Решение № 1193 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100505402 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. М. К., чрез упълномощения адв. С. Ф. М. от АК-Пловдив, срещу решение № 2912/19.02.2024г. по гр. дело № 40485/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 149 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло. Иска се същото да бъде отменено и се остави без уважение исковата молба на ищците.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направени са доказателствени искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни - малолетните Н. Н. К. и Р.

Н. К., двамата действащи чрез законния си представител и майка Д. Р. П., чрез упълномощения адв. Пл. К. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват по подробно изложени съображения. Не сочат нови доказателства и изразяват становище по доказателствените искания на въззивника.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата. В хода на устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба, като се отхвърлят исковете за увеличаване на месечната издръжка за двете деца.

1

Въззиваемите, редовно призовани в открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител, поддържат отговора на въззивната жалба и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за доходите на родителите на малолетните деца.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 2912 от 19.02.2024г., постановено по гр. дело № 40485/2023 г. на СРС, 149 състав, съдът на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е изменил размерът на дължимата месечна издръжка от Н. М. К., определена с решение № 261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на Пловдивски районен съд, II брачен състав в полза на Н. Н. К. и Р. Н. К., действащи чрез своята майка и законен представител Д. Р. П., като на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил Н. М.

К. да заплаща на Н. Н. К., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Р. П. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 20.07.2023 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от СК върху всяка просрочена сума от момента на забавата до окончателното изплащане.

Със същото решение съдът на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е осъдил Н. М. К. да заплаща на Р. Н. К., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Р. П. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 20.07.2023 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от СК върху всяка просрочена сума от момента на забавата до окончателното изплащане.

Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за издръжките, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Осъдил е ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 576 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищците сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

2

Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция доказателства - удостоверения за раждане малолетните въззиваеми Н. Н. К. и Р. Н. К. са синове на въззивника Н. М. К., а тяхна майка е Д. Р. П..

Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на въззивника да заплаща в увеличен размер месечна издръжка за всяко от двете деца, а именно от по 400 лева.

От приетите във въззивното производство и неоспорени от страните нови доказателства се установява, че съгласно справка от ТД на НАП – Пловдив, Н. М. К. е имал сключен договор с работодател от 06.11.2023г., като е получавал основна заплата от 3221.74 лв. от „Витамин Тийм“ АД. Видно от регистрационна карта, издадена от АЗ, Дирекция „Бюро на труда“, въззивникът е регистриран като безработен на 12.08.2024г., а считано от 30.09.2024г. е сключил безсрочен трудов договор № 56 с работодател „РВН транспорт“ ООД с основно трудово възнаграждение от 1000 лева.

От договор за текущо потребление, сключен между кредитора „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя Н. М. К. се установява, че на 26.07.2024г. на въззивника му е отпуснат кредит в размер от 16261.08 лв. със срок на издължаване на кредита от 120 месеца и месечна погасителна вноска, считано от 20.02.2025г. в размер от 182.07 лв.

Видно от удостоверение № 82 от 29.01.2025г., издадено от „А1 България“ ЕАД, за периода от м. 01.2024г. до м. 12.2024г. Д. Р. П. е получила брутен доход от 52 965.22 лв. С декларация от 07.02.2024г. Д. Р. П. е декларирала, че не притежава недвижимо имущество, МПС, няма открити спестовни сметки и банкови влогове, както и няма дялове и акции в търговски дружества.

От справка на ТД на НАП София, офис „Сердика“ се установява, че Д. Р. П. декларира осигурителен доход 3750 лева за месеците м. 02.-04. 2024г.

От анекс към договор за наем на недвижим имот от 01.06.2024г. се установява, че наемателят Д. Р. П. се е задължила да заплаща месечен наем за ползването на недвижим имот в размер на 850 лв., считано от 01.06.2024г.

От приетото във въззивното производство ново писмено доказателство служебна бележка от Народно читалище „Цар Борис III-1928“ се установява, че през 2024/2025г. Р. Н. К. посещава уроци по китара веднъж седмично със заплащане по 30 лв. на посещение.

Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото и допуснато съществено процесуално нарушение - несъбиране на допустими и относими към спора доказателства. Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни, поради настъпило изменение на обстоятелствата в хода на въззивното производство и събиране на нови доказателства от въззивния съд.

Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при произнасянето си по спора.

Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).

3

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите се предполага.

При определяне размера на месечната издръжка, чието увеличение се иска, съдът следва да съобрази увеличените нужди на всяко от децата и възможностите на задължения родител да задоволи тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето/децата и на възможностите на родителя. Съдът приема, че е има трайно увеличение на нуждите на малолетните Н. Н. К. и Р. Н. К. от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена месечната им издръжка от по 200 лева (18.08.2022 г. - датата на влизане в сила на решение № 261468/14.05.2021 г. по гр. д. № 13254/2020 г. на Пловдивския районен съд, II брачен състав). През изминалия период от близо три години въззиваемите са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили техните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния размер от по 200 лв. Имат нужда от повече средства за храна, облекло, образование и спорт. Съдът отчита и факта, че двете деца живеят с майка си, която плаща и месечен наем за ползвания от тях имот в размер от 850 лв.

Съдът съобрази също, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg, - калкулатор на инфлацията) индексът на потребителските цени за месец 01.2025 г. спрямо месец 08.2022 г. e 113.3%, т.е. инфлацията е 13.3%. Отражението на развиващите се в периода след първоначалното определяне на размера на издръжката на децата Н. и Р. К.и инфлационни процеси съдът съобразява с оглед отражението им върху средствата, необходими за издръжката на подрастващите, но и върху доходите на въззивника. С оглед установените по делото нужди на двете деца въззивният съд приема, че месечната издръжка възлиза на не по-малко от по 500 лева за всяко от тях.

Спорът пред въззивния съд е за възможностите на въззивника да покрие неудовлетворените нужди на малолетните си деца над размера от 200 лева. Съдът намира, че издръжка в размер на 300 лева съответства на реалните нужди на всяко от двете деца, както и на възможностите на бащата, преценени с оглед цялата доказателствена съвкупност по делото. Въззивникът е в трудоспособна възраст, липсват доказателства да е с влошено здравословно съС.ие, намаляващо работоспособността му и изискващи разходи за лечение, а и не се твърди, респ. доказа да има алиментни задължения към други непълнолетни лица или разходи за задоволяване на жилищни нужди. Необходимостта от погасяване на вноските по договора за кредит на въззивника не следва да се осъществява за сметка на нуждите на неговите малолетни деца. Задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е с приоритет пред задълженията по облигационните отношения, в които родителят е избрал да встъпи. Обратното би означавало, че за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение за издръжка на децата Н. и Р. К.и, въззивникът може недобросъвестно да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа всеки от малолетните си синове, без значение дали непосредствено упражнява родителската отговорност. В този смисъл временните затруднения на бащата не трябва да се отразяват негативно на нуждите на неговите 4 малолетни деца.