Решение № 17 от 22.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело № 20264300900007 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е по реда на чл.632,ал.1 от ТЗ.

Подадена е молба от „Агрохимическо обслужване“ООД с ЕИК 820154234, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.“Търговска“№70, ет.8, представлявано от управителя М.Г.В.,с искане за откриване на производство по несъстоятелност и спиране на производството по чл.632,ал.1 от ТЗ. Обяснява,че към момента дружеството не извършва търговска дейност и няма приходи. Поради продължителната липса на икономическа активност е дерегистрирано по ЗДДС. Има изискуеми и непогасени публични задължения за местни данъци и такси към общината. Макар да притежава недвижим имот, това имущество не може да се осребри, защото в него се съхраняват химически препарати с изтекъл срок на годност. Поради неприключила процедура по обезвреждане на веществата имотът не представлява ликвиден актив.Дружеството не разполага и с парични средства за погасяване на задълженията си и за покриване на първоначалните разноски в производството.Това финансово състояние е трайно и не представлява временно затруднение.

Счита, че са налице предпоставките неплатежоспособен по реда на чл.632,ал.1 от ТЗ. да се приеме,че търговецът е

Моли да се обяви неплатежоспособността на „Агрохимическо обслужване“ООД и се определи начална дата на неплатежоспособността 01.01.2019г., да се открие производство по несъстоятелност и на основание чл.632,ал1 от ТЗ се спре без назначаване на синдик.

В съдебно заседание дружеството се представлява от управителя М.Г.В.,която 1 поддържа молбата.Приема заключението на СИЕ.Допълни,че сградата е непродаваема,тъй като е разрушена поради кражба и вандалски прояви,а и в нея се съхраняват отпадъци с изтекъл срок на годност,които следва да се депонират.

Съдът назначи съдебно-икономическа експертиза и с оглед констатациите й и по реда на чл.629б от ТЗ,с Определение №73/11.03.2026г. указа на молителя необходимостта в срок до съдебното заседание да внесе сумата 2000 евро, нужна за покриване на първоначалните разноски в производството. В определения срок не е внесена сумата за предплащане на разноските в производството.

От представените по делото писмени доказателства и съдебно - икономическа експертиза на в.л.Н.Р., преценени по отделно и в съвкупност, съдът установява следното от фактическа и правна страна:

Молбата е редовна и отговаря на изискванията на чл.625,вр.с чл.628,ал.2 от ТЗ, подадена е от управителя на дружеството, при които констатации съдът приема,че производството е допустимо.

По същество.

Първата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл.607а,ал.1 от ТЗ, е длъжникът да е търговец по смисъла на ТЗ. От справката в ТРРЮЛНЦ се потвърждава, че молителят „Агрохимическо обслужване“ООД е вписано в регистъра с посочен предмет на търговска дейност.

Материално-правните предпоставки за откриване на производството са регламентирани в чл.607а,ал.2 и чл.742,вр.с чл.608, от ТЗ. В чл.608,ал.1 са посочени групите изискуеми парични задължения, невъзможността за изпълнение по които обосновава неплатежоспособност на търговеца. В ал.2, ал.3 и ал.4 от същия текст са регламентирани приложимите презумпции при преценка на неплатежоспособността.

В случая молителят е подал молбата по чл.625 от ТЗ,с твърдение, че има неплатени публичноправни задължения към Община Ловеч за неплатени местни данъци и такси-т.е.чл.608,ал.1,т.2 от ТЗ. Твърди,че не притежава имущество,което да е годно за продажба. Не развива търговска дейност от години и е дерегистрирано по ЗДДС.

При поискване да се представи последният публикуван годишен финансов отчет,стана ясно,че такъв е представян в ТРРЮЛНЦ за последно през 2018г.

За преценката на икономическото състояние на длъжника съдът назначи съдебноикономическа експертиза. Експертът установява,че за последно дружеството е развивало търговска дейност през 2019г. Тогава в ТРРЮЛНЦ е подадена Декларация по чл.39,ал.9,т.2 от ЗСч.,че предприятието не осъществява дейност. Идентична декларация е подадена и през 2021г. Счетоводни записвания за периода от 01.01.2019г. до подаване на молбата за откриване на настоящето производство(22.01.2026г.) не са правени,съотв.няма изменение в стойностите по позициите ,отразени в Баланса към 31.12.2018г. По данни на НАП дружеството е дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС, считано от 16.11.2023г.

Експертът е установила,че съгласно Баланса „Агрохимическо обслужване“ООД 2 притежава следните активи: дълготрайни материални активи (ДМА)- земя и сгради, на обща стойност 13 х.евро, краткотрайни материални активи(КМА)-парични средства в брой в размер на 3 х.евро. В момента от ДМА е налична земята,като сградата е почти разрушена,а паричните средства в брой не са налични. Към момента на изготвяне на експертизата търговецът не разполага с ликвидни активи.

Към изготвяне на заключението- 20.02.2026г. не са налични и вземания на търговеца към негови длъжници.

По отношение на задълженията на „Агрохимическо обслужване“ООД експертът е установила,че публичноправните са формирани от осигурителни задължения с дължимите лихви- 1859.43 евро и корпоративен данък с лихвите-502.24 едро, или общ размер на 2361.67 евро. За тези задължения НАП е образувала изп.д.№231/2011г.

Частноправните задължения се формират от неплатени данък недвижими имоти,с дължимите лихви в размер на 912.50 евро, такса битови отпадъци с лихвите-2971.73 евро, данък МПС с лихвите-782.81 евро, в общ размер на 4667.04 евро.

Двете групи задължения не са отразени в счетоводството на дружеството, тъй като се дължат за 2022г., 2023г., 2024г. и 2025г. За предходните 5 години- 2021г., 2020г.,2019г., 2018г. и 2017г. задълженията са погасени по давност. От 01.01.2018г. не са погасявани задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.

Към 20.02.2026г. в дружеството няма нает персонал и съотв.задължения от този вид.

Проверката на експерта по отношение относимите икономически показатели е към 31.12.2028г.(съставеният последен ГФО) и към изготвяне на заключението-20.02.2026г.

Показателите на общата ликвидност към 31.12.2018г. е 1.5, а към 2026г.- 0.43, при норма от 1.5, т.е.в момента са значително под стабилното ниво. При бързата ликвидност е идентични- към 2018г. 1.5, към 2026г.-0.43,при норма от 1 степен.Не е по-различно и при незабавната ликвидност-отново към 2026г. стойността от 0.43 е много под степента за стабилност-0.80. При абсолютната ликвидност-през 2018г.- е 1.5, а през 2016г. е 0 поради липса на парични средства, при изискване според бранша в границите на 0.3 - 0.6 степени.

Коефициентът на финансова автономност към 31.12.2018г. е 6.75,а към 20.02.2026г. е 1.93, при норма от по-малко и ли равно на 1. Този показател разкрива съотношението между собствения и привлечения капитал и възможността на дружеството да съхрани способността си да плаща задълженията си в дългосрочна перспектива.

Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2018г. е 0.15,а към 20.02.2026г.0.52,като препоръчителните стойности са между 0.25 и 1.

Поради липса на краткотрайни материални активи и реализирани приходи от дейността,експертът не може да изчисли коефициентите за обращаемост на краткотрайните активи.Не може да се изчисли и период на събиране на вземанията,защото през тези периоди не са регистрирани такива, няма и приходи от продажби. Не може да се изчисли и показателят за периода на погасяване на задълженията към доставчици,тъй като също не е 3 имало такива. На база на тези изследвания експертът заключава,че затрудненията на дружеството не са временни.Поради спиране на дейността на „Агрохимическо обслужване“ООД от 01.01.2019г. и липсата на достатъчно краткотрайни активи, дружеството е в трайна невъзможност да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. В края на 2020г. са спрели и плащанията на задълженията към НАП. От 01.01.2018г. не са погасявани задълженията за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. След направените погасявания на задължения по давност падежът на най-рано възникналото изискуемо и незаплатено задължение за ДДС е 01.09.2000г.,а за социални осигуровки е 25.11.2020г. Спирането на плащанията има траен характер.Затрудненията на дружеството са с необратим характер.

При спиране на дейността на дружеството от началото на 2019г. имуществото на дружеството не е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите му. Не разполага и със суми в банкови сметки,с касова наличност и други бързоликвидни активи. Не разполага и с достатъчно имущество,което да покрие началните разноски на производството по несъстоятелност.

По отношение на задълженията към НАП и Община Ловеч не е налице редовно вписване в счетоводството.от 2019г. не са правени изобщо такива записвания.

Съдът приема заключението на съдебната експертиза, като компетентно и обосновано и гради изводите си на него.

При горните констатации съдът приема,че са налице предпоставките на чл.608,ал.1,т.2 от ТЗ. Длъжникът „Агрохимическа обслужване“ООД има значителни изискуеми и непогасени публично-правни задължения- осигурителни и данъчни,общо в размер на 2361.67 евро. Има и частни държавни задължения-за общински данъци и такси,общо в размер на 4667.04 евро. Установи се, че не разполага с бързоликвидно имущество, с което да погаси тези задължения. Налице е само един дълготраен актив- земя с налична компрометирана сграда,чието отчуждаване ще изисква провеждане на специална процедура с оглед съхраняваните там негодни продукти за растителна защита,представляващи опасен отпадък,по см.на ЗУО-констатацията е още от 2017г. на МОСВ и са потвърдени и през 2025г.,отново при проверка на същото министерство.

Отделно разпродажбата на това имущество на практика е ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства. Подобен способ за погасяване на задължения е относим само във фазата на вече обявено в несъстоятелност дружество и при осребряването му от синдика по реда на чл.717 и сл.от ТЗ (Реш.

№98/10.03.2008г., пост. по т.д. №647/2007г., I ТО на ВКС), а не към момента.

Дружеството не разполага с никакви налични суми по банкови сметки,от което следва, че не може да поеме дори разходите за настоящето производство. Въпреки дадените указания по чл.629б от ТЗ не бяха изпълнени и не осигури ресурс за поемане на първоначалните разноски.

При тези данни съдът приема,че длъжникът е изпаднал в състояние на 4 неплатежоспособност.

При липсата на актуална оценка на наличния ДМА,съдът не може да направи извод налице ли е и свръхзадълженост по см.на чл.742 от ТЗ.

Съдът има задължение служебно за изследва и презумпциите по чл.608,ал.2 и ал.3 от ТЗ и намира,че от констатациите на СИЕ може да се направи извод,че са налице предпоставки за прилагане на тази по чл.608,ал.2 от ТЗ- установи се,че последният публикуван ГФО е едва т 2018г.-т.е.далеч над лимита на последните три години. Установи се също,че от края на 2020г. дружеството е спряло всички плащания-последно към НАП,а задълженията към Общината още от 01.01.2018г. и от тогава не са извършвани некакви погасявания. От тези данни може да се приеме за доказана и презумпцията по чл.608,ал.3 от ТЗ.

За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът съобразява,че тя е обективно състояние на търговската му дейност и за да се определи се има пред вид цялостната му дейност,съотв.задължения и плащания и към други кредитори. Спирането на плащанията не следва да е инцидентно, а системно, трайно и към всички кредитори.

Експертът установява, че затрудненията на дружеството са от 2018г.,въпреки това е продължило да погасява задълженията си.Дейността е спряла от 01.01.2019г. поради липса на достатъчно краткотрайни активи,за да погасява краткосрочните си задължения.

Съдът намира, че това следва да е датата на настъпване на неплатежоспособността на търговеца, тъй като след нея не е развивана търговската дейност поради липса на разполагаеми активи, т.е. окончателно и необратимо е „Агрохимическо обслужване“ООД е било в състояние на невъзможност да погасява изискуеми парични задължения.