Решение № 1283 от 07.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 04.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20201000503574 по описа за 2020 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 47/20 г. по описа на СОС.

С решение по делото № 262/10.08.20 г. съдът е отхвърлил обективно съединените искове, предявени от Х.К. (наследник по закон на Г. Е., поч. 18.08.19 г.) срещу Р.В. (наследник по универсално нотариално завещание от Г. Е. от 15.08.19 г.) за прогласяване на нищожност на нотариално завещание № 5, т. 1, н.д. 5/19 г. по описа на нотариус Д. Г., с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 3 ЗН (за това, че отпечатъкът от десен палец не принадлежи на завещателката) като главен иск и евентуални искове с основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН (за това, че при съставяне на завещанието не е изявена устно волята на завещателката), с основание чл.

42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 4 вр. чл. 578, ал. 2 ГПК (с твърдение, че завещанието е било предварително подготвено от нотариуса), чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 3 ЗН, чл.

42, б. „в“ пр. 1 ЗН (за това, че не са четливо отбелязани причината, поради които завещанието не е подписано), както и евентуалния иск за унищожаване на завещанието поради невъзможност на завещателката да разбира свойството и значението на акта и да ръководи постъпките си.

За да постанови решението си, СОС е приел, че установяването и фиксирането на волята на завещателката е станало в период от време след двукратни срещу между Г. Е. (посетена от нотариус Г. в дома й), осъществени на 01.08.19 г. и 15.08.19 г. При първата среща завещателката била бодра. Демонстрирайки информираност, тя изказала пред нотариуса желанието си да завещае цялото си имущество на Р.Н., която се 1 грижела за нея (след задълбочаването на онкологично заболяване в метастатична фаза, довело Е. до невъзможност да се грижи за себе си и домакинството, с проявено безсилие и изтощение, водещо до постелен режим на живот). На 15.08.19 г. тя потвърдила волята си в присъствието на инструментални свидетели. На база събраните гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че завещателката е била с влошено физическо състояние, но с ненакърнен когнитивен статус и поради това не са доказани предпоставките, визирани от закона, за унищожаване на завещателно разпореждане.

Изявлението, че Е. прави завещание на Р.В., „която я е гледала“, съдът е приел, че не е в условията на престационна обвързаност, а е изказ на морален мотив за формиране на записаната воля.

Съдът е счел за доказано, че завещанието е подписано (чрез допустимото от закона полагане на отпечатък от десния палец поради безсилие за изпълняване на ръкописен подпис) и затова не е необходимо да се отразява причина за неполагане на подпис, тъй като няма неподписано завещание.

Така мотивиран СОС е отхвърлил главния и евентуалните искове.

Във въззивната жалба се твърди, че с гласни доказателства е безпротиворечиво установено, че на 15.08.19 г. Е. не е диктувала волята си пред нотариуса и не е имало вербализиране на завещателните разпореждания. Състоянието на унес, засвидетелствано и от нотариуса, съвпада с твърдения на свидетелки на ищцата и е доказателство за недееспособността на завещателката към датата на изготвяне на завещанието. Извън това от разпита на свидетелите въззивничката извлича воля на Е. чрез формата на завещанието, а не на договор за гледане и издръжка, да си обезпечи грижи от страна на ответничката до момента на естествения край на болестта. Поради това материализираното като завещание е изява на воля за престиране срещу задължение за гледане, без да е спазена предвидената от закона договорна форма.

Съдът не е отчел родството на св. П. с ответничката. Не е доказано от ответничката, че отпечатъкът от палец е на завещателката. Тъй като ищцата оспорва това обстоятелство (като има твърдение за отрицателен факт), счита, че доказателствената тежест да опровергае твърдението е на ответничката. От въззивния съд се иска да отмени постановеното решение и да се произнесе с друго, с което да уважи съобразно съотношението главен/евентуални предявен от ищцата иск.

Настоящият състав на САС установи при служебна проверка, че въззивната жалба е допустима, а решението съставлява валиден и допустим съдебен акт.

САС е отклонил доказателствените искания на въззивничката за допускане на очна ставка между разпитани от СОС свидетелки и да измени указаната от СОС доказателствена тежест за установяване принадлежността на отпечатъка от палец, заместващ подписа на завещателката. Настоящият състав на САС, като е преценил, че 2 предпоставките за полагането на отпечатъка и неговата автентичност са удостоверени от нотариус в рамките на разгърнато производство, нормирано от разпоредбата на чл.

578 ГПК, е счел, че ответничката не носи доказателствена тежест за установяване автентичността на отпечатъка на палец под завещанието и е оставил без уважение искането за преразпределяне на доказателствената тежест. Не е уважено и искането за провеждане на очна ставка, доколкото същата не би могла да доведе до изясняване на фактическия аспект на водения спор.

Въззивният състав дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба, въз основа доказателствата, събрани от първоинстанционния съд.

С писмени доказателства – епикризи, се установява че в края на м. май Г. Е. била оперирана от туморна формация при висок оперативен риск. Отразено е, че в изхода на заболяването преди и след хоспитализацията няма промяна (с. 28 от делото пред РС Ботевград). Копие от история на заболяването, съставена в Пета многопрофилна болница София, свидетелства за мамологична резекция през 1981 г., с последващо развитие на туморния процес чрез метастазиране в белия и черния дроб.

Според ИЗ пациентката била изписана на 04.06.19 г. без подобрение.

На с. 12 е класирано копие от нотариално завещание № 5, н.д. 5/19 г. по описа на нотариус Д. Г., с район на действие РС Ботевград. Видно от него, Г. С. Е. изявила воля за разпореждане след смъртта чрез завещаване в полза на Р. Н. В., „която се грижи за мен“ на цялото си движимо и недвижимо имущество, включително ценни книжа, благородни метали, скъпоценности, произведения на изкуството, които са нейно притежание в момента на нейната смърт. Завещанието е съставено на 15.08.19 г. в присъствие на свидетелките Ц. В. Д. и Л. Д. П.. На мястото на подпис е положен отпечатък от палец. С ръкописен текст е отразено, че отпечатъкът е от палец на дясната ръка, а се полага, тъй като завещателката „не може да се подпише поради тежко здравословно състояние“.

В проведено на 29.05.20 г. заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: М. И., С. В., П. С., Ц. Д. и Л. П..

Според св. И., която е живяла на 300 м. от Г. Е., на 01.08, Е. била на легло.

Казала, че от една седмица е така. На въпрос на свидетелката кой ще я гледа Е. отговорила „на никой нищо не давам, всичко си е мое“. На 8-ми август свидетелката посетила Е. заедно с момичето, което носи пенсията. Заварила в жилището ответничката, която поискала дадения на свидетелката ключ. Свидетелката върнала ключовете на Е., а не на ответничката. Преди тръгването Е. се извинила, че не може да разкаже (както друг път правела) виц. На 13-ти или 14-ти август свидетелката отново посетила Г. Е.. Тогава свидетелката поискала да се обади на племенничката на Е., но тя махнала с ръка, без да каже нещо. Ответничката присъствала при посещението, тя 3 отворила вратата. Свидетелката останала 15-20 мин., но Е. стояла със затворени очи.

Според свидетелката В., семейна приятелка на д-р Е., когато в края на м. юли тя я посетила, Г. Е. слязла до входната врата, за да посрещне гостенката и до 4-ия етаж заедно се качили с асансьор. Е. се оплакала, че я болят краката и трудно слиза. Няколко дни по-късно съсед потърсил свидетелката и я уведомил, че Е. е припаднала.

Потърсена била и ответничката, която пазарувала на Г. Е.. На 01.08. свидетелката посетила Е., като вратата й отворил съсед. Последна среща между двете се състояла на 14.08. Г. била много бледа и избутала с ръка свидетелката, която седнала на леглото й.

На нощното шкафче на болната свидетелката забелязала флакон от лекарство, за което знаела, че има сънотворно действие. Свидетелката запитала ответничката защо се дава това хапче, но й било отговорено, че „всичко е точно“. При това посещение Г. не отговаряла, а гледала към стената.

Свидетелката П. С. (дъщеря на ответничката) заявява, че познавала Г. Е. от няколко години преди смъртта й. Последните 10 дни преди Е. да почине, свидетелката и майка й спели в жилището на Е.. Въпреки влошеното си здравословно състояние, Е. била със запазен разум – разговаряла със свидетелката на различни теми. До самата си смърт тя била в съзнание. Свидетелката е убедена, че на 14.08. Е. не е посещавана в жилището си от гости. През време на 10-дневния денонощен престой на свидетелката в дома на Е., тя не била посещавана от никакви свои роднини или познати. На 15.08. било съставено завещание. Свидетелката била в същото жилище, но в друга стая и не е очевидец на съставянето на завещанието.

Ц. Д. и Л. П. са двете свидетелки, присъствали при съставяне на завещанието (инструментарни свидетели).

Според св. Д. в деня на подписване на нотариалното завещание Е. била седнала в леглото си, облегната на възглавници. Тя казала, че иска да завещае всичко на Р..

Нотариусът се върнал в кантората си, за да изготви завещанието. Когато завещанието й било поднесено за подпис, Е. казала, че й е много отпаднало и няма да може да разпише. Завещанието било прочетено и бил положен отпечатък от десния палец на завещателката. Към този момент тя не е имала говорни нарушения. Говорела бавно поради изтощение. При първата среща с нотариуса Е. казала, че иска да остави всичко на Р.. След прочита на написаното Е. се съгласила да положи отпечатък от палеца си.

Свидетелката П. (етърва на ответничката - т.е. без кръвно родство с ответничката) помни, че нотариусът попитал Г. Е. дали иска да завещае всичко на Р. и тя потвърдила. Тогава нотариусът отишъл в кантората си, за да напише завещанието.

След завръщането на нотариуса Е. казала, че не може да подпише. Завещанието било написано, прочетено и под текста бил положен отпечатък от палеца на Г. Е..

Свидетелката не помни завещателката да е изразявала воля относно ценни книги, благородни метали, произведения на изкуството.

4

Разпитан като свидетел нотариус Г. си спомня, че две седмици преди съставяне на завещанието жената, която се грижела за „докторката“ (така Е. била известна в гр.

***), помолила нотариуса да посети дома на Е., за да завери пълномощно. Свидетелят принтирал бланка за пълномощно и го отнесъл в дома на Е., но тя не го подписала, а поискала да го прегледа и коригира. В присъствието на свидетеля при това посещение ответничката попитала ищцата защо не я упълномощи да подготви договор за гледане и издръжка. Тогава докторката, казала, че ще прави завещание. Свидетелят се поинтересувал какво иска да бъде завещано и докторката отговорила, че иска да завещае всичко. Свидетелят обяснил, че под всичко се разбират и влогове, ценности… Е. се съгласила с това. При уточняващия разговор не присъствала ответничката.

Срещата била в началото на август и Е. говорела отлично – ясно и свързано. На 15.08. адвокат помолил свидетеля да посети отново дома на „докторката“, за да състави универсално завещание. Болната тогава била в по-тежко състояние, но разпознала свидетеля и утвърдила, че знае за какво е дошъл. Свидетелят припомнил разговора от началото на месеца, като повторил какво означава изразът „всичко“. Уточняването на действителната воля продължило около 1 час. В стаята присъствали вписаните в акта свидетелки. Е. отговорила „съгласна съм“. Свидетелят, виждайки, че „докторката“ не е добре, предложил да отложат срещата, но тя казала: „не, не, остани, ще го направим“.