Решение № 313 от 05.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. гр. Добрич, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500564 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ТПК „Единство“-с.Т.,общ.Добричка срещу решение №181/26.02.2024 г. по гр.д.№900/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено в отношенията между А. С. А. с ЕГН ********** и ТПК „Единство” с ЕИК 834024350 с.Т.,общ.Добричка,че ТПК „Единство” дължи на А. С. А. по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №113/03.02.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№295/2023 г. по описа на Добрички районен съд,сумата от 1 140 лева,представляваща неплатена наемна цена за периода 01.10.2021 г.-01.10.2022 г. по договор за наем №89/01.10.2020 г. на земеделска земя с площ 19 дка-имот №108044 в землището на село Т.,община Добричка,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,респ. въззивникът ТПК е осъден да заплати на А. С. А. разноски в производството по ч.гр.д.№295/2023 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 25 лева държавна такса и разноски в производството по гр.д.№900/2023 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 25 лева държавна такса,300 лева хонорар вещо лице и 450 лева адвокатско възнаграждение.Според въззивника

1 първоинстанционното решение е недопустимо,евентуално неправилно.С обжалваното решение не бил разгледан предявеният от ищеца осъдителен иск,каквото било отправеното от него в хода на устните състезания искане,а се произнесъл по установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение.Решението поради изложеното било недопустимо,следвало да се обезсили,а делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявения осъдителен иск.По същество решението било незаконосъобразно и необосновано,като се настоява за отмяната му и отхвърляне на иска.Нарушени били процесуалните правила,като съдът не се произнесъл по отправеното от ТПК искане за допускане на аграрна експертиза относно сторените от кооперацията разходи за облагородяване на процесната нива.Била назначена съдебно-счетоводна експертиза преди изготвяне на доклад по делото без изслушване становището на ТПК по това доказателствено искане.Последната експертиза била ненужна и неотносимо включвала в предмета си изследване на арендни плащания,които били по договори за 10 и повече години,а не се съобразило,че процесното вземане било по договор за наем за срок от една година.Клаузите на процесния договор за наем не били обсъдени и в частност чл.3 от договора относно размера на наемната цена.Платената от ТПК наемна цена в размер на 60 лв на дка била дори два пъти по-висока от уговорената.Не било зачетено и решението на УС на ТПК от 15.12.2022 г. за заплащане на наемна цена от по 60 лв на дка на наемодатели,които не са сключили договор за наем за следващата стопанска година.Решението на УС било законосъобразно и задължително за страните.Въззивникът претендира и сторените от него разноски.

В писмен отговор въззиваемият А. С. А. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от същия във въззивната инстанция разноски.Счита,че решението е постановено по предявения установителен иск и е допустимо,респ. е правилно като съобразено със събраните доказателства.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от 2

ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 01.03.2024 г.,а жалбата срещу решението на ДРС е подадена на 11.03.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.03.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим установителен иск.По същество е обаче неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№900/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№6482/10.04.2023 г.,уточнена с молба вх.№8413/12.05.2023 г. и молба вх.

№8561/15.05.2023 г. по описа на ДРС,с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.232 ал.2 от ЗЗД от А. С. А. с ЕГН ********** от с.С.

К.,общ.Добричка,*** срещу

ТПК

„Единство“,ЕИК

834024350,с.Т.,общ.Добричка за установяване в отношенията между страните,че ответната ТПК дължи на ищеца А. С. А. вземанията-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №113/03.02.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№295/2023 г. на Добричкия районен съд,а именно сума в размер на 1 140 лв,представляваща неплатена наемна цена по сключен между страните договор за наем на земеделска земя №89/01.10.2020 г. относно нива с площ от 19 дка-имот №108044 по плана на землището на с.Т.,общ.Добричка,дължима за стопанската 2021/2022 г.,а именно за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.02.2023 г.,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ищецът А. С. А. е собственик на земеделска земя с площ от 19 дка-имот №108044 по плана на землището на с.Т.,общ.Добричка.На 01.10.2020 г. сключил договор за наем №89,по силата на който предоставил горната нива за възмездно ползване на ТПК „Единство“с.Т. за стопанската 2021/2022 г.Съгласно чл.3 от договора наемната цена била 3 уговорена в рамките на рентата за съответната стопанска година,но не помалко от 30 лв на дка.Ответната ТПК изплатила на ищеца на 22.12.2022 г. сума в размер на 1 140 лв или по 60 лв на дка,която била половината от изплатената на други наемодатели наемна цена.Обяснението било,че ищецът не бил сключил договор за наем за следващата стопанска година-2022/2023 г.Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за остатъка от дължимата наемна цена и по ч.гр.д.№295/2023 г. на ДРС била издадена заповед за изпълнение.Ответната ТПК подала възражение срещу заповедта,което породило правния интерес за ищеца да предяви настоящия установителен иск.

В отговора на исковата молба ответникът ТПК „Единство“ изразява становище за недопустимост на установителния иск,който според него следвало да бъде заведен като осъдителен.Същият оспорва иска по същество като неоснователен.Твърди,че е изплатил на ищеца цялата дължима наемна цена по процесния договор.На 15.12.2022 г. УС на ТПК взел решение за стопанската 2021/2022 г. да се изплати на несключилите договор за наем за следващата стопанска година наемодатели наемна цена в размер на 60 лв на дка.Ищецът не отчитал особеностите на договора за наем и договора за аренда.При договора за аренда,който бил с по-дълъг срок,арендаторът имал възможност да облагороди земята /да я тори и спазва сеитбооборота/,така че да осигури по-високи добиви през целия срок на договора.Когато договорът за наем бил сключен за една година горните дейности не можело да се осъществят,а наемателят дори търпял вреди от сторени разходи за оран,пръскане,торене и пр.,които за една година обработка на наетата земеделска земя нямало как да си възстанови и да реализира и печалба.С тези доводи се обяснява решението на УС за заплащане по-нисък размер на наемната цена на наемодателите,които не са сключили нови договори за наем.Ищецът имал право на наемна цена в размер на 30 лв на дка според клаузата на чл.3 от договора,а дори му била изплатена такава в двоен размер.Настоява се за отхвърляне на иска.

Настоящото исково производство се предхожда от заповедно производство.Подадено е било заявление вх.№1957/01.02.2023 г. от А. С. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ТПК „Единство“-с.Т.,общ.Добричка за парично вземане в размер на 1 140 лв по процесния договор за наем-дължима наемна цена за стопанската 2021/2022 4 г.,по което е образувано ч.гр.д.№295/2023 г. на ДРС.Заявлението е уважено,като е издадена заповед за изпълнение №113/03.02.2023 г.,с която е разпоредено длъжникът ТПК „Единство“ да заплати на А. С. А. сума в размер на 1 140 лв-парично задължение по договор за наем на земеделска земя за стопанската 2021/2022 г.Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника,поради което заповедният съд е указал на заявителя А. да предяви иск за установяване съществуването на вземането му в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК /разпореждане №1172/02.03.2023 г. по ч.гр.д.№295/2023 г. на ДРС/.За указанието на съда заявителят е уведомен на 09.03.2023 г. и в рамките на срока по чл.415 ал.4 от ГПК,изтекъл на 10.04.2023 г. /първи присъствен ден след 09.04.2023 г.-неделя/,е предявен настоящият установителен иск.Искът е допустим като изхождащ от заявителя в заповедното производство и насочен срещу длъжника в същото,респ. като предявен в законоустановения срок и с предмет вземане,идентично на вземането-предмет на заповедта за изпълнение.По смисъла на чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК искът следва да е установителен,а не осъдителен,както навежда ответникът.Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.3 предл.2 от ГПК искът е осъдителен само в хипотезата на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК,когато заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение,какъвто настоящият случай не е /заповед за изпълнение е издадена/.В този смисъл предявеният установителен иск е допустим,респ. и постановеното по същия първоинстанционно решение е допустимо.

Не е спорно по делото,че между страните е сключен процесният договор за наем от 01.10.2020 г.,по силата на който ищецът А. С. А. в качеството на наемодател е предоставил на ответната ТПК „Единство“-с.Т.,общ.Добричка в качеството на наемател за временно и възмездно ползване нива с площ от 19 дка,съставляваща имот №108044 по плана на землището на с.Т.,общ.Добричка /договор на лист 5 от делото на ДРС/.Договорът е сключен за срок от една стопанска година 2021/2022 г.С клаузата на чл.3 от договора е уговорено между страните,че размерът на наемната цена е в рамките на рентата за съответната стопанска година,но не по-малко от 30 лв.Същата се изплаща след реализация на продукцията,но не по-късно от 31.12 на съответната година.

Безспорно е установено по делото,че наемателят ТПК „Единство“ е 5 заплатил на наемодателя А. А. наемна цена за стопанската 2021/2022 г. в размер на 1 140 лв или по 60 лв на декар.Този факт е констатиран и от вещото лице Е. Й. в заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза /отговор на задача 4/.В счетоводството на ТПК е отразено плащане на 22.12.2022 г. в полза на наемодателя А. на сума от 1 140 лв,обективирано във ведомост за наемодатели,които не са сключили договори за следващата стопанска година.

Съдът намира,че с горното плащане ответната ТПК е погасила изцяло задължението си за наемна цена към ищеца А. за стопанската 2021/2022 г.,през която е бил действащ процесният наемен договор.Клаузата на чл.3 от договора формира наемната цена като плаваща по размер в диапазон,ограничен от минимална и максимална цена на декар площ.Максимумът е рентата за съответната стопанска година,т.е. плащането по договори за аренда,а минимумът е фиксиран в размер на 30 лв на декар.Максималният праг според размера на рентата е обаче твърде неясно формулиран,защото не е уточнено дали се има предвид средна рента,заплащана за съответната стопанска година от самата ТПК „Единство“ или средна рента,заплащана от арендаторите в същото землище или в областта.Този максимален праг поради уклончивата формулировка е неопределяем.Налице е обаче ясна уговорка за фиксирана минимална наемна цена от 30 лв на декар.Клаузата на чл.3 дава широки правомощия на наемателя ТПК,с които наемодателят А. се е съгласил,да определя едностранно наемна цена над размера на уговорения между страните минимум.Клаузата по начина на формулиране на волята на страните не фиксира размера на наемната цена като задължително обвързан с размера на средното рентно плащане на ТПК или на всички арендатори в конкретното землище или в областта,а определя само диапазона,в който може да варира наемната цена като минимум и максимум.За този извод индицира изразът,че наемната цена е „в рамките“ на рентата,а не е посочено,че е равна на рентата,в която хипотеза наемната цена щеше задължително да е равна на рентните плащания.При такъв широк диапазон,в който може да варира наемната цена,наемателят-ТПК е обвързан единствено от конкретно уговорения минимален размер на наемната цена на декар от 30 лв.Оказва се от уговорката по чл.3 от договора,че наемателят-ТПК може по свое усмотрение да определи и по-висок размер на наемната цена,което същата е сторила с депозираното по делото решение на УС на кооперацията,обективирано в протокол от 6