Решение № 117 от 12.07.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. С., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №

20221870101222 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. С.о, бл.***, вх.* ет* ап.** против ответниците Т.на Н.С.о. и Н.м.т.б. „Ц.Б.“ С., за установяване на трудов и осигурителен стаж като "медицински фелдшер” за периода 01.09.1987г. до 31.12.1996г. с място на работа -самостоятелна здравна транспортна служба в кабинет за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси, организирана в А. Д. – стационарен тип в гр. С., поделение на Т.м.и., чиито правоприемник е НМТБ Ц.Б. С.. Твърди се от ищцата, че е полагала труд в посоченото предприятие през исковия период на длъжността "медицинска фелдшер” и има диплом за това, издаден от П.м.и. Д.В.Г., гр. В.Т.. Твърди се в исковата молба, че работодателят й Т.м.и. е преструктуриран в НМТБ Ц.Б. С. ответник по делото, в който при пожар са унищожени архивите с документи. В архивите на н**. също липсват разплащателните ведомости на предприятието от този период.

Иска се да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответниците Т.на Н.С.о. и Н.м.т.б. „Ц.Б.“ С., че за процесния период ищцата е полагала труд в посоченото предприятие Н.м.т.б. „Ц.Б.“, респективно да се установи трудовия и стаж за периода 01.09.1987г. до 31.12.1996г.

Ответникът Н**** - С. о., чрез процесуален представител е отговорил и е заявил че искът е допустим, не сочи конкретни основания за оспорване на иска.

Ответникът Н.м.т.б. ”Ц.Б. ” С. оспорва иск, счита че по делото не са представени доказателства, от които да се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства. Потвърждава се от този ответник, че поради унищожаване на архива на болницата при пожар, не разполагат с доказателства за трудовото правоотношение и стажа на ищцата за исковия период.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на предявения иск.

Предявеният иск е с правно основание чл.3 ал. 1 и 2 вр. чл. 1 ал. 1, точка 3 от Закон за установяване на трудов стаж по съдебен ред (ЗУТССР).

Предявеният иск е допустим, като са налице и специалните основания за допустимост на иска.

Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, приложимия в към настоящия случай чл. 5 от ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска:

Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

Видно от служебна бележка с изх.№ 13-3-164/26.06.01.2021г., издадена от правоприемника на 1 предприятието работодател на ищцата се установява, че при възникнал пожар, ведомостите на предприятието за процесния период са изгорели. Представена е и служебна бележка от 07.05.2002 г. от П.**, регион С., издадена в уверение на това, че на 13.12.2021г. около 02.00ч. възниква пожар в мансарден етаж на административна сграда, ползван от Н.м.т.б. ”Ц.Б.” и е унищожен архива, като съдът приема, че този архив включва ведомостите за исковия период и трудовата книжка на ищцата, унищожени не по вина на ищцата П. П.. В тежест на ответника НМТБ Ц.Б. е на установяване, а не доказва преди датата на пожара и унищожаването на архива да е върната на ищцата трудовата й книжка. Съдът намира, че и по въпроса за допустимост на иска, а така също и по въпроса за допустимост на свидетелски показания в случая са приложими специалната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР и разпоредбата на чл. 165 ал. 1 ГПК. По аргумент на по-силното основание от чл. 165 ал. 1 ГПК и на основание чл. 5 ал. 1 от ЗУТССР искът за трудов стаж е допустим и свидетелски показания се допускат когато, (както в случая) документи находящи се при работодателя, установяващи трудов стаж са унищожени при пожар, осъществил се на 13. 12. 2021 година и то не по вина на страната търсеща установяване на трудовия стаж по съдебен ред.

По същество:

Съдът, като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от представени фишове за заплати, заверени с печат на Н.м.т.б. ”Ц.Б.” и подпис на главен счетоводител, на ищцата П. Н. П., ЕГН ********** е начислявано възнаграждение от работодателя за периода от януари 1998г. до м. декември 1998г., включително. П. Н. П. от 1980 година притежава нужните за медицински фелдшер образование и квалификация, установено от диплом № ******* за завършено полувисше образование, издаден на 30. 09. 1980 год. от П.м.и. Д.В.Г., гр. В.Т. за придобита специалност фелдшер. П.Х.М., в качеството на директор на Т.М.И. ТМИ-С. е издал служебна бележка с № 13-3-904/27.05.1991г. на ищцата П., че същата има нужда от поставянето на домашен телефон, което се налага от служебните и ангажименти, свързани с транспортна болница. Представени са копия от здравни книжки, лични здравни картони, болнични листове на шофьори и други служители от А. Д. – С., които ищцата е оформяла в качеството й на медицински фелдшер, служител на Т.м.и., чиито правоприемник е ответника Н.м.т.б. НМТБ Ц.Б. С..

От Т.на Н.С.о. е извършена необходимата справка и е издадено на ищцата удостоверение с изх. № 551022-1 /23.06.2022 г. приложено по делото, в което е отбелязано, че в осигурителен архив на н**. липсват писмени данни за положен от П. Н. П., ЕГН **********, от гр. С., кв. С.о, бл.***, вх.* ет* ап.**, трудов/осигурителен стаж, за периода от за периода 01.09.1987г. до 31.12.1996г. при работодател/осигурител Т.м.и..

Тъй като ищецът П. П. не може да установи със законоустановените в КТ писмени доказателства трудовия си стаж за посочения период, унищожени при пожар при правоприемника на работодателя й, това обуславя и правния й интерес за завеждане на настоящия иск. Предявеният иск е допустим — предявен е пред съда, който е компетентен съгласно правилата на родовата и местната подсъдност, като са налице и специалните основания за допустимост на иска, установени в чл. 5 ал. 1 от ЗУТССР.

Съдът приема, че представените писмени доказателства установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от предприятието, където е работила ищцата.

При положение, че законоустановено в чл. 6 ал. 1 на ЗУТССР писмено доказателство установява, че архивът на Н.м.т.б. ”Ц.Б.” е унищожен при пожар на 13.12.2021г. не по вина на ищцата, то на основание специалната разпоредба на 6 ал. 1 от ЗУТССР и по аргумент на по-силното основание от чл. 165, ал.1 от ГПК, са допустими свидетелски показания.

Доказан се явява по делото от показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства трудов стаж на ищцата като медицински фелдшер за времето от 01.09.1987г. до 31.12.1996г. с работодател по това време Т.м.и. с място на работа - самостоятелна здравна транспортна служба в кабинет за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси, организирана в А. Д. – стационарен тип в гр. С., поделение на Т.м.и., чиито правоприемник е НМТБ Ц.Б. С.. При условията на чл. 6 ал. 1 от ЗУТССР се установява от свидетелските показания на свидетелите В. С. Д. и О. Д.А., служители на Н.м.т.б. ”Ц.Б. ” С., Н. М. Д. и Н.Д.В., работили в Д. С., като свидетелят Н. Д. през исковия период е бил директор на Д. С.. Свидетелите Н. М. Д. и Н.Д.В. сочат в достоверните си, незаинтересовани, логични и последователни показания, че са работили в Д. С. и именно ищцата в исковия период е била служител „медицински фелдшер“ при пълно работно време, организирала и извършвала предпътни медицински прегледи и медицински дейности в кабинета за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси в Д. в гр. С., поделение на Т.м.и.. Видно от достоверните, безпротиворечиви, логични и последователни показания на свидетелите Н. Д. – директор на Д. С. и Н.Д.В. служител на работното място на ищцата П. П., освен предпътни медицински прегледи и проверка за алкохол на шофьорите, тя като медицински фелдшер в А. Д. – стационарен тип в гр. С. е извършвала медицински дейности – медицинско обслужване на служителите, първа помощ при травми, насочване към лекари специалисти на пълно работно време осем часа, за целия исков период от 01.09.1987г. до 31.12.1996 година. Н. М.

Д. директор на Д. С. в исковия период и Н.Д.В., работил в Д. С. сочат в показанията си, че ищцата като медицински фелдшер с място на работа същото предприятие – Д. С. е работила в периода 01.

09. 1987 год. до края на 1996 година с първо работно време, на осем часов работен ден от 07.00 до 16.00 ч., издавала болнични листове, водела здравни досиета, мерила кръвно, правела предпътни 2 прегледи на шофьорите, организирала периодични прегледи на работещите в Д. С..

Свидетелят В. С. Д., служител на Н.м.т.б. ”Ц.Б. ” С. сочи в достоверните си и кредитирани от съда показания, че е работила от 1982г. до 2003г. като началник ТРЗ, организатор по труда, изчислител и счетоводител по времето докато там е работила и ищцата и чието работно място е било в Д. С.. В. С. Д. лично била начислявала и изплащала възнагражденията на П. П., като последната е ходила всеки месец до ТМИ С. да си получава заплатата, където е работила от 1987 до края на 1998г.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че видно от писмените доказателства и свидетелските показания, събрани в производството, ищцата е полагала на пълен осем часов работен ден труд като "медицински фелдшер” с място на работа самостоятелна здравна транспортна служба в кабинет за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси – стационарен тип в гр. С., поделение на Т.м.и., чиито правоприемник Н.м.т.б. „Ц.Б.“ С., за установяване на трудов и осигурителен стаж като "медицински фелдшер” за периода 01.09.1987г. до 31.12.1996г.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на посочените свидетели за достоверни, тъй като, са последователни, житейски и правно логични, като не се установява свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Необходимо е да се отчете и обстоятелството, че фактите за които свидетелите дават показания са възприети непосредствено от тях, като свидетелите ги изясняват в достатъчна степен, подробно, и последователно в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти по делото и представените писмени доказателства.

Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства намира, че ищцата е провела пълно и главно доказване на материалните предпоставки за уважаване на предявеният иск, поради което същият е основателен и доказан.

По изложените съображения, съдът по предявения и доказан по своето основание иск с правно основание чл. 3 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР следва да признае за установено по отношение на ответниците Т.на Н.С.о. и Н.м.т.б. „Ц.Б.“ С. че ищцата П. Н. П., ЕГН **********, от гр. С., кв. С.о, бл.***, вх.* ет* ап.** е работила и има положен и установен в настоящото производство трудов стаж и е работила в Т.м.и. за времето 01.09.1987г. до 31.12.1996г. на длъжността "медицински фелдшер” на пълен осем часов работен ден, с място на работа самостоятелна здравна транспортна служба в кабинет за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси – стационарен тип, организиран в А. Д. в гр. С., поделение на Т.м.и., с правоприемник НМТБ Ц.Б. С., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране при пълен работен ден.

Така мотивиран, С.ски районен съд