Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 321 от 28.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3578/2025
Вид
Решение № 321
Подписан
28.04.2026
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Перник, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720103578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, гр.Перник - подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.

М. срещу Л. К. Т. ЕГН ********** гр.П. ул. К и М. бл.** * ап.** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 540.15лв. - представляваща 1/ 6 от неплатеното общо задължение за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.П., адм.адрес посочен по-горе от която: сумата 435.48 лв.1/ 6 главница за периода 01.06.2021 -30.04.2022 изтекла лихва 1/ 6 в размер 104.67 лв. за периода 08.08.2021 - 27.02.2024г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението за ЗИПЗ11.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането По делото е приложено заповедното производство - чгд №1134/2024 по описа на ПРС

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор чрез назначен ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ адв.И. С. ПАК / назначена с Определение рег. № 4007 от 11.12.2025г. по делото /Оспорва размерите на задължението по периоди и по пера, твърди, че не е доказано да има облигационно отношение между страните, както и че не е доказано ответникът да е собственик / носител на в.п. върху топлофицираното жилище, поради което и се явява недоказано кач.“потребител „ на топлинна 1 енергия, която да трябва да заплати.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта :

Предвид приложеното заповедно производство, съдът приема, че така предявеният установителен иск е допустим, поради което и следва да се разгледа откъм неговата основателност.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото писмо от ДМДТ Перник се установява, „е топлофицирания имто е сулжебно въведен , по данни на ГРАО , като придобит чрез Договор от 21.12.1992г. от починалия наследодател, след което е заприходен на наследниците - 3 броя, като ответницата е притежтел на 1/ 6 идеална част.

От останалите доказателства -Удостоверение за наследници от 21.08.2021г. на починалия К. Т. К. на Община Перник, както и удостоверение от ПРС се установява, че ответницата НЯМА вписан отказ от наследство, следователно е налице собственост на ответника за 1/ 6 идеална част, за която е инициирано и настоящето производство.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Между топлофикационното дружество от една страна и титулярът по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Съгласно ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник.

Съгласно ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.

Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните.

Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

2

Ответникът- като наследник се явява абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него.

Това е видно от чл. 150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетикатапродажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Облигационно правните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ — задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия.

То може да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.

Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК вр.чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване 3 качеството потребител.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д.

№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит по наследство , за 1/ 6 идеална част

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.

В тази връзка ответникът следва да отговаря за задължението, както е претендирано по исковата молба .

Отговаря за задължението в качеството му на съсобственик въз основа на наследствено правоприемство за 1/ 6 идеална част от наследения топлофициран имот.

По размера на сумите са изслушани две експертизи :

Съгласно приетата СТЕ , вещото лице инж.З. З. изрично сочи, че :

Данните са снети по методиката, вкл. и чрез засичане с фирмата за дялово разпределение.

За периода две години назад е невъзможно да се провери реален отчет.

Водомерът е бил замърсен, след което е бил сменян от фирмата за дялово разпределение.С вещото лице никой не се е свързвал, за да може да направи проверка в имота относно фактическото му състояние.

При тези данни, съдът приема че същите са коректно начислени.

4

По делото е приета и СИЕ с вещо лице Р. Б. Й., която изрично сочи следното :