Решение № 2356 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110212118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. Ж.Д., подадена чрез адв. Г., срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-016738 от 21.08.2023г., издадено от Началник Сектор към Отдел «Пътна полиция» при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.104а от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена «глоба» в размер на 50 (петдесет) лева и за нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена «глоба» в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата на М. А. Ж.Д. се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посочва се, че Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) прави разлика между дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци и доколкото жалбоподателят има статут на постоянно пребиваващ в Република България, се приема, че чл.162, ал.2 от ЗДвП е неотносим към статута на М. А. Ж.Д.. С жалбата се оспорва и компетентността на лицето, издало Наказателното постановление и се иска съдът да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав М. А. Ж.Д. се явява лично и с адв. Г.. В съдебно заседание на 21.11.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 07.02.2024г. адв. Г. пледира за отмяна на Наказателното постановление като счита, че е неприложима нормата на чл.162, ал.2 от ЗДвП по съображения, изложени в жалбата. Твърди, че Разрешението за пребиваване е издадено на 13.09.2022г., а проверката е извършена два месеца по-рано, на 14.07.2023г. Възможно било да се управлява МПС в 1 рамките на една година от пребиваването на лицето. Според адв. Г. този срок бил спазен.

Пред съда защитата посочва, че жалбоподателят притежава сирийско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което съобразно чл.161 от ЗДвП е валидно, тъй като *** е отговаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски. Жалбоподателят заявява пред съда, че поддържа казаното от адвоката си и няма какво да допълни.

Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, съответно не взема становище по съществото на спора.

С писмо вх. № 247339 от 05.09.2023г. от ОПП – СДВР изпращат жалбата, ведно с административно – наказателната преписка на съда, като правят изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

М. А. Ж.Д. е роден на ***г. в ***. Същият има статут на постоянно пребиваващ в Република България. В периода от 19.03.2001г. до 03.09.2013г. на жалбоподателя са били издавани последователно карта за продължително пребиваващ в Република България чужденец и карта за постоянно пребиваващ в Република България чужденец, а след 30.06.2010г. - Разрешения за пребиваване. Актуалното му Разрешение за пребиваване е с № 701236193, издадено на 13.09.2022г. и валидно до 12.09.2027г.

М. А. Ж.Д. няма издадено СУМПС в Република България и шофира със сирийското си СУМПС. На 14.07.2023г. около 08.18 часа, в град София, бул. «Джавахарлал Неру» жалбоподателят управлявал лек автомобил **** с посока на движение от ул. «Индира Ганди» към ул. «Йордан Антонов». По същото време и на същото място, пред бл. 712, се намирали свидетелите П. М. и А. Я. – служители на ОПП – СДВР. Те видели, че жалбоподателят управлява превозното средство и разговаря по телефона без да използва устройство, позволяващо употребата на телефон без участието на ръцете. Поради това полицейските служители спрели М. А. Ж.Д. и му поискали документи за проверка. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят няма българско СУМПС, а носи сирийска книжка с превод на български език. След справка в дежурната част на ОПП – СДВР свидетелите М. и Я. установили, че спреният от тях водач на моторно превозно средство (МПС) пребивава в Република България от преди повече от една година и заради това приели, че той трябва да има издадено българско СУМПС, тъй като е дългосрочно пребиваващ чужденец. Поради това св. П. М., в присъствието на св. А. Я., съставил срещу М. А. Ж.Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 973926 от 14.07.2023г. - за нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.162, ал.2 от ЗДвП. Срещу подпис М. А. Ж.Д. получил препис от този Акт на 14.07.2023г.

Въз основа на АУАН Серия GA № 973926 от 14.07.2023г. и при същата фактическа обстановка като описаната в него е издадено атакуваното Наказателно постановление № 234332-016738 от 21.08.2023г., с което Д.Д. - Началник Сектор към Отдел «Пътна полиция» при СДВР е наложила на М. Ж.Д. А. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.104а от ЗДвП «глоба» в размер на 50 лева и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП - «глоба» в размер на 300 лева. В Наказателното постановление, обаче, не фигурира подпис на наказващия орган.

2

Наказателното постановление е получено от М. А. Ж.Д. срещу подпис на 21.08.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез административно-наказващия орган до СРС на 24.08.2023г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 973926 от 14.07.2023г.; справка за нарушител/водач; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; писмо от ОПП - СДВР с вх. № 326389 от 15.11.2023г. с приложена справка - извлечение от АИС БДС; копие на Разрешение за пребиваване № 701236193, издадено на 13.09.2022г.), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели М. и Я..

Справката за нарушител/водач, справката-извлечение от АИС БДС и Разрешението за пребиваване № 701236193 са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката на лист 6-10 от делото съдът установява, че жалбоподателят е имал и множество предишни нарушения по ЗДвП. От Разрешението за пребиваване (копие от което е приложено на лист 4 и лист 34 от делото ) се доказва, че М. А.

Ж.Д. е роден на ***г. в *** и има статут на постоянно пребиваващ в Република България, за което му е издадено Разрешение за пребиваване № 701236193 от 13.09.2022г. с валидност до 12.09.2027г. Това обстоятелство се доказва и от справката на лист 31-32 от делото. От това писмено доказателство се установява още, че жалбоподателят е имал и други Разрешения за пребиваване, издадени преди Разрешението за пребиваване № 701236193 от 13.09.2022г., най-ранното от които е от 30.06.2010г., като преди това /в периода от 19.03.2001г. до 03.09.2013г./ е имал издавани последователно карта за продължително пребиваващ в Република България чужденец и карта за постоянно пребиваващ в Република България чужденец.

Писмото от ОПП - СДВР с вх. № 326389 от 15.11.2023г. намира опора в справката за нарушител/водач, а и жалбоподателят не спори, че не притежава издадено българско СУМПС. Поради това съдът дава вяра и на документа, приложен на лист 30 от делото.

Показанията на свидетелите М. и Я. са относими, информативни, еднопосочни, вътрешно логични, непредубедени и последователни. Те намират опора и в кредитираните по-горе справка-извлечение от АИС БДС и Разрешение за пребиваване № 701236193, а също и частично в АУАН. Поради това съдът ги кредитира.

Констатациите в АУАН, че М. А. Ж.Д. е използвал мобилен телефон докато е шофирал МПС без да има устройство, позволяващо ползване на телефона без участие на ръцете му, както и че е управлявал автомобила със СУМПС, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, намират опора в кредитираните по-горе гласни доказателства.

Поради това СРС се доверява на тази част от Акта. Доколкото от кредитираните по-горе справка-извлечение от АИС БДС и Разрешение за пребиваване № 701236193 се установява, че М. А. Ж.Д. има статут на чужденец, постоянно пребиваващ в Република България, СРС не кредитира онази част от АУАН, в която се твърди, че той е „дългосрочно пребиваващ“ чужденец – доколкото между дългосрочно и постоянно пребиваващ чужденец в Република 3

България има разлика, видно от чл.23, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЧРБ.

Приложените на лист 11-15 от делото писмени документи имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, обективни и достоверни са. Поради това съдът ги кредитира. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г. се установява, че св. П. М. е младши автоконтрольор I степен в 03 Група на 02 Сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ към ОПП – СДВР и като такъв, по силата на точка 2.1., връзка точка 1.3.2. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се явява компетентен да състави АУАН. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и точка 3.6. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се доказва, че Д.Д. е заемала длъжността Началник Сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и като такава е имала правото да издава НП, вкл. и процесното Наказателно постановление. Поради това е неоснователно твърдението от жалбата, че НП било издадено от некомпетентно лице.

Приложеното на лист 44-46 от делото Решение № 44/03.01.2024г. на АССГ, Трето отделение, 60 състав касае Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Поради това то се явява неотносимо към настоящия правен спор. Същевременно мотивите на това Решение нямат задължителна сила за настоящия състав. Поради това Решението на АССГ не следва да се постави в основата на фактическите и правните изводи на съда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на нарушенията и установяване на техния автор – 14.07.2023г./ и датата на издаване на НП /21.08.2023г./ – съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД № 341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това издаването на Наказателното постановление след повече от месец след съставянето на Акта не представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед на изложените по-горе мотиви относно наличните по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи съдът приема, че АУАН и НП изхождат от компетентни лица.

Въпреки това, обаче, в хода на служебната проверка, извършена от съда, се констатира допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на производството пред съда и което представлява основание за отмяна на НП на формално основание. Става въпрос за следното – в обжалваното Наказателно постановление не се съдържа подпис на наказващия орган, а само печат на ОПП-СДВР (видно от долния десен ъгъл на НП). Според чл.57, ал.2 от ЗАНН Наказателното 4 постановление следва да е подписано от лицето, което го е издало. Липсата в случая на подпис на наказващия орган в Наказателното постановление представлява съществен пропуск, който опорочава този документ и само заради това следва да се отмени Наказателното постановление.