Решение № 2899 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100509656 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7420/26.04.2025 г., постановено по гр.д. № 14148/2023 г. на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е признал за установено, че Земеделски производител Р. И.а Е.-С., ЕГН **********, дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

92 ЗЗД на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, ЕИК 131452951, следните суми: сумата от 284,72 лева, представляващи неустойка за забавено плащане на лизингови вноски по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 08.08.2017 г. за периода 06.04.2020 г. – 31.07.2020 г., сумата от 1697,25 лева, представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължението за връщане на автомобила след прекратяване на договора за периода 04.08.2020 г. – 26.05.2021 г., както и сумата от 863,01 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2022 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3408/2022 г. на РС-Добрич.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, ЕИК 131452951, срещу Земеделски производител Р. И.а Е.-С., ЕГН **********, да му заплати на основание чл. 422 ГПК вр. 345 ТЗ сумата от 620,50 лева, представляващи сторени разноски за изземване на автомобила.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Земеделски производител Р. И.а Е.-С., ЕГН **********, да заплати на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, ЕИК 131452951, сумата от 56,89 лева, представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 1518,18 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково 1 производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, ЕИК 131452951, да заплати на Земеделски производител Р. И.а Е.-С., ЕГН **********, сумата от 125,33 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете, е постъпила въззивна жалба от Земеделски производител Р. И.а Е.-С.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно в обжалваната част. Твърди се, че е налице различие между страните в заповедното производство и страните в исковото производство. Сочи се, че заповедта за изпълнение е издадена по отношение на длъжника Р. И.а Е.-С., както е посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че е извършена поправка на ОФГ в заповедта за изпълнение, като е прието, че длъжник е земеделският производител. Заявява се, че поправката е извършена от съдия, различен от този, на когото е било разпределено делото, като заповедта не е била връчена на длъжника и същият не е имал възможност да подаде възражение. Твърди се, че разпореждането за поправка на ОФГ е постановено, след като са проведени три заседания по настоящото дело с ответник земеделският производител. При условията на евентуалност се поддържа, че ответникът е оспорил автентичността на подписите за лизингополучател в Договор за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг от 08.08.2017 г., както и в поръчка, погасителен план и допълнително споразумение към него. Твърди се, че от приетата първа по делото графическа експертиза е видно, че подписите не са положени от Р. И.а Е.-С.. Твърди се, че макар съдът да е приел, че оспорените документи са неавтентични, то същите не са били изключени от доказателствената съвкупност. Поддържа се, че неправилно СРС е допуснал нови твърдения, а именно – че документите са подписани от С.В.С.. Поддържа се, че по този начин е нарушена преклузията на чл. 146 ГПК. Сочи се, че към датата на исковата молба процесният договор за лизинг е бил прекратен. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че в приемно-предавателния протокол от 26.05.2021 г. се съдържа признание на ответницата, че същата е била във владение на лизинговата вещ. Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд не е уважил възражението за нищожност на неустойката за забава в размер на 1/30 част от размера на лизинговата вноска, дължима до датата на връщане на лизинговата вещ. Твърди се, че тази неустойка надвишава многократно пазарната и законната лихва, с което неустойката надхвърля присъщите й функции. Поддържа се, че ако не е нищожна, то неустойката е прекомерна. Поддържа се, че не е мотивирано отхвърлянето на възражението, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за лизинг. Поддържа се, че съдът не е разгледал и възражението за персонална симулация на договора за лизинга.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС правилно е приел, че е налице пълен идентитет между страните и претендираните суми в заповедното и в първоинстанционното производство. Сочи се, че заявление по чл. 410 ГПК е подадено срещу ответницата в качеството й на земеделски производител. Твърди се, че изготвената пред СРС почеркова експертиза е била оспорена от страна на ищеца, като във връзка с това са заявени доказателствени искания да се допусне допълнителна почеркова експертиза, както и да се извърши разпит на един свидетел. Твърди се, че от съвкупно събраните по делото доказателства е видно, че положените под оспорените документи подписи са на съпруга на ответницата. Поддържа се, че СРС правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като ответницата не се е 2 противопоставила на сключения договор. Поддържа се, че липсата на противопоставяне е видна от представените по делото платежни нареждания и от приемно-предавателния протокол за връщане на автомобила. Твърди се, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че съпругът на ответницата е действал без представителна власт, но търговецът не се е противопоставил веднага след узнаване на сделката, а е погасявал задълженията по договора за лизинг. Твърди се, че неустойката за забава по чл. 68 от договора не излиза извън присъщите й функции.

Моли се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за отдаване на автомобил при условия на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 08.08.2017 г., сключен между „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД и Земеделски производител Р. И.а Е.-С.. Съгласно чл. 2 от договора отдавания на лизинг автомобил се конкретизира с поръчка, представляваща неразделна част от договора за лизинга.

Според чл. 58 от договора за лизинг при забава за плащане на дължимите лизингови суми лизингополучателят дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден върху стойността на дължимата и неплатена сума за времето на просрочието.

По арг. от чл. 66 от договора за лизинг във всички случаи на предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя лизингодателят има право на неустойка в размер на 5 лизингови вноски. За изчислението на дължимата неустойка се използва стойността на първата лизингова вноска по погасителния план.

Съгласно чл. 68 от договора за лизинг във всички случаи, в които се дължи връщането на автомобила обратно, лизингополучателят трябва да предаде автомобила на лизингодателя чрез най-близкото представителство в срок от 3 дена от датата на прекратяване на договора или получаване на уведомление за връщане на автомобила.

За връщането на автомобила се съставя приемно-предавателен протокол, като лизингополучателят трябва да осигури представител за извършване на оценка на автомобила. Ако лизингополучателят не върне автомобила в уговорения срок, лизингодателят може да поиска спиране на автомобила от движение и обявяването му за национално издирване, а лизингополучателят дължи неустойка за забава в размер на 1/30 част от лизинговата вноска, дължима според погасителния план за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на договора. Неустойката се дължи до връщане на автомобила.

По делото е представен погасителен план към договора за лизинг, в който е посочено, че първата лизингова вноска за м. септември 2017 г. е в размер на 192 лева с вкл. ДДС.

По делото е представена поръчка № 1/08.08.2017 г. с лизингополучател 3

Земеделски производител Р. И.а Е.-С.. С поръчката е определено, че ще се предостави на лизинг лек автомобил „Форд Фиеста”.

Представен е приемно-предавателен протокол от 21.08.2017 г. за предаване от „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД на Земеделски производител Р. И.а Е.-С. на лек автомобил с рег. № ********. Приложено е и свидетелство за регистрация № 008046376 от 15.08.2017 г. на лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № ********. Като лице, имащо право да ползва автомобила, без да е негов собственик, е посочена Р. И.а Е.-С..

По делото е представено уведомление с изх. № L14911/25.02.2020 г. от „МотоПфое Лизинг” ЕООД до Земеделски производител Р. И.а Е.-С., с което последната е поканена да заплати непогасените задължения по договор за лизинг от 08.08.2017 г., които към датата на уведомлението възлизат на 1548,88 лева с ДДС. Служителите на „Български пощи” ЕАД са удостоверени, че пратката не е била потърсена от адресата.

По делото е представено уведомление с изх. № L18989/16.07.2020 г. от „МотоПфое Лизинг” ЕООД до Земеделски производител Р. И.а Е.-С., с което лизингополучателят е поканен да заплати всички дължими по договора суми до края на месец юли 2020 г., възлизащи общо на 1957,50 лева. Посочено е също, че ако не последва плащане, то от първото число на месеца, следващ получаването на уведомлението, договорът за лизинг ще бъде прекратен предсрочно. Лизингодателят „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД е посочил, че при неплащане се дължи неустойка в размер на 5 лизингови вноски поради прекратяване на договора, като автомобилът следва да бъде върнат в 3-дневен срок. В обратната разписка към писмото е удостоверено, че при посещение на 21.07.2020 г. адресатът не е бил открит.

По делото е представен приемно-предавателен протокол от 26.05.2021 г., с който Земеделски производител Р. И.а Е.-С. е върнала на „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. № ********. Автомобилът е бил измит и без видими външни дефекти.

Представени са фактура № 2000378552/01.04.2020 г., фактура № 2000378553/01.04.2020 г., фактура № 2000386516/01.05.2020 г., фактура № 2000386517/01.05.2020 г., фактура № 2000394339/01.06.2020 г., фактура № **********/01.06.2020 г., фактура № 2000402429/01.07.2020 г. и фактура № **********/01.07.2020 г. Във фактурите е посочено, че същите са издадени за вноски за периода м. 04.2020 г. – м. 07.2020 г., дължими по договор за лизинг на лек автомобил „Форд Фиеста“, рег. № ********.

Представени са по делото договор за лизинг от 04.07.2007 г. и поръчка № 1/04.07.2007 г. във връзка с договор за лизинг, сключен между „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД и С.В.С..