Решение № 237 от 09.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000181 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приети за общо разглеждане две въззивни жалби, подадени от името на застраховател „ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД и Х. И. Х. срещу различни ЧАСТИ от решение № 11/05.02.2024 г. постановено по електронно дело 20233500900071 (ТД 714/2023 г.) по описа на Окръжен съд – Търговище, с които съответно е била уважена претенция по чл.432, ал.1 вр. чл. 493а ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди понесени от баща, увреден от смъртта на сина си, причинена от застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист в размер на 144 000 лв., ведно със законна лихва от 18.05.2023г., съответно същата претенция е била отхвърлена за горница до 180 000 лв. поради установено съпричиняване, и са били разпределени разноските между страните.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с двете искания на насрещни страни за контрол върху акта по същество, доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт, както и отпадането на пречката по упражняване на право на иск за граждански последици от престъпно поведени, са разгледани в обявени на страните неоспорени определения №262/22.04.2024г и 376/20.06.2024г.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, чрез пълномощника си адв. Ц., излага оплаквания по установените от първата 1 инстанция факти за протИ.правното поведение на застрахования водач, като счита, че събраните доказателства установяват опасност на пътя, предизвикана изцяло от неправомерно поведение на велосипедиста по начин, който изключва отговорността на водача изцяло, евентуално следва да се отчете много по-значителен принос на пострадалия в причиняването на пътния инцидент, като възражението за съпричиняване се уважи не до 20, а поне до 70%, съответно на изключително високия риск поет от велосипедист, който самонадеяно е управлявал велосипеда като е крИ.личел по платно на десен завой при съзнавано наличие на други участници в движението по републикански път.

Въззиваемият пострадал оспорва жалбата с доводи които не кореспондират на оплакванията по фактите (доколкото се отнасят за размер на справедлив еквивалент на неимуществени вреди от загуба на близък), а по възражението за съпричиняване са бланкетно посочени.

Като въззивник Х. И. Х., чрез адв. Д. и адв. С, излага оплаквания за необоснованост на изводите на съда при определянето на обема на приноса на поведението на починалия велосипедист, като сочи че те са били изградени въз основа на протИ.речеви свидетелски показания, вкл. тези на заинтересования застрахован и неправилно заключение на експерт, основано на факти, които не са били надлежно доказани. Сочи, че с обективните данни се установява правомерно движение в най-дясна част от платното, съответно на особеностите на завоя, наклона и опесъчения банкет и удар в задната част на велосипеда, а тези обстоятелства изключват обосноваване на неправомерно поведение на починалия, респективно възможност да осуети по какъвто и да е начин сблъсък с изпреварващия го в гръб автомобил. С тези доводи поддържа оплакване за неоснователно уважено възражение за съпричиняване, като претендира за присъждане в цялост на иначе законосъобразно определен размер на обезщетението за вредите, причинени от застрахования водач.

Въззиваемият застраховател не е заявил отделно становище по тази жалба.

Представителят на увредения ищец поддържа в пледоария по същество доводи за отчитане на точния механизъм на ПТП според присъдата, постановена срещу водача и установеното поведение на велосипедиста до мястото на удара в дясното платно за движение, което категорично опровергава показанията на застрахования и неговите близки. Позовава се на особеностите на терена и точното място на удара като обосновава, че движението на велосипедиста е съобразено с изискването на закона и затова не може да бъде отчитан какъвто и да е негов принос. Моли за уважаване на претенцията в цялост с допълнително присъждане на остатъка от 36 000лв след отмяна на неправилното намаляване на справедлИ. определеното обезщетение.

Пълномощникът на застрахователя пледира за зачитане на присъдата само по отношение на престъпното поведение на осъденото лице, но без квалификацията на приноса на самия пострадал, който подлежи на самостоятелно установяване в настоящия процес и е доказан със заключението на вещото лице, основано на точното място на удара в дясната лента. Моли за потвърждаване на извода за протИ.правно поведение на 2 пострадалия и остойностяване на значителния му принос като по-висок процент на редукция и съответно допълнително намаляване на обезщетението и отхвърляне на по-голяма част от иска. Допълнително в пледоарията пред настоящия съд адвоката на застрахователя въвежда и оплаквания по размера на определения справедлив еквивалент на компенсация на вредите от смъртта на сина на ищеца, като сочи че не са били правилно отчетени действителната връзка с починалия, начина на жИ.т и социално-икономическите условия в страната и поддържа искане за отхвърляне на претенцията или намаляване на присъдената сума.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, конкретизирани от въззивника-ищец като дължимо в полза на данъчно регистриран адвокат възнаграждение за предоставена безплатна услуга(л.70) и от въззивника – ответник в неоспорен списък по чл.

80 ГПК (л.78).

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена остатъчна претенция на баща на велосипедист, умъртвен в резултат на ПТП срещу застрахователя на виновния автомобилист по задължителната застраховка „гражданска отговорност“.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 493а ал.1 КЗ за присъждане на поискано, но незаплатена доброволно от застраховател обезщетение като справедлив паричен еквивалент за причинени неимуществени вреди на увредено от смърт на пострадал близък родственик лице, ведно със законната лихва от предявяване на претенция по чл. 380 КЗ към застрахователя.

Ползващият се от застраховката увреден баща на починалия велосипедист е основал претенцията си на твърдения за понесен силен емоционален стрес вследствие смъртта на сина си, настъпила на 08.05.2023г в резултат на множеството увреждания, понесени при ПТП, предизвикано на 30.04.2023г. между селата Разбойна и Стража от водача С Х, застрахована за управление на автомобил „Опел Зафира“ с ДКН ХХХХХХХ при ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба изцяло фактическия състав, пораждащ отговорността на водача и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който наред с други изброени нарушения, не е контролирал движението на велосипеда си и не го е управлявал по банкет или тротоар или поне в найдясната част от платното.

Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални действия на страните и съдът го намира за допустимо. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за 3 разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е предложил обезщетение при установени с протокол за ПТП факти за поведение на застрахован водач и починалия велосипедист.

Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка увреден пряк родственик на пострадалия участник в ПТП да търси от съда разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оплакванията на страните визират както присъдената след редукция част от 144 000лв., така и горница над нея до обща стойността на вредите, съответна на 180 000лв., за която първата инстанция е приела недължимост поради основателно възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадалия. Осъденият ответник не е изложил каквито и да са оплаквания по установяване на обстоятелствата, възприемани като критерии за справедлива оценка на неимуществени вреди, нито обосноваността на приетия от съда краен размер и затова доводите по тези факти и правни изводи не са въведени в предмета на въззвния контрол и ще могат да се съобразяват само, ако оплакванията в двете жалби, концентрирани в установеното поведение на всеки от участниците в ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен удар между МПС и велосипеда, се окажат основателни. Само тогава въззвиният съд ще следва да се произнесе и по останалите елементи за да формира собствения си извод по целия фактически състав, пораждащ вземането за да се произнесе по съществото на спора (чл. 266 ГПК).

Липсват оплаквания и по безспорното между страните договаряне на покритието на отговорността на водача, управлявал застрахования автомобил и родствената връзка на починалия велосипедист с претендиращия обезщетение негов баща.

След приключване на преюдицалното наказателно производство за причиняване на смърт с транспортно престъпление, неоспорими, на осн. чл.

300 ГПК, са установените престъпни обстоятелства с присъдата на наказателния съд, включващи както причиняването на смъртта на сина на ищеца като пряк съставомерен престъпен резултат от непредпазлИ.то деяние на С Х, така и характеризиращите неправомерното поведение на осъдената автомобилистка нарушения на правилата за движение по пътищата и точния механизъм на вредоносното произшествие. Затова и въззивният съд не може да променя така установените факти: смъртта на 38-годишен велосипедист е настъпила в болнично заведение въпреки реанимационни действия поради тежката черепно- мозъчна травма, засегнала жизнено важни сърдечно-съдов и дихателен център, понесена от лицето на 30.04.2023 г. в следствие на удара на велосипеда от лекия автомобил и последващото отхвърляне и падане на тялото на платното; осъдената Хюсеинова е управлявала л.а. „Опел Зафира“ с ДКН ХХХХХ ХХ преди сблъсъка със скорост от 80 км.ч. и е възприела движещия се пред нея на платното велосипедист поне от 110 м. Въпреки ,че ясно забелязала, че велосипедиста крИ.личел по платното като преминавал от 4 едната в другата лента на движение( в участък с лек наклон нагоре), непосредствено преди предстоящия десен завой, застрахованата водачка не намалила скоростта за да избегне опасността, а предприела изпреварване с навлизане в насрещното платно без да осигури нужна странична дистанция, като при това велосипедиста се е оказал непосредствено пред изпреварващия го в гръб автомобил и предната дясна броня косо ударила от дясно задната гума на велосипеда. Сблъсъкът настъпил в дясната лента за движение на пътя от с. Разбойна към с. Стража(двулентов с опесъчен 70 см. банкет от двете страни), в коридор с ширина 1.55м., попадащ в централна част на пътя( 80 см. западно и 85 см. източно спрямо разделителната непрекъсната линия) т.е. на около 2.20м. от края на банкета, където при огледа са били фиксирани следи от счупените части.

Допълнително пред първоинстанционния съд е събрано заключение на автоексперт, който също е интерпретирал следите от сблъсъка и конкретно посоката, от която е бил нанесен удара отзад върху задната част на велосипеда и върху предната на автомобила, като също е достигнал до извод за застъпване на траекториите на двамата участника след навлизането на МПС в насрещната лента непосредствено преди десен завой и продължаване на крИ.личещото движение на велосипедиста, също насочил се в дясно, като според този експерт удара е настъпил също в дясното платно, но много по-близо до банкета (на отстояние 0.80м – 1.20м. от дясна граница на пътя). Въпреки това по-благоприятно за пострадалия заключение, и този експерт посочва, че при друг избран от велосипедиста начин на движение – най-вляво, а не по продължение на ширината на платното, страничната дистанция, въпреки нарушението на автомобилиста, би била достатъчна за да се разминат без сблъсък. Същевременно, ако се приложат изводите на автоексперта към фиксираното от наказателния съд място на удара, тази възможност за осуетяване на ПТП, независимо от нарушенията на застрахования водач става категорично по-значима, тъй като дистанцията между двете превозни средства ще се окаже още по- голяма. Съответно, при движение преимуществено в коридор, включващ и двете платна още преди завоя, несъмнено самия велосипедист е повишил опасността в този изискващ повишено вномание участък от пътя и със самото си присъствие там е препятствал безопасното преминаване на останалите участници през обозначените с пътни знаци поредица от завои.