Определение № 19068 от 07.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19068 гр. София, 07.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20241110114505 по описа за 2024 година

Постановеното между страните решение е обезсилено от СГС и е върнато за ново разглеждане от различен състав.

Образувано е по искова молба от „............. срещу А. И. Х..

В срока за отговор в постъпил такъв от особения представител.

В изпълнение на чл.146 от ГПК, съдът изготвя проекта на доклад по делото:

В исковата молба се сочи, че на 14.12.2015 г. между „............., ЕИК .......... в качеството му на кредитодател, от една страна, и А. И. Х., ЕГН:

********** в качеството й на кредитополучател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № FL791941. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1661 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта от 13.11.2006 г„ срещу което кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия му кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени е договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. На 14.12.2015 г. кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на 1661 лв.

С чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от процесния договор страните се договорили отпуснатия кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителния план, плащани в брой до 14 число на месеца. Въпреки установените клаузи между страните, считано от 14.09.2018 г. било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл.

7 и чл. 8 от договора. На 14.03.2020 г. кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение съгласно чл. 6 от процесния договор за банков кредит.

Освен неиздължената главница в размер на 724.45 лв. ответникът дължал на банката и възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода 1 от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г. вкл. на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020 г. на основание чл. 9 от процесния договор за банков кредит, както и такси в размер на 63 лв. за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи дължими такси по договора и 102 лв. за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., представляващи нотариални такси, като дължимите такси били както следва:

А/ Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, дължима на основание чл.5, т.2 от Договора за потребителски кредит № FL791941, отчитана счетоводно по сделка 4461242:

•

3,50 лв., начислена на 14.10.2018г.;

•

3.50 лв.,начислена на 14.11.2018г.;

•

3.50 лв.,начислена на 14.12.2018г.;

3.50 лв., начислена на 14.01.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.02.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.03.2019г.;

«

3.50 лв., начислена на 14.04.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.05.2019г.;

3.50лв., начислена на 14.06.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.07.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.08.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.09.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.10.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.11.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.12.2019г.;

3.50 лв., начислена на 14.01,2020г.;

3.50 лв., начислена на 14.02.2020г.

3.50 лв., начислена на 14.03.2020г,;

Б/ Такси за нотариални покани /нотариални разноски/ в общ размер на 102 лв., били сторени във връзка с опитите за уведомяване на А. И. Х., ЕГН:

********** за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, преди настъпване на неговия падеж - два броя такси за справка по адрес, всяка от които в размер на 12 лв., заплати такса за връчване на нотариална покана в размер на 78 лв.

Банката подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за . Била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като заявлението било отхвърлено за 102 лв. – нотариални такси. Длъжникът подал възражение.

Ищеца моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде установено, че по отношение на „......... с ЕИК .......... ответникът А. И. Х., ЕГН: ********** дължи на „........... следните суми по Договор за потребителски кредит № FL791941 от 14.12.2015 г„ а именно: главница в размер на 724.45 лв., възнаградителна лихва в размер на 82.19 лв. за периода 2 от 14.09.2018 г. до 14.03.2020 г. вкл. мораторна лихва в размер на 102.04 лв. за периода от 14.09.2018 г. до 12.03.2020г., както и такси в размер на 63 лв. за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл. представляващи дължими такси по договора, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищеца е заявил, че не поддържа ИМ по отношение на искането си да бъде установено, че по отношение на „......... с ЕИК ........ ответникът А. И. Х., ЕГН: ********** дължи 102 лв. представляващи нотариални такси за периода от 14.10.2018 г. до 17.09.2020 г. Делото следва да бъде прекратено в тази му част.

В срок е постъпил ОИМ от ответника, чрез назначения особен представител, който заявява, че иска е допустим и основателен, едновременно с това сочи, че само ответницата лично може да представи доказателства, с които да се докаже неоснователността на иска.

Съдът намира, че не са налице права или обстоятелства, които не се нуждаят от доказване или се признават от страните.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1. възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на твърдяния договор за кредит; изпълнение на задължението на кредитодателя по него, изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен; 2. наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпване изискуемостта на процесните суми и техния размер; изтичане срока на договора; 4. валидно постигната уговорка за начисляване на мораторна лихва; поставяне на ответницата в забава; размера на вземането; 5. валидна уговорка за заплащане на такса за сторени, както и направата на твърдения имуществен разход в посочения размер.

В тежест на ищеца е да докаже, че договора е действителен, включително че клаузите са договорени индивидуално.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.

Съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и допускане на доказателствата:

Ищецът е предоставил към исковата молба писмени доказателства, които са относими и приемането им е допустимо.

С оглед оспорванията в отговора, съдът намира че назначаването на ССчЕ не е необходимо. Не е необходимо и да се издаде СУ на ищеца за датата на предявяване на иска.

Водим от горното и на основание чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.06.2023 г. от 11:00 ч., за която дата и час:

Да се призоват страните като им се връчи препис и от настоящото определение;

На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;

ПРИЛАГА ч.гр.д. №46633/2020 г. на СРС.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената част на определението.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.