Решение № 925 от 22.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520106245 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т., с която са предявени установителни искове срещу Г. Т. К., ЕГН**********, от гр. *******, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 1000 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем Кредирект № 455632, сключен на 30.09.2020 г. между „СитиКеш“ООД и ответника; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 274,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г.

/падеж на последна погасителна вноска/; 3/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 430,81 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 15.09.2025 г., както и законната лихва върху главницата за периода от 23.09.2025 г. – датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 2809/2025 г. на РС Я. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

В исковата молба се твърди, че по сключен договор за потребителски кредит трето лице „СитиКеш“ООД е предоставило на ответника сума в размер 1000 лв., колкото е претендираната главница, а ответникът се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 274,28 лв. за периода от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г.

/падеж на последна погасителна вноска/, съобразно уговорените условия на 6 равни месечни вноски, в размер на 218 лв. всяка, като падежът на първата е на 30.10.2020 г., а падежът на 1 последната 30.09.2021 г. Твърди се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от кредитодателя на ищеца в предвидената от закона форма, за което прехвърлителят е уведомил длъжника. Излага твърдения, че са настъпили основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер, като срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 30.09.2021 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Тъй като ответникът бил в забава за изпълнение, счита че дължи обезщетение за забава в размер на 430,81 лв., за периода от 01.10.2021 г. до 15.09.25 г., както и законна лихва върху главницата за периода от 23.09.2025 г. – датата на подаване на заявлението, с което предявил вземането си, по ч.гр.д. 2809/2025 г. на РС Я..

Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му по делото особен представител адв. И. С. АК-Русе и в указания срок е постъпил писмен отговор, като оспорва исковете изцяло по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б „в“ ЗЗД за вземанията за главница и лихви.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.09.2020 г. ответникът Г. Т. К. сключил Договор за потребителски кредит № 455632 със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в срок до 30.09.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, приложен по делото. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.27 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Договор за потребителски кредит № 455632 е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Няма направени вноски от ответника след сключване на договора и получаване на сумата с превод на Изипей от 30.09.2020 г. л. 34 по делото.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. На ответника е изпратено уведомление за цесията на посочения от него имейл адрес. Съдът приема, че надлежно връчване на уведомлението е извършено с исковата молба.

2

На 23.09.25 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6245/2025 г. по описа на Районен съд Русе и на 01.10.25 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва за периода от 23.09.25 г. до изплащане на вземането, сумата от 274,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата 430,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 15.09.25 г., както и разноски от 34,10 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковата молба е подадена в срок.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото наличието на Договор за потребителски кредит № 455632, сключен на 30.09.2020 г. между ответника Г. Т. К. и трето лице „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, която е усвоена изцяло от кредитополучателя, като третото лице е изпълнило изцяло задължението си по договора да предостави исканата сума.

Не се установи от ответника, че е изпълнил задълженията си по договора и че е заплатил дължимите вноски, съобразно процесния Договор за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Съдът намира основателно възражението на процесуалния представител на ответната страна за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД по отношение претендираните от ищеца вземания за лихви от неизпълнен договор.

С чл. 111 от ЗЗД са регламентирани специални правила и по-кратка давност от 3 години за вземания за лихви, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и периодични плащания. Тригодишният давностен срок по лихви и обезщетения засяга като цяло претенции, свързани с вреди, възникнали в резултат на неизпълнение на договор какъвто и настоящия. Периодичните плащания включват наеми, плащания за комунални услуги, сметки към мобилни оператори и пр. В същата група спадат и неустойки и лихви, като месечно начислявани. Това означава, че давността по дълга за договорни лихви е три години.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.09.2025 г., а вземането е станало изискуемо на 30.09.2021 г. или давността обезщетения, неустойки и периодични плащания на лихви е изтекла на 30.09.2024 г. една година преди подаване на заявлението, поради което вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 274,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 430,81 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 15.09.2025 г., не се дължат и следва да се отхвърлят, като погасени по давност.

3

Относно главницата възражението за изтекла давност е неоснователно. Задължението за плащане на главницата следва да се отграничи от периодичните вземания. Уговарянето паричното задължение да се погаси с отделни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания, което е прието още в решение № 103/2013 г. на ВКС. Разсрочването на главницата по договорите за кредит също не я трансформира в периодично плащане, за което да е приложима кратката тригодишна погасителна давност /решение № 93/2016 г., ВКС/. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД и не могат да се тълкуват разширително. А давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД, в случая 30.09.2021 г.

/падеж на последна погасителна вноска/.

Предвид гореизложеното, установителните претенции следва да се уважат само до размера на главницата от 1000 лв. представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем Кредирект № 455632, сключен на 30.09.2020 г. между „СитиКеш“ООД и ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 23.09.25 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.

№ 2809/2025 г. РС Я. до изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски на ищеца доказани по настоящото производство в размер на общо 366,04 евро, съразмерно с уважената част от иска сумата 214,67 евро, съгласно списък по чл.

80 от ГПК. Както и разноските по заповедното производство доказани в размер на общо 134,10 лв./68,56 евро, съразмерно с уважената част от иска сумата 40,21 евро.

Мотивиран така и на основание чл. 235 и сл. от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „АПС Бета

България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителите П. В. и Х. М. от една страна като ищец и от друга като ответник Г. Т. К., ЕГН**********, от гр. *******, че на осн. чл. 422 от ГПК ответника Г. Т.

К., ЕГН********** дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, сумата 1000 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем Кредирект № 455632, сключен на 30.09.2020 г. между „СитиКеш“ООД и ответника Г. Т. К., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 23.09.2025 г. – датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 2809/2025 г. на РС Я. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 274,28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и за вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 430,81 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 15.09.2025 г., като погасени по давност и поради това неоснователни.

4

ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН**********, от гр. *******, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителите П. В. и Х. М., направените разноски по настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска сумата 214,67 евро, както и разноските по заповедното производство по ч.гр.д. № 2809/2025 г. РС Я., съразмерно с уважената част от иска, сумата 40,21 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5