Определение № 637 от 11.11.2021, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20214110200634 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК.

С Решение № 355 от 01.07.2021 год. съдът е потвърдил Наказателно постановление № 21-1275-000102 от 02.02.2021 год., издадено от Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, в частта му, с която за извършено от В. М. В. с ЕГН **********, от с. Водолей, общ. В.

Търново, дом № 83, нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева - като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪЖБРАЗНО.

Със същото решение съдът е отменил посоченото наказателно постановление № 21-1275-000102 от 02.02.2021 год., издадено от Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, в частта му, с която за извършени от В. М. В. с ЕГН **********, от с. Водолей, общ. В. Търново, дом № 83, административни нарушения по чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, са му наложени съответно две административни наказания - на основание чл. чл. 181, т. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В срока за обжалване на Решението процесуалният представител на 1 жалбоподателя е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се претендира присъждане на заплатените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно

(пропорционално) на отменената част на наказателното постановление.

Съдът е съобщил на въззиваемата страна за искането на адв. М., като в указания срок същата не е взела становище.

Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока за обжалване на решението от активнолегитимирана страна. По същество същото е основателно.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и чл. 144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ, както и че субсидиарно за неуредените въпроси се прилага ГПК. В този смисъл съдът приема, че в настоящият казус, тъй като е налице частична отмяна на обжалваното НП, то са налице основания за присъждане на разноски на жалбоподателя, съразмерно и пропорционално на отменената част на обжалваното НП. В конкретния случай с поцесното НП са наложени три административни наказания "Глоба" в общ размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, като съдът е потвърдил НП в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и е отменил НП в частта му, с която на жалбоподателя са наложени две административни наказания "Глоба" в общ размер на 70 (седемдесет) лева.

Съдебната практика приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38. ал. 1 от ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36. ал. 2 от ЗАдв., какъвто е и настоящия случай. Видно е от предоставения договор за правна защита и съдействие № 0000014334/17.04.2021 г., че възнаграждение не е записано, а е посочено, че то е по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от 2

ЗАдв. Принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.

36, ал. 3 от ЗАдв., се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС / Определение № 515/02.10.2015 г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д. № 2340/2015 г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Освен това списъкът с разноски би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде определено /или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер и да е адресирано до съда.

В случая постъпилата преди съдебното заседание жалба съдържа изрично искане на пълномощника на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което следва да бъде в минималния размер, определен по чл. 7. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. посочената молба представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и размер /последният е посочен в цитираната разпоредба от наредбата/. Съдът е бил длъжен да го съобрази, като се произнесе по същество на искането по чл. 248 ГПК, с което е сезиран. Освен това. че е налице безплатно предоставена помощ по реда на чл. 38. ал. 2 от ЗАдв., както вече бе посочено, става ясно и от неделимия с представеното адвокатско пълномощно договор между жалбоподателя и адвоката, където в т. II “Договорено възнаграждение“ изрично е отбелязано, че то е „ по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.“ При липса на спор относно материалната затрудненост на лицето, повдигнат от насрещната страна, то не следва и да се изследва този въпрос.

Предвид горното съдът намира, че молбата на В.В. и неговия процесуален представител е основателна и следва да бъде уважена. При това положение на адв. И.М. следва да бъдат заплатени разноски в размер на 100.00 лева (сто лева), пропорционално изчислени съобразно потвърдената 3 част на процесното НП.

По изложените съображения съдът счита, че искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 355/01.07.2021 год. постановено по НАХД № 634/2021 год. по описа на ВТРС, като ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В.

Търново, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Т. М. от ВТАК с ЛН 1600035550, със съдебен адрес в гр. В. Търново, бул. "България" № 2, ет. 1, офис 3, адвокатско възнаграждение като пълномощник и процесуален представител на В. М. В. с ЕГН ********** в размер на 100.00 (сто) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4