Решение № 3795 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100503686 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 1442 от 31.01.2023 г. на СРС, 65 състав по гр. д. № 31345/2021 г., са частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Сетримово, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** срещу „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Възраждане“, ул. ****, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата в размер на 1441, 20 лв. –представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил "Киа", модел "Сеед" с ДК № ****, за който е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.06.2021 год. до окончателното й заплащане, както и сумата от 358, 64 лв., обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 03.06.2021 г., като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата от уважения размер от 1441, 20 лв. до пълния предявен размер от 2 402 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София и за разликата от уважения размер от 358, 64 лв., до пълния предявен размер от 597, 88 лв., представляващ обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 год. до 03.06.2021 год. като неоснователни. Отговорността за разноски е разпределена съобразно отхвърлената 1 и уважената част от исковете.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното дружество, с което оспорва първоинстанционното решение като неправилно, противоречащо на материалния и процесуалния закон, постановено при противоречие със събрания доказателствен материал.

Подробно аргументира възраженията си. Въззивникът смята, че от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява по безсъмнен начин, че претенциите на ищцата са неоснователни. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството – ответник, доколкото същата е функционално обусловена от отговорността на делинквента, каквато в настоящия случай не се доказва по делото. Твърди, че по делото не са доказани механизма на ПТП, причинно – следствената връзка между последното и претърпените от ищцата вреди, както и виновното поведение на водача на процесния автомобил. Интерпретира заключенията на приетите по делото експертизи в смисъл, че поведението на ищцата е единствената причина за настъпване на процесното ПТП, която несъобразявайки сигналната регулация на светофара е предприела пресичането, довело до инцидента. Препраща към заключението на вещото лице относно невъзможността едновременно да свети разрешителен сигнал и за пешеходци, и за водачи на автомобили.

Изцяло оспорва изводите на съда относно вината на водача, като според въззивника, поведението на последния е изцяло съобразено с пътната обстановка, сигналите на светофара и изискванията на действащите правила за движение по пътищата. Твърди, че дори да се приеме виновно и противоправно поведение от страна на водача, то подобно поведение безсъмнено е констатирано и у страна на пешеходката, като първоинстанционния съд не е отчел достатъчна степен на съпричиняване от нейна страна. Оспорва размера на претенциите, като завишени по размер и неотговарящи на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и размера на претенциите, извършени за лечение, терапии и операция, като цитира обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, относно необходимостта от избор на медицински екип, за да аргументира, че разходите не е било наложително да се извършват. Моли съда да отмени решението в частта, с която са уважени претенциите на ищцата, като постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски, като прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищцата е подала отговор на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за 2 установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от С. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Сестримо, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. Отракчиев от САК, със съдебен адрес : гр. София, ул. „****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Възраждане“, ул. **** за заплащане на сумата в размер на 2402 лв. – причинените на ищцата имуществени вреди – направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищцата сочи, че на 11.09.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, по вина на водачът на МПС "Киа Сийд", с рег. № **** И.Н.Т. при управлението на автомобила по бул. "Никола Мушанов" с посока на движение от бул. " Вардар" към ул. "Житница". В района на кръстовището на бул. "Никола Мушанов" с ул. "Добротич " в района на пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8. 2 от ЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал пресичащата от ляво на дясно по посока на движение на автомобила по пешеходната пътека със спокоен ход ищцата и станал причина за настъпване на ПТП. Водачът по непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждания. Във връзка с лечението ищцата направила разходи в размер на 900 лв. – за избор на екип за извършване на оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник, и разходи в размер на 1502 лв. за медицински консумативи. Управлявания от И.Н.Т. автомобил имал сключена застраховка при ответника.

Сочи, че е предявил претенцията си пред застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за причинените в резултат на произшествието вреди с молба с вх. № 99-7565/22.11.2016 г. като с молба от 19.12.2018 г. била представила банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но обезщетението не било изплатено.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 2402 лв., причинените на ищцата имуществени вреди – направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до окончателното й заплащане..

3

Претендира разноски.

Ответникът „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** оспорва исковата молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът бил недопустим, тъй като не била изпълнена процедурата на чл. 380 КЗ. Правоимащото лице било уведомено за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени. Неоснователни били изявленията на процесуалния представител на ищцата относно отказа от страна на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение. От исковата молба не можело да се извлекат данни за фактическата обстановка и налице ли е фактическият състав на деликта, настъпили ли са претендираните вреди, както и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания. Действително било налице застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС "Киа Сеед", с рег.

№ ****. Оспорва вината на водача на МПС "Киа Сеед", с рег. № **** Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К – 794/11.09.2016 г. механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие. Твърди, че за ПТП –то вина имала пострадалата пешеходка, която без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и по –конкретно на забранителен сигнал на светофарната уредба навлязла на пътното платно и с това е станала единствена причина за възникване на произшествието и телесните наранявания.

Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият нямал техническата и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на пострадалата, твърдените болки и страдания търпени от нея и настъпилото ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди, че претендираните увреждания на ищцата. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди. Оспорва ищцовата претенция за имуществени вреди в размер на 900 лв. Това било една допълнителна и незадължителна опция, разходите, за която не следвало да останат в тежест на деликвента. Оспорва претенцията за лихви. Алтернативно счита, че лихви се дължали от момента на завеждане на исковата претенция. Претендира разноски. Предвид посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при 4 ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е допринесло за настъпване на вредите.

Възражението за недоказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника, въззивният съд намира за неоснователно. За установяване на посочените обстоятелства, по делото са приети заключения на вещите лица, които са изслушани и в открито съдебно заседание, където доуточняват изводите си и на места внасят по – голяма яснота относно настъпването на процесното ПТП. Механизмът на ПТП е установен по един и същи начин в приетите по делото заключения, съгласно които действията на водача на процесният лек автомобил са обусловили настъпването на инцидента, доколкото последният е имал възможността своевременно да види пресичащата на пътното платгно ищца и да спре, като предотврати удара. Съобразявайки скоростта си на движение, като управлява автомобила с допустимата максимална скорост и отчитайки както наближаването на място, обозначено за преминаване на пешеходци, така и обстоятелството, че изпреварва превозно средство, което поради размерите си ограничава видимостта му, водачът на лекия автомобил е можел също да предотврати инцидента. При така изложеното приема за установени деянието, авторството и виновното поведение на водача на лекия автомобил и причинените по непредпазливост телесни увреждания на ищеца.