Решение № 180 от 26.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Горна Оряховица, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120101988 по описа за 2025 година

Депозирана е искова молба от С. А. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., ***, чрез адвокат П. Н. – ВТАК срещу Д. Х. М. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., ***.

Предявен е иск с правно основание 127,ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 985.81 лв., представляваща половината от извършени от ищеца плащания по договор за банков кредит, по който и двете страни са солидарни длъжници.

Извършена е процедурата по чл. 131 ГПК. В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника си адвокат Р. Т..

Ищецът С. А. А. предявява срещу ответницата Д. Х. М. осъдителен иск за заплащане на сумата от 6 985.81 лв., представляваща половината от извършени от него плащания по договор за банков кредит, по който двамата са солидарни длъжници. В исковата молба се излага, че страните са живели във фактическо съжителство без брак в продължение на 19 години, а от около три години са разделени. На 10.06.2019 г. те са сключили с „Първа инвестиционна банка“ АД договор № 096LD-R-008298 за жилищен/ипотечен кредит „Право на избор“, по силата на който са получили заем в размер на 50 000 лв. за закупуване на недвижим имот в Г.О., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на града, находящ се на адрес ***, вх. В, ет. 3, с предназначение „жилище, апартамент“ и със застроена площ от 79.49 кв.м. Договорът е със срок на погасяване до 20.06.2044 г. Посочва се, че за периода от 20.08.2020 г.

1 до 20.05.2025 г. всички вноски по кредита са заплащани единствено от ищеца със собствени средства, като общата стойност на извършените плащания възлиза на 13 971.62 лв., съставляващи 58 месечни вноски по 240.89 лв.

Твърди се, че ответницата не е погасила нито една вноска по кредита, въпреки че по договора двамата са солидарни длъжници. Ищецът се позовава на чл.

127, ал. 1 ЗЗД и на задължителната практика на Върховния касационен съд (Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о.), съгласно която във вътрешните отношения между солидарни длъжници важи презумпцията за равна задълженост, освен ако не е уговорено друго.

Поддържа, че след като е изпълнил изцяло общото задължение към кредитора, ответницата следва да му възстанови нейната половина, възлизаща на 6 985.81 лв. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Х. М. да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Като доказателства по делото са представени: договор № 096LD-R008298 от 10.06.2019 г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ с „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно с погасителен план; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 534, том 3, рег. № 6217/17.06.2019 г. на нотариус Красимира Боева; нотариална покана рег. № 2764/16.06.2025 г. на нотариус Лора Стефанова, отговор на поканата и становище по отговора, обективирани в нотариален акт рег. № 3133, т. 1, акт № 146/09.07.2025г.

Ответницата Д. Х. М., чрез пълномощник, е депозирала в законоустановения срок писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения от С. А. А. иск като неоснователен и недоказан. В отговора се признава, че страните са живели във фактическо съжителство, но се уточнява, че същото е продължило до края на 2022 г., а не до три години преди завеждане на делото, както се сочи в исковата молба. Посочва се, че през периода на съвместното им съжителство страните са имали общ бюджет, формиран от техните доходи, от който са се покривали всички текущи и извънредни разходи – битови, за храна, данъци, издръжка на семейството и на общото им дете Б.С.А.

Ответницата твърди, че след сключването на договора за кредит през 2019 г. страните са постигнали устна договорка, съгласно която вноските по кредита формално ще се превеждат от ищеца, но реално тежестта по тяхното изплащане ще се поема поравно чрез общия семеен бюджет. С внасянето на целия си доход в този бюджет, тя е осигурявала и дължимата от нея част от всяка месечна вноска по кредита. Освен финансовия принос, ответницата е поемала основните грижи за домакинството и за детето, като се е грижила за храната, поддръжката на жилището и възпитанието на детето. Посочва се, че според установената съдебна практика отношенията между фактически съжители не се различават по съдържание от тези между съпрузи и се характеризират с взаимна подкрепа, общи грижи за домакинството и съвместен принос към общия живот (позоваване на Решение №

369/18.06.2024 г. по гр. д. № 3821/2023 г. на ВКС и Определение № 60887/14.12.2021 г. по гр. д. № 2209/2021 г. на ВКС). Ето защо, според 2 ответницата, искът е неоснователен за сумата от 3 492,90 лв., представляваща половината от вноските по кредита за периода от 20.08.2020 г. до 31.12.2022 г., тъй като тази част вече е погасена чрез нейния принос в общия бюджет. Освен това, ответницата прави възражение за прихващане на насрещно вземане срещу ищеца. Твърди, че след края на фактическото съжителство в края на 2022г. ищецът продължава да ползва изцяло съсобствения имот – апартамент в Г.О., ул. ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, без да осигурява достъп до нейната ½ идеална част. По този начин ищецът е спестил разходи за наем и се е обогатил неоснователно за нейна сметка, докато тя е била лишена от възможността да ползва имота или да реализира доход от него. На основание чл. 59 ЗЗД се претендира обезщетение в размер на 3 600 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г., изчислено по 200 лв. месечно, съответстващи на пазарната стойност на ½ идеална част от имота. Ответницата заявява, че това вземане следва да се прихване със задължението към ищеца в размер на 3 492,91 лв., представляващо половината от вноските по кредита за периода от януари 2023 г. до май 2025 г., като насрещните задължения се погасяват до размера на помалката сума. С оглед на изложеното, ответницата моли съда: да отхвърли иска като неоснователен за сумата от 3 492,90 лв. за периода до 31.12.2022 г.; да приеме, че останалата част от претенцията в размер на 3 492,91 лв. е погасена чрез прихващане с вземането за обезщетение за ползване на имота; да присъди направените по делото разноски в нейна полза.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна , следното.

Съгласно изготвена съдебно-оценителна експертиза средният пазарен наем на процесния имот за периода 01.01.2023г.- до 30.06.2024г. е в размер на 5400 лева.

Безспорно между страните е, че са живели във фактическо съжителство до есента на 2022 година.

Между страните в процеса не е налице противоречие по отношение на обстоятелството, че заедно са сключили по Договор за ипотечен кредит от 10.06.2019 година с „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който им бил отпуснат паричен кредит в размер на 50 000 лева срещу насрещно задължение за връщане на сумата със заплащане на възнаградителна лихва.

Страните са кредитополучатели по съглашение като кредитор и С. А.

А. и Д. Х. М. като кредитополучатели постигнали съгласие банката да отпусне на кредитополучателя /кредитополучатели в размер на 50 000 лева срещу срок за издължаване до 20.06.2044г. Никъде в договора не е уговорено, че задължението за връщане на сумата от 50 000 лева е поето солидарно от С. А.

А. и Д. Х. М.. Според чл.121 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква в две хипотези – когато е уговорена и когато законът е предвидил такава. Процесният случай не е от тези, за които законодателят императивно е уредил наличие на солидарност в дълга. Наред с това и видно 3 от представените в процеса доказателства, по делото не е доказано задължението за връщане на сумата от 50 000 лева да е уговорено солидарно.

Ето защо и доколкото не е доказано процесният случай да попада в която и да било от двете цитирани хипотези, не се доказва наличието на изискуемата предпоставка за уважаване на иска по чл.127,ал.1 ЗЗД– "наличие на задължение, което ищецът заедно с ответника е поел солидарно" и по тази причина искът следва да бъде отхвърлен като недоказан С отговора на исковата молба са признати факти за изпълнение задължението само от ищеца, наличието на солидарност в дълга не е признато от ответника.

Ищецът не доказва претенцията си и по тази причина предявеният иск за сумата от 3571.79 евро, предявена като 6 985.81 лева за периода 20.08.2020г. -20.05.2025г. следва да бъде отхвърлен, както и акцесорната претенция за законна лихва.

С оглед изхода на исковата претенция, не подлежи на разглеждане инвокираното възражение за прихващане в писмен отговор.

С оглед изхода на спора , разноски се следват на ответната страна в размер на 409.03 евро, претендирани като 800 лева и сумата от 204.52 евро, депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова претенция с правно основание 127,ал.1 ЗЗД на С.

А. А. ЕГН **********, адрес гр. Г.О., ул. *** срещу Д. Х. М. ЕГН:

**********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., ул. *** да се осъди последната да заплати на С. А. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., *** сумата от 3571.79 евро/ три хиляди петстотин седемдесет и едно евро и седемдесет и девет евроцента/, претендирани като 6 985. 81 лв. /шест хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ за периода от 20.08.2020 г. до 20.05.2025 г., представляваща 1/2 част от платените за горепосочения период от ищеца суми, в качеството му на кредитополучател за погасяване на задължение по Договор № 096LD-R-008298 от 10.06.2019 г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор" с „Първа инвестиционна банка" АД за покупка на недвижим имот в Г.О., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г.О., с адрес на имота:

Г.О., ул. ***, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ: 79. 49 кв. м., при съседи: съгласно посочените в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 534, том 3, per. № 6217 от 17.06.2019 г. на Красимира Боева - нотариус в района на ГОРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на 4 исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. А. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. М. ЕГН: **********, с постоянен адрес: Г.О., В.Т., ул. *** сумата от 409.03 евро, претендирани като 800 лева,заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 204.52 евро, депозит за вещо лицеразноски по делото Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Великотърновски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5