на образуваното исково производство, а е такова, посочено в исковата молба като дело, което се е развило между същите страни за друга част от сумата по същия запис на заповед (за 10 000 лева) и исковото производство по което е приключило с влязло в сила 2 съдебно решение.

В обжалваното решение, при посочване на искането, с което е сезиран, районният съд се е ограничил в това да отрази, че е предявен „иск за установяване на вземане по издадена заповед за парично изпълнение. Претендират се 25 000 лева по издадена запис на заповед ведно със законната лихва.“. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични.

С диспозитива на решението е отхвърлен иска на Н. П. Б. срещу О. Н. М. за установяване на вземане по издадена заповед по ч.гр.д.№117/2019г. ДРС. Липсва всякаква друга конкретизация относно предмета на произнасянето.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение (така мотивите на Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК).

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната вО. на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната вО. на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан – в диспозитива липсва посочване на размер на вземането, както и на основание на вземането, посочено е ч.гр.д., което не е делото, вземането по което е предмет на предявения иск.

Решението – по начина, по който е формулирано – не позвО.ва да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление.

Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи вземане по кой запис на заповед разглежда – от кого издаден, в полза на кое лице, за каква сума, с какъв падеж. Така, освен посочване на страните и на част от предмета – единствено и само, че се касае за иск за установяване на вземане, но не и за каква сума и на какво основание, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298 ал.1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда вО. е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр.д.№72/2022г. решение на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд-Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

Предвид нищожността на съдебното решение, не е възможно да се извърши проверка по същество относно правилността на постановеното определение по чл.248 от ГПК, което е предмет на обжалване с подадената от адв.П. частна жалба. Но тъй като този акт има обусловен и допълващ решението характер, то същият следва да бъде отменен само на това основание. При новото разглеждане на делото и според изхода от него, районният съд ще разпредели на самостоятелно основание отговорността за разноски.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото 3 разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО р ешение №392 от 22.08.2022г., постановено по гр.д.

№72/2022г. по описа на РС – Дупница и ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение с №1322/20.12.2022г. на Районен съд-Дупница по гр.д.№72/2022г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок, считано от датата на получаване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4