Решение № 3168 от 29.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2006/2023
- Вид
- Решение № 3168
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.309 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3168 гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100102006 по описа за 2023 година
Предмет на производството е иск на С. Ц. А. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до изплащането.
Твърденията на ищеца са образувано досъдебно производство № ЗМИП 15136/2016г. по описа на СДВР, по което с постановление от 25.09.2017г. привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл.316, пр.1 вр. чл.309, ал.1 НК и с влязло в сила на 15.05.2019г. решение от 10.05.2018г. по НАХД № 18561/2017г. на СРС, потвърдено с решение № 447/15.05.2019г. по ВАНД № 4858/2018г. по описа на СГС, бил признат за невиновен и оправдан. Твърди като последица от незаконното обвинение да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени добро име, чест и достойнство, притеснение от осъждане, социална изолация, влошено здравословно съС.ие, станал нервен и раздразнителен, за които претендира парично обезщетение.
Ответникът оспорва иска по съображения за неговата неоснователност, липса на причинени вреди и причинна връзка с повдигнатото обвинение. Счита претендирания размер на обезщетение за прекомерен, както и релевира възражение за давност по отношение искането за законна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, 1 намира следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
Не е спорно образуването с постановление от 10.03.2016г. на прокурор при СРП на ДП № ЗМП 15136/2016г. по описа на 01 РУ-СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление измама по чл.212, ал.4 вр. ал.1 НК.
С постановление от 25.09.2017г. на досъдебното производство ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 06.10.2014г. в гр.София, в кантората на нотариус Р.Д., съзнателно се ползвал пред нотариуса с неистински частен документдоговор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./ с предмет прехвърляне правото на собственост върху апартамент в гр.София, ж.к.******* сключен между Главна дирекция за изграждане на София при СГНС, представлявана от инж.В.Ш.-ген.директор и Е.А.-началник отдел „Финансово – счетоводен“, в качеството на продавач, и С. Ц. А. в качеството на купувач, на който е придаден вид, че инкорпорира волеизявления на посочените страни по него, като от А. за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, съставляващо престъпление по чл.316, пр.1 вр. чл.309, ал.1 НК. При повдигане на обвинението на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 31.10.2017г. СРП внесла предложение за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност с налагане административно наказание по чл.78а НК и образувано на 03.11.2017г. НАХД № 18561/2017г. по описа на СРС, 22 състав.
След проведени три съдебни заседания на 10.05.2018г. съдът постановил решение, с което признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Отменил и мярката за неотклонение „подписка“.
След протест на СРП по образуваното ВАНД № 4858/2018г. по описа на СГС е постановено решение на 15.05.2019г., с което решението на първата инстанция потвърдено и поради последваща необжалваемост влязло в сила на 15.05.2019г.
При горното е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за обезвреда причинените на ищеца вреди.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, 2 независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Общите насоки при прилагане критерия справедливост са дадени в ППВС № 4/1968г., като при определяне размера съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на воденото наказателно производство; упражнена ли е, каква и с каква продължителност мярка за процесуална принуда; личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или професионалната среда и др., които имат значение за съразмерността на обезщетението с претърпените вреди.
Ищецът е бил обвинен в престъпление от общ характер по чл.316 вр. чл.309 НК, за което предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, а взетата мярка за неотклонение „подписка“ търпял в периода 25.09.2017г.-10.05.2018г., т.е около шест месеца и половина, в който имал задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение, по същество ограничаващо правото му на свободно придвижване.
Наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза продължило около 2 години и два месеца, в който период до повдигане на обвинението през 2017г. се е водило против неизвестен извършител. Предвид това съдът приема, че продължителността на наказателно преследване е в рамките на разумния срок.
Ищецът не е осъждан за престъпления или други правонарушения и не е бил преди това обект на разследване. При повдигането на обвинението е бил на 68 години.
В показанията си св.С. А.а /съпруга на ищеца/ сочи, че бил разстроен от наказателното производство и притеснен от изхода му, изолирал се и силно ограничил социалните си контакти. Сред близки и познати се разчуло за обвинението, поради което изпитвал срам и обида от това, че ще го мислят за лош човек при положение, че се ползвал с добро име и авторитет в обществото. Отслабнал, започнал да вдига кръвно, изморявал се бързо и имал проблеми със сърцето. Станал раздразнителен и сприхав спрямо семейството си, имал нарушения на съня, понякога сънувал кошмари.
В показанията си св.Н.Ф. сочи, че разбрал за обвинението от ищеца, но в гр.Своге, където живеят, се разчуло. Бил притеснен, отказвал да излиза от къщи и да се събира с приятели, което до този момент правел обичайно, почти с никого не контактувал, а освен това някои от тях се отдръпнали от него.
В редица решения на ВКС се приема, че по време на воденото наказателно производство по обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда или производството прекратено, лицето нормално изпитва негативни изживявания като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в 3 социалното общуване, нарушения в общото здравословно съС.ие и др. Тези душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за личност подведена под наказателна отговорност особено, когато преди това не е било обект на наказателно преследване.
Заявените с исковата молба морални вреди са именно от посоченото естество-ищецът изпитвал тревожност, чувствал се унизен, изпитвал срам, станал затворен и ограничил социалните си контакти, чувствал здравословно неразположение. В тази посока са и свидетелските показания. Интензитетът на тези страдания обаче не може да бъде приет за завишен, тъй като по делото не се събраха доказателства наказателното производство да е засегнало в по-голяма от обичайната в подобна хипотеза степен личността му, здравословното съС.ие и общественото положение. Не се установява причинна връзка между претърпяна операция на простатата /св.Ф./ и незаконното обвинение, на което обстоятелство няма позоваване в исковата молба, както и причинна връзка с посочените от св.А.а проблеми със сърцето, лесна изморяемост и слабост в краката, които биха могли да се дължат на напредналата му възраст.
Предвид това и при отчитане естеството и тежестта на престъплението, в което е бил незаконно обвинен, продължителността на наказателното производство и негативния ефект върху личността на ищеца съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 4000лв., до който предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Върху обезщетението се дължи законна лихва от датата на датата на влизане в сила решението на СРС, с което е оправдан-15.05.2019г.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за законна лихва е частично основателно. Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на три годишна давност, считано от настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на 20.02.2023г. и в приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е погасена по давност за периода 15.05.2019г.-19.02.2020г. Предвид това върху обезщетението следва да се присъди такава от 20.02.2020г. до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса от 10лв.
Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което на процесуалния представител следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 406.67лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдв.С и съобразно уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, с адрес гр.Своге, ул.*******, сумата от 4 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила решение по НАХД № 18561/2017г. по описа на СРС, 22 състав, ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 30 000лв. и искането за законна лихва за периода 15.05.2019г.-19.02.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, с адрес гр.Своге, ул.*******, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 10лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, да заплати на адв. П. Ш. с адрес гр.София, бул.*******, офис 210, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 406.67лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5