Решение № 931 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Ц. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100501229 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електропазпределение Север“ АД, гр. Варна срещу Решение № 996/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 8185/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, ХXV състав, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 422 от ГПК против Х. Г. Х. за приемане за установено, че последният дължи, както следва: разликата над сумата от 1323.87 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия, начислена по фактура, издадена на 15.07.2021 г. за обект с клиентски №***, абонатен №*** с адрес на потребление *** до пълния размер на претенцията от 1655.09 лева и разликата над сумата от 92.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до 04.04.2022 г. до пълния размер на претенцията от 115.86 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2484/15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иска. Прави се искане за събиране на нови доказателства, а именно: приемане на Наредба № 3/09.06.2004 г. и допускане на СТЕ. Претендират се разноски.

1

Въззиваемият Х. Г. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Х. Г. Х. срещу Решение № 996/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 8185/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, Х XV състав, с което е прието за установено, че дължи на „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна, както следва: сумата от 1323.87 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия, начислена по фактура, издадена на 15.07.2021 г. за обект с клиентски №***, абонатен №*** с адрес на потребление *** и сумата от 92.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до 04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.04.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2484/15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по описа на ВРС, на основание чл.422 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иска. Прави се искане за събиране на нови доказателства, а именно: приемане на справка от АГКК от 19.04.2023 г. и справки от имотен регистър. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Електроразпределение Север” АД – Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против Х. Г. Х. за приемане за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1655.09 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия, начислена по фактура, издадена на 15.07.2021г. за обект с клиентски №***, абонатен №*** с адрес на потребление *** и сумата от 115.86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до 04.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане по издадена Заповед за изпълнение №2484/15.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 4808/2022 г. по описа на ВРС.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че остойностеното количество ел.енергия е 2 било доставено, респективно реално потребено от страната. Оспорва констатациите, обективирани в констативен протокол № 5101672/13.07.2021г., в това число посоченият в протокола свидетел да е присъствал на проверката от самото начало до нейния край.

Поддържа на следващо място, че ако и да е налице основание за прилагане на корекционна процедура, то не е приложена правилната такава, а оттук и неточно е изчислено количеството ел.енергия. Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 4808/2022 г. по описа на ВРС.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

В тежест на въззивника - ищец е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, се установява качеството на потребител на Х. за посочения адрес. Следва да се има предвид, ч е пред първоинстанционния съд същия не оспорва собствеността си на обекта на потребление – ***. Такива възражения са направени за пръв път пред въззивната инстанция, поради което същите се явяват недопустими като преклудирани. Всички представени от ищеца доказателства – КП, фактура, справки за потребление, извлечения за фактури са за идентични абонатен и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съдът приема, че въззиваемият има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения 3 за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски №***, абонатен №***.

Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.

21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.

Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно 4 измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.