Решение № 260179 от 08.10.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №

260179 гр.ВРАЦА,08.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2021 год. в състав:

Председател:

МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове: РОСИЦА ИВАНОВА

НАДЯ ПЕЛОВСКА като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гражданско дело №151 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "Обединена българска банка"АД- гр.София, подадена чрез юрисконсулт В.Д., против отказ на ДСИ при РС-Мездра по изп.дело №23/2021 год. по описа на СИС при РС-Мездра за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело от

500.00 лева на 200.00 лева, който отказ според жалбоподателя е обективиран в постановление изх.№339/19.02.2021 год. на ДСИ и е в отговор на молба на Банката с вх.№253/19.02.2021 год.

Жалбоподателят, който има процесуалното качество на длъжник по изпълнително дело №23/2021 год. по описа на СИС при РС-Мездра, поддържа, че отказът на съдебният изпълнител е незаконосъобразен, тъй като Банката е заплатила доброволно присъдената на взискателя сума непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение, делото не се е отличава с фактическа и правна сложност, а от адвоката на взискателя не са извършени каквито и да било други действия /извън тези по образуване на изпълнителното производство/. Намира, че при тази фактическа обстановка дължимото на взискателя възнаграждение /разноски за адвокатско възнаграждение/ следва да бъде посоченото в чл.10,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно възнаграждение в размер на 200.00 лева. за образуване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят посочва,че след отхвърляне на искането му за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, ДСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433,ал.2 от ГПК, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските. Счита постановлението за прекратяване на изпълнителното производство за незаконосъобразно, тъй като същото не подлежи на прекратяване при наличието на възражение досежно разноските, т.е. на спор във връзка с разноските по изпълнението. Според жалбоподателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление изх.№336/19.02.2021 год. при депозирано в срок възражение досежно разноските по изпълнението в частта на претендирания /от взискателя/ адвокатски хонорар, производството по което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Жалбоподателят иска постановление с изх.№336/819.02.2021 год.,с което изпълнителното производство по изп.дело №23/2021 год. е прекратено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, да бъде отменено като незаконосъобразно.

Иска също да бъде отменен отказът на ДСИ при РС-Мездра за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като съдът намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200.00 лева по чл.10,т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год.

Претендира разноски за настоящето производство.

Препис от жалбата е връчен на взискателя Г.В.И. ***, който своевременно е депозирал възражение, в което излага съображения за нейната неоснователност в частта досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Взискателят чрез своя пълномощник адв.С. К. от АК-Враца оспорва твърденията на жалбоподателя, като сочи, че спорното възнаграждение е договорено както за образуване на изпълнителното дело, така и за цялостна защита по водене на делото за събиране на вземанията до окончателното му приключване. Счита, че при така уговорения обем за процесуална защита се дължи възнаграждение както по чл.10,т.1 от Наредба

№1/09.07.2004 год., така и по чл.10,т.2 от същия нормативен акт. Сборът от двете дължими по чл.10,т.1 и т.2 от Наредбата възнаграждения е 517.68 лева /200.00 лева + 317.68 лева/ ,а договореното такова е от 500.00 лева. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната недопустимост в частта относно прекратяване на изпълнителното производство, като сочи,че постановление за прекратяване няма. Изпълнителното производство по отношение на паричното вземане и разноските е приключено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, като приключването е настъпило ех леге, тъй като законът не предвижда издаване на изрично постановление. Постановление за приключване не е издавано, поради което жалбата в тази си част е лишена от предмет, съответно недопустима.

Иска жалбата против отказа на ДСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение да бъде оставена без уважение,като неоснователна,а жалбата против прекратяване на изпълнителното производство оставена без разглеждане, като недопустима.

Представени са мотиви на съдебния изпълнител, в които се изразява становище за недопустимост на жалбата в едната й част и за неоснователност на жалбата в другата й част.

Според ДСИ при РС-Мездра, жалбата против прекратяване на изпълнителното производство е недопустима, тъй като длъжникът не може да обжалва прекратяването и приключването на изпълнителното производство.

Сочи, че в случая изпълнителното производство не е прекратено, а е приключено с разпореждане от 19.02.2021 год. на основание чл.433,ал.2 от ГПК само по отношение на заявеното за удовлетворяване парично вземане, ведно със законна лихва и разноски.

ДСИ счита за неоснователна жалбата в частта й относно дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, като намира, че се дължи възнаграждение както по чл.10,т.1,така и по чл.10,т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год., а договореното възнаграждение от 500.00 лева е по-ниско от минималното такова по наредбата. Сочи,че Банката е заплатила дължимото след образуване на изпълнителното производство и предприемане на действия по принудително изпълнение.

Като взе предвид приложеното копие от изп.дело №23/2021 год. по описа на ДСИ при РС-Мездра и като обсъди наведените от страните доводи, както и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Г.В.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С. К. против длъжника "Обединена българска банка"АД- гр.София, за удовлетворяване на парични вземания в общ размер от 6112.32 лева, ведно със законнна лихва върху главница от 4044.32 лева, считано от 02.10.2017 год. до окончателното й изплащане, дължими по изпълнителен лист, издаден на 03.02.2021 год. по гр.дело №1794/2017 год. по описа на РС-Мездра. В молбата се съдържа искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и опис и запор на касова наличност в офис на банката в гр.Мездра.

Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че в полза на пълномощника адв.С. К. е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. Представени са платежни документи, от които е видно, че при образуване на изпълнителното дело са заплатени такси в общ размер от 35.00 лв.

На 10.02.2021 год. ДСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, като заедно с нея е наложил и запор върху банковите сметки на длъжника "Обединена българска банка"АД-гр.София в "Обединена българска банка"АД-гр.София. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.02.2021 год., на която дата е връчено и запорното съобщение, а както това е видно от представеното по изп.дело дебитно авизо /л.18/, сумата по изпълнителния лист е преведена по сметката на съдебния изпълнител на 17.02.2021 год., т.е в двуседмичния срок по чл.428,ал.1 от ГПК. Внесена е сумата от общо 8620.00 лева, включваща всички посочени в поканата за доброволно изпълнение суми, включително пълният размер на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя и на таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК.

Дебилното авизо е представено с молба вх.№2538/19.02.2021 год., с която длъжникът е направил възражение до съдебния изпълнител, с което е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по реда на чл.78, ал.5 от ГПК от 500.00 лева на 200.00 лева.

С резолюция от 19.02.2021 год., обективирана върху самата молба /л.14/, ДСИ е оставил без уважение молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, като е посочил, че делото е приключено. Разпореждането с дата 19.02.2021 год. за приключване е обективирано върху представеното на л.22 от изпълнителното дело преводно нареждане и според него изпълнителното производство по изп.дело №23/2021 год. е приключено на основание чл.433,ал.2 от ГПК по отношение на паричното вземане по изпълнителен лист от 03.02.2021 год., издаден по гр.дело №1794/2017 год. на РС-Мездра, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

За приключване на изпълнението длъжникът

"ОББ"АД-гр.София е уведомен на 23.02.2021 год. със съобщение изх.№336/19.02.2021 год. - л.23 от изп.дело.

За отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя длъжникът "ОББ"АД-гр.София е уведомен на 23.02.2021 год. със съобщение изх.№339/19.02.2021 год. - л.25 от изп.дело.

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящето съдебно производство, е подадена по пощата на 25.02.2021 год. и е заведена с вх.№275/26.02.2021 год. на РС-Мездра.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Както бе посочено по-горе, жалбата съдържа две искания:

1/Жалбоподателят иска постановление с изх.№336819.02.2021 год.,с което изпълнителното производство по изп.дело №23/2021 год. е прекратено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, да бъде отменено като незаконосъобразно.

В конкретния случай изпълнителното производство в частта досежно заявеното за удовлетворяване парично вземане по изпълнителния лист от 03.02.2021 год. не е прекратено, а е приключено на основание чл.433,ал.2 от ГПК, като дължимият се съгласно чл.434,ал.1 от ГПК акт на съдебния изпълнител е разпореждане, а не постановление.

Разпореждането е факт, макар и положено ръкописно върху посоченото по-горе преводно нареждане, но длъжникът не може да обжалва действията на ДСИ по прекратяване и приключване на изпълнителното производство. Съобразно разпоредбата на чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, право на жалба срещу тези действия на съдебния изпълнител е предоставено само на взискателя.

Следователно, жалбата на "Обединена българска банка"АД-гр.София в тази част се явява недопустима, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.

2/ Жалбоподателят иска да бъде отменен отказът на ДСИ при РС-Мездра за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като съдът намали подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200.00 лева по чл.10,т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год.

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от лице с правен интерес - длъжник по изпълнителното дело.Същата в тази си част касае отказ на ДСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.Този отказ, макар и обективиран под формата на резолюция, има характер на постановление за разноски и съобразно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 от