Решение № 1243 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110218275 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба от К. М. М. срещу Наказателно постановление № 25-4332-028801, издадено на 12.11.2025 г. от Началник група в СДВР, ОПП, с което на основание чл. 175а ал. 1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв./1533,88 евро и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилна оценка действителната фактическа обстановка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.10.2025 г. в гр.София, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“, модел ***, с рег.№ ***. Около 21.53 часа се намирал на кръстовището на бул. Черни връх и ул. Филип Кутев, като бил първа кола на червен светофар, в посока от ул. Сребърна към ул. Борис Руменов. Зад него в редицата имало полицейски автомобил, в който бил свидетелят Г. И. – мл. автоконтрольор. При потеглянето си на зелен сигнал на светофара, жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила, който поднесъл наляво и надясно, водачът го овладял и продължил движението си направо. След кръстовището е спрян от полицейските служители, които били по-рано зад него в редицата на светофара. Извършили справка. Установили, че е наказван 1 веднъж за нарушение по чл. 104б,т.2 ЗДвП и му съставили акт за установяване на същото административно нарушение. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, жалбоподателят подал възражение, в което посочил, че е подал по-рязко газта при потеглянето си, но не е извършвал преднамерено извеждане на автомобила от сцепление. По искане на жалбоподателя, в делото е приложен запис от съоръженията на Столична община за видеонаблюдение на кръстовището бул. Черни връх и ул. Филип Кутев. От приложения видеоматериал към писмо рег. №4332р-75751/28.10.2025 г. се установява, че в рамките на процесното кръстовище, на процесната дата и за времето от 21.39 ч. от 22.15 часа не са заснети автомобили, чиито водачи да извършват рискови, преднамерени и демонстративни действия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление при идентична фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.

По доказателствата:

Изложеното съдът прие за установено въз основа на редовно съставения АУАН, показанията на св. И., видеозапис, справка картон на водача.

С оглед горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен по предназначението им за превоз на товари и хора. С тази забрана се изключва възможността по пътищата, отворени за обществено ползване, да се провеждат състезания, включително и „дрифт“. Легална дефиниция на понятието "дрифт", не се съдържа в нормативната уредба, но според настоящия съдебен състав под „дрифт“ се разбира рисково, преднамерено и демонстративно поведение на водача, с което се цели привличане внимание и се характеризира с извеждане на автомобила от контрол чрез презавиване и значителна загуба на сцепление. При всички случаи действията на водача следва да са умишлени – той да иска или допуска настъпването на противоправния резултат. В този смисъл не всяко форсиране и поднасяне на автомобила може да се квалифицира като нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП. В конкретния случай не се събраха категорични доказателства, че жалбоподателят е извел извън контрол автомобила умишлено и с цел да ползва пътя не по предназначение. Свидетелят И. сочи, че е приел действията на жалбоподателя като умишлени тъй като е чул форсиране на двигател и видял последващо поднасяне на автомобила наляво и надясно. От това, обаче, не следва категоричния извод, че става въпрос за преднамерени действия, които могат да се определят като „дрифт“. От приложения видеозапис не се констатираха демонстративни и преднамерени действия в процесното кръстовище, които да са поставили под риск останалите участници в движението. Чрез показанията на свидетеля се установи, че е чул форсиране на двигател и последващо поднасяне на автомобила на жалбоподателя /наляво 2 и надясно/, но такива действия не са фиксирани от инсталираните камери на кръстовището. Следователно, поднасянето на колата не може да се определи като показно, ярко изразено и преднамерено действие, което е задължително, за да може да се определи като „дрифт“. Това е в подкрепа на тезата, че се касае за недостатъчни шофьорски умения, довели до липса на достатъчен контрол при потеглянето на автомобила и незначителното му поднасяне, който все пак е овладян непосредствено след потегляне. Доколкото съдът прие, че жалбоподателят не е упражнил достатъчен контрол върху автомобила, но за такова нарушение не е ангажирана отговорността му, издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

С оглед отмяната на процесното наказателно постановление, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 511,29 евро, се явява в границите, определени в Наредбата и размерът не е прекомерен.

По тези съображения на основание чл. 63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-028801, издадено на 12.11.2025 г. от Началник група в СДВР, ОПП, с което на основание чл.

175а ал. 1, пр.3 ЗДвП на К. М. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв./1533,88 евро и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, да заплати на К.

М. М. с ЕГН ********** сумата в размер на 511,29 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- гр. София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3