Определение № 1882 от 18.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1882 гр. Варна, 18.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Частно наказателно дело № 20253110204618 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 24.10.2025 г. на прокурор при Варненска районна прокуратура (ВРП), на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 345//2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“-ОД-МВР-Варна, пр. пр. № 14104/2024 г. по описа на ВРП образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б."б" вр. чл. 342, ал.1 от НК.

Срещу постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 345//2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“-ОД-МВР-Варна, пр. пр. № 14104/2024 г. по описа на ВРП в законоустановения срок е постъпила жалба от И. Л. Д., в качеството й на пострадало лице. Иска се постановлението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, породено от едностранчивото и превратно обсъждане на наличната доказателствена съвкупност от страна на наблюдаващия делото прокурор, довела го до неправилни правни изводи за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер, а именно за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК. И. Д., счита че при безспорно установен механизъм на ПТП, при който е пострадала и са й били нанесени вреди в резултат на него, изводът на прокуратурата, че деянието е несъставомерно, поради това, че не е причинена лека телесна повреда е необоснован.Според пострадалата Д. въпросът за вида телесна повреда, която й е причинена не е изяснен по категоричен начин.Заключенията на вещите лица по назначените в досъдебното производство СМЕ и ДСМЕ не са обосновани, задълбочени и мотивирани. Счита, че назначените вещи лица в досъдебното производство не са компетентни да дадат заключение за вида на полученото увреждане в конкретния случай, тъй като видно от мотивите към заключението им е, че то е базирано единствено и само на разчитане на образите от рентгеновото изследване и компютърната томография на прешлените. В тази връзка счита, че следва да се назначи комплексна СМЕ, в 1 която да се включат, както специалист „ортопед –травматолог“, така и специалист по „образна диагностика“, които да разчетат изследванията и да дадат мотивирано и научно обосновано заключение по този основен въпрос за причинените й травматични увреждания, респ. вида телесна повреда. Иска, като свидетели по делото следва да се разпитат и лекарите специалисти, които са установили травматично увреждане счупване на гръбначен прешлен, посочено в издадените от тях медицински документи, приложени по делото, а именно - Д-р Т.К. и д-р М.Н..

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 04.07.2024 г. в гр. Варна при управление на МПС били нарушени правилата за движение и била причинена средна телесна повреда на И. Л. Д., представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Безспорно жалбоподателката И. Л. Д. притежава процесуалното качество на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК , доколкото същата е претърпяла преки и непосредствени неимуществени вреди от инкриминираното от държавното обвинение деяние. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебната инстанция, която допуска участието на частен обвинител и граждански ищец в съдебната фаза по дела с предмет извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК, а това обстоятелство обуславя нейната надлежна процесуална легитимация да оспори постановения прокурорски акт, с който е финализирано наказателното производство.

Варненски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя И. Д., намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.07.2024г. св.В.М.В. бил на работа, първа смяна, като шофьор на автобус в „Градски транспорт“ ЕАД. В 10.30 ч. той привел в движение автобус „Соларис Урбино 12“ с рег. №В 9611ВТ и се отправил към първата спирка по маршрута, на бул. „Константин и Фружин“, срещу бл. 407, в посока центъра на гр. Варна. Спрял на спирката, където се качила св.И. Л. Д.. Тя била единственият пътник в автобуса. Застанала до машината, за да си чекира картата за пътуване, като се държала с едната ръка за лоста до устройството.

По същото време св.Д.С.К. управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № В 7572 ТХ по бул. „Константин и Фружин“, в същата посока, както и автобусът, управляван от св. Велиев. Когато управляваният от св. Костадинов автомобил задминавал спрелия на спирката автобус, св. Костадинов предприел маневра завой надясно. В същия момент автобусът потеглил от спирката, за да се включи в движението и ударил с лявото си огледало дясната странична част на товарния автомобил. Когато усетил съприкосновението, св. Велиев задействал 2 спирачната система и спрял. При рязкото спиране св. Д. загубила равновесие, изплъзнала се от лоста, на който се държала и паднала по гръб, върху раницата си. Усетила болка, но успяла сама да се изправи и седнала на една от седалките. В този момент св. Велиев погледнал в салона на автобуса, за да види какво е положението и я видял, че е седнала. След това отворил вратите, за да може ако иска да слезе, тъй като автобусът трябвало да остане на място до идването на полицейски екип. Св. Д. станала и слязла от автобуса.

Почувствала се зле и се прибрала в дома си. По-късно подала сигнал на тел.

112 и била посетена от медицински екип, който я откарал в болница. Била й оказана медицинска помощ, като през следващите месеци тя бавно се възстановявала.

При изготвяне на съдебно-медицинската експертиза в хода на разследването, вещите лица посочили, че за прецизиране на диагнозата на св.

Д. е необходимо да се направи компютърна томография на лумбални прешлени.

Св.И. Л. Д. е провела такова изследване и след представяне на медицинската документация, е била назначена допълнителна комплексна СМЕ. Тя дава заключение, че не се установяват данни за травматично увреждане на гръбначния стълб на пострадалата. Касае се за получена контузия на тораколумбален отдел на гръбнака при падането в автобуса, която е обусловила временно разстройство здравето, неопасно за живота.При така установената фактическа обстановка, представителя на държавното обвинение е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено.

За да бъде осъществено престъплението по чл.343, ал. 1,б.„б", във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, е необходимо при управление на МПС, деецът да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на пострадалия.

В конкретния случай, според направения анализ на прокурора, видно от събраните по делото доказателства, безспорно на св.И. Д. е причинено телесно увреждане, съставляващо телесна повреда, но от заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че по своя характер телесното увреждане, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Прокурора е приел, че от събраните доказателства се установява липсата на един от обективните елементи визирани в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“б“ от НК.Причиняването на лека телесна повреда при управление на МПС и при съответно настъпило ПТП не изпълват състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, нито на друго престъпление от общ характер.

На основание изложените съображения, наблюдаващият прокурор приел, че не може да се направи обоснован и правилен извод, че е налице престъпление от общ характер, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство по процесното досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, 3 б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От така представената фактическа обстановка, лицето В.М.В. на инкриминираната дата и място е управлявал МПС, поради което той категорично отговаря на изискванията за годен субект на престъплението – "водач на МПС". Същият е боравил с механизмите на превозното средство, от което следва, че го е управлявал.

Съдът намира, че като резултат от ПТП на пострадалото лице И. Д. не е нанесена средна телесна повреда и направеният извод на прокурора в този смисъл е правилен.

Телесните повреди са регламентирани в глава II, раздел II от Особената част на Наказателния кодекс на Република България. Родов обект е здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм. В теорията телесната повреда се приема като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм.

Телесната повреда представлява още причиняване на болка или страдание на другиму.

Средна телесна повреда представлява трайно разстройство на здравето, което не води до опасност за живота. Под трайно спрямо утвърдената съдебна практика се разбира болестно състояние, която трайност е минимум 30 дни и се отнася за увреждания, които подлежат на възстановявания след един продължителен период. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява в увреждането на здравето.

Това съгласно утвърдената съдебна практика представлява увреждане, което подлежи на възстановяване след един продължителен период от време, равен или надвишаващ 30 дни и следва да бъде квалифицирано като средна телесна повреда.

По досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно медицинска експертиза и Допълнителна СМЕ, въз основа на събраните по делото доказателства, която е установила травматични увреждания на свид.И.

Д., които обаче не попадат в приложното поле на чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. От заключението на експертизата е видно, че И. Д. в резултат на деянието е получила контузия, която е от категорията на „лека телесна повреда“ по смисъла на НК.

Настоящия съдебен състав счита, че правилно прокурора е приел, че по делото не са налични доказателства за престъпни действия от страна на което и да е лице, включително от страна на свид. Вели Велиев по отношение на свид. И. Д..

4

По отношение на обстоятелството дали изложеното в жалбата на И. Д. се подкрепя от събраните по делото доказателства и следвали под съмнение за липса на компетентност да бъде поставено заключението на назначената и приложена по делото ДСМЕ, съдът счита, че такъв извод не може да бъде направен. По отношение на твърденията в жалбата на И. Д. за неизяснена фактическа обстановка по делото настоящия съдебен състав намира, че това твърдение е неоснователно, тъй като видно от приложеното ДП същото е извършено прецизно и всеобхватно.

Твърденията на И. Д. не са доказани по несъмнен и категоричен начин, тъй като не се подкрепят от събраните доказателства – гласни и писмени такива и конкретно от заключението на назначената и приложена по делото СМЕ, ДСМЕ която съдът намира за обективна и компетентно дадена, което не може да бъде преодоляно при провеждане на допълнително разследване по делото от прокурора.

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде потвърдено постановлението на Варненската районна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство (ДП) № 345/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“-ОД-МВР-Варна, респективно пр. пр. № 14104/2024 г. по описа на ВРП образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, поради което и ОПРЕДЕЛИ: