Решение № 1001 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110109616 по описа за 2025 година

Ищцата К. Д. К. твърди, че на 30.10.2023г. е предоставила личния си автомобил peг. №***, марка "Шкода Октавия" на Д. Т. К.. На същата дата в 11:30ч., в гр.Варна, ул."Пловдив" №8, лекият й автомобил е бил блъснат от друг лек автомобил peг. №***, марка "Фиат Пунто", управляван от С. Ж.. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен за настъпилото произшествие е посочен водача С. Ж., управлявал лек автомобил peг.№***, марка "Фиат Пунто".

Лекият автомобил, управляван от виновния водач е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователна компания "ДЗИ" ЕАД, полица № BG/06/123002314051, която полица е действаща към датата на ПТП. Непосредствено след ПТП-то двамата водачи отишли в ликвидационен център на ЗАД "ДЗИ" ЕАД, където е съставен опис-заключение по щетата и тя е регистрирана с № 43080312301507/31.10.2023г. В описа като увредени детайли са посочени задна броя, 1 светлоотразител з. броня д., стоп десен 1ч., панел з.д. (калник), джанта лята з.д. Ответното дружество „ДЗИ“ ЕАД изплатило на ищцата само сума в размер на 438лв., като тя счита, че сумата е крайно недостатъчна, за да покрие щетите по автомобила. Счита, че ЗАД "ДЗИ" ЕАД неправилно е определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение.

Моли съда, да постанови решение, с което на осн. чл.432, ал.1 от КЗ да осъди ответното дружество да и заплати сума в размер на 10лв., частичен иск от иск целият за сумата в размер на 1500лв., представляваща необходимата сума за възстановяване на щета, настъпила от ПТП на 30.10.2023. на автомобил pe.№***, марка "Шкода Октавия", ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на иска до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените по делото разноски.

По реда на чл.214 от ГПК в хода на делото претенцията е изменена до сумата от 635.92 евро.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, като сочи, че счита предявените искови претенции за допустими. По същество счита исковата претенция за изцяло неоснователна и евентуално завишени по размер, поради следните съображения: „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел „Фиат Пунто", peг.№***, обективирана в застрахователна полица №BG/06/123002314051 от 31.07.2023 год., със срок на застрахователно покритие от 1година, считано от 00:00ч. на 04.08.2023г. до 23:59ч. на 03.08.2024г.

Ответното застрахователно дружество не оспорва обстоятелството, че от Д. К., в качеството му на представител на ищцата, до застрахователя е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № 43080312301507. В уведомлението за щета е посочено, че на 30.10.2023г., в гр.Варна на ул.„Пловдив" №8 е настъпил пътен инцидент, като за описание на събитието е изложено следното: „Виновният, при опит да заобиколи паркираната ми кола, я удари от дясната страна". В документа, като начин на определяне на размера на застрахователното обезщетение, е посочено по оценка на застрахователя. На процесния лек автомобил, от представител на ответното дружество и в присъствието на представител на ищцата, е извършен първоначален оглед. В пет пункта са описани увредените детайли по превозното средство, както следва: - задна броня - 2ч. ремонт и боядисване; - светлоотразител на задна броня дясно - за подмяна; - стоп десен - 1ч. за полиране; - панел заден (калник) пета врата - за ремонт 2-ра степен увреждане и боядисване; - джанта лята задна дясна - за боядисване. На така съставения опис представителят на ищцата е положил подписа си без възражения, с което е удостоверил, че е съгласен с описаните увреждания по автомобила, както и че е получил копия от документите. От експерти към „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД образуваната преписка по щета е надлежно окомплектована със задължителните и необходими документи, след което по компетентност е взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 438лв., преведено по посочената от К. К. банкова сметка. Ответникът застраховател счита, че така посочената сума е получена при съблюдаване на разпоредбите на Кодекс за застраховането и разпоредбите на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ответното застрахователно дружество твърди, че е изпълнило коректно и в срок задължението си да обезщети ищцата за щетите, нанесени на процесния лек автомобил, като всяка претенция за сума над изплатената от 438лв. се явява неоснователно завишена. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, дължимото обезщетение по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да надвиши действителната стойност на претърпяната вреда, изчислена към датата на настъпилото събитие. Твърдим, че исковата претенция значително надвишава действителната стойност на вредите по лекия автомобил. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.499, 2 ал.2, изр.2-ро от КЗ обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл.504 от КЗ.

Моли да се отхвърли иска и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищцата е собственик на л.а.“Шкода Октавия“ д.к.

№***, както и че същият е бил увреден при ПТП причинено от л.а.“Фиат Пунто“ д.к.№*** застрахован при ответника по застраховка ГО, като то е настъпило в срока на действие на застраховката. Посочените обстоятелства се доказват и от представените копие от талон за собственост на МПС на ищцата, двустранен констативен протокол и опис заключение по щета, както и от признанието на ответника, че е изплатил сумата от 438лв. обезщетение за погасяване на щетата.

Спорът между страните е само относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като за целта е назначена и приета САвтЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че реалната стойност на щетите по увредения лек автомобил възлиза на 859.87евро, от които съдът приема, че следва да се приспаднат вече заплатените 438лв. равняващи се на 223.95евро и остават дължими 635.92евро, които съответстват на претендираната сума от ищцата след изменението на иска.

При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на щетите.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 859.87евро или 1 681.76лв., необходима за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество.

За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е 3 възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II ТО и други/.

В тази връзка съдът намира, че определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди е неприложимо.

Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 КЗ , което гласи, че обезщетението за вреди на имущество съответства на действителната стойност на вредите, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и ал.5 от КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.

Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответника се осъди да заплати на ищцата и сторените от нея разноски в размер на 514.50евро.

Ето защо, съдът:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „ДЗИ“ ЕАД, ЕИК121718407 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б да заплати на К. Д. К.

ЕГН********** от гр.Варна, ***към вече изплатените 438лв. сумата от още 635.92евро застрахователно обезщетение по щета на

МПС

№43080312301507/31.10.2023г. настъпила на 30.10.2023г. по време на действието на застраховка Гражданска отговорност между ответника и трето лице причинило застрахователното събитие с л.а.“Фиат Пунто“ д.к.№*** и изразяваща се в увреждане на задна броя, 1 светлоотразител з. броня д., стоп десен 1ч., панел з.д. (калник), джанта лята з.д. на собственият на ищцата автомобил „Шкода Октавия ", с peг.№***, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на сезиране на съда-4.08.2025г. до окончателното и изплащане, на осн. чл.432 от КЗ и 514.50евро сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.