Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 585 от 14.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 269/2023
Вид
Определение № 585
Подписан
14.02.2023
В сила
27.04.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Александър Валентинов Цветков, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Варна, 13.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20233100500269 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „................... . ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. П. Т., срещу Определение №383 от 10.01.2023г. по гр.д.

1468/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от задължението за заплащането на дължима държавна такса в размер на 170,67 лева, дължима на основание чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за разглеждане на депозираната от дружеството въззивна жалба с рег. № 82832/30.11.2022 г.

В частната жалба се излага твърдения, че дружеството не осъществява търговска дейност, чрез която да е възможно осигуряване на последващи разходи във връзка с водене на образуваното съдебно производство, което било видно от подадената в Търговския регистър към Агенцията по вписванията декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството. Жалбоподателят счита, че не следва да бъде лишаван от правото му на защита и достъп до правораздаване. Моли за отмяна на обжалвания акт и уважаване на искането му за освобождаване.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Срещу Решение № 3431 от 10.11.2022 г. по гр. дело № 1468/22 г. по описа на ВРС е подадена въззивна жалба с вх. № 82832/30.11.2022 г., подадена от „................... 9...... ЕООД, чрез адв. П. Т..

С Разпореждане № 44104/01.12.2022 г. администриращият съд я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности по нея, като внесe дължимата държавна такса в размер на 170,67 лева по сметка на ВОС.

В указания срок е постъпила молба от 21.12.2022 г., с която е отправено искане до съда за освобождаване на жалбоподателя от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по жалбата. В молбата са изложени твърдения за липса на средства за заплащане на таксата и е приложена декларация, подписана от представляващия О... С........., че дружеството не е осъществявало дейност през отчетния период - 2021 г., по смисъла на § 1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството.

1

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство; материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.

Разпоредбите, установяващи случаите на освобождаване на някои категории ищци (респ. по някои искове) от внасяне на държавна такса, са напълно ясни и като изключителни правни норми, те не могат да се тълкуват разширително. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК изрично определя единствено физическите лица, като свой адресат. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (чл.83, ал.1, т.4 ЗЗД, чл.84 ЗЗД, чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ), които не са приложими към настоящата хипотеза.

По посочените съображения, и предвид липсата на една от задължително изброените предпоставки за освобождаване на страна в производството от задължението за заплащане на държавни такси, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК се явява неоснователна, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №383 от 10.01.2023г. по гр.д. 1468/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2