Решение № 260430 от 12.02.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……..…/12.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕНСЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI съста, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18288 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Я.М.Д.,

ЕГН ********** срещу В.Ц.Д., ЕГН ********* иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ж.к. Изгрев, 44-та с площ 1031 кв.м. при граници поземлени имоти с идентификатори № № ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Ищецът твърди да е собственик на процесния имот по силата на договори за продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт №97, том XVIII, дело № 5237/02.1021990 и нотариален акт № 115, том II, дело № 221/14.12.2018г. на варненски нотариуси. Навежда, че като собственик на имота осъществява необезпокоявано владение, считано от придобиването му. С оглед отсъствието си от страната е упълномощила трети лица да извършват действия по управление и поддържане на имота. След справка в СГКК е установено, че ответникът е вписан в кадастралните регистри като собственик на имота въз основа на НА № 13, том 2, рег. № 2355, дело № 203/2008г. на варненски нотариус, с който е удостоверено придобиването от Д.С.В. на правото на собственост по давностно владение. По –късно с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 9, том 3, рег. № 10744, дело № 370/23.10.2009г. имотът е придобит от ответника. Ищцата се позовава, че е обжалвала пред административен съд отказа на длъжностно лице при СГКК за издаване на скица и заличаването й от регистъра на собствениците. С влязло в сила решение на административен съд са отменени и отказа и извършеното й заличаване като собственик от кадастралните регистри.Навежда се, че пълномощник на ишцата е извършвала периодично огледи в имота. В тази връзка в края на м. февруари 2017г. при оглед е установено поставянето на ограда с бетонни колчета и метална мрежа, което е мотивирало ищцата да подаде жалба до началника на съответното РПУ за извършване на самоуправни действия. Оспорва се ответникът В. Дикова да е придобил собствеността по отношение на процесния имот, тък като приобретателите му не са собственици.

Относно последните се оспорва да са упражнявали владение.

С оглед на изложеното се претендира да се постанови решение, с което да се отрекат правата на ответника по отношение на процесния имот, както и да се отмени титула за собстеност на праводателя му.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения иск.

Поддържа, че липсва идентичност между придобития от ищцата имот и процесния.

Навежда се, че ищцата не е упражнявала фактическа власт по отношение на имота, нито е предприемала други действия, с които да покаже, че е заинтерсована от имота си. Твърди се, че ответникът е станал титуляр на вещно право на собственост по давност, упражнявайки чрез праводателите си, а по- късно и лично фактическа власт върху имота от 01.01.1998г. Действията на ищцата, с които манифестира права по отношение имота са извършени едва след 2015г. С оглед изложеното се прендира отхвърляне на така предявени иск.

Подпомагаща страна С.С. твърди, че ответникът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко- покупка от 23.10.2009 г., а в условие на евентуалност на основание продължило повече от 10 години давностно владение с присъединяване владението на праводателите му, започнало от 24.10.1997 г. Твърди се, че след 24.10.1997 г. и до настоящия момент ищцата не е осъществявала владение по отношение на имота. Оспорват се действията по управление, стопанисване и поддържане на имота да се покриват с осъществяване на владение. Твърди се, че цената по договора за продажба е платена изцяло.

Третите лица Д.С.В. не са изразили становище по спора.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Главните страни в производството са представили подробни писмени бележки, с които са доразвили правните си доводи.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и се установява от приложения НА № 97, том XVIII, дело №5237/90 на Варненски нотариус, че ищцата Я.М. Д. е придобила по силата на договор за продажба в режим на СИО съвместно с Петър Светославов Славчев дворно място с площ 1000 кв.м., представляващ пл. №1175 в кв. 54 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“, гр. Варна, при граници имоти пл. № №1774, 641, 636, 1776.

С договор за продажба на недвижим имот

№ 115, том II, рег. №3557, дело №221/14.12.2018г. на нотариус рег. № 332 НК Петър Светославов Славчев е прехвърлил на Я.М.

Д. ½ ид. част от недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, кв.

Изгрев, ул.“44-та“ с площ 1000 кв.м., а по скица с площ 1031 кв.м. в урбанизирана територия, при граници по скица имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

От пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителя рег. № 1181/21.03.2011г./л. 8-9/ се установява, че ищцата Я.М. Д. е упълномощила Е. Х. Д. да извършва от името и за сметка на упълномощителя правни и фактически действия пред широк кръг от трети лица, вкл. да извършва сделки на управление със имуществото й.

По делото е представен протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ *** по КК на гр.Варна, адм. район Приморски от 17.08.2015г., видно от който правоспособно лице е извършило трасиране на имота и означаване на граничните точи по възлагане на Я.М. Д. Към протокола е изготвена трасировъчна скица/л. 20/.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 13, том II, рег. № 2355, дело №

203/2008г. на нотариус № 537 НК Д.С.В. е признат за собственик на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135 кв.м., представляващ ПИ 1775 по плана на гр.Варна.

С договор за продажба на недвижим имот

№ 9, том III, рег. № 10744, дело №370/2009г. на нотариус рег. № 196 НК Д.С.В. и Николина Д. Сименова са се разпоредили в полза на ответника В.Ц.Д. с поземлен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с площ 1135 кв.м.,а по скица с площ 1031 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** при граници по скица имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

С пълномощно от

04.08.2014г./л. 38/ ищцата Я.М. Д. е упълномощила Диана Михайлова А. да я представлява пред държавни и общински организации, физически лица и служби по повод стопанисването и управлението на собствения й недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Изгрев“ с пл. № 1775.

Видно от писмо рег. №

20-61872/21.11.2014г. от Началника на СГКК гр.Варна по повод заявление вх. № 01-186166/11.08.2014г. на Я.Д. същата е поканена в тридневен срок да отстрани нередовностите по заявлението си, като се яви пред органа, за да посочи дали желае да бъде заличен вписания в КРНИ за ПИ *** Д. Сименов В., за които са налице данни че е продал имота на В.Ц.Д..

По повод жалба от ищцата Я.Д. до началника на второ РПУ, гр.Варна за самоуправство е образувано ДП №799/2017г.

С влязло в сила

Решение № 989/06.06.2017г. по адм. дело № 372/2017г. по описа на Варненски административен съд е отменено извършеното заличаване на Я.М. Д. и Петър Светославов Славчев като собственици от КР на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна и отказа за издаване на скица за имота.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано като обективно и компентно дадено и неоспорено от страните се установява, че поземлен имот пл.№1775 в кв.54 по плана на ж.к.“Стойко Пеев“ е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна.

От показанията на свидетеля Диана А. се установява, че свидетелката е упълномощена от Я.Д. да се грижи за нейното имущество и да извършва действия във връзка с това през лятото на 2014 г.

Поводът за това бил намерението на ищцата мястото й в кв. „Изгрев“ № 44 да се почисти, да се огради и да се предприемат действия по проектиране и изграждане на жилищна сграда, за което да се направят справки в СГКК-Варна и Агенция по вписванията. Съпругът на свидетелката се захванал с почистването на имота. Оказало обаче, че мястото е обрасло с дървета и храсти, за което била ангажирала техника. Когато поискала да се снабди със скица за имота, свидетелката узнала, че имената на Я. и бившия й съпруг Петър са заличени от КР, поради което бил постановен отказ за издаване на скица. Около 2017г. приятелка на ищцата- Е. се обадила на свидетелката, за да я уведоми, че на мястото е поставена ограда. Когато отишла на място, свидетелката видяла новозасадени зелени фиданки в имота и уведомила Я.. В този период в имота бил заведен геодезиста Живко Кателиев, който да го трасира и постави колчета, като Я. не предприела по-нататъшни действия по ограждането и почистването, тъй като междувременно била изградаена ограда и се водело досъдебно производство по жалба на ищцата.

Свидетелят Е. Х. Д. се познава с ищцата от 1991-1992 г. Когато децата им били малко, двете често ходели с тях в процесния имот на пикник, там беряли плодове. През 2011г. ищцата Я.Д. заминала за чужбина, като причина за това били инвестиционните й намерения към имота. Преди да замине ищцата упълномощила свидетелката в нейно отсъствие да се занимава с имотите й.

Свидетелката изнася, че поне два пъти годишно, а понякога и повече пъти е посещавала мястото. Когато Д. се връщала в страната през лятото, ходели там двете. При едн от ходенията в зимния период през 2017 г. свидетелката установила, че в имота има сложена ограда от бетонови колчета и телена мрежа.

Били засадени овошки. До тогава мястото никога не е било обработвано. За проблем с имота ищцата разбрала след справка в кадастър, направена по повод покупката на частта на бившия й съпруг. Тогава станало ясно и за оградата.

Свидетелят А. В. Й. познава ответника Валентин Д. от много години. Й. знае, че ответникът има имот, който се намира на околовръстния път над Военна болница. Посещавал е мястото с В. поне мястото 4-5 пъти в годината, да косят, копаят. През 2019г. засадили дръвчета. Заедно с ответника пред 4-5 години свидетелят е опъвал ограда около имота и е поставял колчета. Преди поставянето на ограда и колчета, двамата са косили само тревата.За първи път свидетелят е ходил в имота през 2009 година.

Не е виждал друг човек в имота.

Свидетелят К. А. К. познава ответника В.Д. от повече от 15-17 години. Споделя, че когато през 2008-2009г. ответникът закупил мястото почерпил за това. За първи път свидетеля ходил на място през 2009г. К. е ходил 3-4пъти годишно е ходил на мястото, за да коси. Споделя, че в мястото има дръвчета.

Около имота има мрежа, но може свободно да се влезе. Последно е ходил в имота пред 2 години с ответника. Свидетелят К. не познава свидетеля Й.

От протокол за разпит на свидетел от

18.07.2017г. по приложеното ДП№ 799/2017г. по описа на II РУ, гр. Варна се установява, че В.Ц. е заявил следното пред разследващия орган: закупил е имот през 2009г. в ж.к.“Изгрев“. След закупуването на имота не го посещавал редовно. След 2011г. година ответникът вече посещавал имота си редовно. През януари 2017г. ответникът получил копие от документи от Окръжен съд, обективиращи претенция за имота.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.

С даденото в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът

– фактите, от които произтича правото му. Предмет на спора е отричаното от ищеца право, поради което ответната страна е тази, която носи доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имота на твърдяното придобивно основание.