Решение № 21679 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21679 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110168028 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК: ... обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника К. З. И., ЕГН ********** за следните суми: сумата 1 000 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № .., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 99 лева, представляваща договорна лихва за период от 16.01.2022 г. до 15.06.2022 г., както и сумата 42,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ., по който ищецът „И.Ф.“ ЕООД имал качеството на кредитодател, а ответникът К. З. И. имал качеството на кредитополучател. Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - уеб адрес: www.minizaem.bg, където били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Посочва, че договорът е сключен след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, одобрение и активиращ код чрез СМС, изпратен на посочен от клиента телефонен номер. Твърди, че след извършване на посочената процедура ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 1200 лева, като предоставил сумата по посочена от ответника в „Ук.Б.“ АД банкова сметка. Посочва, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение цялото вземане за главница по процесния договор е падежирало, а именно на 15.06.2022 г. – датата на последната дължима вноска. Сочи, че ответникът е извършил плащане по процесния кредит в размер на 200 лева, с което била погасена главница, респективно изцяло била погасена вноската за 16.01.2022 г. Посочва, че договорната лихва е фиксирана в размер на 40.15 %, като по кредита била погасена такава за периода 17.12.2021 г. – 16.01.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за погасяване на задълженията), 1 ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, и е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъдат приети за установени вземанията на ищеца. Претендира направените в заповедното производство и в настоящото такова съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. Й.

А. С., ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните по процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние, с аргумент, че не са спазени изискванията, предвидени в ЗПФУР. Оспорва наличието на обективирана от ответника воля за сключване на процесния договор, която да е удостоверена по предвидения в ЗЕДЕП начин. Навежда твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави на ответника необходимата информация относно условията за сключване на процесния договор за кредит от разстояние, респективно не била изпълнена процедурата по сключване на договора. Възразява, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в тази връзка посочва, че потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Възразява, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, предвид завишения размер на същата. Навежда възражения, че не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като не било ясно посочено на каква база се изчислява възнаградителната лихва, нито какъв е общият дължим размер на същата. Не било ясно как е изчислен и посоченият в процесния договор ГПР в размер на 48,44 %.Ето защо счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 69990/2023 г. по описа на СРС,65 състав е, че по заявление на „И.Ф.” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът настоящ ответник .

С разпореждане от 21.11.2023год. съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.Предвид на това настоящото производство е допустимо.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит № ./17.12.2021 г., по силата на който на ответника се предоставя от ищеца сумата в размер на 1200лв. , със срок за връщане на сумата 180 дни, съгласно погасителен план, обективиран в чл.4, ал.3 от договора и в зависимост от представяне или непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора.

Съгласно чл.3 от договора, освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят се е задължил да заплаща и договорна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 40,15 %, като общо дължима сума възлиза на 1338,60 лева. Съгласно чл.5 от договора годишния процент на разходите по кредита са 48,44 %.

По делото са приложени общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД, както и водената между страните електронна кореспонденция.

По делото е приложено извлечение от банковата сметка на ответника,открита в Ук.Б. АД от което се установява, че на 17.12.2021 г. по сметката е постъпила сумата от 1 200 2 лева с наредител ищцовото дружество и основание процесния договор.

По делото са представени записи на оптичен носител от процесния договор, общите условия и аудиозаписа във връзка с потвърждаването на договора, с възможност да бъдат възпроизведени.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение възникнало по силата на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № . от 17.12.2021год. , по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че ответникът е неизправна страна.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават отговорността му.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.)- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.5, ал.9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл.6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от 3 разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл.

3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В конкретния случай, видно от чл.4а, ал.2 от договора е, че страните ще признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.