Решение № 261 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330106241 по описа за 2024 година

Предявен е иск от М. А. Ч., ЕГН ********** срещу „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 с правно основание чл. 22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ********* за сумата от 6500 лева, с фиксиран лихвен процент 41,12 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите (ГПР) в размер 49,78 % за целия срок на договора. Твърди се също така, че ответникът бил предоставил на ищцата финансиране и разсрочване на застрахователна премия по застраховка ВАNК ПАКЕТ 3 сметка, ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ в размер на 2757,11 лева, като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на застраховател, съгласно член 7.2.2 от договора за кредит. Така общото задължение по договора възлизало на 18996,96 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски в размер на 395,77 лева. Излагат се доводи за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, доколкото при изчисляването на ГПР не били включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Освен това ищцата посочва, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща 1 пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговецакредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Предвид неразривната му свързаност с договора за кредит, с договарянето му дължимото възнаграждение за застр. премия да се разсрочи и изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата счита за недопустимо под формата на застраховки кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Излага, че ако се съобразят размерите на отпуснатия кредит, дължимата застр. премия и договорната лихва, общата стойност на разходите по договора за кредит значително ще надвишат определения в договора ГПР от 49,78 %. Освен това в процесния договор липсвало яснота и по отношение на лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, като не ставало ясно как посочения лихвен % на кредита се съотнася се отнася към ГПР. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с който се развиват конкретни съображения за съответствието на процесния договор за кредит с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № *********/14.01.2022г. с размер на кредита от 6500 лв., размер на застрахователна премия от 479,53 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА, застрахователна премия от 2277,58 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ СМЕТКА, общ размер на кредита 9257,11 лева, с лихвен процент 41,12 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер 49,78 % за целия срок на договора и обща сума дължима от потребителя в размер на 18996,96 лева.

Безспорно ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като в случая се касае за вземане по договор за потребителски кредит, по който на ищцата е била предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Към момента на сключване на договора за кредит е действал Закона за потребителския кредит от 2010 г. (изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. Процесният договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради което и всички негови предписания го обвързват. Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка 2 дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно изискванията към съдържанието на договора за кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 24 ЗПК.

В нормата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на изготвяне на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Настоящият състав намира, че застрахователните премии неправилно са включени към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на разходите.

В този смисъл е практиката на Съда на ЕС по този въпрос в Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което приема, че „Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.” Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита, както е сторено в настоящия случай, води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.

От приетото и неоспорено заключение на ССЕ с в.л. Б. В. се установява, че ако сключените застр. премии се включат в ГПР, то същият би бил равен на 68,02%, а не както е посочено в договора за потр. кредит – 49,38 %. От изложеното по-горе съдът заключава, че застрахователните премии не са били включени в ГПР, определен в договора да кредит и след като в договора за кредит не е обявен действителния размер на ГПР, е нарушен член 11, т. 10 от ЗПК и съгласно член 22 от ЗПК целият договор се явява недействителен и следва да бъде прогласен за недействителен поради противоречието му със закона.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищцата ще се присъдят направените разноски в производството - 950 лева заплатено адв. възнаграждение, 260 лева за държавна такса и 250 лева възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК сключения между М. А. Ч., ЕГН ********** и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК 131134023 договор за потребителски кредит № ********* от 14.01.2022г..

ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на М. А. Ч., ЕГН ********** разноски по делото от 950 лева адв. възнаграждение, 260 лева за държавна такса и 250 лева възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4