Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 26.03.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2131/2025
Вид
Решение № 241
Подписан
26.03.2026
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 267 и 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 267 и 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Перник, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С. при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С. Гражданско дело № 20251720102131 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от „Ориндж Едюкейшън“ ООД срещу С. Й. В. и М. Д. И. за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 2730, 80 лева – дължима сума по договор за участие в програма ************* от ********, както и сумата от 2869, 87 лева – неустойка за забава за периода от 01.09.2024 г. до 20.03.2025 г., и сумата от 229,53 лева мораторна лихва за забава върху главницата от 2730, 80 лева за периода от 31.08.24 г. до 09.04.25 г.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, и С. В., в качеството на възложител, е сключен договор за участие в програма ************* от ********, при условията на „*************“. С подписването му ответницата се съгласила с общите условия на дружеството, неразделна част от договора.

Съгласно договора ответницата възложила на дружеството да подготви кандидатстването и участието й в програма „ ********************. Договорът бил сключен при условията на допълнителна услуга „*************“, при която участникът има право да заплати дължимата цена по програмата на две вноски, последната от които дължима най-късно до 31.08.2024 г. Сочи се, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил задълженията си по подготовката и кандидатстването на участника в програмата, организирал е събития, на които ответницата В. е получила работна оферта, съдействал е за издаването на разрешение за работа (DS-2019), съдействал е на участника при подготовката на виза J-1, консултирал го е относно самолетен билет, който може да закупи и е резервирал самолетен билет спрямо предпочитанията на ответницата. Твърди се, че крайната цена, която е следвало да бъде 1 заплатена, като насрещна престация е в размер на 1832 щатски долара, като сумата от 284 щатски долара в срок от 5 дни от подписване на договора и сумата от 1548 щатски долара до 31.08.2024 г. Ответницата В. извършила само едно плащане на 31.10.2023 г. в размер на 284 щатски долара. Сумата от 1548 щатски долара с левова равностойност 2730,80 лева не била заплатена. Сочи се, че съгласно чл. 8.8 от ОУ, в случай че участникът забави плащането, на която й да е сума по договора, той дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки ден забава, поради което се претендира заплащането на неустойка в размер на 2869,87 лева за периода от 01.09.24 г. до 20.03.25 г. Твърди се, че с договор за поръчителство от 30.10.23 г. ответницата М. Д. И. се задължила да отговаря солидарно, заедно с главния длъжник, за изпълнение на поетите от него задължения. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. Й. В. и М. Д. И., с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че страните са сключили договор за участие в програма ************* на ******** с посочения предмет. Твърди се неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, обективирани в т.1.2., буква „д“ от договора - съдействие във връзка с подготовката на всички необходими документи във връзка с издаване на разрешение за започване на работа, освен DS-2019; буква „е“ - превод и подаване на документи в софтуерната система на спонсориращата организация и партньорите на дружеството; буква „ж“ - заплащане на всички дължими към партньорите на дружеството такси, вкл. неподлежащата на възстановяване такса /SEVIS/; буква „и“ консултиране и резервиране на самолетен билет, съобразно предпочитанията на участника, условията на офертата му за работа, достъпността на бюрата за кандидатстване на американски социално-осигурителен номер и възможностите за финален трансфер до работното му място. Сочат се като съпътстващи характеристики на неизпълнението: разминаване в адреса на настаняването; подкрепата, която следва да получи участникът и връзката му с лица от същата националност; подвеждането в употребата на картата за разплащане на съответните услуги и нужди; неуредени въпроси с документите за работа; съдействието от системата за спонсори; неуредици в процедурата и датата на започване на работа; пътуването с авиокомпания, различна от първоначално уговорената и т.н. Посочва се, че „*************“ е допълнителна услуга, предоставяна от дружеството на участника, при която срещу заплащане на допълнително възнаграждение, при изпълнение на условията на договора, участникът получава възможността да заплати на дружеството дължимите възнаграждения за участието си в програмата на четири вноски, като последната от тях е дължима най-късно до 31.08.2024 год. Във връзка с допълнителната услуга участникът сключва допълнително тристранно споразумение с дата: 25.04.2024 год., в което е указан редът, начинът на изпълнение и сроковете, при които участникът изпълнява задълженията си към дружеството“. Разпоредбата на чл. 4.2. от ОУ гласи, в случай че участникът е сключил договор при условията на „*************“, то същият дължи заплащане на основната цена на програмата, при условия и в срокове, описани в договора. В случай че между страните бъде сключено тристранно споразумение, то се прилагат неговите условия. Обосновава се, че сключеният договор е нищожен. Тристранното писмено споразумение уреждало начина 2 на заплащане на цената на самолетния билет, с което се променя изцяло т.4.2. от основния договор в следния смисъл: участникът заплаща двупосочния самолетен билет за пътуването си до САЩ и обратно във връзка с участието си в програмата директно към ************* с депозит от 571,00 лева - до 3 работни дни от датата, на която участникът има потвърдена резервация за самолетния билет, но не по-късно от датата на предварителната резервация и остатъка от самолетния билет на стойност - 2142,00 лева се заплаща от участника в срок не по-късно от 31.07.2024 год., като ответната страна е заплатила и двете суми. Според ответницата ищецът не е извършил допълнителни разходи за допълнителни дейности. За недоказани счита твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията си, чиято стойност е равна на претендираната сума по договора. Счита клаузата на т.5.3. от Договора и клаузата на т.8.8. от ОУ за неравноправни клаузи. Същевременно в договора по никакъв начин не било регламентирана възможност и при какви условия, участникът може да се откаже от участието си в Програмата и предсрочно да прекрати договора, без да дължи неустойка. За недействителен счита и договора за поръчителство от 30.10.2023 год. и клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен и насрещен иск от ответницата С. В. за осъждане на „ОРИНДЖ ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД да й заплати с сумата от 249 щатски долара или левовата им равностойност от 460,15 - представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договора, представляващи разходи за заплатена такса „*************“ и сумата от 5000,00 лева - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяна психическа и емоционална болка, стрес, страх, унижение, тревога и др. негативни преживявания, причинени от бездействията и неизпълнението на поетите задължения от ответната страна /ищец по главния иск/, обективирани в основния договор.Сочи се, че ответницата С. В. е посещавала консултации за информация, относно програмата Work and Travel, както и за записване и подготовка за участието ми. На тези срещи били представени обещания за подкрепа, сигурност, постоянна комуникация и ясни инструкции за настаняване, работа и живот в САЩ. На 02.05.2024 год. заминала за САЩ, град *************. По договор трябвало да бъде Housekeeper, kod PC 1363943 /в превод - домакиня/ и да живее в общежитие с други участници. Мястото на настаняване вместо на адрес *************, било на адрес *************. От агенцията й било обещано, че ще имам постоянна подкрепа при всякакви проблеми и, че ще бъде настанена заедно с участници от нейната националност. Пояснява, че след 13-часов полет пристигнала на летището в *************. Никой не я посрещнал и трябвало сама да организира транспорт до мястото на настаняване, за което заплатила около 140-150 долара за такси. Не знаела къде се намира и как/дали ще пристигна на правилното място. При пристигане на мястото установила, че няма други българи и никога не е имало, а от компанията й били гарантирали, че ще има - освен нея и още едно момче, неин съученик.

Повечето участници говорели испански и били от Мексико, Еквадор, Индия и Турция.

Стаята, в която е била настанена, била малка и неподдържана, с три момичета на двуетажни легла, които идвали от Еквадор. Подът бил лепкав и мръсен, коридорите - неподдържани, а в 3 стаята имало скорпион. Обещаните близки магазини, аптеки и услуги липсвали, като найблизкият Walmart бил на около 10 километра. Сочи, че от агенцията била инструктирана да има карта ,,Revolut“, с която да се разплаща. На място тя се оказала неизползваема в повечето случаи, което я принудило да търси банка, която да й открие сметка - процес, който бил труден и отнемал много време, защото във всички банки изисквали 6 месечен престой в Америка. След няколко дни, с усилия успяла да открие банка, която да й помогне - Vera Bank, след заплащане на такса -100 долара. Първите дни били и здравословно тежки за нея.

От голямо притеснение и стрес за всичко заобикалящо я, вдигнала висока температура и потърсила помощ от охраната, която категорично отказала да й помогне. Започнала да получава паник-атаки, които никога преди не изпитвала. Била силно притеснена за бъдещето си. В стаята постоянно влизали непознати момчета, съквартирантките й оставяли вратата отворена и подпряна с шише вода, а тя се чувствала несигурна и уязвима. Работата й била също затруднена. При първото й явяване в отдел „Човешки ресурси“ се оказало, че липсва документ, който агенцията не й била предоставила. Без този документ, не можела да започна работа в хотела. След многократни неуспешни опити да се свърже с ищеца, била принудена сама да търси документа в системата на спонсорите lntrax и да заплати 37 долара за униформа, която впоследствие върнала, но стойността й не била възстановена.

Консултантите на агенцията не реагирали своевременно и я прехвърляли между различни лица, без реална подкрепа. Трябвало да започне работа на 09.05.2024 год., но заради проблема с документа, първият й работен ден бил на 13.05.2024год., като дотогава е трябвало да се изхранва и препитава с лични средства. Всекидневието й било изпълнено с тревога, стрес и непредвидени разходи. Наложило се да закупи изцяло прибори за готвене на храна - чаши, чинии, тенджери, тигани и др. Заплатила за всички необходими удобства в стаята - одеяло, възглавница и калъфки, както и депозит за хаусинга в размер на 350 долара.

След няколко дни живот при тези условия, тежки паник-атаки, решила да прекрати участието си в програмата и да се върне в България. Два дни правила опити да се свърже с агенцията по телефона. На третия ден се свързала с тях, като служители на ищцовото дружество заявили готовност да намерят билет, но без поемане на ангажимент за конкретна коя дата. За два дни осигурили билет с прекачване през ************* и й казали, че ще пътува с компания на Юнайтед, а се оказало, че лети с компанията Луфтханза. Вместо обещаната подкрепа и сигурност, от страна на ищцовото дружество, получила изоставяне в напълно непознато за нея място, заблуда и сериозни финансови и психически последици.

Обещаните условия не били изпълнени, а реалността била значително по-тежка и опасна.

Във връзка със заплатената такса от 460, 15 се сочи, че „*************“ е допълнителна услуга , която не е осъществена от ответното дружество и съответно не се дължи заплащането й.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск изразява становище за неговата неоснователност по изложени съображение.