Решение № 8364 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8364 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110134040 по описа за 2022 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Д. и М. М., граждани на Република Сърбия, осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, при условията на разделна отговорност, както следва:

- Б. Д. – ½ част от задълженията, а именно: 573,60 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва от 24.06.2022 год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 121,21 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2019 год. до 06.06.2022 год., сумата в размер на 8,91 лева, стойността на незаплатената услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019 год.

– м.04.2020 год., ведно със законната лихва от 24.06.2022 год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 2,06 лева, мораторна лихва за периода 01.07.2019 год. до 06.06.2022 год.;

- М. М. – ½ част от задълженията, а именно: 573,60 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва от 24.06.2022 год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 121,21 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2019 год. до 06.06.2022 год., сумата в размер на 8,91 лева, стойността на незаплатената услуга за дялово разпределение за периода м.05.2019 год.

– м.04.2020 год., ведно съсзаконната лихва от 24.06.2022 год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 2,06 лева, мораторна лихва за периода 01.07.2019 год. до 06.06.2022 год.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на собственици на топлоснабдения имот за процесния период били потребители на ТЕ. Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2018 год. – 30.04.2020 год., както и услугата дялово разпределение м.05.2018 год. – м.04.2020 год.

Ищецът твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Сочи, че ответниците са изпаднали в забава и дължали и обезщетение за това. Претендира деловодни разноски.

Ответникът М. М., роден на 08.03.1942 год., с адрес в гр. Зайчар, Роготина, Република Сърбия, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Ответницата Б. Д., родена на ********** год., с адрес в гр. Неготин, ул.С.Й. 004/2/1, Република Сърбия, в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

1

Със съобщение за страна - ответник по гр. д. № 34040/2022 год. съдът е уведомил ответниците за правото им да участват лично в съдебните заседания на съда или чрез упълномощено лице, както и че като страна в процеса, която живее в чужбина са длъжни да посочат съдебен адрес в Република България, където да им бъде изпращана съдебната кореспонденция. Въпреки изричното уведомление, че ако не изпълнят тези задължения всички съобщения, които следва да им бъдат връчени ще се прилагат към делото и ще се считат за връчени, ответниците не са изпълнили задълженията си по чл.40, ал.1 от ГПК.

С оглед предходното и на основание чл. 40, ал. 2 от ГПК съдът приема, че всички съобщения към ответниците са редовно връчени и приложени към делото.

Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

С Определение от 15.02.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач, на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, който намира иска за основателен. Същото изразява становище, че дяловото разпределение за аб. № 148849 е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът „Т.С.“ ЕАД – редовно призовано, представлява се от юрисконсулт Найденов, който поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от представени по делото Протокол от 10.06.2002 г. на ОС на ЕС, списък на етажните собственици (л. 19-20 от делото) и списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда (л. 13 от делото) се установява, че Радомир Станимир Илич е бил собственик на апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж. к. „Л“, блок 320, вх. Д, с аб. № 148849.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 30.07.2019 г. (л. 12 от делото) се установява, че на 12.02.2019 г. Радомир Станимир Илич е починал и е оставил за свои единствени наследници дъщеря си Б. Радомир Илич и сина си М. Радомир Миливоевич.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 3100, дело № 60 от 2022 г. (л. 9-11 от делото), на 14.03.2022 г. ответниците са продали, придобития от тях въз основа на наследствено правоприемство имот, а именно: апартамент № 111, находящ се в гр. София, ж. к. „Л-3“, блок 320, вх. Д, ет. 8.

От представените по делото Протокол от 10.06.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици с адрес: гр.София, ж. к. „Л“, блок 320, вх. Д, договор № 2672/29.07.2002 г. и договор № Д-О-67/03.06.2020 г. (л. 265 от делото) се установява, че за процесния период между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен договор за услугата дялово разпределение.

По делото са представени, издадени от ищеца следните, касаещи процесния имот и период писмени доказателства: съобщение към фактура № 0106470627; съобщение към фактура № 1005626954 и извлечение от сметки по месеци (л. 21-24 от делото).

От третото лице–помагач са представени писмени документи, от които се установява, че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен № 148849, а именно: индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. и индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и нейната 2 стойност, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер. В тежест на ответниците е и при доказване на горните факти е да докажат плащане на дължимата цена.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от 3 потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).

Предвид цитираните по-горе разпоредби и на основание представените доказателства, съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот при твърдяните в исковата молба квоти на съсобственост и като такива се явяват страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката).